ПРИЛЕПЪТ

Великолепната оперета на Йохан Щраус- син, която спокойно може да наречем неговия най-голям шедьовър.

Оперета в три действия От Йохан Щраус-син По комедийния фарс „Затворът“ (“Das Gefengnis”) на Родерих Бенедикс и водевила на Анри Мейак и Людовик Алеви „Le Reveillon” („Новогодишната нощ“)

Оригинално либрето – Карл Хафнер и Рихард Жене Преработена версия на Макс Райнхард и текстове от либретото на Ердман и Волпин

Превод – Павел Спасов

Режисьорска редакция – Александър Мутафчийски

Година на написване на оперетата – 1874 г.

Първа постановка – 05 април 1874 г., Театър „Ан дер Вин“, Виена – 145 години от написването и първата постановка на „Прилепът“

Първа постановка в България – 1919 г., „Свободен театър“ – 100 години от първата постановка на „Прилепът“ в България.

Първа постановка в Държавна опера – Русе – 26.12.1965 г. Режисьор е Коста Наумов, диригент – Илия Темков, сценограф – Жак Авдала, хореограф – Павел Стоицев а хормайстор е Атанас Димитров

Новата сценична версия на „Прилепът“ е пета по ред постановка на сцената на Държавна опера - Русе.

Кратко съдържание

Първо действие.

Домът на Айзенщайн. Влюбеният Алфред пее поредната си серенада под прозорците на своята любима Розалинда, която обаче от три години вече е омъжена за Айзенщайн. Неговата тъжна песен е чута от слугинята Адела, която ненадейно е получила покана за бал в двореца на прочутия принц Орловски и Адела е твърдо решена да отиде на този бал. От съда се връща Айзенщайн, съпроводен от бездарния си адвокат Блинд. След разгорещен спор Блинд е изгонен безцеремонно - благодарение на него Айзенщайн ще излежава в затвора присъда от осем дни след злополучен лов. Пристига Фалке, приятел на Айзенщайн, който е дошъл да го покани на бала при Орловски. Междувременно Адела ловко успява да получи разрешение от господарката си да отсъства от дома цяла нощ. С престорена тъга Айзенщайн се прощава със съпругата си и вместо към затвора, отива на бала. Тъгата на Розалинда също не трае дълго – Алфред успява най-нахално да се вмъкне в дома ѝ, и сега тя е насаме със своя ухажор, но тяхната идилия е прекъсната от ненадейното появяване на директора на затвора Франк. За да не бъде компрометирана, Розалинда убеждава Алфред да се представи за нейния съпруг и да бъде отведен вместо него в градския затвор.

Второ действие.

Бална зала в двореца на Орловски. Гостите танцуват, а домакинът – екстравагантния млад милионер принц Орловски, скучае. Тази вечер обаче Фалке е подготвил за принца специална комедия – „Отмъщението на Прилепа“. Пристига Адела, облечена в рокля на господарката си. На бала е сестра ѝ Ида, която представя Адела за актриса на име Олга. Фалке е доволен, планът му е в действие. Пристига и Айзенщайн, представяйки се за Маркиз Ренар и веднага попада в глупава ситуация, заявявайки, че Адела е негова слугиня. Всички гости са възмутени, а Айзенщайн поднася извинения – явно се е припознал. Пристига директорът на затвора, когото Фалке представя за французина Шагрен. След първоначална нелепа ситуация, Айзенщайн и Франк бързо се сприятеляват, а на бала пристига и една загадъчна унгарска графиня. Това е Розалинда, поканена също от Фалке. Тя едва успява да сдържи гнева си, когато вижда Айзенщайн, Адела и Франк сред гостите на бала. Айзенщайн започва да я ухажва, а тя успява хитро да му вземе часовника – неговата най голяма гордост. Всички гости искат да научат най-после историята за „Прилепа“ и Айзенщайн им я разказва разпалено и самодоволно – преди години двамата с Фалке са били на бал с маски. Фалке е бил облечен в костюм на прилеп, а Айзенщайн го е напил и злепоставил. От тогава е нащрек дали Фалке няма да му отмъсти. Всички се смеят на тази история, а балът отива към своя край. Франк и Айзенщайн тръгват към затвора, а гостите продължават да пеят и танцуват.

Трето действие.

Затворът. Покоят на тъмничаря Фрош е нарушен от непрестанното пеене на Алфред. Утрото настъпва. Франк се прибира развеселен и подпийнал в затвора. Неочаквано се появяват Ида и Адела и настояват Франк да помогне на Адела да стане актриса. Пристига Айзенщайн, и Адела и Ида се скриват в една от свободните затворнически килии, а Франк и Айзенщайн разкриват помежду си истинската си самоличност. В затвора пристига и адвоката Блинд. Айзенщайн взима тогата и перуката му и чрез тази дегизировка иска да узнае кой е тайнствения друг Айзенщайн, арестуван вместо него в дома му. Алфред е доведен от килията си, идва и Розалинда и между тримата започва бурно обяснение. Айзенщайн се разкрива и обвинява жена си в изневяра, а в отговор тя му показва неговия часовник, който той е дал на унгарската графиня. Фалке е доволен – отмъщението на Прилепа свърши – Айзенщайн е показал глупостта си пред цялото общество.

Един от най прекрасните подаръци, които трупата на Държавна опера-Русе ще поднесе на своите почитатели и приятели в навечерието на настъпването на Новата година, е премиерният спектакъл на 29-ти декември на новата постановка на оперетата „Прилепът“, създадена от знаменития австрийски композитор Йохан Щраус-син в ритъма на виенските бални танци, притежаваща удивителната способност да те зареди с веселие и жизнерадост още с първите акорди от увертюрата, които прозвучават като гръм на тапи от бутилки шампанско и те въвличат в шеметния сюжет на творбата. „Прилепът“ – това е класически пример за танцувална оперета, възпяваща ярките емоции, любовните страсти и семейните перипетии, разкрити на фона на прекрасните мелодии на валса, полката, чардаша и кадрила. Музикалната творба винаги се е радвала на успеха и симпатията от страна на почитателите на оперетния жанр. Сюжетът на „Прилепът“ е актуален винаги с темите, които ни поднася - вечните проблеми в съпружеските отношения, любовта и ревността, радостта и разочарованието. Пикантната ситуация, в която попадат главните герои, разкрива пред зрителите цяла палитра от емоции. Мелодраматическия и комедиен стил на оперетата, майсторски съчетан с ирония и тънък хумор, винаги с лекота се възприема от публиката, а красивата музика на Щраус създава усещане за празничност и щастие. На добър час!

Александър Мутафчийски - режисьор