ТЕЛЕФОНЪТ и ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Едноактни опери от Джан Карло Меноти и Димитър Тъпков
„Телефонът“ или „ L’amour a trois“ („Любов за трима“) е комична опера в едно действие по текст и музика на Джан Карло Меноти. Бен иска да предложи на Луси да се оженят, но въпреки опитите му да привлече вниманието ѝ, той не успява, защото тя непрестанно е заета с безкрайни телефонни разговори. Така телефонът се оказва третият в необикновения „любовен“ триъгълник. За да не изпусне влака си, Бен си тръгва без да успее да поиска ръката на Луси. Единственият начин той да успее да направи предложението си е да ѝ се обади по телефона. Предложението е прието и двамата се свързват в романтичен дует, но присъствието на телефона остава неизменно. Съвременната трактовка на операта, създадена в далечната 1947 година дава повод да се замислим как да съхраним непосредствеността и чистотата на общуването без посредничеството на техническите средства, които властват в нашия бит.
„ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР“ – Опера от Димитър Тъпков
Миниоперата на Димитър Тъпков е един наситен с емоции хумористично-сатиричен диалог между две млади жени, който ни пренася в битовата романтика на 1960-те. Той е лек, неангажиращ и наивен израз на тяхната „свещена простота“ във възприятията и оценките на обичайните житейски явления, в които са потопени в настоящия момент – любов, ревност, приятелство и най-вече – стремеж за високо обществено положение, което да бъде постигнато с демонстрация на претенции за познания в музикалното изкуство и по-конкретно – в операта.
ТЕЛЕФОНЪТ
Едноактна комична опера от Джан Карло Меноти
Либрето – Джан Карло Меноти
Първо изпълнение: 18-20 февруари 1947 година, театър „Heckscher“, Ню-Йорк.
Първо изпълнение в България: Софийска народна опера, 1968 година, режисьор – Николай Николов
Първо изпълнение в Русе: 26 ноември 2007 година, режисура, сценография и костюми – Симеон Симеонов, камерна сцена „Опера-фоайе“, акомпанимент на пиано – Божена Петрова
Действащи лица:
Луси, сопран
Бен, баритон
Кратко съдържание:
В своя апартамент Луси разопакова скромен подарък, който нейният любим Бен току-що ѝ е донесъл – деликатен намек за нещо важно, което той иска да ѝ каже. „О, точно това исках!“ – възкликва тя, още преди дори да погледне какво съдържа милото пакетче. От пръв поглед се вижда, че Бен е много влюбен в момичето и, още по-очевидно – много смутен. Той успява да каже на Луси, че тръгва след час с влак, но когато се върне, се надява... надява се... Бен дълго е събирал смелост да предложи брак на Луси и вече моментът е настъпил, когато внезапно поривът му е прекъснат, защото някой се обажда по телефона. Това е една от приятелките на Луси. Следват дълги и отегчителни, но и изпълнени с напрежение минути за смутения Бен, които представляват обичайното наивно и невинно, но и безсмислено жизнерадостно бърборене по телефона – толкова обичайно за младите момичета. Луси набързо иска да разбере всичко за техните приятели: „Джейн и Пол ще се женят следващия юли. Не е ли по-смешно, отколкото можете да си представите?... Е, а вие? Как е Джон? Как е Жан? Какво чухте за Урсула? А Натали? А Розалия? Дано вече не е толкова студена...“ И така – до безкрай... Гласчето на Луси жизнерадостно и възхитително звъни с колоратурите на веселия момичешки смях. И така, това някак твърде дълго продължава, защото смущението на Бен постепенно се стопява и се превръща в нетърпелива и вече неприкрита нервност.
Най-сетне разговорът между влюбения младеж и вятърничевото момиче се подновява. Бен отново пристъпва към своето предложение. Но... следва ново обаждане. Номерът е набран неправилно, има грешка. О, но това подсеща Луси, че тя самата трябва да се обади. Бен отново се опитва... Телефон отново. Този път това е приятелят на Луси, Джордж. Тя коментира някакъв слух за него и напразно се опитва да се защити от упреците му. Джордж я задържа на телефона дълго време и скоро Луси избухва в плач, а Бен несръчно се опитва да я успокои. Когато тя отива в друга стая, за да вземе носна кърпичка, Бен сериозно обмисля да пререже телефонния кабел. Но в този момент телефонът отново звъни. Луси изтичва и взема телефона от ръцете на Бен, нацупвайки му се, че „е успял да разбере нейната тайна“. Сега тя трябва да се обади на Памела и да ѝ разкаже всичко за Джордж. Още един дълъг телефонен разговор. Бен изпада в отчаяние и решава да си тръгне. Луси небрежно отбелязва: „Почувствах, че нещо си е наумил...“ и затваря телефона.
