„Дон Кихот” е една от най-ярките и непреходни балетни творби, както и един от най-успешните балети на Мариус Петипа.
Спектакълът се посвещава на 70-годишния юбилей на българския хореограф и преподавател Хикмет Мехмедов. В главните роли на Китри и Базил ще участват възпитаниците на проф. Мехмедов Полина Иванова и Даниел Тичков.
През 1869 година хореографът Мариус Петипа предлага на австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус да напише музика за балета „Дон Кихот”, чието либрето разработва сам. Французинът Петипа е роден в Марсилия, учи при баща си Ж. А. Петипа /изтъкнат танцьор, балетмайстор и педагог/ и при легендарния танцьор О. Вестрис. От 1838г. се изявява успешно като танцьор и балетмайстор на сцените на театрите в Бордо, Нант, Ню Йорк, Мадрид. През 1947 година се установява в Русия. През 1862 година Петипа официално става балетмайстор на петербургска сцена, след окончателното напускане на главния балетмайстор Сен-Леон. Заслужена слава му донася балета „Дъщерята на фараона”, чието либрето написва заедно с Ж. А. Сен-Жорж през 1862г. От 1857г. Петипа почти всяка година създава нови балети. Петипа се придържа към строгите схеми на редуването на пантомимата и танците, изразяващи чувствата на главните герои. Характерният танц внася битови и социално-исторически окраски, носещи функцията на дивертисментен номер. С името на Петипа е свързан разцвета на руския балет.
През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. В този спектакъл само Дулцинея изпълнявала класически танц, останалите герои изпълнявали характерни танци. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.
Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава ярък празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика. Съдбата на неговия балет обаче е сложна и съпроводена с някои неясноти. Известно е, че през 1900 година нова хореографска редакция е направена от младия току-що завършил Петербургското театрално училище хореограф Александър Горски. Доколко Горски е ползвал хореографията на Петипа не е установено. Самият Петипа с болка споделя в своите мемоари, че Горски представя неговия спектакъл за свой. Някои изследователи считат, че в съхранения вариант на балета „Дон Кихот” 70 процента принадлежи на Петипа.
Лудвиг Минкус /роден във Виена/ е австрийски композитор, цигулар и диригент от чешки произход, дълги години живял и творил в Русия. Учи във Виена, живее и концертира като цигулар в Париж, а в началото на 1850 година се премества в Русия. Известно време е капелмайстор на оркестъра на домашния театър на княз Юсупов, концертира като солист и преподава цигулка. От 1862 до 1872 година е концертмайстор на Болшой театър-Москва, нерядко застава и на диригентския пулт, избран е за инспектор по балетна музика на московските театри. След откриването на Московската консерватория е поканен като професор по цигулка. Като балетен композитор Минкус прави своя дебют в Русия през 1862 година - написва по поръчка на балетмайстора Артур Сен-Леон антракт за възстановения в Болшой тетатър балет на Адолф Адам и Жан Корали „Орфа”. Удовлетворен от музиката му, Сен-Леон възлага на Минкус да напише цял балет, след това го поканва в Париж и там той написва заедно с Лео Делиб балета „Ручеят”, поставен с успех през 1866 година. През 1869 година Минкус написва за друг хореограф – Мариус Петипа, музиката на балета „Дон Кихот” и именно тази съвместна работа се оказва впечатляващо успешна. Година по-късно Минкус получава мястото на първи композитор на балетна музика при дирекцията на Имперските театри. В съавторство с Петипа Минкус създава 16 балета, като най-голяма известност получава „Баядерка” /1877/. През 1890 година Минкус се завръща в Австрия, където остава до края на живота си. Лудвиг Минкус прекрасно е познавал и усещал спецификата на балетния театър, а неговите балети, изпълнени с жизнерадостна, мелодична и ритмична музика до днес влизат задължително в репертоара на водещите руски и световни театри.
Съдържание
Пролог
След като е изчел куп рицарски романи, мечтателният Дон Кихот бленува за пътешествия и за прекрасната Дулцинея. За да прослави името си с подвизи и да спечели Дамата на сърцето си, идалгото се отправя на път.
Първо действие
Първа картина Барселона. На площада пред страноприемницата на Лоренцо има веселие. Сред младите хора е дъщерята на кръчмаря - закачливата Китри. Тук е и влюбеният в нея бръснар Базил. Лоренцо не харесва бедния жених. Мечтае да омъжи дъщеря си за богатия Гамаш. Но момичето не понася мисълта за тази женитба и двамата с Базил решават да избягат. Тълпата приветства възторжено своите любимци тореадорите. Сред тях е красавецът-смелчак Еспада със своята любима Мерцедес - улична танцьорка. В разгара на танците се появяват Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса. Лоренцо кани гостите в механата. Дон Кихот е поразен от красотата на Китри, в която вижда прекрасната Дулсинея от бляновете си. Той кани Китри да танцуват менует. През това време хитрият Санчо грабва една голяма риба „за из път” и се опитва да я скрие. Лоренцо го хваща. Китри и Базил се възползват от суматохата и избягват. Разяреният Лоренцо и Гамаш се втурват по следите на бегълците. Дон Кихот и Санчо Панса решават да помогнат на влюбените.
Втора картина Цигански табор. Китри и Базил се крият тук от преследвачите Лоренцо и Гамаш. Скоро там се появяват Дон Кихот и Санчо Панса. Циганите се опитват със своите пламенни танци да увлекат Дон Кихот като му обещават свободен живот и вечно веселие. Но неговото внимание е привлечено от вятърните мелници, с които благородният идалго безстрашно влиза в бой. Дуелът с „врага” го довежда до пълно изтощение. Санчо му се притичва на помощ.
Трета картина Сънят на Дон Кихот. Явяват му се приказни видения, той е във вълшебното царство на дриадите, сред които вижда Китри в образа на прекрасната Дулсинея. Но настъпва утрото и виденията на рицаря изчезват...
Второ действие
Четвърта картина В кръчмата в покрайнините на Барселона е шумно и весело. Тук са Еспада и Мерцедес. Влизат Китри и Базил. Те се радват, че най-после са успели да избягат от досадните преследвачи. Идва разгневеният Лоренцо, който отново категорично заявява волята си – дъщеря му Китри трябва да се омъжи за Гамаш. Базил разиграва сцена на самоубийство. Китри умолява Дон Кихот да склони баща й да изпълни предсмъртната молба на Базил – да благослови тяхната любов. Когато Лоренцо изпълнява молбата на дъщеря си, изведнъж Базил „оживява”.
Пета картина На градския площад се подготвя голям празник. Днес ще се венчаят две двойки – Китри и Базил, Мерцедес и Еспада. Младостта, любовта и благородството са победили! Народът ликува, а щастливите герои са готови да танцуват до сутринта. Дон Кихот заема най-почетното място сред гостите. Благородният рицар пожелава на младите щастие и отново се отправя на път.