„ПЕСНИТЕ НА ПУЧИНИ“ се оформя като самостоятелен песенен цикъл, изпълващ вълнуваща концертна програма, която представя една съвсем слабо позната стран
„ПЕСНИТЕ НА ПУЧИНИ“ се оформя като самостоятелен песенен цикъл, изпълващ вълнуваща концертна програма, която представя една съвсем слабо позната страна от емоционалната творческа личност на Джакомо Пучини. Концертът на тенора Борис Луков в клавирния съпровод на Вилиана Вълчева представлява предизвикателство и музикална изненада за публиката, тъй като песните, създадени от италианския оперен композитор от течението на Веризма в България са малко познати. Те достигат до изпълнителите и публиката едва през 1987 година, след като Майкъл Кей – един от най-изявените изследователи на творчеството на Пучини ги публикува. Песните са от най-плодотворния период от живота на композитора. Някои от тях са плод на импулсивно творческо вдъхновение, други са написани по определен повод. Много от тях стават популярни като романси и забавни песни, посветени на масовата публика още след написването им, защото са публикувани в брошури и периодични музикални издания.