Държавна опера Русе Държавна Опера - Русе
Разширено търсене

Луд Гидия

Опера
Летен театър Русе • 17 юни 2022 20:30
Постановка

Композитор
Парашкев Хаджиев
Режисьор
Павел Герджиков
Сценография
Иван Токаджиев
Диригент
Участват

Отец Матей
Тъпанаря
Първи чорбаджия
Втори чорбаджия
Резюме

Операта на Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ отново ще вплете в шарена черга от ритми и мелодии гласовете на певците и оркестъра.

Съдържание

Операта на Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ отново ще вплете в шарена черга от ритми и мелодии гласовете на певците и оркестъра, за да бъде предадена на публиката със своето категорично послание. Най-силното внушение, което композиторът оставя като завещание, изречено със средствата на майсторството на словото и музиката е посветено на главния герой на творбата – лудия гидия – гусларя Илия. Това са стиховете на Пенчо Славейков, „облечени“ в музика, които и днес действат като заклинание: „Осъдиш ли певец, ще сториш грях...“. В контекста на нашето съвремие тези магически думи означават само едно: „Не убивайте изкуството!“С мащабната продукция на „Луд гидия“, творба от българската оперна класика, Русенската опера отново след няколкогодишно прекъсване ще открие летния фестивал „Сцена край реката“ на сцената на Летния театър в парка на Военния клуб в Русе.

 

Либрето – Иван Генов

По мотиви от поемата на Пенчо Славейков „Луд гидия“.

 

Премиерата на „Луд гидия“ е на 30 ноември 1959 година на сцената на Софийската опера. Следват постановки в оперните театри на Стара Загора, Пловдив, Франкфурт на Одер, скоро “Луд гидия” се превръща в първата българска опера, гостувала на големите сцени на Западна Европа.

Първо изпълнение в Русе: 28 януари 1967 година. Диригент – Димитър Манолов, режисьор – Борислав Дионисиев, художник – Петър Попов, хореограф – Димитър Гайдаров, хормайстор – Атанас Димитров.

 

Кратко съдържание:

Първо действие

Нивите на село Султане. Жътва е и жътварите с песен спират за почивка. Мечо, един от ратаите на чорбаджи Радан разказва за снощната разправия в селото. Гусларят Илия засвирил под чардака на Зорница –  дъщерята на чорбаджи Радан. Чуло цяло село изкусната свирня и се извило чудно хоро. Разяреният чорбаджия вдигнал голяма врява – как смее Илия – този луд гидия –  да задиря първата по хубост мома в селото! Мечо не е довършил разказа си и ето –  задава се самият Илия. Момъкът пее за любовта си към Зорница. Всички обичат Илия и го посрещат с радост.  Мечо се бои за Илия и се опитва да откаже приятеля си от Зорница –  чорбаджията никога не ще даде дъщеря си за жена на прост овчар! Илия не предава своята любов. Жътварите винаги ще го подкрепят. Дотичва Куна, изгората на Мечо, която също е ратайкиня при чорбаджи Радан. Тя търси Илия, за да му предаде, че Зорница иска да го види.
Зорница оплаква злощастната си съдба. Баща ѝ я принуждава да се  раздели с любимия си. Когато Илия идва, Зорница с мъка му разказва за бащиния гняв. Тя го моли да се разделят. Момъкът утешава девойката. Изненадващо влиза чорбаджи Радан с двама чорбаджии. Като вижда дъщеря си заедно с Илия, отново е обладан от гняв, нахоква грубо Зорница и я праща в къщи, а на Илия нарежда да се махне веднага от селото и никога повече да не се среща с нея. Разгневеният баща дори се заканва, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на прост чобанин като него. Свадата е привлякла вниманието на селяните от нивите. Те са дълбоко възмутени от думите на чорбаджията. Илия не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря, че ако чорбаджията изпълни заканата си, той ще изсвири песен, с която ще подлуди цялото село. Тогава няма да има кой да жъне нивите на чорбаджията. Радан е вбесен и се заканва да се оплаче на кадията, а Илия засвирва на гуслата си и пее присмехулна песен. Песента му увлича селяните, които запяват с него.

