Травиата -Премиера

"ТРАВИАТА" великата оперна драма на Джузепе Верди, по романа "Дамата с камелиите" от Александър Дюма-син.

Операта на Джузепе Верди не само е може би най-любима за оперната публика по целия свят, но много повече означава тя за русенци, защото именно с постановка на „Травиата“ през 1949 година се ражда за богат и пълнокръвен живот Русенската опера. Днес с новата постановка на „Травиата“ Русенската опера отбелязва своя 75-годишен юбилей и със задоволство поставя короната си, щедро украсена от блясъка на талантите на своите солисти, хористи, балетни артисти и инструменталисти в един спектакъл, който успешно демонстрира артистичното богатство на русенския оперен театър. Празничният спектакъл е мястото, където ежегодно, всяка есен, се срещат музикантите и артистите на русенския оперен театър с неговите духовни поддръжници – дарители, спонсори, верни приятели, както и с гражданите на Русе.

Либрето – Франческо Мариа Пиаве

По романа на Александър Дюма-син

Първо изпълнение: 6 март 1853 година във Венеция.

Първо изпълнение в България: 1910 година, Оперната дружба-София.

Първо изпълнение в Русе: 8 ноември 1949 година, диригент – Константин Илиев, режисьор – Драган Кърджиев, художник – Асен Попов, хореограф – Ана Воробьова, хормайстор – Илия Илиев.

Кратко съдържание:

Първа картина

Париж. Весело празненство у Виолета Валери. След края на тежко боледуване, младата и красива куртизанка е поканила всички свои стари приятели у дома си. Виконт Гастон е довел своя приятел Алфред Жермон, който скоро е дошъл от провинцията. Той е представен на домакинята. От пръв поглед Алфред се влюбва във Виолета и вдига вдъховена наздравица. Музика приканва гостите за танци в съседната зала, но Виолета, усетила внезапна слабост, остава. Заедно с нея е и Алфред. Виолета също е увлечена от пръв поглед по него. Това чувство е напълно ново и непознато за нея. Като знак, че очаква той да се завърне при нея, тя му дава един цвят на камелия, който той обещава да ѝ върне на другия ден. Гостите се сбогуват с Виолета и си тръгват. Останала сама, тя не спира да мисли за Алфред и за силните и непознати чувства, които е изпитала към него. Тя разбира, че е влюбена и че любовта ще ѝ донесе страдание.

Втора картина

Къща в околностите на Париж. Вече три месеца Виолета и Алфред живеят щастливо заедно. Щастието им е помрачено от липсата на пари. Виолета тайно от Алфред продава вещите си. Когато узнава това от прислужницата Анина, Алфред заминава за Париж, за да опита да се сдобие с някакви пари. Виолета се прибира удома и разбира от Анина, че Алфред е заминал за Париж. Докато преглежда пощата си, неочаквано пристига бащата на Алфред – Жорж Жермон. Той обвинява Виолета, че влияе лошо на сина му и проваля живота му. Жермон иска тя незабавно и завинаги да се раздели със сина му. Той ѝ разказва, че неговата дъщеря ще сключва брак. Връзката на Алфред с Виолета подкопава авторитета на семейството и поради тази причина младоженецът е на път да се откаже от този брак. Жермон настойчиво убеждава Виолета в необходимостта от раздяла – връзката им с Алфред не е благословена от небето, а тя е млада, животът е пред нея и тя отново ще срещне любовта. Виолета склонява – колкото и да ѝ е трудно, тя ще се раздели с Алфред. А бащата нека разкаже на дъщеря си за нейната саможертва. Жермон си тръгва и Виолета с последни сили започва да пише прощално писмо до Алфред, който в този момент изненадващо се завръща. Със сълзи на очи, Виолета му казва, че иска той да я обича толкова силно, колкото и тя обича него. Ненадейно тя му казва „сбогом“ и си тръгва. Алфред остава сам... Не след дълго пристига Жермон, който упреква сина си, че е забравил родния край и семейството си. Едва в този момент Алфред вижда писмото, което Виолета му е написала. Той решава, че тя го е изоставила, за да продължи живота си както досега. Изпълнен с гняв и съмнения, той тръгва за Париж.

Трета картина

Бал у Флора Бервоа. Гостите се веселят. Мълвата, че Алфред и Виолета са се разделили е достигнала до всички. Пристига и Алфред. След малко идва и тя, придружена от стария си обожател барон Дюфол. Алфред и Дюфол сядат на игралната маса за обичайната игра на карти и започват да играят, залагайки все повече. Алфред не спира да печели, а държанието му е предизвикателно. Виждайки Алфред, мъката и страданието на Виолета се усилват още повече. Без да знае каква е причината Виолета да го напусне, Алфред демонстративно хвърля в лицето ѝ спечелените от играта пари, като заявява, че така ѝ връща пропиляното заради него състояние. Виолета не издържа и припада. В този момент в салона влиза Жорж Жермон. Възмутен от постъпката на сина си, той порицава и осъжда държанието му. Единствен той знае каква е саможертвата на Виолета и колко ѝ струва тя, но не може да каже на никого...

