Държавна опера Русе Държавна Опера - Русе
Разширено търсене

Сватбата на Фигаро

Опера
Няма предстоящи представления
Постановка

Композитор
Волфганг Амадеус Моцарт
Резюме

„Сватбата на Фигаро“ е в четири действия и разкрива тревогите на граф Алмавива, който е влюбен в Сузана,  камериерката на съпругата му, графиня Розин

Съдържание

Комична опера в четири действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либрето – Лоренцо да Понте по комичната пиеса „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше


Първо изпълнение:  1 май 1786 година, Прага.
Първо изпълнение в България: 1911 година от Оперната дружба в София под диригентството на русенския музикален деятел Тодор Хаджиев. 

Първо изпълнение в Русе: 26 май 1966 година. Диригент е Михаил Лефтеров, режисьор – Цветана Андреева-Прохаска, художник – Петър Попов, хормайстор – Атанас Димитров. 


Действащи лица:
Граф Алмавива – баритон 

Графиня Розина Алмавива, негова съпруга – сопран
Сузана, камериерка на графинята – сопран 

Фигаро, камериер на графа – бас-баритон 

Керубино, паж при графа – мецосопран 

Марчелина, икономка на Доктор Бартоло 

Бартоло, доктор юрист – бас 

Базилио, юрист и учител по музика – тенор 

Антонио, градинар – бас 

Барбарина, дъщеря на Антонио – сопран 

Селяни и прислуга в двореца на Графа
Действието се развива в замъка на граф Алмавива край Севиля, Испания, 1780 г.


Първо действие 


Скромна стая в двореца на граф Алмавива край Севиля. Графът е предложил тази стая на своя камериер Фигаро по случай предстоящата му сватба със Сузана, камериерката на Графинята. Фигаро и Сузана мечаят за своето скорошно щастие, но радостта им е смутена от непрестанните ухажвания на Графа. Тя споделя опасенията си с Фигаро – Графът вероятно неслучайно им е определил тази стая в близост до неговата спалня. Със сигурност той има намерение да се възползува от старото феодално право на “господар на първата брачна нощ“. Фигаро и той решава да се бори за своята чест.

Двамата влюбени с нетърпение очакват днешната сватба. Те обаче имат и неприятели.
Доктор Бартоло ужасно мрази Фигаро, защото не може да му прости предишно „прегрешение” – помогнал е на Алмавива да се ожени за неговата възпитаница Розина, която сам Бартоло е искал за своя съпруга. Гувернантката Марчелина все още очаква Фигаро да се ожени за нея. Тя често е давала пари на Фигаро срещу договор, с който уверява Марчелина, че ако не ѝ върне парите, ще я вземе за жена. Сега този договор излиза наяве. Доктор Бартоло подкрепя надеждите на Марчелина, която разчита не само на договора.

Убедена е, че сам Графът ще осуети сватбата на Фигаро със Сузана – той не е безразличен към прелестната камериерка. Марчелина подхвърля обидни закачки към Сузана, но нейният език не е по-малко остър и гувернантката, озлобена си отива. При Сузана се вмъква пажът Керубино. Младежът се влюбва веднага във всяка хубава жена. Керубино безумно обича графинята, но сега флиртува и със Сузана. Той споделя тревогите си. Снощи той е бил при Барбарина, дъщерята на градинаря Антонио, където неочаквано го е сварил графът. Раздразнен, че Керубино ухажва Барбарина, Графът го е прогонил от замъка.

Сега пажът моли Сузана да му помогне да го оставят тук. В този момент се чува гласът на графа и изплашеният Керубино се скрива зад облегалката на едно голямо кресло. Без да губи време, Алмавива започва да ухажва хубавата камериерка, но тъкмо я прегръща и влиза Дон Базилио. Екстравагантният интригант разпитва Сузана дали вече е отстъпила пред ухажванията на Графа, като споделя, че се надява и Графинята да отстъпи пред ухажванията на Керубино. Въпреки непрекъснатите си любовни похождения Алмавива е стъписан от мисълта, че и жена му може да му изневери и веднага изскача от скривалището си. С изненада разкрива изплашения Керубино.

Обзет от гняв, Алмавива веднага изпраща да извикат Фигаро: нека види как пажът е дошъл да съблазнява бъдещата му жена! Идва Фигаро, придружен от група селяни. Хитрият камериер е довел своите приятели да изпеят благодарствена песен на Графа за отказа му от правото на първата брачна нощ. Макар и с неудоволствие, Алмавива обещава да изпълни молбата на своите крепостни селяни. Когато всички излизат, Керубино умолява Графа да не го прогонва от замъка, но Алмавива е неумолим – пажът трябва още днес да напусне имението му и да постъпи в армията.

 

Второ действие


В спалнята на графинята. Графиня Розина скърби за изгубената любов на своя мъж. Сузана, която е искрено предана на господарката си, ѝ разказва за постоянните ухажвания на Графа. Идва Фигаро. Той разкрива своя план как да възвърнат любовта на Графа към жена му. Той ще изпрати от името на графинята едно любовно писмо до някакъв въображаем неин обожател, което да попадне в ръцете на Базилио. Така изкусният интригант ще го предаде на Алмавива.

