|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
Премиера на историческата опера "Мария Десислава" от Парашкев Хаджиев



105 години след рождението на Парашкев Хаджиев, на 2 август от 19 часа Държавна опера – Русе ще представи произведението му в седем картини, единствената българска опера „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” Парашкев Хаджиев е роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева. Парашкев Хаджиев завършва софийска Консерватория (1936 г.) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937 г.), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938¬-40 .), след което учи и в Прага. След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали покления български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна. Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990¬-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982 г.). Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе. Умира на 28 април 1992 г. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки забавни песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена. За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика. Като ярка следа в творчеството остава създаването на единствената българска опера „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА: Операта „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” от Парашкев Хаджиев по либретото на поета и драматурга Камен Зидаров получава своята световна премиера на сцената на Русенската опера през 1978 година. Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава специално за Мария Венцеславова, а ролята на последния български цар от Търновското царство и нейн брат – за съпруга на Венцеславова – баритона Анастас Анастасов. Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения на русенската певица. Така той решава тя да бъде неговата първа Мария Десислава. МАРИЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА е най-ярката сред звездите на Русенската опера в нейния разцвет през 70-те години на 20 век. По това време със своя съпруг, баритона АНАСТАС АНАСТАСОВ, си партнират и оставят незабравимо впечатление в оперните драми „Тоска” (Флория Тоска и барон Скарпия) и „Макбет” (Лейди Макбет и Макбет). Така се случва и с партньорството им в „Мария Десислава”. Те са сред най-забележителните певци в историята на Русенската опера. Родители са на световно известните певци, братята Венцеслав Анастасов (баритон) и Орлин Анастасов (бас). Премиерата на операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев се състояла на 23 март 1978 година в рамките на фестивала Мартенски музикални дни. Диригент е Ромео Райчев, а режисьор – Аврам Георгиев. В главните роли са: Анастас АНАСТАСОВ, Мария ВЕНЦЕСЛАВОВА, Иван КОНСУЛОВ и Стефан ДИМИТРОВ.


"Мария Десислава" на Сцена на вековете



На 4. Август ще бъде поставена историческата опера "Мария Десислава" от Парашкев Хаджиев в рамките на Фестивала "Сцена на вековете" на крепостта Царевец.


„Le Grand Tango” Кавалерски поздрав към дамитe на 12. Юли от 19 часа



Очаквайте на 12. Юли  Le Grand Tango” - Кавалерски поздрав към дамите с диригент и водещ Свилен Симеонов, оркестър и балет на Държавна опера - Русе

La Comparsita / Ла Кумпарсита (тайфата)

Точно преди 100 години, 18 годишният уругвайски студент по архитектура ХЕРАРДО МАТОС РОДРИГЕС, написва една инструментална пиеса, предназначена първоначално да бъде изпълнявана като марш. По-късно са написани различни текстове за тази мелодия и тя е експлоатирана многократно от десетки изпълнители. Най-голяма популярност си спечелва тесктът на Карлос Гардел – една носталгична изповед на изоставения от любимоото същество и приятелите си мъж.

82 години по-късно (1998) с декрет на уругвайския парламент ЛА КУМПАРСИТА е обявена за народен културен химн на Уругвай.

El Choclo - Ел Чокло (мамул)

Една шеговита възхвала на тангото, написана в стил „стара школа“ (1903). Текстът е издържан в типичния за епохата жаргон от кръчмите и бордеите.

Tanguera – Танцьорката на танго

Симфонично танго на Мариано Морес, използвано често във филми. Може би ще разпознаете темата на тангото на Роксан от филма „Мулен Руж“.

Adios Nonino – Сбогом, Нонино!

Астор Пиацола написва малко след смъртта на баща си Висенте Пиацола, по прякор „Нонино“, и му посвещава. Авторът, до края на дните си, счита „Адиос Нонино“ за своята творба №1.

Volver – Да се завърнеш

Да се завърнеш с повяхнало чело - снегът на времето е посребрил слепоочията ти.

Да усещаш,че животът е един кратък повей,че 20 години не са нищо – погледът ми, трескав, грешен,пак те търси в сенките и те зове. Да живееш с душа вкопчена в един сладък спомен,който оплаквам отново и отново.

Milonga de mis amores - Милонга за моите любови

Милонгата е танцът на мачовците от крайните квартали, състезание за надмощие между банди. В ритъма на милонга страдат, тържествуват, влюбват се, разделят се, предизвикват се на двубой и умират ... от коварния кинжал на спотаил се враг.

Jalousie – Ревност

Вечната любовна драма – триъгълник – двама братя и една жена между тях, лоялността или страстта ще надделее?

La puñalada – Пробождане

Музикална шега.

Milonga sentimental – Сантиментална милонга

Издържана в типичната тематика за жанра – наранен и изоставен, страдащ, но горд, ТОЙ ѝ прощава, но вместо да посегне към пистолета или алкохола – посяга към бандонеона и лекува болката си с песен.

Oblivion - Забрава

Adios, muchachos – Сбогом, момчета

Сбогом, приятели – другари в живота,

Тръгвам си, изоставям квартала на моето детство и младост.

Бог отне двете ми най-любими жени –

майка ми и прекрасната ми годеница.

Не мога да се боря срещу съдбата.

Libertаngo – Либертàнго

В заглавието се преплитат понятията „Свобода“ и „танго“ (libertad-tango) – символ на намерението на Пиацола да създаде „ново танго“, различно от класическото – традиционно танго до 60-те годнии на миналия век.



Първият по рода си плаващ концерт по река Дунав в страната „От Виена до Русчук – на една река разстояние“ се състоя при голям интерес на Кея в Русе



Уникалното събитие е посветено на Международния ден на река Дунав – 29 юни. Концертът представи музикалното наследство на различните народи чрез класическа и фолклорна музика, представено от Държавна филхармония - Русе и Общински Духов оркестър на гр. Велико Търново с диригент Владимир Бошнаков. Прозвучаха  характерни ритми и мелодии за всяка дунавска държава в класически и във фолклорен вариант, като музикантите бяха разположени на един от най-красивите круизни кораби „Вивалди”, а публиката ги наблюдаваше от брега. По време на атрактивния концерт, стотиците присъстващи се насладиха на визуални ефекти – водна стена с 3D мапинг прожекции на танцуващи фигури с музикален съпровод, лазерни и светлинни ефекти над реката. Проектът „От Виена до Русчук – на една река разстояние” се реализира по инициатива на Държавна опера – Русе и Фондация „Русе – град на свободния дух”, със съдействието на Община Русе и фирмите „Дунав Турс”, „Дунавски драгажен флот” и застрахователно дружество „Булстрад”.