Четвърта картина

В спалнята на Виолета. След протеклия скандал на бала, здравето на Виолета се е влошило сериозно. Сега тя лежи сама и няма желание да се види с никого. Алфред е в чужбина след дуела му с барон Дюфол. Докотор Гренвил я окуражава, че вече е по-добре, но Виолета е сигурна – това е просто една благородна лъжа. Тя предчувства, че ѝ остава много малко да живее и че всичко вече е свършило. В този момент Анина съобщава радостна вест – Алфред се е завърнал! Двамата са безкрайно щастливи от тази среща, но за кратко. Виолета се чувства все по-зле. Пристига и Жермон, който съжалява за стореното и иска да прегърне Виолета като своя дъщеря. Уви, дошъл е прекалено късно. Виолета изведнъж с почуда забелязва, че вече не усеща никакви болки и животът в нея сякаш се завръща. След този внезапен прилив на сили и надежда, тя издъхва.   

„ТРАВИАТА“ И РУСЕНСКАТА ОПЕРА

„Травиата“ е заглавие, свързано с историята на Русенската опера. Откриването на русенския оперен театър е на 27 ноември 1949 година с постановка на „Травиата“.

Идеята операта „Травиата“ да бъде първата сценична реализация  на новосъздадената Русенска опера в късната есен на 1949 година съвсем не е плод на произволен избор. Зад него стои непоколебимото решение на русенските почитатели на класическото музикално изкуство да дадат завинаги проевропейска посока на развите на младия театър. Амбициите да изградят истински европейски оперен театър са категорично заявени в страниците на програмната брошура, която съпътства премиерата на новата опера в Русе. В годините на тоталната следвоенна комунистическа пропаганда, авторите на статиите в брошурата умело скриват между редовете, изпълнени с  клиширани изрази, своите духовни стремления, надеждите си и чистите си въжделения за достигане на истинските ценности в света на красотата на изкуството.

Първият спектакъл на Русенската народна опера, който е заведен под номер едно в репертоарната книга на театъра се е състоял на 8 ноември, вторник през 1949 година. Първото заглавие е операта „Травиата“ в постановката на проф.Драган Кърджиев с диригент-постановчик Константин Илиев. В състава на художествения екип виждаме имената на активни членове на  Оперната дружба в Русе, дала началния тласък на новата оперна трупа. Изпъкват имената на певците Кирил Захариев и Стефан Георгиев-Хернани, виждаме и името на Люба Хаджиева – инспициент. В миналото тя е „звездата“ на Русенската оперна дружба, известна на публиката с участието си в главните роли в „Камен и Цена“ – първото изцяло русенско оперно представление, състояло се през 1919 година и в „Гергана“, представяна през 1935 и 1946 година. Важна фигура за сформирането на артистичния ансамбъл е и първият артистичен секретар на Русенската опера Константин Казанджиев-Фалана.

В статията си, озаглавена „От народния хор до Операта“, която е поместена в програмната брошура на „Травиата“, журналистът Георги Чендов, който две години по-късно ще стане първият директор на Русенската народна опера започва своя разказ така: „Един дълъг и труден път. За него биха могли да разкажат най-добре ония, които години наред с идеализъм и себеотрицание, често пъти без да срещнат протегната другарска ръка, без елементарни условия за творческа работа, полагаха основите на музикалната култура в нашия град. Трудно беше да бъдат съхранени идеалните стремежи, пиетета към хубавото и възвишеното в музиката, без идеализма на музикалните кадри, останали верни на демократичните певчески традиции на нашия народ, създал в най-мрачните дни на робството неподражаеми по своята първична прелест народни песни.... ... И така, тръгна се от народната песен, от хоровото дело, мина се през художествената самодейност и се стигна до Русенската народна опера..., която сродява трудовия народ с копнежите за щастие и красота на много поколения, живяли преди нас... Тая опера неслучайно израства  край водите на нашия роден славянски Дунав. Но, ако не звучи нескромно, носим в душите и в сърцата си не малко поезия. Ние сме израснали с песента на дунавските вълни, музика – ту романтична и чаровна като легенда, ту – буйна и неудържима... Нашата Народна опера – това е едно прекрасно украшение на нашите трудови успехи. Ние ще се постараем да укрепим и запазим тая културна придобивка за народа.“

До датата на официалното откриване на Русенската опера има още пет представления на „Травиата“, а шестото е на 27 ноември 1949 година – датата, която днес определяме като рождения ден на русенския оперен театър.

