Държавна опера Русе Държавна Опера - Русе
Разширено търсене

ЛЕТО 893

Опера
Русе, Доходно здание - Голяма зала • 27 март 2023 19:00
Постановка

Композитор
Парашкев Хаджиев
Режисьор
Сценография
Денис Иванов
Костюми
Денис Иванов
Хореография
Резюме

Спектакълът се посвещава на 1130 години от Покръстването на българския народ. В рамките на 62. МФ "МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ"

Съдържание

 

Когато композиторът с русенски произход Парашкев Хаджиев навършва 60 години през 1972 година, създава и своята историческа опера „Лето 893“. На следната година, на 26 март 1973 година, творбата е поставена на сцената на Русенската опера. Това е нейната световна премиера, осъществена в рамките на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. В спектакъла заблестяват имената на оперните артисти Неделчо Деянов като княз Борис-Михаил, Стефан Димитров като вероотстъпника Владимир-Расате, Анастас Анастасов като княз Симеон, Ана Ангелова като Ермиара – съпругата на Расате и Мария Вeнцеславова като Севина – любимата на Симеон. Нейното последно изпълнение на русенска сцена е в края на 1978 година, където в продукцията се включват Пенка Дилова и Стефка Евстатиева.

Новата продукция на Русенската опера, половин век след световната премиера, търси нови постмодерни изразни средства в създаването на сценографията и костюмите (Денис Иванов) и режисурата (Пламен Бейков), които не търсят визуална историческа автентичност, а предаване на синтезирано емоционално присъствие, което носи директни внушения и провокира въображението и фантазията на публиката. Такива са и посланията, които носи музиката на Парашкев Хаджиев, пресъздадена от оркестъра на Русенската опера, дирижиран от Владимир Бошнаков.

Спектакълът се посвещава на 1130 години от Преславския църковно-народен събор – историческата кулминация на Покръстването на българския народ.

ЛЕТО 893


Опера в девет картини от Парашкев Хаджиев

Либрето – Банчо Банов


Първо изпълнение –  26 март 1973 година, Русенска народна опера в рамките на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“

Диригент – Ромео Райчев, режисьор – Стефан Трифонов, художник – Асен Стойчев, хореография –  Маргарита Арнаудова, хормайстор – Томина Сидова

Участници – Пенка Дилова (Ермиара), Стефка Евстатиева (Севина), Стефан Димитров (Владимир Расате), Анастас Анастасов (Симеон).

Последно изпълнение – 22 октомври 1978 година, Държавна опера-Русе

Участници – Стефан Димитров, Анастас Анастасов, Ана Ангелова, Мария Вeнцеславова, Иван Добрев, Иван Димов, Добромир Добрев, Иван Дамянов


Действащи лица:

Борис Михаил – бивш княз български, монах, бас

Владимир Расате – син на Борис, български княз, баритон

Симеон – син на Борис, монах, баритон  

Ермиара – съпруга на Владимир, мецосопран 

Севина – любима на Симеон, сопран 

Домета – баща на Севина, болярин, бас 

Токту – жрец на Тангра, тенор 

Исвул – боил, говоряща роля

Послушник – говоряща роля

Палач – говоряща роля

Жреци, жрици, бойци, боляри, монаси, монахини, висши духовници, немски рицари, народ, роби, робини, приятелки на Севина


Първа част

Първа картина

Килията на Борис-Михаил в манастира

Тежки вести са донесли двамата приближени боляри на оттеглилия се в манастир български княз Борис-Михаил. Той ги споделя със своя син Симеон. Поставеният от Борис преди четири години на престола най-голям негов син Владимир е изменил на бащината си политика – приемане на християнството като средство да се установи мир на балканските земи, за да се изгради единството на между българи и славяни и да се създаде единнна, здрава и жизнеспособна българска държава. Всичко това не е ново за черноризеца Симеон, който, завърнал се след продължително учение в Константинопол, се е отдал на книжовна работа. Той остро предупреждава баща си, че ако не пристъпи към незабавни и решителни действия, България се обрича на гибел, подобно многото племена, живели на полуострова и оставили след себе си само безименни могили.  Борис-Михаил е убеден, че преди да прибегне към силата на меча, трябва да потърси начин с добро да вразуми сина си Владимир.


Втора картина

Езическо капище

Жрецът Токту, принасяйки обичайната в старобългарските обреди жертва – посичане на куче, призовава Тангра и от негово име се опитва да внуши на княз Владимир, нарекъл се по старому ювиги хан Расате, че неговите най-големи врагове са баща му и брат му. Владимир-Расате гневно отхвърля обвиненията на Токту, тъй като смята, че жрецът има намерение да посегне върху неговата единна власт и демонстративно напуска капището.

Ермиара, жената на Владимир, се връща и се заклева пред Тангра и пред паметта на баща си, убит навремето по заповед на Борис като противник на покръстването, че с всички средства ще си отмъсти. Тя ще отвори очите на Владимир, за да разбере той опасността, която го заплашва и да се разправи жестоко с Борис и Симеон. Ермиара знае как да направи това.

 

Трета картина

У болярина Домета

Севина, заобиколена от приятелки, мечтае за своя любим, но песента ѝ е прекъсната от болярина Домета. Угрижен и изплашен от зачестилите посещения на Симеон у дома му, Домета иска от дъщеря си да прекъсне тези срещи, защото е дочул мълвата, че срещу законния български княз се плете заговор, в който е замесен и черноризецът. Но за Севина любовта ѝ към Симеон е всичко в нейния живот.

