СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА на
Опера в три действия от американския композитор
ДЖОУЗЕФ САМЪР
По пиесата на Уилям Шекспир (1564-1616)
"Хамлет..."
Опера в три действия от Джоузеф Самър
Либрето – Джоузеф Самър
По пиесата на Уилям Шекспир (1564-1616) „Трагедията на Хамлет, принц датски“, 1600-1602
Първо изпълнение (световна премиера) – 6, 8 юни, Русе, Доходно здание
Диригент – Лео Хусейн, режисьор – Пламен Бейков, художник – Денис Иванов, хормайстори – Стелияна Димитрова-Хернани, Свилен Димитров
С участието на гост-солисти от САЩ, солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Русе
Действащи лица:
Хамлет – тенор
Офелия – сопран
Полоний – бас
Клавдий – баритон
Гертруда – сопран
Хорацио – мецосопран
Лаерт – тенор
Розенкранц – баритон
Гилденстерн – баритон
Актриса Кралица – алт
Актьор Крал – бас
Джон – бас
Уил – сопран
Свещеник – бас
Пролог – тенор
Първо действие
Първа сцена
Тронната зала в двореца Елсинор
Клавдий е узурпирал кралския престол след внезапната смърт на своя брат, обичания от всички крал Хамлет, сключвайки брак с овдовялата кралица Гертруда. След края на току-що завършилата коронация той благодари на благородниците и на придворните. След погребението на крал Хамлет, след изненадващата сватба и коронацията заради които се е завърнал в Дания, младият и невъздържан Лаерт, син на първия кралски съветник Полоний, моли да се завърне в любимата Франция. Сякаш след тези странни събития животът ще тръгне отново спокойно по своя път. Но сърцето на младия принц Хамлет е свито, а душата му е смутена. Той страда за смъртта на баща си, не проумява как майка му с готовност е приела брак с неговия чичо, който е намерил път към абсолютната власт. Хамлет е още повече смутен, когато разбира от верния си приятел Хорацио, че вече три пъти през нощта, на стражевата кула на замъка се е появявало видение в облика на неговия покоен баща. Той е решен да се срещне с него.
Втора сцена
Кабинетът на Полоний
Синът на кралския съветник се сбогува със сестра си Офелия. Тя е споделила на своя скъп брат Лаерт, че принц Хамлет е увлечен по нея. Лаерт предупреждава сестра си да внимава – неговите чувства най-вероятно са временен младежки порив. Полоний, с присъщата родителска многословна загриженост дава препоръки на своя син. Когато Лаерт излиза, Офелия се осмелява да сподели със своя баща странна случка – Хамлет, целият треперещ, в ужасяващ вид, е нахлул в нейната стая и дълго е стоял безмълвен и втренчен в нея с безумен поглед. Полоний утешава дъщеря си – често в младостта любовните пориви са толкова силни, че вюбеният се държи като безумец.
Трета сцена
Стражевата кула на замъка Елсинор
Хамлет е дошъл, за да види дали отново ще се появи видението на неговия покоен баща. Видението се появява и с глас, който младият принц сякаш чува не със слуха си, а някъде дълбоко в себе си му казва, че е духът на неговия баща. Той разкрива страшната истина – Клавдий, неговият брат го е умъртвил с ужасна отрова, която е излял в ухото му, докато той, без да подозира нищо е спял в градината според своя обичай. Духът на бащата на Хамлет призовава своя син да отмъсти за безжалостното убийство, което го е оставило без изповед, без причастие, внезапно и неподготвен да прекрачи прага на смъртта.
Четвърта сцена
Тронната зала
Полоний, верният кралски секретар и съветник, разказва на краля и кралицата за внезапната необичайна промяна в поведението на Хамлет. За доказателство той е донесъл сонет, написан от младия принц, посветен на Офелия. Стиховете убеждават всички, че Хамлет е загубил разсъдъка си от любов по красивата Офелия. Разговорът е прекъснат от появата на двамата приятели на Хамлет Розенкранц и Гилденстерн. Загрижени и останали неубедени докрай откъде произлиза лудостта на Хамлет, Клавдий и Гертруда са ги призовали в двореца и настоятелно ги умоляват да разберат истинската причина за неговия душевен смут. Те с готовност се съгласяват. В двореца са се завърнали и посланиците, изпратени в Норвегия да молят за подкрепата и благоразположението на някогашния враг – норвежкия крал. Те носят добри вести – кралят обещава мир и като израз на добрата воля, изпраща дарове.
