Оперета от Жак Офенбах
Либрето – Анри Меяк и Луи Халеви
Либрето – Анри Меяк и Луи Халеви
Адаптация – Капюсин Майар
Действащи лица:
Бразилеца, актьор – тенор
Бобине, бохемстващ аристократ – тенор
Раул дьо Гардфьо, негов приятел – баритон
Метелá, любовница на Бобине – мецосопран
Барон дьо Гондрьомарк – бас
Баронеса Гондрьомарк – сопран
Фрик, обущар – тенор
Габриел, ръкавичарка – сопран
Полин, камериерка на Раул – мецосопран
Юбер, прислужник на Бобине – тенор
Кратко съдържание:
Парижка гара. Бразилеца току-що е пристигнал в Париж. На гарата го посрещат двамата приятели Гардфьо и Бобине. Гардфьо е разочарован – любовницата му Метелá го е изоставила... Той, както и неговият приятел Бобине са подвластни на неутолимата жажда за веселието на безгрижния живот. Те оплакват съдбата си – останали са съвсем без пари. Трябва да намерят начин да понапълнят портфейлите си. Заричат се да изоставят лесно достъпните момичета и да се насочат към покровителството на богатите дами от висшето общество.
Гардфьо неочаквано среща своя бивш служител Юбер. В търсене на по-добри доходи Юбер е изоставил обеднелия си покровител и е станал пиколо в един от най-реномираните парижки хотели. Гардфьо е възторжен, когато разбира от Юбер, че в Париж ще пристигне шведски барон със своята съпруга. В търсене на пари, той предлага да заеме мястото му на екскурзовод, за да се сближи с барона и най-вече с баронесата. Развълнуван е от предстоящата среща. Той се надява да съблазни баронесата и да извлече максимална полза от нейното богатство.
Шведският барон се появява със съпругата си. Гардфьо се представя като техен екскурзовод. Изоставен от любовницата си Метелá, той категорично се устремява към новото си завоевание. Заслепен от красотата на баронеса Дьо Гондрьомарк, той измисля план, за да я прелъсти. А двамата богати шведи са възторжени от Париж. Те с нетърпение очакват сами да се потопят в изкушенията на големия град.
Към барона, баронесата и Гардфьо се присъединява и Бразилеца. Той също е готов за вихрения парижки живот.
Домът на Гардфьо. Новият му служител Юбер „Втори“ посреща неговите приятели Фрик и Габриел.
Пристигат Гардфьо, барона, баронесата. С тях е и Бразилеца. За да бъде неотлъчно шведската двойка под контрола на Гардфьо, той представя къщата си като хотел. Следва истинска комедия, докато Гардфьо убеждава своите приближени да се дегизират, за да заблудят туристите, които не познават френската столица и ще се окажат несъзнателно жертви на неговата хитрост. Баронът деликатно споделя със своя домакин, че би желал да вкуси удоволствието от любовта на онези щедри на любовни наслади парижанки. Той носи препоръчително писмо от свой приятел за една такава парижка дама – за Метелá.
Гардфьо е вцепенен да узнае за препоръката, но все пак предпазливо уверява, че познава Метелá и че ще ѝ предаде писмо за интимна среща с барона.
Гардфьо е принуден да инсценира изискана „фамилна“ вечеря с отбрано общество. Затова той ангажира Фрик и Габриел за вечерята, които ще изпълнят ролите на заможна двойка – той – банкер, а тя – полковнишка вдовица.
Внезапно пристига Бобине. Той се е излъгал в очакването си да намери финансови облаги в компанията на дами от висшето общество. Дамата, която е посетил се оказва и без цент, а той, като изискан кавалер, е обещал след два часа да ѝ достави огромна сума. Гардфьо разказва на своя приятел за барона и баронесата Гондрьомарк от Швеция и му разкрива ситуацията, която е инсценирал. Бобине ще отведе барона в къщата на леля си, където най-сетне той да се срещне на спокойствие с Метелá. А баронесата ще остане през това време насаме с Гардфьо.
Внезапно пристига Метелá. Гардфьо ѝ разкрива цялата интрига. Тя е обидена и възмутена – надявала се е той да ѝ прости и да бъдат отново заедно. Гардфьо изважда препоръчителното писмо на барона. Метелá е сразена.
Влиза баронът. Гардфьо му представя Метелá. Баронът е във възторг.Тя го кани в дома си, но ... след няколко дни. Баронът е разочарован. Той се е надявал моментално да получи любовните наслади на чаровната парижанка. Пристигат гостите за вечерята. Фрик – преоблечен като банкер, а Габриел е същинска полковнишка вдовица.
