Русенската детска опера отново ще излезе на сцената с над 30 деца в трудните солистични роли и в хоровия ансамбъл на операта „Рицарски поход“.
Русенската детска опера отново ще излезе на сцената с над 30 деца в трудните солистични роли и в хоровия ансамбъл на операта „Рицарски поход“. Роденият в Ню Йорк през 1931 година композитор Карл Волрат, който твори предимно в областите на симфоничната и камерната инструментална музика е привлечен от необичайната история на детските кръстоносни походи от късното Средновековие. Така той създава своята единствена опера, в която участват като солисти и хористи десетки деца. Трогателни са картините на религиозен фанатизъм, на отчаяние и страдание, на неподправено упование в Бога, на вярност и приятелство, които контрастират с житейската действителност, белязана с корист, сребролюбие, предателство и жестокост. През юни в Русе „Рицарски поход“ беше премиерно заглавие за България и покори сърцата на публиката.
Опера в две действия от Карл Волрат
Либрето – Карл Волрат
Първо изпълнение: 10-12 юни 1966 година, от ученици и преподаватели от Училището по музика и опера на Държавния университет в Талахаси, Флорида.
Първо изпълнение в България: 12 юни 2022 година, Русе, Държавна опера-Русе, Русенска детска опера, диригент – Димитър Косев, режисьор – Пламен Бейков, художник – Еслица Попова, хормайстор – Свилен Димитров.
Действащи лица
Никълъс – дете-рицар – cambiato
Бащата – баща на Никълъс – баритон
Свещеникът – тенор
Първи приятел на Никълъс / Първи рицар / хор – cambiati
Втори приятел на Никълъс / Втори рицар / хор – cambiati
Трети приятел на Никълъс / Трети рицар / хор – cambiati
Четвърти рицар / хор – мецосопран / cambiatо
Пети рицар (малко момиченце) – cambiatо
Шести рицар / хор – cambiatо
Седми рицар / хор – cambiatо
Осми рицар / хор – cambiatо
Девети рицар / хор – cambiatо
Трима нападатели-разбойници, без пеене – Артисти от Балета на Държавна опера-Русе.
Кратко съдържание
Пролог
Края на нощта. Всеки момент ще настъпи утрото на деня на Възкресение. Никълъс – малкото овчарче изпраща нощта с мелодията на своята овчарска свирка. Стадото от кротки овчици се e скупчило в утринния хлад и спи. Умората надвива над Никълъс и той отпуска ръце и се унася в дрямка. Внезапна силна светлина се спуска върху него и го разбужда. Той е убеден, че сам Иисус му се явява и му заповядва да тръгне към свещения град Иерусалим в кръстоносен поход, за да го освободи от властта на неверниците.
Първо действие
Никълъс тича към града. Скоро той е на площада пред катедралата, където баща му е заспал. Превъзбуден и развълнуван от божественото видение, Никълъс го разбужда и развълнувано му разказва за своето видение. Бащата не вярва – това съвсем не е първият случай, когато синът му споделя за такова видение. Той не вярва, че на бедни хора като тях, ще се спусне Божията милост. Той винаги се е стремил да спечели пари, но винаги хората са го смятали за измамник, затова и смята, че това е бил един от сънищата на Никълъс, които той приема за божествени откровения, но това са просто обикновени сънища. Бащата предупреждава, че рицарски поход е невъзможен – няма как да се премине през морето, а там плават и много опасни пиратски кораби.
Започва тържествената великденска литургия. Приятелите на Никълъс идват, за да отидат заедно в църквата. Никълъс споделя с въодушевление историята за своето видение. Децата са силно впечатлени – те вярват, че техният приятел наистина е имал невероятно общение с Бога. Мълвата за видението на Никълъс и за божествената заповед за освобождаване на Светите земи бързо се разнася сред децата. Скоро огромна тълпа деца се събира пред църквата и всички те са готови да тръгнат на кръстоносен поход. Никълъс е този, който е достоен да ги поведе.
