Драмата на Виктор Юго “Кралят се забавлява” предизвиква драматичната природа на Верди и той пише гениалната музика на операта “Риголето“.
Опера в три действия от
Джузепе Верди
Либрето – Франческо Мариа Пиаве
По драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява”
Първо изпълнение: 11 март 1851, Венеция, театър „Ла Фениче“
Първо изпълнение в България: 13 декември 1920, София, Диригент – Моисей Златин, режисьор – Иван Иванцов
Първо изпълнение в Русе: 21 април 1952, Диригент – Константин Илиев, режисьор – Михаил Хаджимишев, художник – Ани Хаджимишева, хормайстор – Илия Илиев
Действащи лица:
Херцога на Мантуа – тенор
Риголето, шут на херцога – баритон
Джилда, дъщеря на Риголето – сопран
Спарафучиле, наемен убиец – бас
Мадалена, сестра на Спарафучиле – контраалт
Джована, пазителка на Джилда – мецосопран
Граф Монтероне – баритон
Маруло, благородник – баритон
Матео Борса – придворен, тенор
Граф Чепрано – бас
Графина Чепрано, негова жена – мецосопран
Паж на херцогинята – сопран
Съдебен пристав – бас
Място и време на действието: Мантуа и околностите, XVI век.
Първо действие
Първа картина
Тържество в зала на двореца на херцога на Мантуа. Известен с дръзките си любовни похождения, херцогът разказва на приятелите си за своята среща в църквата с непозната красавица. Неизменният свидетел на дързостта на самонадеяния владетел е неговият шут – гърбавият Риголето. В своите безпощадни шеги той винаги намира как да подложи на присмех всеки един от придворните. Сега на прицел се оказва и граф Чепрано, чиято съпруга тази вечер херцогът повече от всякога настоятелно ухажва. Приближените на херцога отдавна са намразили шута и желаят да му отмъстят за злобния присмех. Затова, когато научават от придворния Маруло, че Риголето крие зад стените на дома си млада любовница, те решават още през тази нощ да я похитят. Поредната подигравателна гротеска шутът изсипва върху стария граф Монтероне, чиято дъщеря херцогът е обезчестил. В справедливия си гняв Монтероне проклина и двамата.
Втора картина
Измъчван от мрачни предчувствия, останал угнетен под въздействието на страховитото проклятие на Монтероне, Риголето върви към дома си сам в тъмната нощ. Внезапно из дълбините на мрака изплува злокобната сянка на наемния убиец Спарафучиле, който щедро предлага своите услуги. Риголето му отказва, но вече знае къде да го намери. Шутът е доближил своя дом. Зад непристъпните му стени той крие най-скъпото си богатство – своята дъщеря Джилда. Тук той е различен човек. С нежна обич бащата разказва на дъщеря си за нейната покойна майка. Риголето трябва за малко да излезе и отново настоятелно напомня на прислужницата Джована да бди зорко над дъщеря му и да не отваря никому. Но Джована, подкупена от херцога, вече е улеснила срещата му с Джилда. Когато тревожният баща излиза, Джована скришом пуска в градината преоблечения като студент херцог. С умиление той вижда как останалата сама, девойката с любовен трепет мечтае отново да срещне красивия младеж, когото е видяла в църквата. Внезапно херцогът застава пред нея и, представяйки се като бедния студент Гуалтиеро Малде, се заклева във вечна любов към Джилда.
В същото време придворните, които са решили да отвлекат тайната любовница на шута и да я „подарят“ на своя господар в двореца, вече са застанали пред дома на Риголето, но неочаквано се натъкват на самия него. Все пак те успяват да го заблудят, че са тук, за да отвлекат жената на граф Чепрано, чиито дом е наблизо. За да го измамят, тъй като и самите те са маскирани, увещават го да им помогне, завързват очите му и му възлагат да крепи стълбата, която носят. През това време те извършват коварното си дело. Едва когато чува отдалеч виковете на Джилда за помощ, Риголето разбира, че е измамен и с ужас си спомня проклятието на Монтероне.
Второ действие
Зала в двореца на херцога на Мантуа.
Херцогът е безутешен. Той е решил отново да се върне при девойката, но е узнал, че тя е похитена от няколко маскирани мъже. Дълбоко в сърцето си той усеща, че това е единствената жена, която е намерила място там. Когато придворните влизат при него и му разказват за среднощното си приключение, херцогът разбира, че девойката, която е заобичал е в двореца и бързо отива при нея.
В залата нахлува Риголето. Той отчаяно търси дъщеря си. Посрещнат е от злобния присмех на нейните похитители. Напразно той убеждава благородниците, че Джилда е негова дъщеря и ги умолява да му я върнат. В безсилието си той ги проклина.
В този миг дотичва Джилда. Със сълзи на очи тя разказва за измамата на херцога и за любовта си към него. Риголето се заклева да отмъсти на виновника за безчестието, стоварило се върху него и върху дъщеря му. Джилда моли баща си да прости на херцога, в когото тя е влюбена, но Риголето е неумолим. Той вярва, че проклятието на унизения баща ще се стовари върху прелъстителя.
Трето действие
Пуститен бряг на реката Минчио.
Тук е домът на Спарафучиле и неговата сестра, уличната танцьорка Маддалена. Тя е подмамила младия херцог и сега, преоблечен като офицер, той е тук и с чаша вино в ръка, пее своята безгрижна песен за изменчивостта на женското сърце.
Отвън в тъмната нощ Риголето е довел дъщеря си, за да ѝ докаже каква е истинската природа на херцога. Но не само затова шутът е тук. Той вече е успял да уговори Спарафучиле да убие развратния херцог. Риголето отпраща дъщеря си да замине за Верона, преоблечена в мъжки дрехи и, останал сам, дава предплата на убиеца за безценната услуга. Когато предаде мъртвото тяло на херцога, Спарафучиле ще получи и останалата сума.
Внезапно се разразява буря, нощното небе е прорязвано от мълнии. Спарафучиле се подготвя да извърши убийството. Маддалена е харесала красивия младеж и умолява брат си да го пощади. Той се съгласява, но трябва да изпълни сделката и да предаде нечие друго тяло. Ненадейно завърналата се Джилда дочува техния емоционален разговор и решава да се пожертва за живота на любимия си. Представяйки се за пътник, търсещ подслон в бурята, тя смело влиза при двамата убийци.
Вече е полунощ. Спарафучиле предава на Риголето чувала с обещаната жертва и получава остатъка от парите си. Шутът тържествува за своето отмъщение. Остава му само да хвърли чувала в реката. Но този момент от далечината той дочува гласа на херцога, който пее безгрижната си песен. Изпаднал в ужас, Риголето развързва чувала и вижда дъщеря си Джилда. Със сетни сили тя казва на баща си, че умира за този, когото обича.
Поразен от срашното проклятие, Риголето пада безутешен върху бездиханното тяло на Джилда.