VII Международен фестивал "Сцена край реката"



Седмото издание на "Сцена край реката" 2017 г. ще стратира на 24. Юни с една продукция на Държавна опера - Русе и Los Angeles Film Conducting Intensive "Една нощ в Холивуд". На концерта, представен от Русенска филхармония, ще се случат световните премиери на композиции, написани от 10 филмови композитори, всеки от които ще дирижира своята творба. Във втората част на концерта ще чуете някои от най-популярните любовни теми от известни холивудски филми с диригенти Конрад Поуп и Анхел Велез.

На 25. Юни от 19 часа в зала Опера ще видите новия спектакъл на Студио за модерен балет Фрийдъм при Държавна опера - Русе, наречен "Сънища".

На 26.06 Русенска филхармония, начело с Владимир Бошнаков за първи път ще свири на круизен кораб. Концертът носи заглавието "От Виена до Русчук - на една река разстояние" и се осъществява с покрепата на Общинска фондация "Русе - град на свободния дух", Община Русе и със специалното съдействие на Дунав турс и е посветен на Деня на река Дунав. Ще звучи музика на всички крайдунавски народи - както класическа, така и фолклорна. Концертът ще се състои на круизния кораб "Вивалди", който ще акостира на Осми понтон на р. Дунав в Русе.

След почти 2-годишно отсъствие от афиша на Русенска опера, ще имате възможността да гледате отново балета "Дон Кихот" от Лудвиг Минкус на 28. Юни и 4. Юли от 19 часа.

На 30. Юни е операта "Дон Жуан" от Моцарт с диригент Юри Илинов. Пламен Бейков ще направи своя дебют в Русе в ролята на Дон Жуан, а Александър Баранов ще дебютира като Дон Отавио. В ролите на Командора и Дона Елвира ще ни гостуват Пламен Кумпиков и Елена Баръмова от Старозагорска опера, Лепорелло ще бъде русенският бас Момчил Миланов, Дона Анна - Теодора Чукурска, Церлина ще бъде Даниела Караиванова, а Мазетто - Стоян Стоянджов. Оркестър и хор на Държавна опера - Русе.

На 5. Юли проф. Иван Александров от Санкт Петербург ще направи клавирен рецитал в зала Филхармония. Във втората половина на концерта ще се включат музиканти от оркестъра на Държавна опера - Русе със солови изпълнения.

Най-големите хитове на легендарната група QUEEN ще прозвучат на сцената на Русенска опера на 7.07 от 19 часа. Солист ще бъде Мехмет Кая, който е част от състава /Крал Хенри/ на рок-операта "Нострадамус" на Николо Коцев, чиято премиера се състоя в Русе през ноември 2016 г. В програмата са включени Симфонията "Queen`s hits"от Любомир Денев, написана специално за Русенска опера и песните I want to break freе, Somebody to Love, Bohemian Rhapsody, We Will Rock You, Barcelona /със специалното участие на Владислава Гарвалова/, We are the Champions, Crazy little thing called love, Who Wants to Live Forever, Love of My Life, Save Me.

Фестивалът ще закрием с Кавалерски поздрав към дамитe „Le Grand Tango” на 12. Юли от 19 часа в изпълнение на оркестър и балет на Държавна опера - Русе с диригент Свилен Симеонов.




Мехмет Кая в Класиката среща QUEEN



Класиката среща КУИН с Мехмет Кая и симфоничен оркестър

 

Най-големите хитове на легендарната група QUEEN ще прозвучат на сцената на Русенска опера на 7.07 от 19 часа. Солист ще бъде Мехмет Кая, който е част от състава /Крал Хенри/ на рок-операта "Нострадамус" на Николо Коцев, чиято премиера се състоя в Русе през ноември 2016 г.

В програмата са включени Симфонията "Queen`s hits"от Любомир Денев, написана специално за Русенска опера и песните I want to break freе, Somebody to Love, Bohemian Rhapsody, We Will Rock You, Barcelona /със специалното участие на Владислава Гарвалова/, We are the Champions, Crazy little thing called love, Who Wants to Live Forever, Love of My Life, Save Me.

 


Гости от Дания и от Националния театър на Белград в "Летящия холандец"



На 9. Юни от 19 часа в зала Филхармония оркестърът и хора на Държавна опера - Русе ще изпълнят в концертен вариант "Летящият холандец" от Рихард Вагнер. Диригент ще бъде Нийлс Боргсанд. Солисти - Ларс Фосер, Деян Максимович, Ана Рупчич, Драголюб Баич, Родриго Тросино и Елизабет Хенке.


Световна премиера на Симфонични вариации върху "Руфинка болна легнала" от Денислав Томов



Световна премиера на Симфонични вариации върху "Руфинка болна легнала" от Денислав Томов.
На 16. Юни, 19 часа, зала Филхармония.

Русенска филхармония и френският диригент Жан-Ив Годен ще изпълнят пред русенската публика Симфонични вариации върху "Руфинка болна легнала". За тема на произведението служи едноименната родопска народна песен.

В програмата на концерта ще чуете и "Фантастична симфония" на Берлиоз и Концерт за флейта и оркестър от Жак Ибер със солист Филипо дел Ноче Filippo Del Noce, който е част от оркестъра на Държавна опера - Русе от септември 2016 г.

Денислав Томов е роден през 1982 г. в Плевен. През 2005 г. завършва специалност „Композиция“ в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, София при проф. Михаил Пеков и проф. Красимир Тасков. През 2002 участва в майсторски клас по Оперно-симфонично дирижиране при Алън Хейзълдайн /Великобритания/. 
През 2004 г. е един от четиримата български композитори, които са номинирани за финалния кръг на конкурса за ново българско симфонично произведение „7/8” с „Концерт за ударни инструменти и симфоничен оркестър”, изпълнен от Пловдивска филхармония в Пловдив и зала „България” /София/. 
От 2006 г., по линия на членството си в СБК взема участие в ежегодните издания на „Нова българска музика”. Сътрудничил си е различни симфонични, камерно-инструментални, хорови състави, сред които Пловдивска филхармония, Плевенска филхармония, Академичен симфоничен оркестър към НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Симфоничният оркестър на Българското национално радио, диригентите Йордан Дафов, Славил Димитров, Деян Павлов, Иван Стоянов, Софийски духов оркестър, струнен квартет „Хорс“. 
Реализирал е записи за Българското национално радио и Българската национална телевизия. 
През 2005 г. получава втора награда на Международния конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и земята”, София и втора награда на Конкурс за симфонично произведение, организиран от Австрийското посолство в Република България по случай 100-годишнината на Елиас Канети. 
През 2013 трета награда на конкурс за написване на произведение, организиран от Софийски духов оркестър и първа награда на конкурс за детска песен. 
Отличèн проект по програма „Дебюти“ на Министерство на културата и Национален фонд „Култура“ /като композитор/ (2013) за мюзикъл „Спектакълът“. 
Член на журито на Национален детско-юношески конкурс за музикално и танцово изкуство с международно участие „Орфеева дарба”, София (2014 и 2015). 
От февруари 2015 г. е докторант в Теоретико-композиторския факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, София. 
Интересите му са насочени към създаването на симфонична музика, вокални солови и хорови творби, камерно-инструментални произведения за различни състави и към музикално сценичните жанрове (опера, балет, мюзикъл).


