Дон Кихот
„Дон Кихот” е една от най-ярките и непреходни балетни творби, както и един от най-успешните балети на Мариус Петипа.
През 1869 година хореографът Мариус Петипа предлага на австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус да напише музика за балета „Дон Кихот”, чието либрето разработва сам. Французинът Петипа е роден в Марсилия, учи при баща си Ж. А. Петипа /изтъкнат танцьор, балетмайстор и педагог/ и при легендарния танцьор О. Вестрис. От 1838г. се изявява успешно като танцьор и балетмайстор на сцените на театрите в Бордо, Нант, Ню Йорк, Мадрид. През 1947 година се установява в Русия. През 1862 година Петипа официално става балетмайстор на петербургска сцена, след окончателното напускане на главния балетмайстор Сен-Леон. Заслужена слава му донася балета „Дъщерята на фараона”, чието либрето написва заедно с Ж. А. Сен-Жорж през 1862г. От 1857г. Петипа почти всяка година създава нови балети. Петипа се придържа към строгите схеми на редуването на пантомимата и танците, изразяващи чувствата на главните герои. Характерният танц внася битови и социално-исторически окраски, носещи функцията на дивертисментен номер. С името на Петипа е свързан разцвета на руския балет.
През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. В този спектакъл само Дулцинея изпълнявала класически танц, останалите герои изпълнявали характерни танци. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.
Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава ярък празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика. Съдбата на неговия балет обаче е сложна и съпроводена с някои неясноти. Известно е, че през 1900 година нова хореографска редакция е направена от младия току-що завършил Петербургското театрално училище хореограф Александър Горски. Доколко Горски е ползвал хореографията на Петипа не е установено. Самият Петипа с болка споделя в своите мемоари, че Горски представя неговия спектакъл за свой. Някои изследователи считат, че в съхранения вариант на балета „Дон Кихот” 70 процента принадлежи на Петипа.
Лудвиг Минкус /роден във Виена/ е австрийски композитор, цигулар и диригент от чешки произход, дълги години живял и творил в Русия. Учи във Виена, живее и концертира като цигулар в Париж, а в началото на 1850 година се премества в Русия. Известно време е капелмайстор на оркестъра на домашния театър на княз Юсупов, концертира като солист и преподава цигулка. От 1862 до 1872 година е концертмайстор на Болшой театър-Москва, нерядко застава и на диригентския пулт, избран е за инспектор по балетна музика на московските театри. След откриването на Московската консерватория е поканен като професор по цигулка. Като балетен композитор Минкус прави своя дебют в Русия през 1862 година - написва по поръчка на балетмайстора Артур Сен-Леон антракт за възстановения в Болшой тетатър балет на Адолф Адам и Жан Корали „Орфа”. Удовлетворен от музиката му, Сен-Леон възлага на Минкус да напише цял балет, след това го поканва в Париж и там той написва заедно с Лео Делиб балета „Ручеят”, поставен с успех през 1866 година. През 1869 година Минкус написва за друг хореограф – Мариус Петипа, музиката на балета „Дон Кихот” и именно тази съвместна работа се оказва впечатляващо успешна. Година по-късно Минкус получава мястото на първи композитор на балетна музика при дирекцията на Имперските театри. В съавторство с Петипа Минкус създава 16 балета, като най-голяма известност получава „Баядерка” /1877/. През 1890 година Минкус се завръща в Австрия, където остава до края на живота си. Лудвиг Минкус прекрасно е познавал и усещал спецификата на балетния театър, а неговите балети, изпълнени с жизнерадостна, мелодична и ритмична музика до днес влизат задължително в репертоара на водещите руски и световни театри.
Съдържание
Пролог
След като е изчел куп рицарски романи, мечтателният Дон Кихот бленува за пътешествия и за прекрасната Дулцинея. За да прослави името си с подвизи и да спечели Дамата на сърцето си, идалгото се отправя на път.
Първо действие
Първа картина Барселона. На площада пред страноприемницата на Лоренцо има веселие. Сред младите хора е дъщерята на кръчмаря - закачливата Китри. Тук е и влюбеният в нея бръснар Базил. Лоренцо не харесва бедния жених. Мечтае да омъжи дъщеря си за богатия Гамаш. Но момичето не понася мисълта за тази женитба и двамата с Базил решават да избягат. Тълпата приветства възторжено своите любимци тореадорите. Сред тях е красавецът-смелчак Еспада със своята любима Мерцедес - улична танцьорка. В разгара на танците се появяват Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса. Лоренцо кани гостите в механата. Дон Кихот е поразен от красотата на Китри, в която вижда прекрасната Дулсинея от бляновете си. Той кани Китри да танцуват менует. През това време хитрият Санчо грабва една голяма риба „за из път” и се опитва да я скрие. Лоренцо го хваща. Китри и Базил се възползват от суматохата и избягват. Разяреният Лоренцо и Гамаш се втурват по следите на бегълците. Дон Кихот и Санчо Панса решават да помогнат на влюбените.
Втора картина Цигански табор. Китри и Базил се крият тук от преследвачите Лоренцо и Гамаш. Скоро там се появяват Дон Кихот и Санчо Панса. Циганите се опитват със своите пламенни танци да увлекат Дон Кихот като му обещават свободен живот и вечно веселие. Но неговото внимание е привлечено от вятърните мелници, с които благородният идалго безстрашно влиза в бой. Дуелът с „врага” го довежда до пълно изтощение. Санчо му се притичва на помощ.
Трета картина Сънят на Дон Кихот. Явяват му се приказни видения, той е във вълшебното царство на дриадите, сред които вижда Китри в образа на прекрасната Дулсинея. Но настъпва утрото и виденията на рицаря изчезват...
Второ действие
Четвърта картина В кръчмата в покрайнините на Барселона е шумно и весело. Тук са Еспада и Мерцедес. Влизат Китри и Базил. Те се радват, че най-после са успели да избягат от досадните преследвачи. Идва разгневеният Лоренцо, който отново категорично заявява волята си – дъщеря му Китри трябва да се омъжи за Гамаш. Базил разиграва сцена на самоубийство. Китри умолява Дон Кихот да склони баща й да изпълни предсмъртната молба на Базил – да благослови тяхната любов. Когато Лоренцо изпълнява молбата на дъщеря си, изведнъж Базил „оживява”.
Пета картина На градския площад се подготвя голям празник. Днес ще се венчаят две двойки – Китри и Базил, Мерцедес и Еспада. Младостта, любовта и благородството са победили! Народът ликува, а щастливите герои са готови да танцуват до сутринта. Дон Кихот заема най-почетното място сред гостите. Благородният рицар пожелава на младите щастие и отново се отправя на път.