Ернани

Драмата на Виктор Юго е основа за либретото на операта, пренасяйки в нея най-характерните черти на романтичния театър.

Първо изпълнение – Венеция, Teatro La Fenice, 9 март 1844 година.

Първото изпълнение в България е в края на XIX век – през 1892 година в Оперния отдел на Драматичен театър „Сълза и смях“.

В Русе за първи път операта „Ернани“ е представена в концертно изпълнение на 22 март 1995 година в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“ от Русенската филхармония и Смесен хор „Дунавски звуци“ под диригентството на Михаил Ангелов „Ернани“ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба - „Набуко“ и след четвъртата си опера – „Ломбардци“, с представянето на „Ернани“ той се утвърждава в Италия като най-значим оперен композитор.

Драмата „Ернани“ от Виктор Юго е в жанра на драматичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя привлича вниманието на Верди за избор на сюжет и съставяне на либрето и се превръща в негова основа, приемайки най-характерните черти на романтичния театър – ярки, релефни в своята многостранност характери на персонажите, достигащи дори до противоречивост в своя психологически релеф, силно въздействащи на публиката със своите емоционални изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди. В работата по „Ернани” Верди проявява свой нов творчески подход при създаването на опера – това е стремежът музикалното представление да се доближи максимално до принципите на драматичния театър. Франческо Мария Пиаве по време на създаването на „Ернани“ е либретист на венецианския театър Ла Фениче и се превръща в съавтор на Верди в работата върху либретото на операта. Сътрудничеството им е забележително – той изпълнява и най-малките изисквания на композитора.