Севилският бръснар

---

---

Публиката ще проследи комичната история, написана от френския драматург Бомарше, вплетена в музиката на Росини и либретото на Чезаре Стербини.

---

Първо действие

Пред дома на известния в Севиля Доктор Бартоло, настойник на красивата Розина, се събират музиканти. Влюбеният граф Алмавива, прикрит в сенките на нощта прави серенада под нейния прозорец.  
Хубавата Розина се появява за миг на балкона, но зад гърба ѝ е Бартоло, който я следва неотклонно. Девойката все пак успява тайно да пусне отгоре писъмце на ухажора си, като го моли да разкрие кой е. Той се представя с измисленото име Линдоро. Графът се надява да накара Розина да го обикне такъв какъвто е, а не заради графската титла и парите му. Розина е принудена да се прибере вътре.

Появява се ловкият и изобретателен бръснар Фигаро, отдавнашен приятел на графа. Графът му разкрива защо е в Севиля, обещава му щедро възнаграждение и моли бръснаря, ако му помогне отново да види своята възлюбена. Фигаро веднага скроява план: графът да се преоблече като войник и да влезе в дома на Бартоло под претекст, че търси квартира. Освен това той трябва да се престори на пиян, за да създаде допълнителна бъркотия. 

Второ действие

В дома на Бартоло. Розина пише писмо на своя Линдоро. Тя е уверена, че чрез своята изобретателност и с хитростта ще успее да се срещне със своя любим. 

Пристига учителят по музика на Розина – продажният и коварен интригант Дон Базилио. Бартоло споделя с него намерението си още на следващия ден да се ожени за Розина. Дон Базилио охлажда страстта му като му съобщава, че в Севиля е пристигнал известият чаровник граф Алмавива. За да се предпазят от него, Базилио предлага на доктора да пуснат срещу графа някоя клевета. Той убеждава своя приятел в непобедимата съкрушителна сила на клеветата. 

Фигаро обаче е подслушал техния разговор и предупреждава Розина за коварния план, който те замислят. Тя му връчва вече отдавна приготвеното писмо за Линдор.

В къщата нахлува Алмавива, преоблечен в униформата на кавалерист. Играейки ролята си според съветите на Фигаро, той не обръща никакво внимание на безсилните протести на Бартоло, че никой няма право да бъде настаняван в къщата му. Правейки се на пиян и вдигайки шум и предизвиквайки истински смут, в последвалата бъркотия графът все пак успява да връчи тайно писъмце на Розина. Междувременно, в отговор на врявата идват войници от градската стража. Офицерът, който ги води иска да арестува пияния, но той показва някакъв документ и за всеобщо изумление военният почтително козирува и отстъпва.

 

Джоакино Росини (1792-1868) е роден на забележителната дата 29-ти февруари в семейство на музиканти. Баща му бил валдхорнист, а майка му – оперна певица. Още от най-ранно детство проявява своя голям музикален талант и така се превръща в най-малкия член на тяхната пътуваща оперна трупа. Бил е изкушен и е имал възможността да се опита да свири на всякакви инструменти, съчинявал мелодии, импровизирал – и всичко било като детска игра. Така, както звучи и музиката на гениалните му композиции. Съвсем млад, още на 12 - 14 годишна възраст (1806),  започнал да работи в трупата като пианист-корепетитор и диригент. Проявявайки всички свои музикални таланти, Джоакино Росини скоро постъпва в музикален лицей. Завършва го, когато навършва 18 години – през 1810 година.

През 1815 година Росини изоставя съдбата на свободно пътуващия артист и приема предложението на директора на оперния театър „Сан Карло“ в Неапол, където става композитор и диригент. За този театър той създава „Елисавета, кралица английска“, а за римския театър „Вале“ – операта „Торвалдо и Дорлиска“. Именно в Рим той приема предложението на херцог Сфорца-Чезарини да напише опера за театър „Аржентина“, чийто собственик е херцогът. Операта трябвало да бъде готова за откриването на карнавала през февруари. Но едва месец до настъпването на крайния срок Росини избира пиесата „Севилският бръснар“ от Пиер Бомарше (1732–1799) за основа на либретото. Либретистът Чезаре Стербини (1784–1831), автор на текста и на „Торвалдо и Дорлиска“, преработва значително комедията на Бомарше и създава едно либрето, наистина сполучливо за жанра на комичната опера. 

Твърди се, че Росини написва „Севилският бръснар“ за 12 дни. Стара традиция, останала още от времето на Барока, е композиторите свободно да цитират музикални теми на други свои колеги. Много често творците цитират и самите себе си. Росини следва тези традиции и за комичната си опера използва музика и от свои предходни произведения. Увертюрата на „Севилският бръснар“ може да бъде открита в операта „Аурелиан и Палмира“ (1813), използвана е и в „Елисавета, кралица английска“, откъдето е и музиката на прочутата и обичана от публиката  ария на Розина.

 

Първоначално творбата на Росини носи заглавието „Алмавива или Напразна предпазливост“. Композиторът сам дирижира премиерния спектакъл на 20 февруари 1816 година в театър „Аржентина“ в Рим.