Втори спектакъл на



Не пропускайте на 6. Юни от 19 часа в зала Опера "Красавицата и звяра".

Детска опера - Русе неуморно и успоредно репетира "Ани в царството на цветята" за 1. Юни и "Красавицата и звяра" за 6. Юни. 


На турне в България с рок-операта "Нострадамус"



Рок-операта "Нострадамус" на Николо Коцев беше представена вчера в Пловдив пред препълнена Палата 2 на Пловдивския панаир.

Тази вечер не пропускайте в зала 1 на НДК, София.

Припомняме, че световната премиера на „Нострадамус“ събра невероятна публика и Русенската опера буквално и преносно „пращеше по шевовете” от хора и емоция във двете вечери. Спектакълът наистина се превърна в емблематично, световно музикално събитие. Спектакълът в Русе впечатли с невероятното излъчване на солистите - изпълнители от България, Швеция, Турция, които превърнаха рок музиката в празник за зрителите. Мащабната постановка, изпипана до последния детайл, имаше и впечатляваща мултимедия. Маестро Найден Тодоров се справи блестящо с трудната  задача  да управлява емоцията и да дирижира перфектните класически музиканти от оперния оркестър, като прибави към величието на музикалния разказ и рок посланията на група „Кикимора“. /http://www.briagnews.bg/

Диригент на „Нострадамус” е Найден Тодоров, режисурата е на Орлин Дяков, сценография - Иван Иванов – Йоаний. Дизайнер на костюмите е Николай Бузов, музикален директор е Николо Коцев, хореографията е на Филип Миланов. И звездният състав: Александър Атанасов, Звезди Керемедчиев, Амалия Ненова, Бьорн Лодин, Томас Викстрьом, Нора Караиванова, Мехмед Кая. Оркестър, хор и балет на Русенската опера и Рок-група „Кикимора”.


Александър Крунев ще отбележи 30 години на сцената със специален 100-тен спектакъл в ролята на Риголето



Оперният певец Александър Крунев ще отбележи 30 години на сцената със специален 100-тен спектакъл в ролята на Риголето от едноименното произведение на Джузепе Верди. Три десетилетия един от най-добрите български оперни певци - баритонът Александър Крунев радва родната публика и носи славата на българската музика по света. Юбилеят на изпълнителя ще бъде честван в няколко оперни театъра у нас, но ние в Русе първи ще отбележим годишнината  на Крунев. Това ще се случи на 31 май, от 19 ч. на сцената на Русенската опера,  на която ще се изиграе за стотен път специалният, юбилеен спектакъл с Александър Крунев в ролята на Риголето - един от най-трудните и противоречиви образи в оперната класика. За публиката ще има и още една изненада, защото Крунев вероятно ще се появи и с по-малък двойник Риголето на звездното си представление, научи от свои източници в. „Бряг”.

Старозагорската и Бургаската опери също са предложили на артиста да направят спектакли и концерти, посветени на юбилея му и на творческия му живот,  отдаден на операта и на музикалното изкуство. Датите на гостуванията му в Стара Загора и Бургас тепърва ще се уточняват, докато за спектакълът в Русе  вече са пуснати билетите в продажба. 

На 31 май, сряда, на сцената на Русенската опера заедно с Маестро Крунев ще се качат колегите му Петър Костов в ролята на Херцога; гост певицата Диана Букур от Румъния в ролята на Джилда;  Момчил Миланов в ролята на Спарафачуле и Петя Цонева в ролята на Мадалена. Диригент на спектакъла е Маестро Акира Мори.

briagnews.bg


За Деня на детето - "Ани в царството на цветята" на Площад Свобода



За Деня на детето - 1. Юни от 20 часа - Държавна опера - Русе, Детска опера -Русе и Русе - Град на свободния дух ще зарадват малчуганите и техните родители с детската оперета "Ани в царството на цветята", написана от Иван Кръстев специално за Детска опера - Русе. Спектакълът ще се състои на открито пред Общината. 

Кратко съдържание

Едно момиченце – Ани – много обича да фантазира. Измисля си чудни страни. Жълтурчето Жълтослав й помага да попадне в една от тях – Царството на цветята. Това царство си има царица – Флора. Има си и закони – забранено е цветята да знаят какво е слънцето, преди да поникнат, забранено е да се влиза във Вълшебната пещера на пролетта, където се раждат цветята. Съветничката на царица Флора, пчелата Ечеленца, посреща Ани и я води в класа на теменужките (Сияна, Виола, Лъчезара) и техният учител скакалецът Подскоци. Суетната роза Розабела подмамва Ани да й разкаже за слънцето и е наказана на бреговете на Морето на самотата – там откъснатите цветя и цветята-нарушители на забраните живеят в сивота, надзиравани от къртицата Къртаго. Ани попада в класа на пакостниците плевели (бодилът Боди, репеят Репи, копривата Рива) с наставник гаргата Гаргарян. Бодилът Боди я завежда до морето на самотата, където Ани научава от къртицата Къртаго, че може да освободи Розабела, ако откъсне клонче бял имел от входа на Вълшебната пещера на пролетта. Там Ани нарушава втората забрана, влиза в пещерата, вижда тайнството на принцеса Пролет и е арестувана от мравките-стражи. Царица Флора заповядва на Ани да поникне с теменужките в градината на майка си. Ако майка й я познае дори в образа на цвете – Ани ще се върне в света на хората. Ако не – ще остане в Царството на цветята като Хелиана де Примавера – придворна дама на принцеса Пролет. Разбира се майката познава своята дъщеря.


