ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ и ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
В края на 2022 година в зала „Филхармония“, Русенската опера представя световната премиера на единствените опери, създадени от Димитър Тъпков
В края на 2022 година на сцената и във фоайето на Зала „Филхармония“ Русенската опера представя световната премиера на единствените опери, създадени от българския композитор и деятел на българската култура Димитър Тъпков (1929-2011). Оригиналната творческа идея е двете камерни опери да бъдат представени в една вечер с изненадваща последователност – вечерта започва с „Омагьосаният принц“ по приказката на Вилхелм Хауф „Халифът щърк“, чиято продължителност е 40 минути. След края на Първа картина следва антракт, по време на който във фоайето като антрактно интермецо ще бъде представена пред публиката съвсем кратката 12-минутна мини-опера „Подслушан разговор“. Вечерта завършва с Втора картина на „Омагьосаният принц“, чието приказно съдържание ярко контрастира със сатирата на комичната мини-опера „Подслушан разговор“.
„Подслушан разговор“ представя един хумористично-сатиричен диалог между две млади жени. Той е лек, неангажиращ и показва тяхната „свещена простота“ във възприятията на нормалните житейски явления, които ги обграждат и вълнуват в настоящия момент – любовта, ревността, приятелството, стремежът за високо обществено положение, което да бъде постигнато с демонстрация на претенции за познания в музикалното изкуство и по-конкретно – в операта.
„Омагьосаният принц“ представя една приказна история, която носи поуката да бъдем внимателни с нашите желания и намерения, защото не винаги можем да понесем техните изпитания, когато те се осъществят. В търсене на въздействащо и носещо още по-силни послания сценографско и постановъчно решение, „Омагьосаният принц“ ще постави своите герои в екстремните обстоятелства на дигиталната действителност.
ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
Опера в две картини и епилог от Димитър Тъпков (1929-2011)
Либрето – Димитър Тъпков по мотиви от „Халифът щърк“ от Вилхелм Хауф
Първо изпълнение: 9 декември 2022 година, Държавна опера-Русе
Диригент-постановчик – Луиза Станоева, режисьор – Аделаида Якимова-Фурнаджиева, художник – Еслица Попова
Действащи лица:
Принцът / Жерав, баритон
Придворният / Жерав, тенор
Книжовникът, мъдрец, бас
Кукумявка, омагьосана принцеса, сопран
Първа магьосница, сопран
Втора магьосница, сопран
Трета магьосница, преобразена като търговец, мецосопран
Кратко съдържание
Първа картина
Паркът на двореца. Късен следобед на хубав есенен ден. Принцът тъгува по отлитащата цветна есен и се прехласва по ято жерави, завиждайки им за свободата. Най-близкият му приятел – Придворният се опитва да го утеши, че макар способността да лети не е по силите му, то изненадата, която има за него, може би ще повдигне неговото настроение. Пристигнал е странстващ търговец с много интересни и тайнствени предмети от далечни земи. Принцът се съгласява да посрещне търговеца. Той представя всякакви скъпоценни предмети и накити, но вниманието на Принца е привлечено от нещо по-необичайно – старинен арабски пергамент и малка кутийка с някакъв черен прах, за които търговецът си признава, че сам не знае за какво са. След като отделя още няколко предмета освен така интригуващия пергамент, Принцът плаща богато на търговеца и го отпраща. Но колкото и да е интригуващ, пергаментът е написан на непонятен за Принца език и той праща да повикат Книжовника.
Старецът внимателно и дълго се взира в написаното и накрая разкрива тайно магическо заклинание за преобразуване. Книжовникът рецитира дословно заклинанието, което Принцът трябва да изрече, ако желае да се превърне в животно по свой избор. Но заклинанието идва с предупреждение – ако последната дума, която трябва да бъде изречена три пъти – „Мосажафи“, бъде изречена през смях, то той завинаги ще остане в тази животинска форма.
Принцът, прехласнат по мисълта, че ще може да се превърне в една от онези прелестни птици, на които се любува, а именно жерав, дори не обръща внимание на Книжовника, който мъдро го предупреждава да не си играе с необятната сила на смеха и го съветва, ако нещо се обърка и някак остане заклещен във формата на животно, то да потърси помощта на Великия Маг от Острите южни скали.
