Една от най-великите творбите на Джузепе Верди, епична любовна история, ревност, война, предателство и смърт.
Либрето – Жозеф Мери и Камий дю Локл
По едноименната трагедия на Фридрих Шилер
Първо изпълнение: 10 януари 1884 година Teatro alla Scala – Милано.
Първо изпълнение в България: 28 декември 1936 година, диригент – Асен Найденов, режисьор – Драган Кърджиев.
Първо изпълнение в Русе: 27 януари 1963 година, диригент – Борис Хинчев, режисьор – Евгени Немиров, художници – Роланд Лауб и Венера Наследникова, хормайстор – Николай Николаев.
Кратко съдържание:
Първа картина
В двора на манастира „Сан Джусто“.
Монасите се молят пред гроба на Карлос V. Тук се е усамотил Дон Карлос, инфантът на Испания. Той си спомня за щастливия миг, за първата му срещата с принцесата на Франция Елизабет Валоа, която е трябвало да бъде негова годеница, но вече се е омъжила по династични и политически причини за неговия баща крал Филип ІІ и сега е кралица на Испания. Споменът за тази среща го кара да страда още по-силно. Идва най-добрият му приятел – маркиз Поза. Той е поразен от страшното нещастие, постигнало приятеля му, и се мъчи да го утеши. Родриго съветва Дон Карлос веднага да напусне Испания – далеч от Елизабет той по-лесно ще може да се отърве от страданията си. Родриго настоява инфантът скоро да замине за Фландрия, където ще може да се бори за освобождението на потиснатия народ. Дон Карлос приема съвета на приятеля си и двамата се заклеват да посветят живота си на борбата за свобода и справедбивост.
Втора картина
Градината на двореца.
Придворните очакват кралицата. Принцеса Еболи пее старинна сарацинска песен, съпровождана от пажа Тебалдо. Идва кралицата. Принцеса Еболи разбира, че кралицата страда, но не може да си обясни защо. Съобщават за пристигането на маркиз Поза. Тайно ѝ предава бележка от Дон Карлос. Като благодарност за верността, Елизабет обещава на маркиза да изпълни едно негово желание. Най-неочаквано за всички Поза я моли да приеме Дон Карлос преди заминаването му. У принцеса Еболи, която отдалече се мъчи да чуе за какво говорят кралицата и Поза, се пораждат съмнения. Елизабет се съгласява да приеме Дон Карлос и заповядва на всички да напуснат. Нежно и страстно звучат взаимните им любовни признания, но Елизабет се овладява – тя е кралица и дългът повелява да се откаже от тази любов. Дон Карлос си отива отчаян. Елизабет остава сама. Влиза крал Филип, който е изненадан от това, че кралицата е сама. Силно раздразнен, кралят веднага заповядва графиня д`Аремберг, дежурната придворна дама на Елизабет, да се завърне във Франция. Елизабет примирено се опитва да я успокои. Кралицата и свитата й се оттеглят. Сред придворните кралят забелязва маркиз Поза, с когото пожелава да разговаря. Благородникът разкрива смело тежкото положение на народа и моли краля да бъде по-човечен. Филип го нарича мечтател и му съобщава, че ще очисти света от еретиците. Тогава Поза дръзко му отговаря, че той ще влезе в историята като втори Нерон. Смелостта на маркиза да бъде болезнено откровен прави силно впечатление на властния крал. И Филип прощава дързостта на Поза. Кралят разкрива мъката си пред него и го моли да бди зорко за поведението на кралицата и Дон Карлос. На раздяла го предупреждава да бъде внимателен и да се пази от Великия инквизитор.
Трета картина
Градина в кралския дворец.
На бала на кралица Елизабет моли Еболи да вземе плаща, бижутата и нейната маска. Преоблечена като кралицата, Еболи изпраща покана за среща с Дон Карлос. Инфантът, който е получил бележката мисли, че тя му е пратена от Елизабет. На срещата идва една дама със забулено лице. Инфантът, който смята, че това е Елизабет, се хвърля към нея и пламенно ѝ говори за своята любов. Но когато тя си сваля воала, Дон Карлос с изненада вижда, че това не е кралицата, а нейната придворна дама Еболи. Разбира, че влюбената в него принцеса Еболи, е изпратила бележката. Инфантът гневно я отблъсква. Едва тогава Еболи разбира, че принцът е влюбен в кралицата и в сърцето ѝ се разгаря пламъкът на отмъщението. Неочаквано пристига Поза, който заплашва Еболи, че ако издаде Дон Карлос, ще я сполети нещастие, но инфантът го спира и Еболи си отива. Маркиз Поза иска от Карлос да му предаде писмата от кралицата, които могат да го издадат, както и документите от Фландрия.
