IN MEMORIAM

Отлетя неспокойната душа на художника Валентин Токаджиев…

Още една непоправима празнота в необяснимото и дълготърпеливо лице на Русенската опера…

Художественото ателие, което бе артистичният дом на скромния художник вече не ще бъде същото. Да, отначало ще останат спомените – спомените за топлите мигове, за мълчанието над празните чаши, за ароматите на тютюнев дим и яркоцветни бои, спомените за кротките разговори и за разгорещените спорове, а после, заедно с нас – ще изчезнат и те в мрачните полета на миналото.

Вальо не можа да твори в едно богато осигурено театрално художествено ателие. Той изрази таланта си в бохемското, пропито с идеалите и недоимъка ателие на нашата Опера. Затова и мисията му бе да сътворява красота заедно със своите колеги най-често от нищото. Умееше да изобретява, да намира хитроумни и пестеливи решения, които отвеждаха публиката във фантазните светове на музиката, на пеенето, на танца. Така, тихо и отдалеч, той помагаше на артистите, на режисьорите, на сценографите, че и те да съумеят да изявят своите таланти.

Казват, че когато силно пожелаеш, след дълго вглеждане в дълбините на огледалото, ще успееш да видиш силуета на всеки отлетял от нашия неспокоен свят, за когото си помислиш. И аз, който също не веднъж получих помощта на нашия оперен художник, всеки ден, когато се вгледам в огледалото в моя кабинет, чиято рамка, прибрана от сметището, сръчните му ръце спасиха и покриха със злато, ще се сещам за Валентин Токаджиев…

Бог да прости неспокойната му душа.

Пламен Бейков