Спящата красавица
Първо изпълнение: 15 януари (3 януари ст. ст.) 1890 година, Мариински театър, Санкт Петербург, хореография – Мариус Петипа, диригент – Рикардо Дриго.
Първо изпълнение в България: 25 февруари 1938 година, Софийска опера, хореограф - Макс Фроман, диригент – Асен Найденов, сценограф – Евгений Ващенко.
Първо изпълнение в Русе: 30 май 2003 година, диригент – Георги Димитров, хореография и режисура – Калина Богоева, сценография и костюми – Иван Савов
Кратко съдържание:
Първо действие
Първа картина
В двореца на крал Флорестан XIV има голямо празненство по случай кръщението на новородената му дъщеря Аврора. Присъстват много гости. Кръстницата на Аврора – Фея Люляк е довела със себе си добрите феи, за да поднесат своите дарове. Малко преди тя да поднесе и своя дар на принцесата, Церемониалмайсторът Каталабют изплашен съобщава, че е забравил да покани Фея Карабос, която, вбесена и обидена, идва към двореца. Всички се ужасяват, защото познават нейния гняв. Кралят и Кралицата ѝ се извиняват, но тя е непреклонна – Аврора ще бъде умна и красива, но при първото си убождане от игла ще заспи вечен сън. Присъстващите са отчаяни. Фея Люляк не може да отмени проклятието, но се опитва да го смекчи – принцесата ще бъде в плен на съня до мига, в който един прекрасен принц ще я събуди с целувка. Карабос си тръгва, Кралят е отчаян и заповядва повече никога в кралството да не се използват никакви игли!
Втора картина
В кралския палат предстои голям празник – осемнадесетия рожден ден на Принцесата. Проклятието на злата фея не се е сбъднало. Въпреки строгата заповед никой да не носи нищо остро, в двореца слугините са „забравили” да оставят вкъщи своите плетки. Церемониалмайсторът е в ужас и ги арестува. Приближават се кралят и кралицата и макар да са изплашени, те прощават на жените, тъй като днес е голям празник за кралството. Започва тържеството, на което са поканени принцове, надяващи се на вниманието на принцесата. Влиза Аврора с придворните си и пажове. Танцувайки, тя забелязва старица, която държи вретено. Принцесата го взима и играе с него. Внезапно спира, а от ръката ѝ капе кръв – без да забележи се е убола. Тя пада и се унася в сън. Всички са вцепенени, а старицата хвърля дрипите. Оказва се, че това е злата Карабос. Идва Фея Люляк и приспива всички.
Второ действие
Трета картина
След много години. Принц Дезире и неговата свита се веселят в гората преди да продължат с ловуването. Принцът трябва да избере своята годеница измежду дамите, които го придружават, но сърцето му е свито. Ловците продължават да търсят дивеч, но принцът остава. Пред него се появява Фея Люляк. Тя му показва образа на Аврора и той се влюбва в принцесата. Дезире умолява феята да му помогне да намери своята любима и тя го повежда със себе си към омагьосаното кралство на Флорестан.
Четвърта картина
В двореца. Всички спят непробудно само Карабос и пажовете ѝ играят зловещи танци. Идва Фея Люляк и я пропъжда. Кръстницата на Аврора въвежда принц Дезире, който разгонва злите сили, след което се приближава до принцесата и нежно я целува. Магията е развалена и всички се пробуждат. Принцът иска от крал Флорестан ръката на Аврора. Кралят дава благословията си.
Пета картина
Празник в двореца. На сватбата на принцеса Аврора и принц Дезире са поканени, феи и много приказни герои. Те поднасят своите поздравления и не спират да танцуват. Всички са радостни. Проклятието вече не тегне над принцесата и тя е щастлива.
