Една необичайна концертна програма събира на Русенската сцена завладяващите музикални фигури на диригента Найден Тодоров и пианиста Георги Черкин.
"150 години от рождението на Сергей Рахманинов"
Една необичайна концертна програма събира отново на Русенската концертна сцена завладяващите музикални фигури на диригента Найден Тодоров и пианиста Георги Черкин. Усещането е същото като при завръщане у дома на тези странстващи, които имат много какво да разкажат на тези, които ги очакват – русенската публика.
Концертната програма събира в себе си музиката на трима творци, които с присъствието си в изкуството поставят рамките на великата епоха на Романтизма – Франц Шуберт, Сергей Рахманинов и Джакомо Пучини. Концертът е посветен на 150 годишнината от рождението на Сергей Рахманинов.
Осмата симфония на Шуберт, творба, която днес познаваме като „Недовършена“ е част от семейството на други шест симфонии, започнати и останали недовършени. Шуберт завършва първите две части на осмата си симфония. Остава загадка защо не е продължил работата по композиция, която е толкова напреднала и в която най-накрая е намерил своя индивидуален симфоничен почерк. Има много спекулации относно причините. Една от тях твърди, че младият композитор, респектиран последовател на симфоничното творчество на Бетовен, вече на прага на болестта, е изпитвал страх от съдбовната обреченост да не достигне до своята последна, девета симфония. Днес на световния концертен подиум се изпълняват десет симфонии от Франц Шуберт, като последната, Десетата е съставена върху реконструирани ръкописи от неговите работни скици.
Вторият концерт за пиано и оркестър на Сергей Рахманинов е категоричен знак на емоционалния и душевен възход на композитора след известен период от време, преживян със сенките на съмнения, колебания и несигурност. Чрез тази творба виждаме как Рахманинов навлиза в ХХ век като утвърден художник, с уникален творчески облик, демонстриращ вече добре развит композиционен маниер. Този концерт заема специално място в творчеството на Рахманинов, превръщайки се в неговото най-популярно произведение не само поради своето високо художествено благородство, красотата и изразителност на темите, поради завършеността на цялостната концепция, но и защото композиторът доказва способността да въплъти в него онова настроение на радостно вълнение, възход, очакване на нещо ново. Чувство, което е характерно за европейските творци на прага на новото столетие.
„Вилисите“ (на италиански „Le Villi“, вилиси, самодиви) е първата опера на Джакомо Пучини. Музиката се отличава с увлекателен драматизъм, умело съчетан с характерната за Пучини мелодичност. Съществена роля е отделена на оркестъра, което личи и в присъствието на симфоничната интермедия (Intermezzo), която ще прозвучи на концерта. Със своя разказ за приказните същества на очарователните вилиси (самодиви), сюжетът попада и в либретото на балета „Жизел“ и е популярен и вдъхновява много европейски композитори, писатели и художници XIX и ХХ век.