Опера в три действия
„Бал с маски“ е представена за първи път на17 февруари 1859 година в Рим на сцената на театър „Аполо“.
Първото нейно изпълнение в България е на 22 октомври 1926 година в София. Диригент е Венедикт Бобчевски, а режисурата е на Илия Арнаудов.
Първо изпълнение в Русе е на 3 февруари 1970 година. Постановъчният екип е в състав: диригент – Ромео Райчев, режисьор – Димитър Узунов, художник – Ани Хаджимишева, хореограф – Федя Бакалов, хормайстор – Атанас Димитров.
Антонио Сома(1809-1864) е авторът на либретото, написано по сюжета, създаден от френския драматург и либретист Огюстен Йожен Скриб (1791-1861). Този сюжет е основа на либрето, предвидено за опера от Росини. Той не успява да го използва и така се ражда операта на Даниел Обер „Густав III или Бал с маски“. Освен Джузепе Верди, либретото е използвано и от Саверио Меркаданте за операта му „Регентът“. Сюжетът изобразява събитията около убийството на шведския крал Густав III през 1792 година. Това е и причината Джузепе Верди да има сериозни проблеми с цензурата на италианската държава, която брани авторитета на монархичната институция. Той неотстъпно защитава този сюжет, достига се дори до съдебни дела. Накрая сюжетът запазва основните си начертания, но мястото на действието изпраща героите на „Бал с маски“ в далечната Америка.
„Бал с маски“ е тази опера на Джузепе Верди, чието действие е прорязано от резки драматургични контрасти. Успехът ѝ се дължи не само на красотата на благодатния музикален материал, чрез който певците могат да се превъплътят с лекота в своите образи. В тази творба най-впечатляващото в изявата на композиторския талант на Верди е лекотата, с която той създава музикалните картини, изобразяващи, а и допълващи на сцената драматургичните състояния, които придвижват действието. Редуват се безгрижни и весели картини от живота във висшето общество с картини, изпълнени със смразяващ мистицизъм и картини, изпълнени с уханието на на чистата и непобедима любов.
„Бал с маски“ ни въвежда в потайните кътчета на женската душа, където чувствата могат да преминат от възторженото опиянение до най-дъбокото отчаяние от неизбежния край на невъзможната любов. Съвсем неслучайно в много от продукциите по целия свят, излезли в първите години след премиерата, операта е представяна със заглавието „Амелия“. Това е името на главната героиня на операта – разкъсвана от силите на любовта и от неизбежното чувство за дълг и отговорност. В тази опера виждаме как честта, приятелството и гордостта могат да бъдат подложени на изпитание, което поставя героите на колене пред неумолимата съдба.
Действащи лица:
Рикардо, граф на Уоруик, губернатор на Бостън – тенор
Ренато, приятел и секретар на Рикардо – баритон
Амелия, съпруга на Ренато – сопран
Оскар, паж на Рикардо – сопран
Улрика, гадателка – контраалт
Самуел и Том, офицери, заговорници – баси
Съдия – тенор
Силвано, моряк – бас
Кратко съдържание
Първо действие
Първа картина
Бостън, зала в замъка на Рикардо, граф Уоруик, английски губернатор на Масачузетс в Бостън.
Публична аудиенция в двореца на Рикардо, посетена от негови поддръжници, но и от негови врагове, надяващи се на неговия провал – тук са и двамата заговорници Самуел и Том, които търсят сгоден случай да премахнат графа. Пажът Оскар му подава списъка на всички удостоени с покана за предстоящия маскен бал в двореца. Рикардо преглежда списъка на гостите. Той е въодушевен да види името на жената, която обича – Амелия, съпругата на неговият приятел и съветник Ренато. Когато Ренато пристига, той се опитва да предупреди Рикардо за набиращатанова сила конспирация срещу него, но Рикардо отказва да го слуша.
Върховният съдия на Бостън представя на Рикардо смъртната присъда на гадателката Улрика, обвинена в магьосничество. Магистратите настояват за нейното наказание. Пажът Оскар ги моли да не прибързват – според него тя само предсказва бъдещето на хората. Рикардо решава сам да разследва случая и предлагавсички, преоблечени и маскирани, да посетят гадателката, за да видят прави тя ли в действителност магии.
Втора картина
Край колибата на Улрика. Около огъня на гадателката са се скупчили хора, дошли да научат нещо за своето бъдеще. Появява се и преоблеченият като рибар Рикардо. Застанал встрани от другите, той се шегува с предсказанията на Улрика, което я разгневява. Междувременно идва морякът Силвано. Улрика му предсказва, че скоро ще получи пари и повишение. Продължавайки да иронизира предсказанията, Рикардо написва заповед за повишението на моряка и незабелязано пъхва кесия с пари в мантията на Силвано. Всички са изумени от сбъдналото се пророчество. Когато разбира, че Амелия идва при Улрика, той се скрива да види какво ще се случи. Останала насаме с Улрика, Амелия споделя, че е измъчвана от любовта си към Рикардо и пита за средство, което да потуши поривите на любовта ѝ. Улрика ѝ казва, че такава билка има, но за да подейства, Амелия трябва сама да я откъсне от градските гробища. В този момент Рикардо се показва и Амелия избягва. Той иска да му бъде предсказана съдбата. Улрика му разкрива, че ще бъде убит от следващия, който стисне ръката му. Смеейки се, той отказва да вярва на предсказанието и протяга ръката си към свитата си. Никой не смее да се ръкува с него. Внезапно се появява Ренато и стиска ръката му. Истинската идентичност на Рикардо е разкрита и той е приветстван от хората.
