ТЕЛЕФОНЪТ
„Телефонът“ или „ L’amour a trois“ („Любов за трима“) е комична опера в едно действие по текст и музика на Джан Карло Меноти. Бен иска да предложи на Луси да се оженят, но въпреки опитите му да привлече вниманието ѝ, той не успява, защото тя непрестанно е заета с безкрайни телефонни разговори. Така телефонът се оказва третият в необикновения „любовен“ триъгълник. За да не изпусне влака си, Бен си тръгва без да успее да поиска ръката на Луси. Единственият начин той да успее да направи предложението си е да ѝ се обади по телефона. Предложението е прието и двамата се свързват в романтичен дует, но присъствието на телефона остава неизменно. Съвременната трактовка на операта, създадена в далечната 1947 година дава повод да се замислим как да съхраним непосредствеността и чистотата на общуването без посредничеството на техническите средства, които властват в нашия бит.
Едноактна комична опера от Джан Карло Меноти
Либрето – Джан Карло Меноти
Първо изпълнение: 18-20 февруари 1947 година, театър „Heckscher“, Ню-Йорк.
Първо изпълнение в България: Софийска народна опера, 1968 година, режисьор – Николай Николов
Първо изпълнение в Русе: 26 ноември 2007 година, режисура, сценография и костюми – Симеон Симеонов, камерна сцена „Опера-фоайе“, акомпанимент на пиано – Божена Петрова
Действащи лица:
Луси, сопран
Бен, баритон
Кратко съдържание:
В своя апартамент Луси разопакова скромен подарък, който нейният любим Бен току-що ѝ е донесъл – деликатен намек за нещо важно, което той иска да ѝ каже. „О, точно това исках!“ – възкликва тя, още преди дори да погледне какво съдържа милото пакетче. От пръв поглед се вижда, че Бен е много влюбен в момичето и, още по-очевидно – много смутен. Той успява да каже на Луси, че тръгва след час с влак, но когато се върне, се надява... надява се... Бен дълго е събирал смелост да предложи брак на Луси и вече моментът е настъпил, когато внезапно поривът му е прекъснат, защото някой се обажда по телефона. Това е една от приятелките на Луси. Следват дълги и отегчителни, но и изпълнени с напрежение минути за смутения Бен, които представляват обичайното наивно и невинно, но и безсмислено жизнерадостно бърборене по телефона – толкова обичайно за младите момичета. Луси набързо иска да разбере всичко за техните приятели: „Джейн и Пол ще се женят следващия юли. Не е ли по-смешно, отколкото можете да си представите?... Е, а вие? Как е Джон? Как е Жан? Какво чухте за Урсула? А Натали? А Розалия? Дано вече не е толкова студена...“ И така – до безкрай... Гласчето на Луси жизнерадостно и възхитително звъни с колоратурите на веселия момичешки смях. И така, това някак твърде дълго продължава, защото смущението на Бен постепенно се стопява и се превръща в нетърпелива и вече неприкрита нервност.
Най-сетне разговорът между влюбения младеж и вятърничевото момиче се подновява. Бен отново пристъпва към своето предложение. Но... следва ново обаждане. Номерът е набран неправилно, има грешка. О, но това подсеща Луси, че тя самата трябва да се обади. Бен отново се опитва... Телефон отново. Този път това е приятелят на Луси, Джордж. Тя коментира някакъв слух за него и напразно се опитва да се защити от упреците му. Джордж я задържа на телефона дълго време и скоро Луси избухва в плач, а Бен несръчно се опитва да я успокои. Когато тя отива в друга стая, за да вземе носна кърпичка, Бен сериозно обмисля да пререже телефонния кабел. Но в този момент телефонът отново звъни. Луси изтичва и взема телефона от ръцете на Бен, нацупвайки му се, че „е успял да разбере нейната тайна“. Сега тя трябва да се обади на Памела и да ѝ разкаже всичко за Джордж. Още един дълъг телефонен разговор. Бен изпада в отчаяние и решава да си тръгне. Луси небрежно отбелязва: „Почувствах, че нещо си е наумил...“ и затваря телефона.
Миг по-късно става ясно, че Бен е набрал номера на Луси, тя вдига телефона и отговаря. Най-нкрая той успява да ѝ направи предложение за брак. Ще се омъжи ли за него? Разбира се! И операта завършва с телефонен дует, в който Бен обещава, че никога няма да забрави телефонния ѝ номер.