Постъновъчният екип и изпълнителите тогава са следните: диригент – Константин Илиев, режисьор – Драган Кърджиев, хормайстор – Илия Илиев, сценография и костюми – Асен Попов, шивашко ателие – Йорданка Кисева и Иван Борчаков, балетмайстор – Анна Воробьова. В ролите: Виолета – Брилянта Кеворкян, Флора – Вяра Въжарова, Анина – Даница Тодорова, Алфред Жермон – Косьо Лунгов, Жорж Жермон – Кирил Кръстев, Гастон дьо Леторие – Стефан Георгиев-Хернани, Барон Дюфол – Алексей Милковски, Маркиз д’Обини – Тодор Маринчевски, Доктор Гренвил – Никола Николов, Жозеф – Пейчо Бояджиев.

Репетициите за тази премиера започват още от началото на месец август 1949 година. За работата си с Константин Илиев разказва Брилянта Кеворкян, първата русенска изпълнителка на Виолета Валери: „Още от първите часове Константин Илиев се представи като музикант с подчертан индивидуален облик и артистичен темперамент, с висок професионален критерий и безкомпромисна взискателност. Усетът му за художествена мярка се изразяваше както в изграждането на отделните образи, така и на цялостното произведение. Репетициите му носеха оттенъка на един неспокоен и винаги незадоволен и търсещ дух. Работехме неуморно.” (из ръкопис на Брилянта Кеворкян, Художествен архив на Държавна опера-Русе)

За първите си впечатления от режисьора Драган Кърджиев Брилянта Кеворкян разказва следното: „Още тогава пролича и ме възхити общата и професионална култура на режисьора Драган Кърджиев, завършил философия в София и инженерство и Музикална академия в Германия...”  За работата на режисьора четем и в ръкописа на Димитър Сакакушев „Музикалното минало на Русе”: „Постановката на „Травиата” бе възложена на режисьора Драган Кърджиев от Софийската опера, по произход русенец. Задачата бе трудна: неопитен артистичен състав, мнозина от него още нестъпили на оперна сцена, който трябваше да се подготви музикално и сценично в съответните им отговорни роли и да се изгради цялостен спектакъл на „Травиата”...“

За премиерния спектакъл е отпечатана първата в историята на Русенска опера програма-брошура. В нея самият Драган Кърджиев разказва за работата си: „Доколкото артистическите, материалните и технически възможности позволяваха, режисьорът се стремеше да проведе в постановката си основните драматургически и идейни принципи. Помъчихме се да нарисуваме една малка картина на това общество, като изтъкнахме образа на Флора и нейните другарки. Подчертахме от друга страна образът на барона, който всъщност има важно драматургическо значение и който, като противник на Алфреда, е един двигател за развитието на драмата. Тези две, тъй важни в драматургическо отношение роли, не се дадоха, както това обикновено става, на второстепенни сили, или дори на хористи, а на едни от първите сили на Операта, защото ролите не се разпределяха по количеството на тактовете и соловите арии, а по тяхната значимост за художественото цяло.”

За историческата премиера, положила официалното начало на Русенска опера, Брилянта Кеворкян разказва следното: „Бяхме обхванати не от обичайно вълнение, а от необикновено творческо вдъхновение! Искахме да ни приемат не с чувство на снизхождение, но по достойнство! На русенската общественост и гостите, които трябваше да оценят нашата самоотверженост искахме да вдъхнем вярата и запалим искрата на надеждата, че в Русе може и трябва да има оперен театър! В това успяхме! След края на представлението бяхме дълго и спонтанно аплодирани и обсипани с цветя! Цял час след това в гримьорните се изреждаха гостите, за да изкажат възторжените си отзиви!”

За този спектакъл – рождена дата на Русенската опера си спомня и Маргарита Маринова, дълги години работила като Завеждащ Художествения архив към Държавна опера-Русе до януари 2018 година: „На премиерния спектакъл ме заведе моята майка. На нея дължа голямата си любов към операта. Тогава бях още ученичка, но ясно помня вълнението, препълнената зала и нестихващите аплодисменти. С този спектакъл беше поставено едно голямо ново начало на културния живот на град Русе и аз съм щастлива да нямам почти нито един пропуснат спектакъл от 1949 година  до ден днешен.” (интервю на д-р изк. Владимир Попов).

Днес, всички ние, които живеем и работим, потопени в красотата на класическата музика под уютната стряха на Русенската опера, оставаме верни на мечтите и заветите на нашите вдъхновени предшественици. С доверието и с подкрепата на нашите съграждани, продължаваме пътя на Русенската опера и подготвяме неговите нови измерения в бъдещето на Русе и в бъдещето на България.

П.Бейков

Драматург на Държавна опера-Русе