Когато вижда тълпата от деца, която е на ръба на религиозния екстаз, бащата на Никълъс отново е завладян от мисълта за корабите на пиратите-търговци на роби и Мечтите за богатство разпалват фантазията му. Дали не би могъл той да съпроводи рицарския поход на децата, да се споразумее с търговците на роби от пиратските кораби и да успее да ги продаде в робство?... Така той ще направи дори най-доброто за тях – макар и продадени в робство, те все пак ще бъдат облечени и нахранени, а той ще има достатъчно злато и сребро, за да промени живота си и бъдещето на себе си и на своя син.
Празничната литургия е свършила. Обкръжен от се деца, пред храма излиза свещеникът. Той е изумен от идеята децата да предприемат кръстоносен поход и е убеден, че това е дяволско изкушение. Свещеникът се опитва да убеди бащата на Никълъс да възпре своя син от осъществяването на тази безразсъдна идея. Бащата обвинява свещеникът, че вярата му е слаба и докато той говори, децата вече категорично действат. Да, те ще тръгнат на кръстоносен поход и бащата ще ги съпроводи. Свещеникът предусеща коварните планове на бащата, но не може нищо да направи. Екзалтираната тълпа от деца се появява, предвождана от Никълъс. Той иска благословията от свещеника, но той отказва. Тогава бащата взима кръста от гърдите на свещеника и дава вместо него благословията на малките кръстоносци.
Второ действие
Първа картина
Някъде високо в планинските дебри на Алпите.
Децата са измъчени и изморени. Те са непрестанно нападани от разбойници, които ги отвличат. Премръзнали и изтощени от глад, децата са на ръба на отчаянието. Единствената им опора остава вярата в Бога и упованието, че неведомата Му сила ще им помогне да оцелеят и да стигнат до бреговете на морето, а от там – и до Светите земи. Внезапен писък разцепва ледения въздух – отново има нападение от разбойниците, които непрестанно дебнат децата. Този път, в опит да ги спре да отвлекат невръстната му сестра, един от малките рицари е посечен от мечовете на разбойниците. Децата са стъписани. Появява се бащата, който им заповядва да скрият безжизненото тяло на техния приятел. Останал сам, бащата се утешава, че колкото и от децата да умрат от глад или да бъдат отвлечени от разбойниците, все ще останат достатъчно, за да стигнат до морето, където той ще успее да ги продаде в робство на корабите на търговците на роби. Потънал в мрачни мисли и на дъното на своето отчаяние, се появява Никълъс. Бащата се опитва да повдигне духа му, като напомня за видението, което преди време постави началото на рицарския поход. Никълъс се утешава с молитва – няма връщане назад, походът продължава!
Втора картина
На брега на морето. Малките рицари са стъписани от неговата безкрайност. Те започват отчаяно да се молят то да разтвори водите си, за да могат те да преминат към Светите земи. Но колкото и горещи и проникновени да са молитвите им, морето стои непроменено. Сред рицарите се чуват и гласове на недоволство. С разпалващ се гняв децата посрещат своя предводител Никълъс. Недоумението им е голямо когато той обявява, че чудото вече се е случило и че те все още са под закрилата на Божията помощ – на хоризонта се виждат силуетите на кораби. Никълъс обявява, че това са корабите на търговците, които ще закарат кръстоносците до бреговете са Светите земи. Бащата идва при обнадеждената тълпа от деца и потвърждава, че търговците на добра воля, ще превозят малките кръстоносци. Децата с въодушевление благодарят на Бога за неочакваното избавление и бързат да се отправят към лодките, които ще ги откарат към спасителните кораби. Когато след малко Никълъс и баща му остават сами на брега, той разкрива на сина си страшната истина – всички кръстоносци са продадени в робство за злато и сребро. Никълъс не може да повярва какво е сторил неговия баща. Оправданията, че това той е направил за доброто на децата – за да имат подслон, храна и да бъдат облечени, макар и роби до края на живота си, вече не струват нищо. Никълъс заявява, че ще последва приятелите си. Корабите вече са приближили, дългоочакваното злато и сребро вече е доставено на алчния баща, а малките кръстоносци вече са готови да отплават към Светите земи. Бащата отчаяно търси сина си. Останал сам на пустия бряг, сред купчина пари, той е разкъсван между въодушевлението на алчността да има такова несметно богатство и внезапната загуба на сина си. Кръстоносният поход е завършил.
