Откриване на Фестивал "СЦЕНА ПОД ЗВЕЗДИТЕ" 2023. Спектакъла се посвещава на художника Иван Савов.
Либрето – Антонио Гисланцони
Първо изпълнение: 24 декември 1871 година, Кайро
Първо изпълнение в България: 1914 година, Оперна дружба, София
Първо изпълнение в Русе: 20 декември 1959 година, диригент – Ромео Райчев, режисьор – Йон Рънзеску.
Кратко съдържание:
Действието се развива в Менфис и Тива във времената на фараоните.
Първа картина
Зала в двореца на фараона.
В поверителен разговор Рамфис, върховният жрец на Египет, съобщава на Радамес за неизбежната война с Етиопия. Богинята Изида е посочила на жреца кой ще поведе египетските войски срещу етиопците и сега той отива да съобщи името му на фараона. Младият военачалник се надява, че богинята е посочила именно него. Той е влюбен в етиопската принцеса Аида, която е робиня в царския дворец и се надява, че след като донесе победа, ще може да я освободи.
Влиза дъщерята на фараона – Амнерис. Тя отдавна е влюбена в Радамес, но мъчителните съмнения, че той обича друга, не я напускат. В залата влиза и Аида. Виждайки смущението, обхванало Радамес, Амнерис разбира, че робинята Аида е нейната съперница.
Фанфари обявяват влизането на фараона и Рамфис, последвани от жреците и военачалниците. Вестителят съобщава тревожна вест – етиопците вече нахлуват в египетските земи, предвождани лично от техния цар Амонасро. Фараонът и Рамфис разпалено призовават незабавно да започне война. Рамфис оповестява и решението на Изида – Радамес е посочен за предводител на египетската армия. Всички го изпращат, заклевайки го да се завърне победител. Влюбеното сърце на Аида е объркано. Победата на нейния любим би означавала погром над нейния баща и над народа ѝ.
Втора картина
В храма.
Върховната жрица се моли за победа на египтяните. С тържествен ритуал Радамес е официално определен за предводител на войските и му е връчен осветеният в храма победоносен меч.
Трета картина
В покоите на Амнерис.
Радамес вече е победил вражеските пълчища на етиопците и Амнерис заедно със своите робини се подготвя за неговото триумфално посрещане. Тя все още е обхваната от съмнения относно чувствата между Радамес и Аида. Влиза Аида и Амнерис заповядва всички да излязат. Тя лесно се уверява в чувствата на Аида към Радамес, след като коварно я излъгва, че той е загинал в битката и вижда нейната покруса. Амнерис разгневена заявява, че тя самата обича Радамес и започва да обмисля отмъщение. Фанфари известяват завръщането на победителите, а Аида се моли на боговете да помогнат на любовта ѝ.
Четвърта картина
Площад пред портите на град Тива.
Народът посреща триумфално Радамес и предвожданите от него войски. Победителят Радамес е увенчан от Амнерис с венеца на победата. Като най-ценна плячка за фараона на Египет са въведени група етиопски пленници. Сред тях Аида с ужас разпознава и своя баща – царят на етиопците Амонасро, който успява незабележимо да я предупреди да не го предава. Той се представя като помощник на етиопския цар, загинал в боя и отправя гореща молба за милост към пленниците – сега съдбата е неблагосклонна към тях, но някога това може да се случи и с египтяните. Жреците настояват за смърт, но Радамес също пожелава пощада – след като е загинал царят Амонасро, за победените вече няма никаква надежда, а за Египет опасността е унищожена. Фараонът се съгласява и дава на победителя Радамес за награда ръката на дъщеря си Амнерис, като му обещава в наследство и престола на Египет. Радамес и Аида са сломени от това решение. Народът още по-възторжено прославя победителя Радамес.
Пета картина
Край брега на Нил, до храма на Изида.
Амнерис трябва да прекара нощта преди сватбата с Радамес в храма на Изида, където я въвежда жрецът Рамфис.
Към храма се приближава и Аида, за да се срещне за последен път с Радамес, но изненадващо там е и баща ѝ Амонасро. Той иска Аида да научи от Радамес откъде ще минат египетските войски, но тя отказва. Разгневеният баща я проклина, казвайки, че тя вече не е негова дъщеря, а е само една жалка робиня на фараоните. Безсилна пред бащиния гняв, Аида се съгласява. Пристига Радамес, а Амонасро се скрива, за да подслуша разговора им. Аида умолява любимия си да избягат заедно. Те могат да бъдат щастливи далеч от Египет в нейната родина. След дълги колебания той приема. Като определя пътя на тяхното бягство, Радамес несъзнателно издава прохода, по който ще минат египетските войски. В същия момент се показва Амонасро и разкрива самоличността си. Радамес с ужас разбира, че неволно е извършил предателство. На излизане от храма Амнерис и Рамфис виждат Радамес с етиопските врагове Аида и Амонасро и стават свидетели на предателството. Рамфис повиква стражата. Аида и Амонасро успяват да избягат. Радамес се предава доброволно.
Шеста картина
Зала в Храма на правосъдието.
Амнерис заповядва на стражите да доведат Радамес. Тя предлага той да отрече всички обвинения, за да бъде спасен. Гордият воин не приема, защото макар и неволно, той е предал родината си. Единствената му утеха е, че Аида е успяла да се спаси и е жива. Той е отведен и е подложен на съд от Рамфис и жреците. Радамес изслушва обвиненията им, но отказва да отговори. Присъдата на жреците е смърт, при това трябва да бъде зазидан жив в гробницата. Амнерис проклина жестоките жреци и се обвинява, че тя сама е хвърлила Радамес в ръцете им.
Седма картина
Във вътрешността на храма, под който се намира подземието-гробница.
Зазидан жив и очакващ смъртта, Радамес не спира да мисли за своята любима. Той вярва, че Аида е далеч и вече е в безопасност. Неочаквано тя излиза из тъмнината на подземието. Аида се е скрила там, след като е научила за страшната присъда. Тя иска и в смъртта да бъде заедно с любимия си. Не след дълго тя издъхва в ръцете на Радамес, а горе в храма над гробницата, плачейки, Амнерис се моли на богинята Изида.