Твърдо решен да се превърне в жерав, Принцът отпраща мъдрия Книжовник и се обръща към своя придворен, като му дава сам да избере дали иска и той заедно с господаря си да полети в необятната шир. Макар и боязливо, Придворният се съгласява и двамата смъркат от вълшебния прах, кланят се на изток и произнасят магическата дума, както е написано в свитъка.
Интермедия
Небе с облаци. В далечината се виждат два жерава, които волно летят. В унеса на невероятното и вълнуващо преживяване, жеравите, които допреди миг са били хора, започват радостно да се смеят и забравят вълшебната дума. Внезапно Придворният изпада в ужас, че заради този смях, сега те завинаги ще останат птици. Принцът бързо го успокоява, че има надежда – както мъдрият Книжовник му бе казал по-рано, има човек, който може да им помогне. Обнадеждени, жеравите отлитат да дирят спасение при Великия Маг от Острите южни скали, който може да развали магията. Ала изморени от дългия полет, жеравите остават да отморят крилете си в развалините на стар порутен замък.
Втора картина
Развалините на стар порутен замък. Мрачна, потискаща обстановка. Принцът, изморен, пренебрегва страха на стреснатия си придворен, на когото му се причуват гласове и плач. В тъмнината Принцът се заслушва и той сам чува тъжните стонове, скача и мигом се втурва към съседното помещение, Придворният е редом със своя господар.
Там те виждат окована кукумявка, която тъжно плаче и разказва за три посестрими зли магьосници, които са я проклели в тази форма. Единственото, което може да развали магията е някой да я взема за жена доброволно в тази форма. Трогнат от злочестата съдба на клетата птица, Принцът благородно дава дума на кукумявката. Тя на свой ред разказва на жеравите, че може би някоя от тези зли вещици е проклела и тях и има шанс да се спасят, защото те идвали всяка вечер да си разказват коя е сторила по-голяма злина. Невярващ, Принцът обяснява, че мъж-търговец му е продал вълшебния прах, а не жена, ала кукумявката го уверява, че това може да е била една от сестрите, предрешена като странстващ търговец.
Далечен часовник отмерва полунощ. Влизат трите магьосници. След злостни закачки и препирни първата се хвали как подплашила конете на мелничаря и мигом катурнала колата и всичкото жито отишло в реката. След подигравките на сестрите ѝ, тя на свой ред подканва втората да разкаже за злодеянията си, третата сестра се включва в подигравките и подканите. Втората зла магьосница била разпръснала зла болест, която покосявала млади и стари, но дори тази злина изглежда незначителна на посестримите ѝ. Идва редът на третата сестра, а жеравите и кукумявката скрити от техните очи, тайно слушат всичко. Третата сестра след злосните закачки най-сетне с гордост заявява как предрешена като търговец измамила Принца и неговия придворен да се превърнат в птици и мигом след първия си полет, глупаците се разсмели и забравили магическата дума, защото никой не може да запомни толкова сложна дума. Присмивайки се на сестра си, вещиците я подканват да докаже колко е сложна думата и тя я изрича. Жеравите чуват спасителната дума, изричат я три пъти, според указанията в свитъка и се превръщат отново в хора.
Придворният бързо хваща Принца с възглас да се прибират обратно към двореца, но верен на думата си, Принцът подава ръка на кукумявката, на която е обещал да я вземе за своя жена. Крилото на клетото птиче вече се е превърнало в нежна ръка на жена, магията е развалена и тя тръгва със своя принц към новия им живот и към двореца където ще отпразнуват славното му завръщане наред с тяхната сватба.
Епилог
В двореца. Радостно посрещане на Принца и неговата избраница. Веселие.
ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Миниопера от Димитър Тъпков (1929-2011)
Либрето – Димитър Тъпков
Първо изпълнение: 9 декември 2022 година, Държавна опера-Русе
Клавирен акомпанимент – Виктория Гершон, режисьор – Пламен Бейков, художник – Еслица Попова
Действащи лица:
Гана, сопран
Пена, мецосопран
Първа сцена
Домът на Пена. Пена забърсва праха с дрипав парцал, който бързо напъхва в джоба на престилката си, когато влиза Гана – нейната най-добра приятелка. Гана връхлита като обезумяла, с разчорлени коси и размазан грим, готова всеки момент да се разплаче. Разтревожена за нея, Пена се втурва да ѝ донесе чаша вода, но Гана с охота поглежда към масичката с алкохолните напитки. Гана, предусетила на къде отиват нещата, ѝ предлага уиски и леко се изумява, когато Пена си поисква и лед. Пена се връща с кофичка с лед. И докато я пита колко бучки лед иска, Гана започва да се вайка, че изобщо няма значение, че животът ѝ няма смисъл и направо ще полудее. Пена я подканва да отпие още от питието си и да се поуспокои. Най-накрая Гана вече не се сдържа и я пита каква е причината за това нейно състояние.
Избухвайки в плач, Гана споделя, че мъжът ѝ я мами с друга. Изумена, приятелката ѝ повтаря името му с невярващ тон: „Кой би повярвал това за Фердо?!“ Гана подчертава, че дори е все още почти меденият им месец, а той вече изневерява. Пена споделя мъката на своята приятелка и разказва и за своята злочеста съдба, че и тя е предадена, но не от мъжа си, а от домашната помощница, която макар и работлива се оказала крадла.
Въздишайки тежко и сякаш примирила се със съдбата си, Гана се заглежда в едно от списанията на близката масичка и за миг настъпва мълчание. Сякаш изтръгната от унеса си, тя отново избухва в плач и се жалва за изневярата на мъжа си. Пена, вече леко раздразнена, иска малко повече подробности за това как Гана е разбрала за изневярата. Отпивайки по глътка на всеки няколко думи, Гана разказва как, като една съвсем нормална съпруга, след като мъжът ѝ иде на работа…тук Пена я прекъсва рязко и съвсем логично и правилно заключва, че Гана пребърква редовно джобовете на своя възлюбен. С изумление на точното предположение на Пена, Гана признава на своята дружка как е преровила и бюрото на съпруга си. Пена, разбира се, одобрява факта, че Гана има ключ от бюрото на мъжа си и я хвали за нейната предвидливост. С оправдателен тон Гана обяснява, че не любопитство е причината, а наистина предвидливост от нейна страна, за да няма проблеми, ако случайно ключът се загуби. Прехласната от собствените си думи, Гана се втурва в друга история за загубени ключове, сякаш забравила настоящата си мъка. Унесена в историята си за изгубените преди време ключове, Пена дори не реагира на въпроса на Гана, която се опита да я завърне към настоящето и изневярата. Споменаването на мъжа ѝ, кара Гана отново да започне да се вайка и проклина съпруга си.
Гана продължава с разказа си. Оказва се, че е открила тайно писмо до мъжа си от не коя да е, а от тяхната познайница оперната певица Кариатида Вутева, която са гледали в ролята на Кармен. Гана с насмешка започва да пародира „Хабанерата“, но я пее с мелодията на „Черен влак се композира“. Пена неуморно я прекъсва и обяснява, че греши мелодията, но Гана не отстъпва и продължава със своята версия на песента. Пена най-после се включва в тона на приятелката си и имитирайки стойката на професионалните оперни певци, запява. След неколкократни прекъсвания кой какво трябва да пее и какъв изобщо е текстът, двете най-после замлъкват. Пена отново иска да завърне Гана към историята с писмото и изневярата, но като че ли забравила несгодата, Гана се чуди за какво писмо ѝ говори Пена. След кратко колебание Гана отново се разстройва и Пена изрично я предупреждава да внимава с неразположението си, защото както ясно ѝ бе казала – няма жена, която после да изчисти.
Изведнъж Гана се развеселява и започва да шепне в ухото на Пена. Дамите са канени на тържество и Пена започва да показва стъпките на модерния танц „Dull and daily dance“ на своята приятелка Гана. Развеселени от въздействието на алкохола, двете млади жени заедно запяват в ритъма на весел танц.