Прослушване за инструменталисти



Държавна опера –Русе обявява прослушване за помощник - концертмайстор /цигулка/ и оркестранти – цигулка,  виола и виолончелo:

Кандидатите следва да подготвят следните произведения:

Цигулка:

  1. БАХ -  бърза и бавна част от соната или партита;

  2. МОЦАРТ – Първа или втора и трета  част от  Концерт No 1- No 5 и каденца;

  3. Романтична пиеса по избор

Виола:

  1. БАХ – бърза и бавна част от соната, партита или сюита;

  2. Първа или втора и трета част от Концерт по избор и каденца;

  3. Романтична пиеса по избор.

Виолончели:

  1. Гама в 4 или 3 октави;

  2. Етюд  или бавна и бърза част от сюитите на Бах;

  3. Първа част от концерт;

  4. Пиеса

На всички кандидати ще бъде дадена прима виста от оркестрови трудности.

Кандидатите трябва да изпратят по имейл, поща или да подадат на място в Операта: Молба и Автобиография или CV,  с посочени  телефон и имейл за обратна връзка.

Адрес:

Държавна опера-Русе

Пл. „Света Троица” 7

Русе 7000

ruseopera@gmail.com


Международен майсторски клас по оперно дирижиране в Русе



В първата половина на месец април Държавна опера - Русе ще е домакин на Международен майсторски клас за оперни дирижиране, воден от Деян Савич /Белград/, в който участват девет млади диригенти.
Всеки от талантите ще дирижира по две действия от различни заглавия. Рафаел Фейе, Арноуд Пейриер, Никълъс Мак Робъртс ще водят солисти, хор и оркестър в в операта “Отвличане от сарая” от Моцарт на 6. Април от 19 часа.
На 10. Април публиката ще има възможността да гледа „Самсон и Далила” от Сен-Санс. Ще дирижират Алекс Поляков, Карен Капферер, Андрин Хоелетшчи. Припомняме, че премиерата на спектакъла се състоя при пълен успех на 27. Януари тази година.
Класът ще завърши на 13. Април с операта на Джакомо Пучини “Мадам Бътерфлай” с диригенти Крис МакКракън, Набуаки Наката, Пиер Валтер. На сцената на Държавна опера - Русе ще дебютира в ролята на Чо-Чо-Сан сопраното Владислава Гарвалова.
"Дебютът ми в ролята на Чо-Чо Сан за мен е изключително въллнуващ и емоционален. Женският образ в партитурите на Пучини винаги е бил изведен на пиедестал, но в "Мадам Бътерфлай" това е сторено изцяло. Дори подлата постъпка на Пинкертон е изведена на втори план, в центъра са емоциите, любовта, саможертвата и страданието на главната героиня, майсторски обрисувани от гениалното музикално перо на Пучини, който е използвал оригинални японски мелодии, но пречупени през собствения му самобитен, ненадминат почерк. Лично за мен ролята е много силна, една от най-сложните в драматургически и музикален план в оперната литература, изисква задълбочена подготовка. Щастлива съм, че моментът да я представя на сцена приближава.
Владислава Гарвалова завършва ДМА”Панчо Владигеров”- София през 2003 година при доц. Ирена Бръмбарова със специалност класическо пеене.Участва в майсторските класове на проф.Мария Слатинару-Нистор/2002/ и Гена Димитрова/2004/. През 2005г. печели стипендия за специализация в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто, която я кани за още един тримесечен курс в Рим през 2008г. Носител е на втора награда от Международния Конкурс "Франц Шуберт" 2009 и на Националния конкурс "Светослав Обретенов" 2002 - награда на публиката.
Владислава Гарвалова дебютира на родна сцена /Русе/ в „Дон Жуан" на Моцарт с ролята на Дона Елвира /април 2006/, след което постъпва в солистичния състав на Русенска опера. Същата година изпълнява и ролята на Графинята в „Сватабта на Фигаро” /септември 2006/. Следват Мими от „Бохеми”на Пучини, Микаела от „Кармен” на Бизе, Реквием на Форе, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди - с тази роля Владислава Гарвалова дебютира и на международна сцена в гр. Брашов /Румъния/, Татяна от "Евгени Онегин" на Чайковски, Аида от"Аида" на Верди, Леонора от "Трубадур", Реквием на Верди и Моцарт, Амелия от „Бал с маски” на Верди, Дездемона от „Отело” на Верди. В репертоара на певицата влизат още ролите на Неда от „Палячи” на Леонкавало, Манон Леско и Тоска на Пучини, Антония от „Хофманови разкази” на Офенбах, Норма от едноименната опера на Белини, има богат кантатно-ораториален репертоар.
Англичанката Ребека Старлинг, която работи в Русенска опера от няколко месеца, ще направи своя дебют също в операта "Мадам Бътерфлай" с ролята на Сузуки.


Мартенски музикални дни - Симфоничен концерт на Русенска филхармония и хор "Дунавски звуци"



В 57-мото издание на Международния фестивал “Мартенски музикални дни” своето първо участие Държавна опера-Русе ще отбележи на 12. Март /неделя/ от 19 часа със Симфоничен концерт на Русенска филхармония и хор Дунавски звуци.

Диригент ще бъде Георги Димитров, а солисти Готлиб Валиш – пиано и Иван Консулов – баритон.

Ще се насладим и на гласовете на солистите: Теодора Чкуруска, Даниела Караиванова, Петя Цонева, Родриго Тросино, Момчил Миланов и Александър Баранов.

 

Програмата включва:

Л.В.Бетовен – Фантазия за пиано, хор и оркестър

Г. Малер – Песни на странстващия калфа

В. А. Моцарт – Концерт за пиано №25


Революционният спектакъл "Севилският бръснар" от Росини пред многохилядна публика в НДК



Хиляди зрители се насладиха на революционния балетно-музикален спектакъл "Севилският бръснар" в София на 6. Март. Изненада за публиката бяха танцовите аналози на петимата главни герои – Розина, Доктор Бартоло, Граф Алмавива, Фигаро и Базилио. С добавянето на балет, обичаното оперно заглавие получи необичаен танцов прочит, без да се нарушава сюжетът и музикалната драматургия. Всеки от солистите певци имаше свое балетно АЗ, което танцува неговите думи, емоции, разправии и страхове. Концепцията е на хореографа на балет “Арабеск” Ангелина Гаврилова. Режисьор на постановката е Боян Иванов, а костюмите са дело на Яна Дворецка. 

Диригент на спектакъла беше Найден Тодоров, който за петнадесети път представи състава на Държавна опера - Русе в зала 1 на Националния дворец на културата.

