СЛУГИНЯТА ГОСПОДАРКА
Първата опера в жанра опера-буфа – опера-комедия.
Мястото на действието е в Неапол в началото на XVIII век.
Едноактна комична опера от Джовани Баттиста Перголези
Либрето – Джовани Антонио Федерико
Първо изпълнение – Неапол, Театър „Сан Бартоломео“, 28 август 1733 година
Първо изпълнение в Русе – 25.01.1994, диригент – Драгомир Йосифов, режисьор – Петър Крондев, сценография и костюми – Иван Савов
Действащи лица:
Доктор Уберто – бас
Серпина, негова прислужница – сопран
Веспоне, негов прислужник – мимическа роля
Място и време на действието – Неапол, XVIII век
Първа част
Уберто, уважаван неаполитански лекар, има двама слуги – прекрасното момиче Серпина и глуповатия Веспоне. Вече поредна сутрин той се оплаква, че момичето не му носи любимия шоколад за закуска. Когато слугите влизат, той се опитва да изнесе нравоучителна лекция и на двамата, като смята, че невниманието, което те проявяват към него е умишлено. Серпина не само не иска прошка, но и оспорва всеки упрек на Уберто. Не е приготвен топлият шоколад – и какво от това? Господарят ще се справи и без него, който и без друго е опасен за здравето му. Това кара Уберто да изпее първата си ария, в която продължава да негодува, но вече демонстрира известна слабост, от която Серпина не пропуска да се възползва. Тя му забранява да напуска къщата, дори заплашва да заключи вратата и когато той се оплаква, че вече го боли глава от нея, тя пее арията „Защо трябва да се вълнувате толкова много?“, в която препоръчва на Уберто да се вслуша във всеки неин съвет... Тогава Уберто заповядва на Веспоне да му намери съпруга, за да изплаши Серпина. Съпругата му, казва Серпина, всъщност е точно това, от което той се нуждае. И кой може да бъде по-добра съпруга от самата нея, Серпина? И първата част на операта завършва с дует, в който Серпина се опитва да убеди Уберто, че наистина е склонен да се ожени за красивата си очарователна прислужница. Уберто настоява, че тя е напълно полудяла, ако мисли така.
Втора част
Явно е минало известно време. И сега Серпина довежда Веспоне в стаята си, облича го във военна униформа, лепва му ужасни огромни мустаци. Сега и двамата са в заговор срещу господаря си. Когато Уберто влиза, тя скрива съучастника си зад вратата и започва разговор с Уберто. Тя му съобщава, че тъй като той отказва да се ожени за нея, а тя трябва да се грижи за собствените си интереси, тя се е сгодила за друг. Казва се Капитан Темпеста (на италиански „Буря“), който има ужасен нрав.
Това първоначално успокоява Уберто. Опасността да се ожени за слугиня е отминала и когато тя му изпява сантиментална ария за това как един ден той ще си я спомни и ще тъгува за нея, сърцето му се разтапя от умиление. Той се съгласява да се срещне с нейния страховит воин. И докато Серпина излиза, за да доведе своя „младоженец“, Уберто признава пред себе си, че искрено съжалява за нея и я окайва за нейната предстояща съдба като съпруга на военен. Освен това има едно обезпокоително обстоятелство за Уберто. От думите на Серпина става ясно, че годеникът ѝ изисква от него огромна зестра – четири хиляди крони, в противен случай заплашва, че Уберто ще пострада.
След като получава подробните инструкции на Серпина за това как да се държи и какво да прави, Веспоне отлично изпълнява ролята си на страховития Капитан Темпеста. Той заплашително нахлува в къщата и дори без да изрече и дума, дава ясно на Уберто да разбере, че му изисква зестра от четири хиляди корони. Ако не ги получи, той ще откаже да се ожени за момичето и освен това самият Уберто ще трябва да се ожени за нея. Когато Веспоне прави заплашителни жестове и започва да притиска Уберто, той се предава. Оказва се, че той самият не е против да се ожени за Серпина – тя е хубава, а парите му ще останат непокътнати. Защитавайки Серпина, той ѝ подава ръка – както в буквален, така и в преносен смисъл. Сега Веспоне сваля тоалета си и открива кой е той всъщност. Но Уберто вече не може да му се сърди. Напротив, той се свързва с булката си в очарователния дует „Какво чувствам в сърцето си“, в който те пеят колко щастливи са сърцата им, които, както се казва, бият в общия ритъм на думите „tippiti“ и „tappata“. Операта завършва с две най-изящни и красноречиви фрази: „О, скъпа, скъпа, скъпа!“ и „О, радост, радост, радост!“.