ПРИЛЕПЪТ - премиера

---

---

---

Великолепната оперета на Йохан Щраус- син, която спокойно може да наречем неговия най-голям шедьовър.

---

По комедийния фарс „Затворът“ (“Das Gefengnis”) на Родерих Бенедикс и водевила на Анри Мейак и Людовик Алеви „Le Reveillon” („Новогодишната нощ“)

Оригинално либрето – Карл Хафнер и Рихард Жене Преработена версия на Макс Райнхард и текстове от либретото на Ердман и Волпин

Превод – Павел Спасов

Първо изпълнение: 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена.                               

Първо изпълнение в България: 1919 година, „Свободен театър“ – София

Първо изпълнение в Русе: 29 декември 1965 година, диригент – Илия Темков, режисьор – Коста Наумов, художник – Жак Авдала, хореограф – Павел Стоицев, хормайстор – Атанас Димитров.

 

Новата сценична версия на „Прилепът“ е пета по ред постановка на сцената на Държавна опера - Русе.

Кратко съдържание:

Първо действие

В апартамента на Айзенщайн. Тенорът Алфред изнася серенада на Розалинда, но романтичният му зов е чут единствено от нейната камериерка Адела. Докато тя слуша тази серенада, д-р Фалке ѝ оставя покана за бал при Принц Орловски същата вечер. Адела изгаря от желание да се потопи в блясъка на висшето общество. Адела отдавна мечтае да стане актриса, а князът е известен с покровителственото си отношение към театралното изкуство. В това време влиза Розалинда. Прислужницата тутакси прави скръбна физиономия – възможно ли е тази вечер да отсъства понеже любимата ѝ  леля е тежко болна. Розалинда се съгласява.

Съпругът на Розалинда – Айзенщайн – е осъден на осем дни затвор за обида на длъжностно лице. В голяма степен, обаче, присъдата му се дължи на некомпетентността на адвоката д-р Блинд. Д-р Фалке пристига, за да покани и приятеля си Айзенщайн на бала при Орловски. Нотариусът предлага на Айзенщайн да каже на съпругата си, че отива в затвора, а всъщност да стори това на сутринта – след бала. Въпреки че трябва вече да се яви пред управата на затвора, Айзенщайн решава да отложи неприятното задължение за малко и с ентусиазъм приема поканата. С престорена печал той се сбогува с жена си и излиза.

Преди известно време Айзенщайн си е направил груба шега с Фалке. След един бал той го изнася пиян и преоблечен като прилеп на площада, за смях на целия град. Сега на бала при принц Орловски, Фалке ще има възможност за отмъщение – именно поради това той го кани така настойчиво на този бал. Когато Айзенщайн отива да се преоблече подходящо като за бал, Фалке оставя една покана и на Розалинда. 

След като Айзенщайн заминава, при Розалинда идва нейният обожател – тенорът Алфред, който се разполага като у дома си. В този момент обаче пристига директорът на затвора Франк, дошъл да отведе зад решетките Айзенщайн. За да избегне деликатната ситуация, Алфред представя себе си като съпругът Айзенщайн и е отведен в затвора.

 

Второ действие

Зала в двореца на принц Орловски. Гостите пеят и се веселят. Вечно отегченият Орловски сега се надява да получи порция веселие и забава. Един по един започват да пристигат организираните от д-р Фалке гости, представящи се под чужда самоличност. Така никой не подозира за присъствието на другия. Камериерката Адела се представя като г-ца Олга, Айзенщайн – като Маркиз Ренар, а директорът на затвора Франк – като Шьовалие Шагрен. Кулминацията настъпва, когато пристига Розалинда, маскирана и представяща се за унгарска графиня. Айзенщайн е силно впечатлен от непознатата. Той не разпознава съпругата си и започва дръзко да флиртува с нея – той дори ѝ оставя за спомен своя скъп часовник. Балът тече с изключително веселие. Вдигат се весели наздравици и всички начело с Фалке възпяват братството между хората. Изведнъж Айзенщайн се сеща, че времето е напреднало и той вече трябва да влиза в затвора. Там – на работното си място – трябва да се връща и директорът Франк. Двамата взимат шапките си и бързо напускат бала.

 

Трето действие

В канцеларията на затвора. Пияният тъмничар Фрош си пее песен. Завръща се директорът Франк, също подпийнал и в приповдигнато настроение. От една от килиите се носи гласът на пеещия Алфред, когото всички мислят за Айзенщайн. Пристига и самият Айзенщайн и заявява, че трябва да влезе в затвора, но остава изумен, когато му съобщават, че Айзенщайн вече е там. Пристига адвокатът Блинд, заради чиято некомпетентност Айзенщайн сега е осъден. Разгневеният Айзенщайн го принуждава да му даде дрехите и  перуката си. Преоблечен като адвокат, Айзенщайн заявява на тъмничаря, че желае да види клиента си Айзенщайн. Алфред излиза от килията си, в това време пристига и Розалинда. Настава неразбория, в която истинският Айзенщайн най-сетне маха перуката си и разкрива самоличността си. Той се нахвърля върху Розалинда с обвинения за невярност, но в отговор тя изважда часовника, който е успяла да вземе от Айзенщайн на бала, представяйки се за унгарска графиня. Сега похотливият съпруг е разкрит и, паднал на колене, моли Розалинда за прошка. Става ясно, че всичко това е било организирано от неговия приятел Фалке като отмъщение за шегата с прилепа и сега Айзенщайн е изпаднал в глупаво положение пред всички. Розалинда му прощава и всички пеят щастлива финална песен. 

Един от най прекрасните подаръци, които трупата на Държавна опера-Русе ще поднесе на своите почитатели и приятели в навечерието на настъпването на Новата година, е премиерният спектакъл на 29-ти декември на новата постановка на оперетата „Прилепът“, създадена от знаменития австрийски композитор Йохан Щраус-син в ритъма на виенските бални танци, притежаваща удивителната способност да те зареди с веселие и жизнерадост още с първите акорди от увертюрата, които прозвучават като гръм на тапи от бутилки шампанско и те въвличат в шеметния сюжет на творбата. „Прилепът“ – това е класически пример за танцувална оперета, възпяваща ярките емоции, любовните страсти и семейните перипетии, разкрити на фона на прекрасните мелодии на валса, полката, чардаша и кадрила. Музикалната творба винаги се е радвала на успеха и симпатията от страна на почитателите на оперетния жанр. Сюжетът на „Прилепът“ е актуален винаги с темите, които ни поднася - вечните проблеми в съпружеските отношения, любовта и ревността, радостта и разочарованието. Пикантната ситуация, в която попадат главните герои, разкрива пред зрителите цяла палитра от емоции. Мелодраматическия и комедиен стил на оперетата, майсторски съчетан с ирония и тънък хумор, винаги с лекота се възприема от публиката, а красивата музика на Щраус създава усещане за празничност и щастие. На добър час!

Александър Мутафчийски - режисьор