Едноактна опера за сопрано с акомпанимент на пиано.
Лирическа драма от Франсис Пуленк
Либрето – Жан Кокто
Първо изпълнение: 6 февруари 1959 година в парижката Опера Комик.
Първо изпълнение в България: 1974 година, концертно изпълнение на сопраното Галя Йончева със Софийската филхармония, диригент – Димитър Манолов.
Първо изпълнение в Русе: 31 март 2007, режисьор – Теодор Стамболиев, акомпанимент на пиано Евгени Желязков, сценография – Виолета Радкова – първа за страната сценична реализация на операта със сопраното Виолета Шаханова.
Лирическата драма, както жанрово я определя композиторът, изобразява, чрез монологичната ситуация на последен телефонен разговор, раздялата на двама влюбени. Режисьорското предизвикателство в конкретния случай с тази моно-опера се изразява в това, да бъде представено по възможно най-сериозния и драматичен начин обсебеността, влюбеността и обичта в едно измерение, което достига до емоционална крайност. Русенската постановка на „Човешкият глас“ търси нова точка на съзерцание върху вечната тема за човешката любов.
Жан Кокто (05.07. 1889 – 11.10.1963 – Jean Cocteau – псевдоним на Жан Морис Йожен Клеман), френски писател, критик, есеист, режисьор и художник създава своята едноактна пиеса „Човешкият глас“ през 1930 година. Десетилетие по-назад, поетът е оформил около своята притегателна личност кръга на младите композитори “Le Six” – „Шесторката“, включваща Артур Онегер, Жорж Орик и Дариус Мийо. Част от нея е и Франсис Пуленк. Кокто е вдъхновен от творческите си съприкосновения в Париж с руската музикална култура след познанството си и сътрудничеството си с руската балетна трупа на Сергей Дягилев и възмечтава да състави кръг от компонисти, подобен на руската „Могучая кучка“ – „Могъщата петорка“.
Сюжетът на театралната пиеса „Човешкият глас“ вдъхновява и вълнува непрестанно въображението на много театрални и филмови творци. Първата ѝ филмова реализация е осъществена през 1948 година от Роберто Роселини с Анна Маняни. През 1966 година българският филмов режисьор Тед Кочев снима „Човешкият глас“ с Ингрид Бергман, а последната филмова продукция е със София Лорен през 2013 година на нейния син, режисьора Едоардо Понти.
Франсис Пуленк (7.01.1899 – 30.01.1963) преражда „Човешкият глас“ през 1958 година като оперна творба, която определя като „лирическа трагедия“. Самият Жан Кокто работи в тясно сътрудничество с композитора и с първата изпълнителка на световната премиера на оперния моно-спектакъл, сопраното Денис Дювал. Кокто е автор на либретото, на сценографията и костюмите. Той е и режисьор на оперното представление, състояло се на 6 февруари 1959 година в парижката Опера Комик.
Пуленк е известен още с комичната си опера „Гърдите на Тиресиас” по текст на Аполинер (1947), а също и с драмата „Диалогът на кармелитките”, разкриваща трагичната съдба на монахините-кармелитки, екзекутирани по време на Френската революция. Забележително е и творчеството му в църковната музика – с множество хорови творби, Меса (1937) и най-вече с вълнуващата Stabat mater (1950).