Второ действие
Първа и втора сцена
Хамлет търси начин да изобличи братоубийството на Клавдий. Той е сигурен, че когато човек е с нечиста съвест и види своето престъпление, претворено в представление на сцената, не ще издържи изпитанието и ще се издаде със своите реакции.
Неговите приятели от миналото Розенкранц и Гилденстерн разказват за срещата си с Хамлет и съобщават на краля и кралицата, че не са успели нищо да научат за причината, която е разстроила Хамлет. Но вече са се погрижили да разсеят мрачните му мисли. Те разказват как случайно са срещнали и са довели в двореца една пътуваща актьорска трупа, която силно е събудила интереса на младия принц. Разказът им завършва с това как Хамлет е ангажирал артистите да представят в двореца кратка пиеса, разказваща за коварното убийство в миналото на един италиански владетел. Изпълнен с внезапни подозрения, Клавдий е организирал уж случайна среща между Хамлет и Офелия, за да подслушат заедно с Полоний техния разговор. Той иска да се убеди, че странното поведение на принца се дължи на неговата любовна мъка.
Хамлет е дошъл за срещата си с Офелия. Мрачни мисли за битието и неговите тежки въпроси за смисъла от житейските изпитания измъчват наранената му душа. Тези мисли определят и края на разговора му с Офелия. Хамлет категорично отрича да е изпитвал чувства към нея и със злобна ирония я съветва да постъпи в манастир. Виждайки разбитата душа на принца, Офелия дълбоко страда. След подслушания разговор Клавдий е сигурен, че причината за промяната у Хамлет съвсем не е любовната мъка и решава да го изпрати Англия. Полоний увещава краля Хамлет да замине след представлението, но преди това да се срещне с майка си. Полоний ще подслуша този разговор, защото принцът може да сподели пред нея истинската причина за своя душевен смут.
Трета сцена
Зала в двореца
Актьорите представят с кратка пантомима съдържанието на пиесата, която Хамлет е озаглавил „Мишеловката“. Всички са особено изнервени, а кралят е повече от всички притеснен, когато на сцената е изобразено убийството точно по начина, който е описан пред принца от духа на неговия баща. Хамлет е дързък и предизвикателен. Клавдий не успява да понесе провокацията на представлението, прекъсва го и излиза. Хамлет остава отново сам с мислите си за същността на човека. Размислите му са прекъснати от появата на Полоний, Розенкранц и Гилденстерн, които настоятелно го съпровождат към спалнята на Гертруда.
Четвърта сцена
Спалнята на Гертруда
Полоний се е скрил, за да подслуша нейния разговор със сина ѝ Хамлет. Но още в началото принцът усеща, че някой се е скрил зад завесите и го пробожда с оръжието си. Гертруда е ужасена, а Хамлет е разочарован, че възмездието не се е стоварило върху престъпния Клавдий, а е убит невинния Полоний. Той страстно се опитва да събуди заспалата съвест на майка си, чиято душа започва да страда с болезнените гърчове на угризенията. Внезапно се появява духът на неговия баща, който отново го призовава към отмъщение.
Трето действие
Първа сцена
Стая в двореца
Гертруда все още е под влиянието от разговора ѝ с Хамлет. Приближава се Офелия. Кралицата с ужас разбира, че младата жена, измъчена от страданието си от внезапната загуба на своя баща, е загубила разсъдъка си. Офелия продължава да пее своята натрапчива песен, дори когато при тях идва и Клавдий. Изненадващи викове пред дворцовите врати показват завръщането на нейния брат Лаерт. Той иска да разбере истината за смъртта на баща им и е готов да отмъсти, за да запази честта си.
Интермедия
Тъжен разказ описва трагичната съдба на Офелия. Потънала в пленителните картини на своето безумие, бленуваща дните от миналото, които възбуждат въображението ѝ с бащината обич и с любовта на младия принц Хамлет, Офелия се оставя да потъне в дълбините на потока, върху огледалото на чиито води поляга в томително мечтание.