Четвърта картина
Площадът пред катедралата е изпълнен с народ.
Тук ще бъдат изгорени осъдените на смърт еретици. Народът пее възторжени химни. Придворните са заели местата си. Идва Великият инквизитор, а след него крал Филип ІІ, кралицата и свитата. Точно преди кралят да даде знак за изгарянето, идва Дон Карлос, придружен от група фламандци. Той моли краля да помилва осъдените на смърт, но Филип прогонва делегацията. Карлос изважда сабята си и заявява, че ще спаси осъдените със сила. Крал Филип заповядва да бъде обезоръжен. Никой не смее да се доближи до престолонаследника. Маркиз Поза сам взима шпагата на приятеля си. Дон Карлос е поразен от постъпката на Поза – най-добрият му приятел го предава. Поза предава шпагата на краля и получава като награда титлата Херцог. Кортежът се отправя към мястото за наказание. Небесен глас, призовава към вечен покой.
Пета картина
Покоите на крал Филип ІІ в Ескуриал.
Принцеса Еболи е изпълнила заканата си. Тя е откраднала от стаята на Елизабет кутията, в която са били скрити писмата ѝ от Дон Карлос и ги е предала на Филип. Той е убеден в неверността на жена си и се чувства безкрайно нещастен. Идва Великият инквизитор, от който Филип иска съвет как да накаже сина си за неговата измяна. Инквизиторът е безкомпромисен – не само Дон Карлос да бъде наказан със смърт, но и маркиз Поза, когото обвинява в еретизъм. Но Филип още вярва в Поза и отказва да изпълни искането на инквизитора. Той заплашва краля с вечно проклятие и напуска разгневен неговите покои. Влиза Елизабет, за да моли съпруга си да ѝ помогне да си върне откраднатите скъпи за нея вещи. Филип показва кутията с писмата и заповядва да я отвори. Когато тя отказва, кралят отваря кутията и в нея открива медальона с портрета на Карлос. Кралят е вбесен и с подозренията си безжалостно обижда своята съпруга. Кралицата припада. На зова за помощ на Филип в кабинета влизат Еболи и Поза. Филип горчиво съжалява за своята невъздържаност. Когато остава насаме с кралицата, Еболи признава, че тя я е издала. Кралицата изпраща Еболи в манастир.
Шеста картина
В затвора.
Окован в тъмницата Дон Карлос не може да забрави предателството на своя приятел. Неочаквано при него идва Поза. Отначало Дон Карлос не иска да го чуе, но после разбира, че самият Родриго е затворен, защото е признал на краля, че уж не принцът, а той е вожд на въстаналите фламандци. Внезапно се разнася изстрел и Поза пада мъртъв. Крал Филип е заповядал да се изпълни присъдата. Преди да издъхне, Поза моли Дон Карлос да доведе докрай делото на освобождението на Фландрия и му съобщава, че трябва да се види за последно преди заминаването му, с Елизабет. Идва Филип ІІ, за да изведе сам сина си от затвора. В това време разбунтуваният народ се втурва в крепостта, за да освободи инфанта. Единствено Великият инквизитор успява да принуди всички да се преклонят пред краля.
Седма картина
Манастирът „Сан Джусто“.
Елизабет очаква Дон Карлос, който ще дойде да се прости завинаги с нея. Тя е коленичила пред гробницата на Карлос V и горещо моли за съвет в трудната ситуация. Двамата влюбени отново са заедно, макар и за малко. На прощаване те си обещават вечно щастие в небесата. Неочаквано се появява крал Филип придружен от Великия Инквизитор и гвардията, за да арестува сина си. Монаси отвеждат Дон Карлос, инфанта на Испания.