Солистите в спектакъла бяха Марина де Лизо oт Италия /Розина/, Владислав Горай от Украйна /Граф Алмавива/, Александър Крунев /Фигаро/, Момчил Миланов /Базилио/, Пламен Бейков /Бартоло/, Гергана Ряшева /Берта/. Оркестър, хор и балет на Държавна опера - Русе и балет "Арабеск".

Припомняме, че премиерата на спектакъла се състоя на 13. Август в Русе, специално подготвен за Фестивала "Моцартови празници", Правец на 17. Август.

 


"Кавалерът на розата" от Рихард Щраус в Мартенски музикални дни



Премиерата на „Кавалерът на розата” по Рихард Щраус ще бъде на 19 март, от 19:00 часа в Доходното здание. Спектакълът е част от програмата на 57-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”.


Музикално-балетният спектакъл "Севилският бръснар" от Росини на 6. Март в зала 1 на НДК



На 6. Март на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата публиката ще може да се наслади за първи път на музикално-балетния спектакъл "Севилският бръснар" от Джоакино Росини. Припомняме, че премиерата на спектакъла се състоя на 13. Август в Русе, след което съставът на Държавна опера - Русе го представи на Фестивала "Моцартови празници", Правец на 17. Август.

Режисьор на постановката е Боян Иванов. Хореограф е Ангелина Гаврилова, а костюмите са дело на Яна Дворецка.

Диригент ще бъде Найден Тодоров, а солистичните роли са поверени на гости от различни страни: Марина де Лизо ot Италия /Розина/, Владислав Горай от Украйна /Граф Алмавива/, Александър Крунев /Фигаро/, Деян Вачко /Базилио/, Пламен Бейков /Бартоло/, Гергана Ряшева /Берта/. Оркестър, хор и балет на Държавна опера - Русе и балет "Арабеск".


Премиера на операта "Самсон и Далила" от Камий Сен-Санс на 27. Януари



Очаквайте премиерата на операта "Самсон и Далила" от Сен-Санс на 27. Януари на сцената на Държавна опера - Русе. Постановъчният екип е вече в Русе и тече трескава подготовка. Режисьор на спектакъла е Александър Текелиев, а художник на декора - Каталин Арборе /Румъния/. Диригент е най-новият член на творческия състав на Държавна опера - Русе - Юрий Илинов /Волгоград, Русия/.

Солистичните роли са поверени на Андреана Николова, Петър Костов, Александър Крунев, Момчил Миланов, Александър Баранов, Стоян Стоянджов и др.

Участват хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе.


Спектаклите за деца "Скрудж" и "Ани в царството на цветята" през месец януари



Държавна опера - Русе и Русенска детска опера ще представят за своите почитатели мюзикълът "Скрудж" от Джеймс Лейси по "Коледна песен" на Чарлз Дикенс на 16. Януари от 19 часа. Диригент на спектакъла е Ганчо Ганчев. Вокален педагог на децата и младежите е свилен Димитров. Театрален педагог е Илия Деведжиев, а балетни педагози Радка Атанасова и Малина Арнаудова.

Скрудж - име, станало нарицателно за скъперник, стипца, скръндза, пинтия. Човек, който може да чуе звъна на стотинка, изпусната на паважа през две преки, но не чува песента на коледарите в собствения си офис. Който зърва отблясъка от златна паричка в трезора на банката на съседния квартал, но е сляп за хората край себе си. Какво може да отключи такова сърце, превърнало се в касичка? Да, само чудо. Коледно чудо! На Коледа се случват чудеса! Не вярвате ли? И считате историята на скъперника Скрудж, който се превръща в щедър и усмихнат човек за измислица? Тогава рискувате да пропуснете вашето чудо.

 

"Ани в царството на цветята" е детска оперета от Иван Кръстев. Автор на либретото е Илия Деведжиев. Диригент Свилен Димитров. Художник на костюмите - Елица Георгиева. Участват малките балерини от класа на Деница Анчева от НУИ "Професор Веселин Стоянов" Русе. Режисьор на спектакъла е Росица Миновска-Деведжиева.

Едно момиченце – Ани – много обича да фантазира. Измисля си чудни страни. Жълтурчето

Жълтослав й помага да попадне в една от тях – Царството на цветята. Това царство си има царица – Флора. Има си и закони – забранено е цветята да знаят какво е слънцето, преди да поникнат, забранено е да се влиза във Вълшебната пещера на пролетта, където се раждат цветята. Съветничката на царица Флора, пчелата Ечеленца, посреща Ани и я води в класа на теменужките (Сияна, Виола, Лъчезара) и техният учител скакалецът Подскоци. Суетната роза Розабела подмамва Ани да й разкаже за слънцето и е наказана на бреговете на Морето на самотата – там откъснатите цветя и цветята-нарушители на забраните живеят в сивота, надзиравани от къртицата Къртаго. Ани попада в класа на пакостниците плевели (бодилът Боди, репеят Репи, копривата Рива) с наставник гаргата Гаргарян. Бодилът Боди я завежда до морето на самотата, където Ани научава от къртицата Къртаго, че може да освободи Розабела, ако откъсне клонче бял имел от входа на Вълшебната пещера на пролетта. Там Ани нарушава втората забрана, влиза в пещерата, вижда тайнството на принцеса Пролет и е арестувана от мравките-стражи. Царица Флора заповядва на Ани да поникне с теменужките в градината на майка си. Ако майка й я познае дори в образа на цвете – Ани ще се върне в света на хората. Ако не – ще остане в Царството на цветята като Хелиана де Примавера – придворна дама на принцеса Пролет. Разбира се майката познава своята дъщеря.

Спектаклите на "Ани в царството на цветята" са на 18 и 19 януари от 19 часа.

 


Дебют на русенска сцена на новия тенор на Държавна опера - Русе Родриго Тросино в



Родриго Трозино /Мексико/ е новият тенор на Държавна опера - Русе. Той ще направи своя дебют на русенска сцена на 6. Януари с ролята на Алфред в оп. "Травиата" от Джузепе Верди, a на 8. Януари ще участва в Новогодишния концерт на Русенска опера.

Дебютът му като Алфред е през 2010 г. в "Musica a Palazzo" във Венеция, къде за първи път представя и ролите на Херцога от "Риголето" на Верди и Граф Алмавива от "Севилският бръснар" на Росини. През 2012 г. прави своя дебют и в ролята на Неморино от "Любовен еликсир" на Доницети в L'Academia di Santa Croce, Триест, като успоредно продължава обучението си в Залцбург. През 2013 г. прави ролята на Ферандо в "Така правят всички" на Моцарт в Theatre Community Unterföhring. През януари 2015 прави дебют и с ролята на Тамино във "Вълшебната флейта" на Моцарт в "Oper im Berg Festival" Залцбург.

