Мефистофел
Операта „Мефистофел“ ще бъде представена за първи път на сцената на Държавна опера-Русе.
„Мефистофел” е опера в пролог, четири действия и епилог от Ариго Бойто по собствено либрето, базирано на „Фауст” I и II на Йохан Волфганг фон Гьоте. Световната премиера се състои на 5 март 1868 г. в Teatro alla Scala в Милано. Първоначалната версия обаче се оказва твърде дълга, а музиката - твърде сложна, така че операта е оттеглена само след две представления. Бойто се заема незабавно с работата и съкращава произведението, така че четвъртото действие е напълно отменено, а първоначалното пето действие е преработено като епилог. Освен това ролята на Фауст е променена от баритон на тенор. Преработената версия е представена за пръв път в Болоня на 4 октомври 1875 г. с по-добър актьорски състав и веднага се радва на успех. През 1876 г. Бойто прави още няколко промени и тази окончателна версия е представена премиерно във Венеция на 13 май същата година.
Пролог
На небето ангелите пеят за славата на Бога, но са обезпокоени от пристигането на Мефистофел. Старецът иска интервю и се опитва да успокои Бога, но намеква, че може да съблазни всяко от Божиите творения. Бог пита дали познава Фауст и когато дяволът отговаря утвърдително и предлага залог, Бог приема.
Първо действие
Фауст размишлява в кабинета си, но мисълта му е нарушена от внезапната поява на зловещия монах, в когото той разпознава проявление на Дявола. Фауст далеч не се страхува, а е очарован и започва дискусия с Мефистофел, която завършва с договор, според който Фауст ще предаде душата си на дявола след смъртта си в замяна на светски удоволствия до края на живота си.
Второ действие
Сцена 1
Фауст ухажва Маргарет, момиче от селото. Неспособна да устои на съблазнителния му чар, тя се съгласява да даде на майка си приспивателно, за да могат двамата необезпокоявани да прекарат една страстна нощ. Междувременно Мефисто забавлява съседката Марта.
Сцена 2
Мефистофел е отвел Фауст в Брокенберг, за да присъства на събора на вещиците. Дяволът се възкачва на трона си и изразява презрението си към света и всички негови безполезни обитатели. Когато оргията достига своята кулминация, Фауст получава видение на Маргарет във вериги и с прерязано гърло. Мефистофел го уверява, че видението е било фалшиво.
Трето действие
Видението на Фауст се сбъдва. Маргарет е в затвора, напълно луда, защото е отровила майка си със сънотворното и защото е удавила бебето си (на Фауст). Фауст моли Мефистофел да ѝ помогне да избяга. Те влизат в килията ѝ, но Маргарета отначало не разпознава спасителите си. Радостта ѝ, че се е събрала с Фауст, се превръща в ужас, когато вижда Мефистофел и разпознава в него дявола. Тя отказва да участва повече в злото и се моли а Бога за прошка. Тя се свлича на пода и небесният хор я възхвалява.
Четвърто действие
Мефистофел е отвел Фауст в древна Гърция, където Елена от Троя и нейните последователи се наслаждават на лукс на пищния бряг на една река. Фауст, облечен по-елегантно от всякога, лесно спечелва сърцето на красивата принцеса. В страстен поток от думи двамата се обявяват във вечна любов и преданост един към друг.
Епилог
В кабинета си Фауст, който отново е старец, размишлява, че нито в реалния, нито в илюзорния свят е успял да намери съвършеното преживяване, за което толкова е копнял. Той усеща, че краят му е близо. Мефистотел забелязва отчаянието му и решен да постигне целта си, кани Фауст на още екзотични приключения. За миг Фауст се колебае, но после изведнъж грабва Библията си и извиква Божията прошка. Мефистофел е победен и потъва в земята, а Фауст умира. Небесните войнства отново пеят за окончателното изкупление.
Какво се случва след травматично преживяване, споделено от много хора? Такова, което е с огромни мащаби и разрушения, като земетресение, атомна война, вирус, който се превръща в световна пандемия, или...пожар, който унищожава опера. Хората се събират заедно и се опитват да се справят със загубата на това, което някога е съществувало и което са ценили. Все още в шок, те се надяват на по-добри времена и се опитват да разберат какво се е случило. И всичко това с дълбоката вяра, че силата на групата ще надделее над всички бъдещи нападения или кризи. А какъв по-добър начин да постигнат тази сила от това да правят това, което умеят най-добре... Операта.
Михаела Панайнте и аз като режисьор, както и целият творчески екип, решихме да направим "Мефистофел" тук, в Русе, като театър в театъра. Спектакъл, в който откриваме група от солисти, хор, балет, техници, хора от театъра, асистенти, а също и музиканти, които подготвят представлението. Създаване, репетиране и финализиране на представлението като опера, създадена от всички участници. Като споделено преживяване с вас, тяхната публика. Операта е в такива трудни и напрегнати времена, тъй като днес е един от най-свързващите елементи за всички хора. Не изкуството като нещо лично, а като обща вяра, споделена с другите, така че никой да не се чувства повече сам или уязвим. ( ЖАН-ФРАНСОА Д’ОНТ- режисьор)