Държавна опера Русе Държавна Опера - Русе
Разширено търсене

Мефистофел

Опера
Русе, зала Опера • 25 март 2020 19:00
Купи билет
Постановка

Композитор
Ариго Бойто
Диригент
Хормайстор
Стелияна Димитрова - Хернани
Резюме

Операта „Мефистофел“ ще бъде представена за първи път на сцената на Държавна опера-Русе.

Съдържание

Либрето – Ариго Бойто

По мотиви от „Фауст“ на Й.В.Гьоте

Първо изпълнение: 5 март 1868 година, Teatro alla Scala.

Първото изпълнение в България: 1 октомври 1982 година, Софийска опера, режисьор – Константин Димчев, диригент – Иван Маринов. В ролята на Мефистофел се превъплъщава световният български бас Никола Гюзелев.

Действащи лица:

Мефистофел – бас
Фауст – тенор
Маргарита – сопран
Вагнер – тенор
Марта – мецосопран
Елена – сопран
Панталис – контраалт
Нерео – тенор

Кратко съдържание:
Пролог в небесата

Познат ли ти е Фауст?

(Гьоте, „Пролог в небесата“)

Небесното войнство възхвалява Създателя, сътворил човека по свой образ и подобие. Из недрата на Земята се появява Мефистофел. Въплъщение на висшия разум, той се подиграва с несъвършенствата на човека, който напразно се стреми да надникне „отвъд”, в тайните на живота и природата. Мефистофел сключва облог със Създателя, че ще докаже несъстоятелността на човечеството, като тласне неговия представител Фауст – странника, обладан от „мрачната лудост на своята наука“, по пътя на порока. Облогът е приет и Мефистофел изчезва. Херувимите започват да пеят славословни песнопения във възхвала на Вечния Бог.

Първо действие

Ако стане така, че аз дакажа „Миг, поспри, ти си прекрасен!“ – тогава да умра“     

(Гьоте, „Кабинетът на Фауст“)

Първа картина

Великден е, бият тържествените камбани на Франкфурт. В първия ден на празника, символизиращ безсмъртието на духа, принцът курфюрст тръгва на война. Народът празнува. Старият философ Йохан Фауст, придружен от любимия си ученик Вагнер, угнетен наблюдава веселието, което постепенно заглъхва. Когато тълпата се разсее, те започват кратък философски разговор. В сумрака на отминаващия ден сивата фигура на самотен монах събужда у философа неясно предчувствие за зло. Когато той си тръгва, непознатият го следва.

Втора кантина

В кабинета на д-р Фауст. Философът се прибира умислен. Познатата атмосфера на кабинета го успокоява. Но внезапно пред него застава монахът. Това е Мефистофел. Той сваля расото и разкрива истинската си същност – „Страшният син на Хаоса”, тъмната сила, пълното отрицание на висшите чувства. Той обаче не предизвиква страх у философа. Фауст приема условията на договора, който му предлага Мефистофел. Стремежът му към пределите на човешкото познание може би най-сетне ще бъде задоволен. Ще научи всичко за света и за себе си, а хармонията между чувството и разума ще успокои вечно търсещия човешки дух. Но произнесе ли словата: „О, миг, постой, красив си ти!”, Сатаната ще стане господар на душата му. На земята Мефистофел ще служи на Фауст и ще му покаже изключителна красота. Но в подземния свят, в ада, ще получи душата на философа. Така, в първия ден на Великден, Мефистофел започва службата си при философа.

Второ действие

Фауст: „Кой би се осмелил да твърди това: „Вярвам в Бог!“

(Гьоте: Градината на Марта)

Трета картина

Градината на Марта. Фауст, подмладен от Мефистофел, е познал любовта и страстта. Сърцето на наивната Маргарита е пленено от пламенния благородник. Екстаз обзема учения, заради който той забравя Бог, Природа, Тайнство. Мефистофел, който не познава това чувство, му се присмива. В омаята на любовта, Маргарита приема шишенцето с лекарство, което Мефистофел е дал на Фауст. С него тя трябва да приспи майка си, която бди над непорочността ѝ. Така двамата влюбени ще могат да се отдадат  на  любовно  опиянение.  Марта  се  опитва  да  се намеси,  но Мефистофел ѝ попречва.   

Четвърта картина

Валпургиева нощ. Според старинните легенди в нощта срещу първи май сред зъберите на планината Харц, под връх Брьокен се събират тъмните сили, за да устроят своята страшна Нощ на насладата. Мефистофел също идва, водейки любознателния Фауст, който става свидетел на всемирното разрушение: жестокото, жалко и престъпно човечество, което безспир се самоизяжда и се гърчи в ръцете на Сатаната. Тук дяволът е издигнал своя престол, провъзгласявайки презрението си към света и към всички негови безполезни жители. Когато оргията достига своя апогей, пред Фауст изплува видение на Маргарита, окована във вериги и с прерязано гърло. Мефистофел го успокоява, че това е само лъжлива илюзия.

Трето действие

Мефистофел: „Осъдена е.“

(Гьоте: „В затвора“)

Пета картина

В затвора. Окована във вериги, обезумялата Маргарита очаква смъртния си час. От срещата ѝ с Фауст е изминала цяла година. В онази фатална нощ тя неволно е отровила майка си, а по-късно е убила и новороденото си дете. Фауст моли Мефистофел да им помогне да избягат заедно. Те влизат в килията и в началото Маргарита не разпознава спасителите си. Нейната радост от това да срещне отново  Фауст се превръща в ужас, когато разпознава и Мефистофел. Тя знае, че това е Сатаната. Отказвайки да се поддаде на по-нататъшното зло, Маргарета горещо се моли за божествена прошка. Близо е фаталният час, когато тя ще бъде изведена от затворническата килия, за да бъде екзекутирана. Фауст прави отчаяни опити да убеди Маргарита да избяга от затвора. Потресен, той осъзнава вината си. Маргарита все още обича младия благородник, но вярва, че единственият път за нея е изкуплението. Фауст е безсилен да я спаси. Тя е осъдена на смърт, а той е познал греха на престъплението. Маргарита търси опрощение от Бога. Гласът на Създателя отсъжда „Спасена!”. А пред килията чака палачът.