Юли 2015 г. е част от спектакъла "Лястовичката" на Пучини, проект на Фонадация "Дарина Такова" в Лятната академия на изкуствата в Созопол.

Репертоарът му включва още: Едгардо от "Лучия ди Ламермур" и Ернесто от "Дон Паскуале" на Доницети, Дон Отавио от "Дон Жуан" на Моцарт, Фентън от "Фалстаф" на Верди, Родолфо от "Бохеми" на Пучини. и др.

В спектакъла на "Травиата" на 6. Януари в ролята на Виолета Валери ще се представи Теодора Чукурска. Останалите участници са Александър Крунев, Петя Цонева, Момчил Миланов, Евгени Ганев, Стоян Стоянджов и др. Диригент на спектакъла е Дарио Салви.




Русенска опера на поредно турне във Франция и Белгия



Балетът и оркестърът на Русенска опера тръгва на турне във Франция и Белгия с "Лешникотрошачката"  от Чайковски. Периодът на гастрола е 10. Декември -  20. Декември. Организатори на турнето са ITNG Productions.


Поклон пред паметта на Александър Йосифов



Поклон пред паметта на големия български композитор Александър Йосифов!


Негови произведения са поставяни и изпълнявани многократно на сцената на Русенска опера.
На 23. Декември в рамките Новогодишния музикален фестивал в София Държавна опера - Русе ще представи балетния спектакъл "Снежанка и седемте джуджета".

Композиторът Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 година в София. Завършва БДК (дн. ДМА “Панчо Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. К. Илиев и пиано при проф. Ж. Ковачева. 

Професор е в Музикалната академия и Нов български университет от 2000 г. Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла у нас и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 естрадни песни и 300 обработки на народни песни и танци. 

Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти “Златен Орфей” и др. Член на Международната асоциация на клавирните дуа в Токио (Япония).


"Последната грешка на Нешка" на турне в България



"ТЪРСИ СЕ ФИГАРО - ПОСЛЕДНАТА ГРЕШКА НА НЕШКА"

През втората половина на ноември момичетата и момчетата от "Нешанъл арт" с ръководител Нешка Робева и артистите от Русенската опера под ръководството на маестро Найден Тодоров слагат началото на своето национално турне със съвместен спектакъл.

Сюжетът на спектакъла е комичен. В последните години, за да се издържа "Нешанъл арт", освен че прави танцови спектакли, се занимава с организацията на различни други мероприятия, като фирмени партита, сватби, кръщенета... Без погребения. Поради изключителните си ангажираност г-жа Робева е допуснала грешка, като насрочила две сватби наведнъж (последната грешка на Нешка). Не може да бъде отменена нито една от двете сватби, нито да се променят подготвените програми, защото едните младоженци са любители на фолклора, другите на операта. За да излязат от затрудненото положение, Робева наема известния DJ Фигаро, който така да води празненствата, че всички вкусове да бъдат задоволени...
И отново грешка! Объркването на сцената създава не само суматоха, но и поредица комични ситуации, които ще повдигнат настроението в залата до точката на кипене.

Името на спектакъла носи и скрито послание. "Последната грешка на Нешка" е начин знаменитата ни треньорка, в нейния позитивен стил да съобщи, че сменя попрището.

Партньорството с Държавната опера Русе прави шоуто изключително мащабно и интригуващо. Не случайно името на главния герой е взаимствано от операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро". В спектакъла участват и известните оперни певци Мария Цветкова, Александър Крунев и Петя Цонева.

Музика на живо - прекрасни гласове и инструменти се преплитат на сцената по един неповторим и запомнящ се начин. Декори и костюми от света на операта и балета, съчетани с пъстрите автентични народни носии, спектакъл наситен с цветове и изненади.

Идвайки на спектакъла, зрителите и любителите на двете изкуства ще имат възможността да участват в една раздяла без сълзи - с много смях и веселба.

И двамата ръководители - Нешка и Найден обещават неповторимо преживяване!

23 ноември - Добрич - Спортна зала "Добротица"
24 ноември - Варна - Дворец на Културата и Спорта
26 ноември - Бургас - Опера
27 ноември - Панагюрище - Арена "Асарел"
7 декември - Русе - "Булстрад" Арена
8 декември - Габрово - Спортна зала "Орловец"
9 декември - Шумен - Спортна зала "Младост"
10 декември - Велико Търново - ДКС "Васил Левски"
12 декември - София - Зала 1 на НДК
13 декември - Плевен - ДКТ "Иван Радоев"
14 декември - Пловдив - Колодрум
15 декември - Стара Загора - Опера


Кристални лири за 2016 г. получиха Найден Тодоров и Весела Василева



Съюзът на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ радио присъдиха на Деня на народните будители тазгодишните носители на приза Кристална лира 2016 г. Директорът на Русенска опера Найден Тодоров получи поредна Кристална лира в категория Диригенти, а примабалерината Весела Василева - в категория Балет.

Честито на наградените!


Габриела Мориджи, Силке Хартщанг и Марцио Джоси са водещите солисти в суперпродукцията “Набуко”, която ще се състои на 29 ноември в София



Декорите на сцената в Зала 1 на НДК ще ни пренесат 5 века преди Христа и ще накарат зрителите да съпреживеят страстната любов и изпепеляваща ревност в триъгълника на главните действащи лица Фенена-Измаел-Абигайл, преплетени с борбата за власт, от която зависи съдбата на целия еврейски народ.
“Набуко” е операта на Верди, в която композиторът се изявява като гениален театрал, който със силата на музиката развива оперния сюжет и преплита темите за борбата за свобода, любовта, агресията и възтържествуването на справедливостта.
Диригентът на постановката Найден Тодоров стои зад избора на солистите в главните роли. Габриела Морижди ще е Абигайл - голямата дъщеря на владетеля Набуко. Със своята вродена артистичност и убедително вокално изпълнение италианското сопрано ще пресъздаде емоциите, които бушуват в Абигайл – ревност, страст, желание за отмъщение и власт. Нежното мецосопрано Силке Хартщанг ще е чувствителната и благородна Фенена, малката дъщеря на царя. Доказалият таланта си пред българската публика баритон Марцио Джоси ще е Набуко, който трябва да направи своя избор между властта и живота на малката си дъщеря или да намери решение, което да донесе мир и свобода на два народа.
В “Набуко” Верди разкрива своята страстна личност, уникалния си авторски почерк и гениален талант да създава шедьоври, а хорът на евреите “Va’ Pensiero” е композиция с грандиозна разтърсваща мощ и една от най-популярните мелодии в света.
Билетите за “Набуко” вече са в продажба в Билетния център в НДК, мрежите на Ивентим и Тикетпортал, а цените са от 20 до 80 лева.


