Eдноактна комична опера от Джакомо Пучини.
Джани Скики трейлър
https://www.youtube.com/watch?v=Mzq0PCcqklE&t=61s
„Джани Скики“ („Gianni Schicchi“) е едноактна комична опера от Джакомо
Пучини (1858-1924). Композиторът със седемте имена - Джакомо Антонио
Доменико Микеле Втори (Секондо) Мария Пучини е най-яркият
представител на италианската опера от годините на Веризма –
реалистичното течение, започнало в края на XIX век най-напред в
италианската литература и изобразително изкуство, продължило в
първото десетилетие на XX век в операта. Тя е третата, последна част от
известния оперен триптих на композитора, предшествана от оперите
„Мантията“ и „Сестра Анджелика“.
Сюжетът на „Джани Скики“ е изграден на основата на 30-та песен от
поемата „Божествена комедия“ (1320) на средновековния италиански поет
и философ Данте Алигиери (1265-1321). Автор на либретото, създадено със
завидна ловкост и завладяващо с изящното си чувство за хумор е
Джовакино Форцано (1883-1970). Творческа личност с многостранни
интереси – адвокат, оперен певец, журналист, драматург, режисьор и
либретист, Форцано е автор на либретото и на втората опера от прочутата
пучиниева трилогия – „Сестра Анджелика“. Създава либрети и за другите
италиански композитори от течението на Веризма – Маскани, Леонкавало
и Джордано.
Режисьор на продукцията е румънската оперна и театрална режисьорка
Михаела Панайнте. Диригент-постановчик на продукцията е главният
диригент на Русенската опера Димитър Косев.
„Гласът е основното средство за изразяване на певците.
Но за разлика от други творби, „Джани Скики“ е работата, която е най-
близо до театъра. В Пучини оркестърът сам по себе си е герой, който ми
напомня за древния хор от античните трагедии, защото има свои
коментари и творчески превзема това, което се случва на сцената.
Богатството на цветовете, представени от множеството инструменти, ме
кара да усещам, че звуковото пространство е нещо трудно за обяснение с
думи.
Операта е музикален театър с акцент върху музиката, но в моя случай
операта остава музикален театър, фокусирайки се върху театъра.“
Михаела Панайнте
Кратко съдържание
Буозо Донати лежи в своето леденеещо смъртно ложе. Заобиколен е от скърбящите си роднини. Истината е, че те единствено се надяват да открият неговото завещание и да разберат съдържанието му. Тук са братовчедите му Дзита и Симоне, зет му Бето, също и племенникът на Дзита, Ринучо. Бето споменава, че е дочул мълвата, че Буозо ще остави цялото си наследство на манастира. Това силно обезпокоява всички останали и те започват усилено да търсят завещанието. Документът е открит от Ринучо, който е убеден, че неговият чичо му е оставил достатъчно пари, за да може да се ожени за Лаурета, дъщеря на Джани Скики, новодошъл в града. Той моли Дзита да му позволи този брак, тя е съгласна – ако забогатеят от наследството, той ще може да се ожени за всяка, която пожелае. Всички с нетърпение искат завещанието да бъде прочетено, а щастливият Ринучо изпраща малкия Герардино да доведе Лаурета и нейния баща Джани Скики.
С прочитането на завещанието опасенията и най-мрачните очаквания на всички се сбъдват. Буозо Донати наистина е завещал всичко на манастира. Следва изблик на всеобщо неодобрение. Обръщат се към Симоне като най-възрастен и бивш кмет на Фучекио, но той не може да помогне. Ринучо се опитва да ги убеди, че само Джани Скики може да им помогне, но другите не одобряват. Дзита и останалите с присмех, надменно и пренебрежително коментират скромния произход на Скики. Те смятат за невъзможен бракът на Ринучо с дъщерята на прост селянин като него. Младежът се опитва да го защити. В този момент Лаурета и баща ѝ пристигат. Скики бързо се ориентира в абсурдната ситуация. Ринучо го моли за помощ, но леля му Дзита грубо се разпорежда двамата да си ходят. Скики гневно заявява, че не иска да има нищо общо с подобни хора, но след молбата на Лаурета той се съгласява да погледне завещанието. След като първоначално казва, че нищо не може да бъде сторено, му хрумва идея. Той отпраща дъщеря си, за да не бъде свидетел на това, което ще се случи.
Джани Скики иска потвърждение, че няма никой друг, освен присъстващите, който да е научил за смъртта на Буозо. След като се убеждава в това, нарежда тялото да бъде преместено в друга стая. Почукване на вратата оповестява обичайното посещение на доктор Спинелочо. Скики се скрива и, майсторски имитирайки гласа на покойния Буозо, казва, че се чувства по-добре. Спинелочо, възхитен сам от себе си и от своите лекарски умения, доволен си тръгва.
Скики разкрива своя план. Той ще облече дрехите на покойника и така преобразен ще продиктува ново завещание. Роднините изпадат в еуфория и невъздържано започват да изказват своите желания и претенции относно различните вещи и имоти на Буозо, от които най-ценни според всички са мулето, къщата и мелниците в Синя. Отвън се дочува далечен погребален камбанен звън. Всички се опасяват, че новината за смъртта на Буозо се е разнесла из града. Оказва се фалшива тревога. Роднините си отдъхват и се съгласяват да оставят разпределението на наследството на случайния избор на Скики. Всеки един от тях започва да се опитва да го подкупи. Жените му помагат да се преоблече като Буозо. Преди да легне в леглото на покойника, Скики предупреждава какво е наказанието за фалшификаторите на завещания, както и за техните съучастници – отрязване на ръката.
Нотариусът пристига и Джани Скики започва да диктува. За всеобща изненада мулето, къщата и мелниците той се разпорежда да бъдат оставени на „моя добър приятел Джани Скики“. Роднините са смаяни, но не могат да направят нищо в присъствието на нотариуса. Скики прави жест с ръка, за да им напомни за строгостта на наказанието.
Гневният изблик на ожесточените роднини след като нотариусът си тръгва е прекъснат от любовен дует между Лаурета и Ринучо. Най-сетне те могат да се оженят, тъй като Скики вече е осигурил зестрата на дъщеря си. Той прогонва роднините от къщата, която сега е негова. Когато се връща, бащата е трогнат от двамата влюбени. Той се обръща към публиката, търсейки нейното съгласие, че по-хубава полза от богатството на Буозо не би могло да има.