Идва Симеон, който по волята на баща си е облякъл монашеското расо като писател и книжовник. Той също е увлечен искрено и дълбоко в красивата девойка. Той успокоява нейните тревоги и лоши предчувствия и я моли да му вярва. Наистина, идва денят, в който брат му Владимир ще трябва да плати за своите грехове пред Бога и народа. Но Симеон е уверен в правотата на започнатото дело. Единствено със светлината на духа, със светлината на словото българските и славянските племена – писали досега само с черти и резки – могат да живеят и да вървят напред във вековете.

Дошъл е пратеник от двореца. Ермиара е заповядала Севина да се яви веднага при нея.


Четвърта картина

В покоите на Ермиара

Неспокойна, Ермиара очаква срещата си със Севина. Тя знае за връзката между двамата млади и е намислила хитро да се възползва от нея.

Севина не крие безграничната си любов към Симеон и лесно се поддава на уловката, подхвърлена и от Ермиара, че уж Владимир вече е разкрил заговора за свалянето му от престола и е решил още тази нощ да премахне Борис и Симеон като запали техния манастир. Само Севина има последната възможност да спаси любимия си, като отиде при хана и измоли милост за измяната на неговия брат.

Останала сама, Ермиара благодари на Тангра. Тя е убедена, че Севина, в желанието си да защити любимия си, неволно ще го предаде.


Пета картина

Пир в двореца

Владимир Расате приветства своите гости, пратениците на немския крал Арнулф, и вдига наздравица за съвместните им действия срещу моравските славяни и ромеите.

След неочакваната поява на Севина и нейната молба да му говори насаме, Владимир грубо отпраща пируващите. Захласнат от хубостта на девойката, той не обръща внимание на нейните думи, а обзет от неудържимо желание ѝ предлага да остане тази нощ с него в двореца. Севина, ужасена се отскубва от неговите прегръдки. Владимир успява да я подчини на своята воля, като я заплашва, че ако не склони да му се отдаде, утре сутринта Симеон ще бъде обезглавен.


Втора част

Шеста картина

Килията на Симеон

В ранното утро Симеон работи над нов ръкопис и прави равносметка на онова, което е извършил и което има да извърши. Не е жаждата за власт, която го тласка към трона, а дълбокото вътрешно убеждение, че за България няма друг път, освен пътя, започнат от Борис, и че само той, Симеон, е в състояние да изведе своя народ към светлината на бъдещето.

Идва Севина, която, потресена, разказва за случилото се през изтеклата нощ. Тя е избягала от двореца, за да предупреди любимия си, че заговорът е разкрит. Симеон попречва на нейния опит да се самоубие след преживения позор, но в същото време, като не може да го преодолее, моли влезлия Борис-Михаил да благослови Севина, която трябва да отиде в манастир. Девойката, покрусена от този нов неочакван удар, коленичи пред стария монах. С едва сдържан гняв Симеон напомня на баща си, че всеки загубен ден тласка България към пропастта. Трябва да се действа незабавно.


Седма картина

Стая в двореца

Владимир-Расате все още не може да се освободи от вълненията след прекараната със Севина нощ. Постепенно обаче, той прозира, че девойката е знаела за измяната на Симеон и затова е дошла в двореца и е пожертвала своята невинност.

Разговорът с Борис-Михаил, дошъл за последен път да подаде ръка на сина си, довежда Владимир до истинско изстъпление. Той вика стражата, за да постави изменниците в окови. Но се появява неочаквано Симеон с група въоръжени бойци, преоблечени като монаси. Владимир разбира, че всичко е свършено. С насмешка Симеон уведомява брат си, че е пленник, но ще има възможност съгласно стария български обичай да защити с меч в ръка своето право да бъде владетел. В последвалия двубой между двамата братя Владимир е победен. Бойците славят Борис, който отново поема княжеската власт в свои ръце.


Осма картина

Параклис в манастира

Молитвите на Борис са прекъснати от Ермиара, която е дошла да моли пощада за живота на Владимир-Расате. Симеон, който е подслушвал разговора, се опитва да отклони баща си от една снизходителна присъда.

Сам, в дълбок размисъл, Борис достига до прозрението, че в името на неговото дело, в името на народното добро и на държавата не могат да го възпрат нито боговете, които и да са те, нито страданията и жертвите, колкото и тежки да са те.

От последвалия разговор с окования във вериги Владимир Борис се убеждава, че трябва най-сурово да отстрани сина си от своя път. Той вика палачите, за да ослепят Владимир.


Девета картина

Пред катедралата в Преслав

Пред ликуващия народ, дошъл на свикания всенароден събор княз Борис-Михаил обявява, че в името на бъдните дни се въвежда в държавните и църковните книги българо-славянското писмо, че се низвергва от трона недостойния княз Владимир и че княз на българо-славянската държава става Симеон.

Като обезумяла Ермиара се опитва да прободе с нож Симеон, но в този миг от монашеските редици се отделя една монахиня, която с гърдите си поема удара. Това е Севина, която щастлива, че е спасила любимия си, умира в неговите ръце.

Народът прославя новия български княз.

 

 

Събития

Няма отминали спектакли

Свържете се с нас

Каса Опера
тел: 082 825042
мобилен:
email: office@ruseopera.com
Работно време каса

Понеделник - петък 10:00 - 18:30 часа
в дни със спектакли до 19:00 часа

Бюлетин

Абонирайте се за получаване на новини и специални промоции