КОНКУРС ЗА ЛОГО



ДЪРЖАВНА ОПЕРА - РУСЕ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЛОГО НА

РУСЕНСКА ДЕТСКА ОПЕРА

  

Очаква се проектите да отрязяват, както спецификата на детската формация, така и нейната пряка връзка с Държавна опера - Русе

 

В конкурса могат да участват млади дизайнери (до 25 г.).

Номинираните проекти ще бъдат експонирани

в Държавна опера - Русе.

Авторът на логото, спечелило конкурса, получава

Специалната награда на Държавна опера - Русе.

 

Проектите се изпращат на електронна поща:

ruseopera@gmail.com

или на адрес:

7000 Русе, пл. “Света Троица” №7

 

краен срок на конкурса – 30 ноември 2016 г.


"Нострадамус" от Николо Коцев



Петнадесет години, след издаването на студийния запис на рок операта Нострадамус, авторът Николо Коцев ще постави творбата си с премиерна сценична постановка в България. 

Събитието ще се проведе в Русе, съвместно с Държавна Опера - Русе и Маестро Найден Тодоров.

Операта Nikolo Kotzev's Nostradamus бе издадена на двоен диск през 2001 г. и пожъна бляскави отзиви в световната преса. Албумът продаде над 50.000 копия на няколко континента.

Между оригиналните участници бяха имена като Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Алана Майлс, Дуги Уайт, Йорн Ланде и др. В ритъм секцията участваха музикантите от Юръп Иан Хаугланд, Мик Микаели и Джон Левен.

Световната премиера на творбата ще бъде на 18 и 19 Ноември 2016 в залата на Русенската опера. Юбилеят съвпада и с 450-годишнината от смъртта на френския пророк Мишел де Нострадамус.  Българската публика ще има уникалната възможност да присъства на премиерата на едно произведение, което според критиците си спечели названието "крайъгълен камък в жанра".

В постановката ще участват:

 Александър Атанасов                   -  Nostradamus

Звезди Керемидчиев                     -  Inquisitor

Амалия Ненова                             -  Anne Gemelle

Björn Lodin  (Швеция)                     -  Storyteller

Thomas Vikström  (Швеция)            -  Soldier / Ghost

Mehmet Kaya  (Турция)                  -  King Henry II

Blanкa Nizic  (Швеция)                   -  Catherine De Medici

Разказвач в текст ще бъде актьорът Ненчо Балабанов.

В постановката участва група  КИКИМОРА плюс двама гости:

Николо Коцев          - китари

Пламен Чепанов     - китари

Антоний Георгиев - клавишни

Радослав Тодоров - клавишни

Николай Тодоров   - ударни

Николай Цветков   - бас

Държавна опера - Русе ще допринесе с оркестър, хор и балет, хореография, костюми и др.

Режисьор на постановката ще бъде Орлин Дяков, диригент - Найден Тодоров, сценограф -Иван Иванов - Йоани, дизайнер на костюмите - Николай Бузов, а музикален директор ще бъде Николо Коцев.

Организатор на събитието е Фондация Пчелен кошер.


Русенска детска опера представя



На 30. Октомври от 19 часа на сцената на Държавна опера - Русе ще се състои премиерата на"Ани в царството на цветята" - детска оперета от Иван Кръстев. Либретото е дело на Илия Деведжиев. Режисьор на постановката е Росица Миновска-Деведжиева, диригент - Свилен Димитров, а костюмите са дело на Елица Георгиева. В продължение на два месеца младите артисти работят с вокален педагог /Свилен Димитров/, театрални педагози /Илия Деведжиев и Росица Миновска-Деведжиева/, балетни педагози /Малина Арнаудова и Радка Атанасова/ и корепетитор Божена Петрова. Участват и балерини от НУИ "Проф. Веселин Стоянов".

Съдържание 

Едно момиченце – Ани – много обича да фантазира. Измисля си чудни страни. Жълтурчето

Жълтослав й помага да попадне в една от тях – Царството на цветята. Това царство си има царица – Флора. Има си и закони – забранено е цветята да знаят какво е слънцето, преди да поникнат, забранено е да се влиза във Вълшебната пещера на пролетта, където се раждат цветята. Съветничката на царица Флора, пчелата Ечеленца, посреща Ани и я води в класа на теменужките (Сияна, Виола, Лъчезара) и техният учител скакалецът Подскоци. Суетната роза Розабела подмамва Ани да й разкаже за слънцето и е наказана на бреговете на Морето на самотата – там откъснатите цветя и цветята-нарушители на забраните живеят в сивота, надзиравани от къртицата Къртаго. Ани попада в класа на пакостниците плевели (бодилът Боди, репеят Репи, копривата Рива) с наставник гаргата Гаргарян. Бодилът Боди я завежда до морето на самотата, където Ани научава от къртицата Къртаго, че може да освободи Розабела, ако откъсне клонче бял имел от входа на Вълшебната пещера на пролетта. Там Ани нарушава втората забрана, влиза в пещерата, вижда тайнството на принцеса Пролет и е арестувана от мравките-стражи. Царица Флора заповядва на Ани да поникне с теменужките в градината на майка си. Ако майка й я познае дори в образа на цвете – Ани ще се върне в света на хората. Ако не – ще остане в Царството на цветята като Хелиана де Примавера – придворна дама на принцеса Пролет. Разбира се майката познава своята дъщеря.


Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация "Русе - град на свободния дух".

"Ани в царството на цветята" е третият проект на Русенска детска опера.



"Травиата" в зала 1 на НДК



Суперпродукцията "Травиата" на 25.10.2016 г., в Зала 1 на НДК. 

Световните солисти Елена Монти, Габриеле Манджионе и Марцио Джоси ще влязат в ролите на Виолета Валери, Алфред и Жорж Жермон в шедьовъра на Джузепе Верди. 