Операта „Рицарски поход“ е единствената творба в музикално-сценичния жанр на американския композитор Карл Волрат. Роденият в Ню Йорк през 1931 година композитор, който твори предимно в областите на симфоничната и камерната инструментална музика е привлечен от необичайната история на детските кръстоносни походи от късното Средновековие. Така той създава своята опера, в която участват като солисти и хористи десетки деца. Те пресъздават картините на религиозен фанатизъм, на отчаяние и страдание, на неподправено упование в Бога, на вярност и приятелство, които контрастират със средата на житейската действителност, белязана с корист, сребролюбие, предателство и жестокост. За първи път операта на Волрат е изпълнена в три последователни вечери, 10-12 юни 1966 година, от ученици и преподаватели от Училището по музика и опера на държавния университет в Талахаси, Флорида. Тогава продукцията включва състав от над 100 изпълнители. Точно 56 години по-късно „Рицарски поход“ ще бъде премиерно заглавие за България. С изпълнението се подновява дейността на Русенската детска опера, която участва в продукцията с над 30 деца в солистичните роли и в хоровия ансамбъл.
Карл Волрат е роден в Ню Йорк през 1931 в семейство с германски родители. Завършва гимназия Нютън, а бакалавърската си степен получава в университета Stetson. Магистърска степен защитава в Колумбийския университет, а докторската си дисертация – в Държавния университет във Флорида. Карл Волрат завършва композиция при Ернст фон Донани Карлайл Флойд и Джон Бода. Постъпва във военния оркестър на Уест Пойнт, Ню Йорк през 1953, където до 1956 работи. Бил е и музикален консултант в Маями, Флорида в периода от 1956 до 1958, след което се присъединява към факултета на университета в Троя (Aлабама) през 1965.
Основните произведения на Карл Волрат включват шест симфонии, операта „Рицарски поход“ („The Quest“) и обширен репертоар от камерна музика. Всичките му творби са публикувани от Tap Music (tapmusic.com). MMC Recordings издава три албума с произведения на Волрат, включително и двоен албум с произведения за кларинет, записани от Ричард Столцман, озаглавен „Jack's Fat Cat“ (2008). Последните му издания от Navona Records включват „Lingering Longings“ (2016), „Three Pastels“ (2016), „Warrior Monks“ (2017) и „Souls In Transitions“ (2018).
Музикалният архив на Карл Волрат окончателно е окомплектован и през 2018 е предаден във фондовете на Университетската библиотека на Троя. Така богатият творчески архив не само се съхранява, но е достъпен за изследователите, изпълнителите и публиката като предоставя оригиналните партитури и записи на д-р Волрат, както и спомагателни материали, отнасящи се до неговите концерти и изпълнения като част от световната музикална култура.
Детският кръстоносен поход най-вероятно е събитие, достигнало до нас от литературно-историческите предания.
Смята се, че е резултат от поредното избухване на пламъците на религиозния фанатизъм, което е довело до събиране на 50 000 деца от Франция и Германия през 1212 година. Легендите твърдят, че папа Инокентий III приел това като знак, че единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб, поради което никой не им попречил. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство като предварително били уговорени за продажба от венецианските търговци и били натоварени като стока по корабите.
Изследване, публикувано през 1977 сериозно поставя под съмнение съществуването на тези събития. Много историци остават на мнение, че тези кръстоносни походи не са били от деца. Дори се говори за групи от „скитащи бедни“ в Германия и Франция, някои от които се опитали да стигнат до Светите земи. Сведенията от историческите документи са много оскъдни, което предполага създаването на различни версии.
Така се раждат и разнородни варианти на дългогодишната история на Детския кръстоносен поход. Разказват за момче, на име Николас, което започнало да проповядва във Франция или Германия. Той твърдял, че е бил посетен от Иисус, който му заръчал да поведе малките кръстоносци в мирен поход за освобождаване на Божи гроб. Чрез поредица от знамения и чудеса той увлякъл със себе си значителен брой последователи - около 30 000 деца. След това повел последователите си на юг към Средиземно море с убеждението, че морето ще се раздели пред тях и ще им позволи да достигнат до Ерусалим. За съжаление това не се случило.
Според по-нови изследователи действително са съществували две движения на хора от всички възрасти през 1212 в Германия и Франция. Вероятно тази история по-късно е променена и доукрасена.