Ернани
Драмата на Виктор Юго е основа за либретото на операта, пренасяйки в нея най-характерните черти на романтичния театър.
Първо изпълнение – Венеция, Teatro La Fenice, 9 март 1844 година.
Първото изпълнение в България е в края на XIX век – през 1892 година в Оперния отдел на Драматичен театър „Сълза и смях“.
В Русе за първи път операта „Ернани“ е представена в концертно изпълнение на 22 март 1995 година в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“ от Русенската филхармония и Смесен хор „Дунавски звуци“ под диригентството на Михаил Ангелов „Ернани“ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба - „Набуко“ и след четвъртата си опера – „Ломбардци“, с представянето на „Ернани“ той се утвърждава в Италия като най-значим оперен композитор.
Драмата „Ернани“ от Виктор Юго от 1830 привлича вниманието на Верди за избор на сюжет и съставяне на либрето. Тази драма е представител на жанра на драматичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се превръща в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на романтичния театър – ярки, релефни в своята многостранност характери на персонажите, достигащи дори до противоречивост в своя психологически релеф, силно въздействащи на публиката със своите емоционални изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди.
В работата по „Ернани” Верди проявява новият творчески подход на композитора при създаването на опера – стремежът музикалното представление да се доближи максимално до принципите на драматичния театър.