Миг по-късно става ясно, че Бен е набрал номера на Луси, тя вдига телефона и отговаря. Най-нкрая той успява да ѝ направи предложение за брак. Ще се омъжи ли за него? Разбира се! И операта завършва с телефонен дует, в който Бен обещава, че никога няма да забрави телефонния ѝ номер.
ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Миниопера от Димитър Тъпков (1929-2011)
Либрето – Димитър Тъпков
Първо изпълнение: 9 декември 2022 година, Държавна опера-Русе
Клавирен акомпанимент – Виктория Гершон, режисьор – Пламен Бейков, художник – Еслица Попова
Действащи лица:
Гана, сопран
Пена, мецосопран
Първа сцена
Домът на Пена. Пена забърсва праха с дрипав парцал, който бързо напъхва в джоба на престилката си, когато влиза Гана – нейната най-добра приятелка. Гана връхлита като обезумяла, с разчорлени коси и размазан грим, готова всеки момент да се разплаче. Разтревожена за нея, Пена се втурва да ѝ донесе чаша вода, но Гана с охота поглежда към масичката с алкохолните напитки. Гана, предусетила на къде отиват нещата, ѝ предлага уиски и леко се изумява, когато Пена си поисква и лед. Пена се връща с кофичка с лед. И докато я пита колко бучки лед иска, Гана започва да се вайка, че изобщо няма значение, че животът ѝ няма смисъл и направо ще полудее. Пена я подканва да отпие още от питието си и да се поуспокои. Най-накрая Гана вече не се сдържа и я пита каква е причината за това нейно състояние.
Избухвайки в плач, Гана споделя, че мъжът ѝ я мами с друга. Изумена, приятелката ѝ повтаря името му с невярващ тон: „Кой би повярвал това за Фердо?!“ Гана подчертава, че дори е все още почти меденият им месец, а той вече изневерява. Пена споделя мъката на своята приятелка и разказва и за своята злочеста съдба, че и тя е предадена, но не от мъжа си, а от домашната помощница, която макар и работлива се оказала крадла.
Въздишайки тежко и сякаш примирила се със съдбата си, Гана се заглежда в едно от списанията на близката масичка и за миг настъпва мълчание. Сякаш изтръгната от унеса си, тя отново избухва в плач и се жалва за изневярата на мъжа си. Пена, вече леко раздразнена, иска малко повече подробности за това как Гана е разбрала за изневярата. Отпивайки по глътка на всеки няколко думи, Гана разказва как, като една съвсем нормална съпруга, след като мъжът ѝ иде на работа…тук Пена я прекъсва рязко и съвсем логично и правилно заключва, че Гана пребърква редовно джобовете на своя възлюбен. С изумление на точното предположение на Пена, Гана признава на своята дружка как е преровила и бюрото на съпруга си. Пена, разбира се, одобрява факта, че Гана има ключ от бюрото на мъжа си и я хвали за нейната предвидливост. С оправдателен тон Гана обяснява, че не любопитство е причината, а наистина предвидливост от нейна страна, за да няма проблеми, ако случайно ключът се загуби. Прехласната от собствените си думи, Гана се втурва в друга история за загубени ключове, сякаш забравила настоящата си мъка. Унесена в историята си за изгубените преди време ключове, Пена дори не реагира на въпроса на Гана, която се опита да я завърне към настоящето и изневярата. Споменаването на мъжа ѝ, кара Гана отново да започне да се вайка и проклина съпруга си.
Гана продължава с разказа си. Оказва се, че е открила тайно писмо до мъжа си от не коя да е, а от тяхната познайница оперната певица Кариатида Вутова, която са гледали в ролята на Кармен. Гана с насмешка започва да пародира „Хабанерата“, но я пее с мелодията на „Черен влак се композира“. Пена неуморно я прекъсва и обяснява, че греши мелодията, но Гана не отстъпва и продължава със своята версия на песента. Пена най-после се включва в тона на приятелката си и имитирайки стойката на професионалните оперни певци, запява. След неколкократни прекъсвания кой какво трябва да пее и какъв изобщо е текстът, двете най-после замлъкват. Пена отново иска да завърне Гана към историята с писмото и изневярата, но като че ли забравила несгодата, Гана се чуди за какво писмо ѝ говори Пена. След кратко колебание Гана отново се разстройва и Пена изрично я предупреждава да внимава с неразположението си, защото както ясно ѝ бе казала – няма жена, която после да изчисти.
Изведнъж Гана се развеселява и започва да шепне в ухото на Пена. Дамите са канени на тържество и Пена започва да показва стъпките на модерния танц „Dull and daily dance“ на своята приятелка Гана. Развеселени от въздействието на алкохола, двете млади жени заедно запяват в ритъма на весел танц.
