Eдноактна комична опера от Джакомо Пучини.
Джани Скики трейлър
https://www.youtube.com/watch?v=Mzq0PCcqklE&t=61s
„Джани Скики“ („Gianni Schicchi“) е едноактна комична опера от Джакомо
Пучини (1858-1924). Композиторът със седемте имена - Джакомо Антонио
Доменико Микеле Втори (Секондо) Мария Пучини е най-яркият
представител на италианската опера от годините на Веризма –
реалистичното течение, започнало в края на XIX век най-напред в
италианската литература и изобразително изкуство, продължило в
първото десетилетие на XX век в операта. Тя е третата, последна част от
известния оперен триптих на композитора, предшествана от оперите
„Мантията“ и „Сестра Анджелика“.
Сюжетът на „Джани Скики“ е изграден на основата на 30-та песен от
поемата „Божествена комедия“ (1320) на средновековния италиански поет
и философ Данте Алигиери (1265-1321). Автор на либретото, създадено със
завидна ловкост и завладяващо с изящното си чувство за хумор е
Джовакино Форцано (1883-1970). Творческа личност с многостранни
интереси – адвокат, оперен певец, журналист, драматург, режисьор и
либретист, Форцано е автор на либретото и на втората опера от прочутата
пучиниева трилогия – „Сестра Анджелика“. Създава либрети и за другите
италиански композитори от течението на Веризма – Маскани, Леонкавало
и Джордано.
Режисьор на продукцията е румънската оперна и театрална режисьорка
Михаела Панайнте. Диригент-постановчик на продукцията е главният
диригент на Русенската опера Димитър Косев.
„Гласът е основното средство за изразяване на певците.
Но за разлика от други творби, „Джани Скики“ е работата, която е най-
близо до театъра. В Пучини оркестърът сам по себе си е герой, който ми
напомня за древния хор от античните трагедии, защото има свои
коментари и творчески превзема това, което се случва на сцената.
Богатството на цветовете, представени от множеството инструменти, ме
кара да усещам, че звуковото пространство е нещо трудно за обяснение с
думи.
Операта е музикален театър с акцент върху музиката, но в моя случай
операта остава музикален театър, фокусирайки се върху театъра.“
Михаела Панайнте