В писмото Графинята трябва да определи на своя любовник среща в градината. Сузана трябва привидно да отстъпи пред настояванията на Графа и да му определи среща на същото място и по същото време, а там вместо Сузана трябва да отиде преоблеченият като момиче Керубино. Фигаро отива да приготви писмото, а графинята и Сузана се залавят с преобличането на Керубино. Още преди пажът да се преоблече, на вратата се почуква. Това е Граф Алмавива. Смутени, жените скриват Керубино в съседната стая.

Графът вече е получил бележката на жена му. Сега заключената стая още повече увеличава подозренията му. Той поисква обяснения от жена си, а когато открива, че вратата е заключена, е обхванат от истинска ярост. На въпроса му кой е вътре, Розина смутено отговаря, че там е Сузана, но отказва да отключи. Тогава Алмавива решава да разбие вратата. За да не успее жена му да пусне този, който е вътре, графът я взима със себе си и отива за инструменти. Щом двамата излизат, Сузана се измъква иззад завесата и пуска Керубино, който скача от прозореца, а тя сама влиза в стаята и се заключва.

Алмавива се връща и веднага се залавя с отварянето на вратата, но за голямо удивление на него и на жена му от стаята излиза наистина Сузана. Засраменият Алмавива поисква прошка от жена си. От своя страна Розина му признава, че писмото, което е получил за някаква нейна среща, е само шега. Идва Фигаро и моли своя господар да даде разрешение за започване на сватбеното тържество. В този момент влиза градинарят Антонио. Той казва как е видял някой да скача от прозореца и показва счупена саксия. Фигаро казва, че сам е скочил от прозореца, защото не е искал да го сварят в една стая със Сузана преди сватбата.

Антонио настоява, че друг човек е счупил саксията, и изважда един лист хартия, който е изпаднал от джоба на бягащия. Графът го грабва и запитва своя прислужник да каже какво пише в загубената бележка. Вглеждайки се в знаците, правени му от двете жени, досетливият Фигаро открива кой е скочил и какво може да е загубил. Това е назначението на Керубино в полка, което сам пажът му е дал, за да му сложи печат. В стаята нахлуват Марчелина, Доктор Бартоло и Дон Базилио. Гувернантката иска от Граф Алмавива справедливост: Фигаро или трябва да изплати дълга си към нея, или да изпълни обещанието си, като се ожени за нея. Тя показва договора, който е подписал Фигаро. Графът нарежда да се отложи сватбата до разрешението на въпроса от съда.


Трето действие

 

Зала в двореца на Алмавива. Графът е смутен от настаналата бъркотия в дома му. На кого да вярва? Идва Сузана и съобщава на Алмавива, че е съгласна с предложението му да се срещнат довечера в градината. Графът се отдава на радостни мисли за предстоящата среща. Радва се и Сузана, която в случая помага на господарката си да отмъсти на неверния си съпруг. Самата Графиня Розина ще се яви на срещата в роклята на Сузана.

Пред граф Алмавива Дон Курцио със задоволство потвърждава какво трябва да бъде решението на съда. Фигаро или трябва да изплати дълга си към Марчелина, или трябва да се ожени за нея. Графът е много доволен от разрешението на въпроса, тъй като с това се проваля сватбата на Фигаро и Сузана. За най-голяма изненада на всички обаче една случайност открива, че Фигаро всъщност е син на гувернантката.

Развълнуваната Марчелина прегръща своя отдавна загубен син и му посочва неговия баща – Доктор Бартоло. В този миг влиза Сузана, вижда любимия си в прегръдките на Марчелина и се разгневява. Но скоро всичко се изяснява. Вместо една сватба ще има две, защото Бартоло пожелава да се ожени за Марчелина. Графът дава съгласие да започнат сватбените празненства. Всички ликуват.

Във веселието взима участие и Барбарина. Тя е довела тук Керубино, облечен в женска рокля. Антонио е разбрал, че това е преоблеченият паж и съобщава това на графа. Алмавива отново иска да изпъди пажа, но Барбарина го помолва да ѝ разреши да се омъжи за него: нали графът толкова пъти, когато я е целувал, е обещавал да изпълни всяко нейно желание.

Макар и с неудоволствие, Алмавива дава съгласието си. Сузана незабелязано се доближава до графа и пуска в ръката му бележка, в която определя мястото на довечершната им среща. Писмото е забодено с карфица. Нея Алмавива трябва да върне в знак на съгласие, Фигаро вижда връчването на писъмцето. Той разбира, че се касае за среща, но не може да узнае от коя жена е насрочена.

 

Четвърто действие


В парка на двореца. Късна вечер. Разплаканата Барбарина с фенер в ръка търси карфицата, която графът ѝ е дал да предаде на Сузана, а тя е изпуснала. Девойката се натъква на Фигаро и в отчаянието си му разказва за изгубената карфица. Това хвърля Фигаро в истинска тревога: значи Сузана е тази, която е определила среща на графа. Той се заканва жестоко да отмъсти на невярната си годеница и се скрива в храстите.