Второ действие
В гробищата. Амелия е дошла, за да търси лечебната билка. Колкото и сърцето ѝ да се противи на това да убие чувствата си, разумът я убеждава, че трябва на всяка цена да стори това. Докато търси билката, внезапно към нея се приближава Рикардо. Амелия е и уплашена, и щастлива. Тя го моли да си отиде, но Рикардо не може да преодолее порива на чувствата си. Амелия също няма сили повече да крие любовта си. Внезапно идва Ренато. Той се интересува не от скрилата се в мрака жена, апредупреждава Рикардо, че заговорниците Самуел и Том са съвсем наблизо. Ако губернаторът не избяга, преоблечен в неговия плащ, той неизбежно ще бъде убит. Графът поисква от приятеля си да даде дума, че при никакви обстоятелства няма да заговаря тайнствената дама и ще я отведе, където тя пожелае. Ренато се заклева в честта си и подава плаща си на графа, който го намята и бързо се отдалечава. Малко след това се появяват заговорницитеи, мислейкиРенато за губернатора, понечват да го посекат. За голяма тяхна изненада обаче под наметалото се показва Ренато. Озлобени от провала си, те настояват Ренато да им каже коя е дамата. Верен на своята клетва, той се спуска с оръжие в ръка към злодеите. Но силите са неравностойни. Осъзнавайки, че мъжът ѝ ще загине, Амелия хвърля воала си. Всички застиват в изненада. Когато разбират какво всъщност се е случило, заговорниците Самуел и Том започват да се надсмиват над Ренато. Той е опозорен. Ренато се заклева на всяка цена да отмъсти на изменилия му приятел и поканва Самуел и Том да го посетят в дома му на другия ден.
Трето действие
Първа картина
Кабинетът на Ренато. Обладан от неистова ревност, Ренато желае смъртта на Амелия – само по този начин ще бъде измит неговият позор. Тя е готова да умре. Единствената й молба е за последен път да види детето си. Ренато склонява. Останал сам, обаче, той променя решението си. Нека умре не съпругата му, а Рикардо. Пристигат Самуел и Том. Ренато им съобщава намерението си да убие графа. Заговорниците възразяват. Според тях не на Ренато, а на тях самите принадлежи привилегията да премахнат Рикардо. В крайна сметка се споразумяват да теглят жребий. Влиза Амелия, за да съобщи, че е дошъл Оскар. Ренато накарва жена си да избере едно от трите листчета с имената на заговорниците. Със свито сърце тя вдига едно от тях. На него е написано името на Ренато. Влиза Оскар с поканите за маскения бал. Сплотени от кървавата си цел, Ренато и двамата офицери-заговорници решават да убият Рикардо по време на бала.
Втора картина
Кабинетът на Рикардо. Губернаторът е взел трудното решение да се раздели с Амелия, като за целта ще изпрати Ренато посланик в Лондон. Той трябва да замине за столицата с жена си още на следващия ден. Влиза пажът Оскар и казва на графа, че вече е време да иде на бала. Едновременно с това подава на графа едно писмо, донесено от някаква непозната жена. Ричард прочита писмото, в което Амелия анонимно му съобщава, че не бива да ходи на бала, защото там ще бъде убит. Графът обаче копнее да зърне за последен път своята любима.
Балът е в разгара си. Маскираният Оскар разпознава сред другите Ренато. Той напразно увещава пажа да му каже как е облечен графът – Оскар категорично отказва. Тогава Ренато поверително му споделя, че се налага да съобщи нещо изключително важно на своя приятел, тъй като животът му е в опасност. Разтревожен, пажът веднага описва костюма на графа. Ренато тържествува. Скоро в залата влиза замисленият Рикардо. Разкъсван между любовта и дълга, той е решил да се откаже от любовта си към Амелия и да я изпрати заедно с Ренато обратно в Англия. Той спира Амелия, за да си вземе сбогом с нея. В този момент до тях се доближава Ренато и забива камата си в гърдите на нищо неподозиращия Рикардо. Смъртно ранен, със сетни сили той успява да обяви пред всички, че е назначил Ренато за посланик и неговата последна воля е той да замине незабавно със своята съпруга. След това Рикардо признава, че е обичал Амелия, но въпреки това никога не е злоупотребил с доверието на приятеля си. Ренато е съкрушен от думите му. Графът прощава на всички заговорници, казва сбогом на приятелите си, на страната си и умира.