Втора и трета сцена
Хорацио е получил писмо от приятеля си Хамлет, в което той му разказва за премеждията, които са прекъснали неговото пътуване до Англия. Принцът е намерил хитър, но и коварен начин, по който ще се измъкне завинаги от контролиращата опека на Розенкранц и Гилденстерн и вика при себе си възможно най-бързо своя верен Хорацио.
В същото време Клавдий е успял да убеди разгневения Лаерт да застане на негова страна. Двамата заедно сътворяват коварен план за унищожението на Хамлет. Те ще го предизвикат за нечестен дуел, по време на който Лаерт ще рани датския принц с потопеното в смъртоносна отрова острие на рапирата си. А Клавдий, за да бъде още по-сигурен в успеха на този план, ще вдигне тост, като предварително постави отрова в чашата на Хамлет. При заговорниците идва Гертруда, която носи ужасната вест за смъртта на Офелия. Лаерт е още по-силно убеден в смисъла на своето отмъщение.
Четвърта сцена
Гробарят и неговият син приготвят последното убежище на клетата Офелия. Пристигат Хамлет и Хорацио, чийто разговор, в настроението на подготовката за предстоящото погребение отново засяга вечните теми за живота и смъртта. Разговорът им и спомените от детството на Хамлет са прекъснати от траурната процесия, начело на която стои съкрушеният от скръб Лаерт. Когато той разпознава Хамлет, се нахвърля върху него и го предизвиква за дуел.
Пета сцена
Зала в двореца
Всички са се събрали, за да видят приятелското състезание между Хамлет и Лаерт – двамата са всеизвестни майстори на фехтовката. Никой, освен Клавдий, не подозира че състезанието е замислено като коварен план за унищожението на истинския наследник на датския престол. Никой и не чува далечния и фатален тътен на победоносния марш на норвежката армия, предвождана от младия Фортинбрас. Безжалостият план на Клавдий почти успява – Хамлет е ранен от отровното острие, но в решителния момент, в изблик на възторг Гертруда вдига тост с отровната чаша за победата на своя син, а Лаерт, изпуснал своята рапира, сам се оказва прободен и заразен с отровата. С последни сили той прощава всичко на Хамлет и посочва Клавдий като истинския виновник за всички нещастия, настъпили в Елсинор. Хамлет успява да отмъсти за всичко, пробождайки Клавдий преди отровата да е сковала тялото му завинаги. Със сетни сили той завещава на Хорацио да предаде истинската история за датския принц на бъдещите поколения.
„Хамлет“ е опера в три действия. Съставена е върху оригиналния текст на Шекспир, който е майсторски пригоден за оперно либрето от композитора Джоузеф Самър. Операта е завършена през 2006 година. В годините след нейното създаване композиторът неколкократно организира в Бостън, където живее и работи, майсторски класове и творчески работилници по интерпретация на съвременна музика, по време на които множество млади оперни певци подготвят и изпълняват фрагменти от неговата творба. Така оперта „Хамлет“ живее в музикалното съзнание и в емоционалния свят на оперните артисти, много от които ще участват в настоящата продукция на Русенската опера, която ще представи световната премиера на произведението.
Спектакълът е осъществявен със съдействието на Mattina R. Proctor Foundation, Navona Records, Parma Recordings и The Shakespeare Concerts.
Американският композитор Джоузеф Самър още на 15-годишна възраст е приет в Консерваторията в Оберлин, където учи при Ричард Хофман – асистент на Шьонберг. Завършва Музикална композиция през 1976. Преподава Теория на музиката в музикалния отдел на университета Карнеги Мелън, започва активно да композира. Композиционният стил на Самър смело навлиза в териториите на авангарда, но без да изоставя напълно елементите на Късния неокласицизъм, защитавайки естетиката на една красива в своята консервативна последователност историческа приемственост.
Джоузеф Самър има утвърден афинитет към класически литературни първоизточници за своите композиции. Създава поредица от комични опери, базирани на историите на Бокачо в „Декамерон“. Вече почти две десетилетия задълбочено изследва творчеството на Уилям Шекспир. Автор е на колекция от музикални творби върху живите текстове на Барда, която той озаглавява „Оксфордски песни“. В допълнение към отделните сцени, сонети и песни на Шекспир в „Оксфордски песни“, през 2006 Самър завършва операта „Хамлет“ и „Бурята“ през 2013 година.