Неочаквано се появява Керубино. Пажът е дошъл да търси Барбарина, а сега се натъква на Графинята, облечена в роклята на Сузана. Мислейки я за камериерката, той започва да флиртува с нея. В този момент се задава Графът и като вижда, че в тъмното двама си говорят интимно, незабелязано ги доближава.

Разяреният граф посяга да го удари. Той обаче удря Фигаро, който е помислил, че Сузана е в опасност, и се е хвърлил да я спасява. Графът отвежда „Сузана“ в тъмния павилион. Към Фигаро се приближава мнимата графиня. Той разпознава преоблечената Сузана, но скрива това и започва да флиртува с нея. Сузана е убедена, че Фигаро ѝ изневерява и му удря звънка плесница. Двамата решават да продължат играта, за да види графът. Шумът, който те вдигат, накарва Алмавива да излезе от павилиона. Той вижда, че Фигаро целува „жена му“ и вдига скандал. От павилиона излиза мнимата Сузана и играта се изяснява. Но тук вече са всички: и Марчелина, и Доктор Бартоло, и Дон Базилио, и Барбарина… Сега вече графът трябва да иска прошка от жена си. Графиня Розина му прощава и всички се отправят за сватбеното тържество…  

 

„Сватбата на Фигаро“, една от най-известните оперни творби на Волфганг Амадеус Моцарт, носи и подзаглавието „Един безумен ден“. Либретото е създадено на основата на текста на пиесата на Бомарше със същото заглавие. Тази опера поставя началото на поредицата плодотворни сътрудничества на Моцарт с либретиста Лоренцо да Понте в оперите „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“.

Публиката посреща премиерата с горещ възторг на 1 май 1786 във Виена, но официалната критика и придворните музикални авторитети не се отзовават ласкаво за нея. Скоро операта е свалена от сцената въпреки големия ѝ успех. Но в Прага "Сватбата на Фигаро" е посрещната с истински триумф. Тя става толкова популярна всред гражданите, че мелодиите ѝ звучат по улиците, в градините, в заведенията, по домовете. Това са най-щастливите часове от живота на Моцарт. От Прага той пише: „Днес всички говорят само за "Фигаро". Всички свирят, пеят и подсвиркват мелодии от "Фигаро". Никой не ходи на друга опера освен на "Фигаро”.

Тенорът на Виенската опера Михаел О'Кели си спомня: "Аз никога няма да забравя първата репетиция с пълен оркестър. Моцарт се намираше на сцената - с малинов плащ и висока шапка, обвита със златни галони. Той показваше на музикантите от оркестъра темпото. Невъзможно е да се забрави неговото леко усмихнато лице, на което от време на време светваха лъчите на гения. Но това е невъзможно да се опише, както не може да се нарисуват ярките лъчи на слънцето... Когато басистът Бенучи изпя "Момче палаво", въздействието наподобаваше електрически удар. Всички изпълнители, окрилени от чувството на възхищение, извикаха: "Браво, маестро! Да живее великият Моцарт!" Аз мислех, че музикантите няма да прекратят овациите, така силно и продължително чукаха с лъковете си по пултовете. Малкият човек с чести поклони изказваше своята сърдечна благодарност...“ 


„Сватбата на Фигаро“ е в четири действия и разкрива тревогите на граф Алмавива, който е влюбен в Сузана,  камериерката на съпругата му, графиня Розина. Подвластен на своята страст, той се опитва евентуално да се възползва от правото си на първа брачна нощ („Jus primae noctis“) и да превърне Сузана в своя постоянна наложница. 


Историята се развива динамично в рамките на един единствен ден. Публиката става свидетел на едно наистина безумно преплитане на сюжетни линии, при което жените и мъжете се противопоставят едни на други, но всички са подчинени на непреодолимите закони на любовта. Сюжетът е богат както с драматични, така и с комични ситуации. Често се казва, че в „Сватбата на Фигаро“ има всичко от човешкия живот. И това е така, защото цялата история може да бъде разтълкувана като метафора на различните етапи на любовта.

Съвсем младите Керубино и Барбарина горят в треската на незрялата пламенна любов, любовта на Сузана и Фигаро току-що е разцъфнала в най-прелестния си апогей, любовта на графа и графинята носи следите на времето, потушило нейната страст, но придаващо ѝ дълбочина, а в двойката на Марчелина и Доктор Бартоло виждаме проявленията и на зрялата любов, която, както изненадващо се разкрива по време на действието, вече дори е дала своите плодове.

 

Свържете се с нас

Каса Опера
тел: 082 825042
мобилен:
email: office@ruseopera.com
Работно време каса

Понеделник - петък 10:00 - 18:30 часа
в дни със спектакли до 19:00 часа

Бюлетин

Абонирайте се за получаване на новини и специални промоции