С тази концертна програма публиката попада в центъра на една спирала на европейската музикална вселена.
Приемствеността в развитието на композиционното майсторство в музикалното изкуство е изключително градивно качество в цялостния поток на традициите на западноевропейската музикална култура. Творбата на Ян Сибелиус, която се обособява като специфичен акцент в концертната програма на Оркестъра на Русенската опера е ярка илюстрация на тази приемственост, както остават и много показателни за прехода от стила на Романтизма към стилистиката на Новото време, което ще въведе публиката в теченията на Модернизма. Брилянтният майстор-цигулар Сибелиус е вдъхновен от виртуозния цигулар от годините на Романтизма Йозеф Йоахим (1831-1906) и създава своя концерт три години преди смъртта му през 1903. Забележителен е и фактът, че окончателният вариант на концерта е представен за първи път пред публика през 1905 година от диригента и композитора Рихард Щраус.
За подобна „преходност“ напомня и Третият концерт за пиано и оркестър на Лудвиг ван Бетовен, създаден през 1800 година. Композитор, който заедно с Хайдн и Моцарт е част от великата триада на Виенските класици, Бетовен предчувства емоционалната сила на Романтизма и свободно я изразява в своята музика. Той е брилянтен пианист и сам изпълнява соловата партия на премиерния концерт на своята творба през 1803 година. Неговият приятел Игнац фон Сейфрид, след като разгръща страниците на ръкописа споделя с удивление: „Не видях почти нищо освен празни страници – най-много на една или друга страница бяха надраскани няколко египетски йероглифа, напълно неразбираеми за мен. Те му служеха като опорни точки – той изпълни почти цялата солова партия по памет, тъй като, както често се случваше, не беше имал време да я запише на хартия“. Първото издание на Третия концерт излиза от печат през 1804 година.
