Бохеми
Класическата история на Пучини за невъзможната любов между бохема Рудолф и пленителната Мими.
Първо изпълнение: 1 февруари 1896 година, Театър „Реджо“ - Торино под диригентството на Артуро Тосканини.
Първо изпълнение в България: 23 юни 1922 на сцената на Софийската опера с диригент Маестро Георги Атанасов.
Първо изпълнение в Русе: 12 октомври 1951 година. Диригент-постановчик е Добрин Петков, режисьор – Михаил Хаджимишев, художник – Ани Хаджимишева, хормайстор – Илия Илиев.
Кратко съдържание:
Първа картина
Вечерта преди Рождество. Мансарда в Латинския квартал на Париж. В своята скромна квартира, високо над покривите на Париж зъзнат двама приятели. С присъщото им чувство за хумор те се отнасят към всички несгоди. За да се стоплят поне малко, Родолфо изгаря в печката ръкописа на своята драма. Пристига Колин, който не е успял да заложи книгите си и по този начин да осигури средства за празничната вечер.
Единствено на Шонар му е провървяло – той носи пари, вино и храна и дори дърва за огъня. Приятелите се нахвърлят върху „богатата вечеря”, но Шонар ги спира – тази вечер те ще празнуват в кафене „Момюс”. Неочаквано пристига хазаинът, за да потърси отдавна неплащания наем. Младежите успяват да залъжат стария Бенуа – опиянен от виното, той коварно е въвлечен в недвусмислен разговор, засягащ неговите тайни любовни похождения. След това той набързо е прогонен без да му бъде платено. Развеселени, приятелите тръгват към кафенето, а Родолфо остава, за да довърши своята статия. На вратата плахо се почуква. Това е Мими, от съседната мансарда, която търси огънче за угасналата си свещ. Тя си тръгва, но отново смутено се връща – загубила е ключа от стаята си... Внезапен полъх на течението изгася свещта, а Родолфо незабележимо сам духва своята свещ. В тъмнината двамата търсят ключа. Родолфо го намира, но тайно го пуска в джоба си. Запленен от красотата на момичето, той ѝ признава любовта си. Мими отвръща на чувствата му и тъй като не иска да остане сама на Бъдни вечер, го моли да я вземе със себе си. Двамата влюбени тръгват към кафене „Момюс”.
Втора картина
Същата вечер пред кафене “Момюс”.
Пъстра тълпа се стича по улиците на Латинския квартал. Сред нея си проправят път и приятелите, които сядат на една свободна маса пред кафенето. Пристига Родолфо и представя Мими на приятелите си. Компанията започва весел разговор. Чува се предизвикателен смях – появява се Мюзета. Тази вечер тя е в компанията на богатия възрастен господин Алсиндоро. Тя с лекота успява да привлече вниманието върху себе си. Единствено Марсел неумело се престува, че не я забелязва, като по този начин се надява да уязви бившата си любима, която всъщност все още обича. На Мюзета вече ѝ е омръзнал старият досадник, с когото е в момента и също копнее да се върне отново при Марсел. Вече убедена във взаимността на чувствата им, Мюзета успява да отпрати Алсиндоро и щастлива се спуска в прегръдките на своя любим. Развеселени, бохемите си тръгват, оставяйки Алсиндоро да плати общата им сметка. Тълпата възторжено посреща празничното шествие и се присмива на измамения възрастен господин.
Трета картина
Една година по-късно. Студено зимно утро в покрайнините на Париж.
Вече цял месец Мюзета и Марсел са намерили подслон в една кръчма, където припечелват оскъдния си хляб. Съвсем отпаднала и изтощена, се приближава Мими. Тя търси Марсел, за да му сподели с болка, че Родолфо я е изоставил, проявявайки безумна ревност. Марсел решава да им помогне. Приближава се Родолфо и Мими се скрива. От подслушания разговор между приятелите тя узнава истинската причина за поведението на Родолфо – Мими е тежко болна и той иска да я напусне, защото няма средства да ѝ осигури лечение и по-добри условия за живот. Ридания, примесени с раздираща кашлица издават присъствието на Мими. Родолфо е обхванат от разкаяние и се мъчи да я утеши, но без успех. Сега тя настоява за раздяла. Обзети от скръб, влюбените се прощават. Пристига лекомислената Мюзета и с Марсел отново се скарват и за пореден път се разделят. Мюзета повежда Мими към града.
Четвърта картина
Половин година по-късно. Отново бедната стая на Родолфо и Марсел в Париж. Двамата приятели се опитват да работят, но това не им се удава. Те не могат да забравят своите любими момичета и все още тъгуват по тях. Пристигат Шонар и Колин и настроението се променя. Те носят хляб и херинга – повод шеговито да се инсценира „най-изискан прием”. „Празненството” завършва с буйни танци и „дуел”. Внезапно се втурва Мюзета и съобщава, че неизлечимо болната Мими е дошла, за да се види още веднъж с Родолфо. Приятелите я въвеждат в стаята и трогателно се грижат за нея. Мюзета решава да продаде обеците си, за да се купят лекарства и маншон за премръзналите ръце на Мими. Колин решава да заложи палтото си, за да донесе пари за лекар.
Останала сама с Родолфо, Мими си спомня за отминалите щастливи дни. Но краят наближава и пристъпите на болестта стават все по-силни. Разтревожени, приятелите се връщат в стаята. Мюзета е донесла маншона за Мими. Стоплена от последния лъч на щастието, Мими умира. С безнадежден стон Родолфо се спуска към своята любима.