Четвърто действие

Елена: „Кажи ми, как да сторя така, че да говоря с нежна реч? “

(Гьоте, „Фауст“)

Шеста картина

Нощ на класическата Саба.

Мефистофел е пренесъл Фауст назад във времето в света на  Древна Елада. Посветената на олимпийските богове „Нощ на отдиха”, поглъща Фауст в селенията на надеждите и мечтите. На брега на река Пеней прекрасната Елена и Панталис очакват незнайния пътник. Сирени, нереиди, фавни и амурчета се наслаждават на спокойствието на древна Елада. Спокойствието се нарушава само от виденията, предизвикани от гузната съвест на Елена, заради гибелта на Троя. Фауст се потапя в този илюзорно мирен свят и се отдава на любовта си към Елена, символ на вечната красота. Той лесно успява да спечели сърцето на красивата принцеса. В страстен излив те декларират своята вечна любов и преданост един към друг.

Седма картина

Кабинетът на д-р Фауст. Тук всичко е потънало в праха на времето. Отново остарял, философът седи в кабинета си в мрака на нощта. Мефистофел все още се опитва да завладее душата му, но Фауст, покаял се в делата си, вече не се поддава на изкушението. Дори когато стаята се изпълва с изкусителни видения, старият философ не престава да се моли на Бога.  Ученият е стигнал до предела на познанието, усетил е сладостта и неизбежната болка на илюзиите. Преминавайки през изкушенията на миналото, той вече е прозрял истината за своето бъдеще – единственият му път е саможертвата в името на щастието на човечеството и на всемирната хармония.

И той, без колебание, решително тръгва към своето изкупление.

Епилог

Фауст: „Миг отлитащ! Поспри, ти си прекрасен!“

Мефистофел е потресен и сразен от силата на човешкия дух и непреодолимостта на волята на човека. Безчувственият му разум не може да проумее саможертвата на Фауст. Той напразно се опитва да изкуши стареца с лъстиви видения и да го върне към насладите. Фауст вече е постигнал хармонията между поривите на чувствата и чистотата на разума. Сега, след всички изпитания, които е преживял, той има нова идея за красотата – пред него с цялото си необяснимо величие се изправя видението на Небесните двери.  От висините се чуват херувимски гласове. И когато, в своя екстаз той произнася: „О, мир, постой, красив си ти!“ – тленното му тяло изпуска последен дъх  и изгаря в Светлината. С гласовете си херувимите спускат поток от рози към него – знакът на неговото опрощение. Той е простен завинаги. Мефистофел, изгубил власт над душата на Човека и облога със Създателя, потъва във вечния огън на преизподнята.

„Мефистофел“ е епически мащабна оперна творба, в която известният италиански писател, поет, либретист и композитор Ариго Бойто (1842-1918), стъпвайки на идейната основа на пиесата „Фауст“ от Гьоте, по свой специален начин разглежда „фаустовския проблем“ за смисъла на живота и за всесилието на Божествения промисъл над човешката съдба. Тази опера е първият композиционен опит на Ариго Бойто – любимият либретист и приятел на Джузепе Верди. Той е автор на либретото на последния Вердиев шедьовър „Фалстаф“. Ариго Бойто има още една забележителна, но незавършена мащабна оперна творба – операта „Нерон“.

„Мефистофел“ е единствената завършена опера на Ариго Бойто. Композицията заема специално място в историята на италианската опера. Особените мелодични линии, сложните хорове, наситеността с ярки полифонични моменти, категорично демонстрираното „вагнерианство” на композитора са безценни достойнства, които в миналото затрудняват възприемането на операта от италианската публика. Затова и премиерата на 5 март 1868 година в Ла Скала  била неуспешна. Бойто предлага нова преработена версия в четири действия, която е представена на сцената на Teatro Comunale-Болоня на 4 октомври 1875 година и втора преработена версия, представена във Венеция, в Театро Росини на 13 май 1876 година. Но, едва след известното изпълнение на Мефистофел от Шаляпин през 1901 година в Ла Скала, което има огромен успех, защото тогава Фауст се изпълнява от Карузо, а диригент е Артуро Тосканини, операта придобива популярност, която остава и до днес. 

Първото изпълнение в България на операта „Мефистофел“ е на 1 октомври 1982 година на сцената на Софийската опера. Режисьор на тази постановка е актьорът от трупата на Русенския драматичен театър Константин Димчев – творец, който със своите постановки на сцената на Русенската опера е оказал изключително ползотворно влияние за нейното развитие. Диригент е Иван Маринов. В ролята на Мефистофел се превъплъщава световният български бас Никола Гюзелев.

Операта „Мефистофел“ ще бъде представена за първи път на сцената на Държавна опера-Русе. Продукцията на тази рядко изпълнявана опера на Ариго Бойто е акцент в програмата на юбилейното 60-то издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“.

Свържете се с нас

Каса Опера
тел: 082 825037
мобилен: 082 825042
email: ruseopera@gmail.com
Работно време каса

Понеделник - петък 10:30 - 18:30 часа
В дни на спектакли до 19:30 часа
Обедна почивка - 14:00 - 14:30 часа

Бюлетин

Абонирайте се за получаване на новини и специални промоции