Последният спектакъл на Русенската опера на откритата сцена на площада пред Операта ще отбележи края на лятото и началото на новия творчески сезон.
Лирична опера в четири действия от Жорж Бизе
Либрето – Анри Меяк и Луи Алеви
По едноименната новела на Проспер Мериме
Първо изпълнение: 3 март 1875 година, Опера Комик – Париж.
Първо изпълнение в България: 9 март 1912 година, Оперна дружба – София, диригент – Тодор Хаджиев, режисьор – Драгомир Казаков.
Първо изпълнение в Русе: 16 януари 1958 година, диригент – Ромео Райчев, режисьор – Йон Рънзеску, художници – Теодор Суручану и Лидия Йованеску, хореограф – Асен Манолов, хормайстор – Николай Николаев.
Действащи лица:
Кармен, циганка – мецосопран
Дон Хозе, сержант – тенор
Микаела, годеница на Хозе – сопран
Ескамилио, тореадор – баритон
Данкайро, контрабандист – тенор
Ремендадо, контрабандист – тенор
Цунига, лейтенант – бас
Моралес, сержант – бас
Фраскита, циганка – сопран
Мерседес, циганка – мецосопран
Място и време на действието: Испания, Севиля и нейните околности, 1820 година.
Кратко съдържание:
Първо действие
Площад в Севиля. Пред казармата стоят войници и коментират минаващите граждани. Появява се Микаела, която търси Хозе. Той ще бъде тук по-късно, когато сменят караула. Войниците напразно се опитват да задържат малката селска хубавица от Навара – тя избягва. От фабриката се чува камбана за обедна почивка. На площада се изсипва шумна тълпа млади работнички. Последна от тях, заобиколена от безброй поклонници, е Кармен.
Само един от мъжете на площада е равнодушен към красивата циганка – сержант Хозе. Кармен е засегната от пренебрежението. Тя предизвикателно му хвърля цвете и избягва.
Камбаната известява края на почивката. Останал сам на площада, Хозе не сваля поглед от розата. Ако на света все още има магьосници, сигурно това момиче е една от тях! Връща се Микаела. Тя е донесла писмо от майката на Хозе, малко пари и целувка, която му предава с любов. Микаела си отива.
От фабриката се разнася пронизителен вик. Работничките отново изпълват площада. Цунига изпраща Хозе да разбере причината за тази суматоха. Хозе скоро се връща. Той довежда завързаната Кармен и докладва, че момичетата са се скарали, в свадата циганката е извадила нож и е ранила една от работничките. Лейтенантът заповядва на Хозе да изпрати Кармен в затвора. Красавицата не губи време. Докато Цунига подготвя заповедта, тя предлага на Хозе сърцето си. Хозе тръгва с нея към затвора, но в удобен момент ѝ дава възможност да избяга. Заради Кармен сам попада в ареста.
Второ действие
Кръчмата на Лилас Пастиа е убежище за контрабандистите от Севиля. Тук са Кармен и нейните приятели. Циганката разбира, че Хозе е излежал наказанието си. Кармен е твърдо убедена, че сержантът ще тръгне след нея.
От улицата се чуват виковете на ликуващата тълпа. Съпровождан от факелно шествие, се появява Ескамилио, прославеният тореадор от Гранада. Той веднага забелязва Кармен и не остава равнодушен към чара ѝ. Но красавицата отхвърля ухажванията му. Тореадорът си отива заедно с шумната тълпа.
В кръчмата остават само контрабандистите. Те уговарят Кармен да се присъедини към тях както в миналото, да ги съпровожда в опасния път. Но тя отказва – ще чака своя Хозе, за да му благодари за жертвата. Сержантът пристига. Кармен танцува, пее, развлича своя любим. Но когато от далечната казарма се дочува сигналната тръба за вечерна проверка, у войника надделява чувството за дълг – той решава да си тръгне. Кармен избухва: тя не иска повече мъж, за когото службата е по-важна от любовта. Хозе се поддава на нейните молби. Той ѝ припомня за подарената роза – единствената утеха в тежките часове в ареста. В това време се завръща Цунига. Той заповядва на Хозе да се прибере в казармата и започва да ухажва циганката. Хозе е извън себе си от ревност, изважда сабята си и е готов да убие лейтенанта. Притеклите се на мястото на свадата контрабандисти не допускат кръвопролитие. Лейтенантът е обезоръжен и изгонен, а Хозе няма друг изход, освен да тръгне с тях и да стане контрабандист.