 

Второ действие

В дома на чорбаджи Радан. В своето отчаяние Зорница моли майка си за помощ. Майката познава мъката на девойката – някога тя също е обичала беден момък, но баща ѝ насила я задомил за богатия чорбаджия. Идва кадията на селото, за да срещне бей Осман, който е отседнал в чорбаджийския дом. Кадията със задоволство съобщава, че по волята на султана, Осман вече е владетел на селото. Щедростта на султана е награда за това как Осман бей със своите еничари е успял да спаси султана от явна смърт. За този подвиг в знак на благодарност султанът му дарява село Султане. Кадията разпитва героя за неговия род. С болка Осман разказва, че откакто се помни все е бил воин и не знае нито своя род, нито от къде е. Аллах му оставил един единствен знак – една муска, в която е написано нещо, което никой не може да разчете. Беят напразно питал учени сирийци, гърци и персийци. Никой не могъл да разчете писмото. В Султане има един духовник –  Матей, който, според кадията, би могъл да разчете написаното. Осман пожелава веднага да го доведат.

Влизат чорбаджиите първенци на селото. Те настояват Илия да бъде осъден да напусне селото, защото със свирнята си пречи на селяните да работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия. Останал насаме с бея, кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан. Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея. Осъди ли Илия, народът ще бъде недоволен заради обичта към  гусларя, ако пък го оправдае, ще си навлече гнева на чорбаджиите. Беят смята, че пеенето е дар от Небесния Господар и голям грях ще бъде да се осъди певецът. Кадията си тръгва доволен, решил е да оправдае Илия.

Идва поп Матей. Беят му подава муската си, като го моли да разчете написаното в нея. Той вижда, че написаното е на старобългарски, а печатът е на църквата на село Султане. Осман с нетърпение го пита какво пише. Поп Матей му казва, че трябва да провери в старите църковни книги и тогава ще отговори по-точно. Предчувствие започва да гнети бея: „Нима и аз съм гяурин?“ Размишленията му са прекъснати от чорбаджи Радан. Той го моли да прогони Илия, но Осман не иска да се намесва в спора между чорбаджиите и гусларя, обичан от цялото село. Зорница поднася кафе. Осман бей е поразен от чудната ѝ красота – никога не е виждал толкова хубава девойка. Чорбаджи Радан забелязва това и му предлага дъщеря си за жена, за да прогони гусларя от селото. Радан нарежда на Зорница да му целуне ръка, тъй като той ще бъде неин съпруг. Отчаяната Зорница горестно моли за милост, но той е непреклонен. А Осман вече е влюбен в нея и описва на девойката прелестите на бъдещия им живот. Зорница открива, че обича друг и побягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман –дъщеря му ще се подчини на бащината воля.

 

Трето действие

Глашатаят на Султане приканва народа да се събере на мегдана. Там старият кадия на селото ще съди Илия. Народът се събира. Доведен е и обвиняемият пред настървените обвинители – чорбаджиите. Те настояват Илия – лудият гидия да бъде прогонен от селото. Дадена е думата и на гусларя, който разказва, че никому зло не е сторил. Напротив,  работил е честно и неуморно за Радан, който иска да го прогони, защото гусларят обича дъщеря му. Всички потвърждават неговите думи. Кадията пожелава да чуе как свири Илия и сам да се увери как младежът ще стори чудото да разиграе всички.

Свирачът е толкова изкусен, че наистина разиграва всички – кадията, и чорбаджиите играят до припадък. Най-сетне Илия спира и доволният кадия го оправдава. В този момент идва беят и заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Но той с удивление вижда на гърдите на момъка муска като своята. Той отрязва муската от гърдите на Илия. Поп Матей известява на всички как  едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама сина – Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Днес Слав е пред тях – това е самият Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. Дотичва Зорница. Тя моли Осман да освободи Илия, а в замяна на това приема бъде негова жена. За нейно голямо учудване Осман дава съгласие да се събере с Илия, защото той е неговият брат. Той е много щастлив, че най-после е открил своя род. Чорбаджи Радан благославя Зорница и Илия. Цялото село е поканено на сватбата на Зорница и Илия. Народът и Илия славят песента. Красотата и любовта ще победят злото по земята.

Свържете се с нас

Каса Опера
тел: 082 825037
мобилен: 082 825042
email: office@ruseopera.com
Работно време каса

Понеделник - петък 10:00 - 18:30 часа
в дни със спектакли до 19:00 часа

Бюлетин

Абонирайте се за получаване на новини и специални промоции