Хотел „Кемпер Карадек“ – домът на лелята на Бобине, всички племенници на Бобине са маскирани като хотелски обслужващ персонал. Тук баронът е поканен от Бобине под името на швейцарския капитан Валтер. Влиза Гардфьо. Планът е проработил. Всеки момент тук ще дойде баронът, баронесата е на театър без съпруга си и вечерта ще се върне сама при Гардфьо, който се надява най-сетне да я съблазни. А домашната прислужница на Бобине ще влезе в ролята на негова съпруга и с хубостта си ще прелъсти шведския барон.
Влиза Бобине, маскиран в униформата на швейцарски капитан. Цялата компания изпада във вихъра на парижкия живот. Веселието продължава до сутринта. Каква е изненадата на барона, когато се прибира сутринта при съпругата си, да узнае, че всичко това е един безумен театър. Баронесата е научила всичко това предната вечер от Метелá.
Салон в ресторант. Тук Метелá е поканила барона, за да довърши играта. Баронът се опитва да доближи до Метелá, но тя го отблъсква и коварно му предлага вместо себе си (признава му, че е влюбена и сърцето ѝ принадлежи на друг) своя приятелка – красива и изискана, деликатна парижанка. Това е маскираната баронеса.
На бал при Бразилеца. Баронът е разкрил измамата и търси Гардфьо, за да си отмъсти. Той иска да го предизвика на дуел, но както се оказва, причина за дуел няма – Гардфьо е направил дори и невъзможното, за да угоди на шведския барон като му покаже всички сладости и потайности на парижкия живот.
Така, чрез брилянтната интрига е спестен „един блудкав, никакъв престой“, изпълнен само с тривиални снимки пред Айфеловата кула и с нищо друго, освен с изтърканото изречение „Париж е хубав”. Престоят на барона и баронесата в Париж се е превърнал в неповторимо преживяване, за което те щедро възхваляват парижкия живот. Всички щастливи пеят: „Да, ето това е парижкият живот! Удоволствие, докато останеш без дъх“.
Бележка от автора на адаптацията
„Парижки живот” е ярка метафора на желанието ни за живот.
Как да посетим Париж без да полудеем?
Как да живеем в Париж, без да искаме да бъдем „някой”?
Да се доближиш до светлината на този град, да се опиташ да си част от него, да си правиш илюзии, да се маскираш, в пряк и преносен смисъл, да се смееш гръмко, да лъжеш, да изискваш, да искаш всичко и най вече… да СИ или поне да изглеждаш така.
Както незначителните неща, така и големите претенции са всъщност костюми на самотността. Онази градска самотност, в която шумът и ежедневният водовъртеж предлагат безброй съприкосновения на различни души, но твърде малко истински срещи.
“Животът в Париж” на Офенбах е на 150 години. Това е оперета с вокални изисквания, с изключително ефикасна структура и занимателен характер. Тя е пристрастяващ хит (талантът на Офенбах…), нещо като френски „Далас”, в който се сблъскват не особено благоприлични чувства: завист, алчност, глупост, похотливост, суета, високомерие, манипулация, измама…
„Парижки живот” ревизира този шедьовър и предлага един съвсем различен прочит. Но е и едно огромно предизвикателство.
Огромно предизвикателство да събереш класически диригент, театрална режисьорка и хореограф на хип-хоп.
Огромно предизвикателство да повериш подобен текст в ръцете на една феминистка-оптимист.
Огромно предизвикателство да предоставиш на действащите лица дълбоки причини за тяхната баналност.
Огромно предизвикателство не да извиниш низостта им, а да им вмениш крехкия и, може би, трогателен копнеж да бъдат обичани.
Капюсин Майар
„Парижки живот“ е определена като „опера-буфа“ (комична опера) от създателя си Жак Офенбах. Сюжетът на либретото на Меяк и Халеви стъпва на основата на популярната през онези години пиеса „Les promenades de Paris“ и на пиесата „Фотограф“. Тази творба отбелязва обрат в творчеството на композитора. По това време Офенбах вече е Рицар на Почетния легион. С изричното лично настояване на императрица Евгения е избран за член на Френската музикална академия. Затова и самият император Наполеон III се обръща към Офенбах и поръчва нова оперета за предстоящото Световно изложение в Париж. Премиерата ѝ е на 31 октомври 1866 година в „Пале Роял“.
Може би това е и причината в „Парижки живот“ композиторът да се откаже да вложи политически намеци и рязка пародия на своето съвремие, както обикновено прави в предходни свои творби. Тук той остава снизходителен към своите герои, въпреки че в пиесата има нескрита ирония относно нравите на безгрижно-веселия Париж от средата на XIX век.
Офенбах притежава таланта да създава произведения, които забавляват публиката и днес, така, както и в неговата епоха, защото едновременно със забавлението, те представят европейското и в частност френското общество, изживяващо небивалата дотогава промяна от настъпването на модерните времена. Такава промяна и отново небивали трансформации в обществото на европейските граждани се случва и днес. Затова „Парижки живот“ е актуална творба и носи усещания и послания, които са предназначени за нас, европейците, които живеем в началото на XXI век.