Трето действие
Контрабандистите се изкачват по скалистите планини край Севиля. Спират в една пещера за кратка почивка. Дон Хозе не може да свикне с новия си живот. Той постоянно мисли за майка си и за предишните светли дни, които няма да се върнат. Кармен забелязва неговата тревога – тя е мрачна и търси отговор за бъдещето си в картите, който ѝ вещаят близка смърт. Контрабандистите се стягат отново за път. Хозе остава на пост да пази контрабандния товар. Неочаквано сред скалите се появява Микаела – тръгнала е след контрабандистите с надеждата да срещне Хозе. Разнася се изстрел и девойката се скрива. Появява се Хозе. Той е стрелял по Ескамилио. Тореадорът се е влюбил в красивата циганка и е тръгнал след нея, но тук среща съперника си. Двамата започват ръкопашен бой. Хозе почти е победил Ескамилио, когато изтичва Кармен и застава между двамата мъже, спасявайки тореадора.
Ескамилио не се притеснява, че е победен – той знае, че Кармен е вече негова и преди да си тръгне, я поканва заедно с всички на коридата в Севиля. Циганката е готова да тръгне веднага с него, но Хозе прегражда пътя ѝ. В този момент откриват скрилата се Микаела. Тя е дошла на това опасно място, за да съобщи на Хозе, че майка му умира. Младият мъж тръгва с Микаела към дома. В това време от долината се разнася песента на Ескамилио. Кармен е вече влюбена в смелия тореадор.
Четвърто действие
Пред арената в Севиля тълпата приветства тореадорите, които ще участват в предстоящата корида. Последен, под ръка с Кармен, пристига Ескамилио. Мерседес и Фраскита предупреждават своята приятелка да се пази от ревнивия Хозе, който се крие в тълпата. Но тя не ги слуша – изчаква всички да заемат местата си и последна тръгва към арената. В този момент пред нея се появява силно развълнуваният и измъчен Хозе. Той не е престанал да обича Кармен и е готов да ѝ прости, ако тя се върне при него. Но циганката вече не го обича – нейното сърце принадлежи на тореадора. Тя отблъсква Хозе и накрая, изгубила търпение, му връща годежния пръстен.
Като разбира, че молбите му са напразни, Хозе изважда нож и го забива в сърцето на Кармен.
През 1874 година Жорж Бизе избира за сюжет за своята нова опера нашумялата по това време новела „Кармен“ на френския писател Проспер Мериме (1803–1870). Либретото съставят Анри Мейак (1831–1897) и Луи Алеви (1834–1908), опитни либретисти, автори на много от текстовете на оперетите на Жак Офенбах. Либретото дължи успеха си на своята релефна и ярка театралната драматургия, която е най-добрата основа за създаване на оперно произведение.
Много елементи от новелата на Мериме са изменени. Двете главни действащи лица са същесвено видоизменени. Дон Хозе – в новелата е мрачно вглъбен романтичен герой, а в операта е представен като наивен селски младеж, превърнал се в жертва на фаталната си любов към неустоимата Кармен. Нейният образ въплъщава завладяващата женската красота, любовната чувственост и непокорния свободолюбив дух на желаната, но силна и недостъпна жена. Героят от новелата Ескамилио е изграден като контрастно-героичен образ и покоряващо бляскав в противопоставянето си с Дон Хозе. За разлика от новелата образът на Микаела е също така разширен и противопоставен на Кармен. В музиката и в либретото на операта изпъкват романтичните фигури на циганите-контрабандисти, чувства се напрегнатата атмосфера на испанската корида, завладяват безгрижността и веселието в кръчмата, до сълзи вълнува и затрогва любовта на героите.
Странно е, че световната премиера, състояла се на 3 март 1875 година в Париж претърпява провал. Още на генералната репетиция в залата на Опера комик присъстват музиканти и критици, които дават отрицателна оценка. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ — отбелязва критиката за „Кармен“, а Бизе е обвинен в безнравственост. На 23 октомври през същата година, пет месеца след смъртта на автора ѝ, „Кармен“ е представена във Виена с изключителен успех. Оттогава тя не слиза от сцените на оперните театри в цял свят.
Българска премиера е дело на Оперната дружба в София на 9 март 1912 година. Диригент е русенецът Тодор Хаджиев, а режисьор – Драгомир Казаков.
В Русе за първи път „Кармен“ е изнесена на 16 януари 1958 година. Диригент е Ромео Райчев, а постановъчният екип е от Букурещ – режисьор – Йон Рънзеску, художници са Теодор Суручану и Лидия Йованеску, а хореограф е Асен Манолов.
„Кармен“ е изключително популярна и обичана опера и е една от най-често поставяните в България. Постановките на „Кармен“, създадени от Русенската опера с успех са събирали хилядните аплаузи по време на гастролите на русенските артисти в Испания, Франция, Австрия, Германия и Швейцария.
За спектакъла, изнесен през 1883 година в Париж и преминал с изключителен успех, приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро (1837–1892), създава нова редакция на „Кармен“ като заменя говорните диалози с речитативи и брилянтно инкрустира в действието ефектна балетна музика. Тази редакция на „Кармен“ представя и Русенската опера на българската публика.