Родена в Милано, Елена Монти учи Консерватория Верди и специализира в Академия Скала. Участва в постановките а едни от най-реномираните опери - Ла Скала л Милано, Театро ди Сан Карло в Неапол, Оперхаус в Цюрих, Театро ди Маджо във Флоренция, Театро Верди в Триест, Театро Лирико в Каляри. Дебютира с ролята на Виолета Валери под диригентството на Джефри Тейт първо в Театро Социале в Комо, а след това в Токио и Мадрид.

Габриеле Маджионе завършва Музикалното училище в Перуджа и участва в редица мастър класове с Рената Ското, Вериано Лучети, Симоне Алаймо и други. През 2010 дебютира в ролята на Алфред под диригентската палка на Мариоти. Гастролира в опернит театри в Парма, Болония, Каляри, Лече, Комо, Ница.

Марцио Джоси е вече добре познат на българската публика. Феновете на оперното изкуство имаха честта да се насладят на брилянтните му изпълнение в суперпродукциите "Аида" и "Бал с маски". Вече 30 години Марцио Джоси пее по най-престижните оперни сцени в над 50 централни баритонови роли, а критиците го определят като истинският вердиев баритон. 

Диригент на “Травиата” в Зала 1 на НДК е Маестро Найден Тодоров, въздействащата музика на Верди ще се изпълнява от Орекстъра на Държавна опера Русе.


Автентичен азиатски хор и солисти от цял свят в спектаклите на операта „Мадам Бътерфлай” от Пучини на сцената на Русенската опера



На 27 и 28 октомври, от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Русе ще се състоят спектаклите на операта „Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини. Диригент ще бъде Владимир Бошнаков, режисьор Корина Босковски, художествено осветление Норберт Венгорц. Участват автентичен азиатски хор и оркестър на Държавна опера-Русе. В продължение на две седмици ще репетират солистите Манами Хама, Моон Джин Ким, Сангии Шин Хайоин Канг, Ай мин Йънг, Юджийн Еймсман, Лука Бодини, Рикардо Радос, Джовани Палумбо, Отар Накашидзе, Така Сугимото, Нао Машио, Чанг Рог Ко, Киойчи Тацузава, Маи Сасаки, Вивиана Ли, Такуя Сузуки, Джин Во Парк, Джий Хан Ким, Изак Лий.

Спектаклите се осъществяват със съдействието на Compania d’Opera Italiana di Milano и Schlote Productions.

Билети на касите Опера и Филхармония, специални отстъпки на www.grabo.bg


Русенска филхармония отново на турне във Франция



Русенска филхармония търгна на ежегодното си есенно турне във Франция под ръководството на Жан-Ив Годен, който работи успешно вече повече от две десетилетия с Русенския оперен театър. Тази година турнето е от 3 до 12. Октовмри и включва симфонични творби от Цезар Франк, Карл Голдмарк, Антонин Дворжак, Йоханес Брамс и изпълненият за първи път в Русе Реквием от Чарлз Станфорд на 25. Септември. 

Гастролите на Филхармонията в различни френски градове с маестро Годен са вече традиция, първото съвместно пътуване на оркестъра с френския диригент бе през 1996 година. 

 

На двуседмично турне във Франция заминава Русенска филхармония. Поканата е от френския диригент Жан-Ив Годен, който работи успешно вече повече от две десетилетия с Русенския оркестър.


Международен майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на Деян Савич /Сърбия/



От 8 до 16 септември Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на Деян Савич /Сърбия/

Млади таланти ще се изявят на диригентския подиум в спектаклите на оперите „Вълшебната флейта“ от Моцарт /8. Септември/, „Дон Паскуале“ от Доницети /13. Септември/ и „Отело“ от Верди на 16. Септември.

 

„Вълшебната флейта“

Участват: Александър Носиков, Александър Баранов, Ивана Албрехт, Мила Савова, Стоян Стоянджов, Гиргина Гиргинова, Петя Цонева, Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Момчил Миланов и други.

"Вълшебната флейта" е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време, която включва диалози и пеене.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

 

„Дон Паскуале“

Участват: Пламен Бейков, Добромир Момеков, Даниела Караиванова, Георгиос Филаделфевс, хор и оркестър на Държавна опера – Русе.


Темата за стария ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима сюжета от комичната опера „Сър Марк‘Антонио“ (1810) от Стефано Павези. Това е неговата 64-та опера, от общо 66. Доницети написва лично либретото на „Дон Паскуале“. Той го преработва значително спрямо това на първоизточника „Сър Марк‘Антонио“, като съкращава голяма част от персонажите. Независимо от това, че по това време Доницети се възстановява от тежко заболяване, той написва музиката на операта с невероятна бързина – само за осем дни. Премиерата на „Дон Паскуале“ се състои на 3 януари 1843 в Италианския театър в Париж с огромен успех. В Италия първата постановка се появява на 17 април 1843 в Милано, а във Виена – месец след това (14 май 1843). За тази постановка Доницети прибавя прочутия комичен дует между Дон Паскуале и доктор Малатеста „Cheti, cheti immantinente”.
Първото изпълнение в България на „Дон Пасуале“ е в Софийската опера през 1932 г. Диригент е Асен Найденов, а режисьор – Христо Попов.

 

„Отело“

Участват: Мария Цветкова, Александър Крунев, Петър Костов, Александър Баранов, Петя Цонева, Стоян Стоянджов, оркестър и хор на Държавна опера – Русе.

„Отело” е операта смятана за най-зрялата и съвършена Вердиева творба. Чиста любов, завист, ревност тук намират може би едни от най-ярките си изобразявания чрез средствата на оперното изкуство. Шекспир е любимият писател на Верди. Още в ранния си творчески период композиторът написва опера по шекспировата драма “Макбет” и се връща към нея почти двадесет години по-късно. Дълги години той е работил върху “Крал Лир”, но неудовлетворен от либретото, унищожава, както се предполага, вече готовата опера, а музиката и частично използва за други свои произведения. По Шекспир е и последната творба на гениалния композитор – комичната опера “Фалстаф”. Към “Отело” пристъпва с безкрайната отговорност да създаде произведение, което да бъде достойно за своя литературен първоизточник. Либретото е написано от Ариго Бойто, като Верди изменя шекспировия сюжет. Действието се развива около основния конфликт – стълкновението между Отело и Яго. Верди запазва дълбоката общочовешка същност на безсмъртната шекспирова трагедия – непреходните теми за приятелството и предателството, за обречената любов и безумието на ревността. Верди създава една реалистична музикална драма, уникална с развитието на психологическия драматизъм на действието устремено водещ към кулминационния финал.

“Отело” не е от оперите, които трябва да бъдат обяснявани – тя е шедьовър, който покорява ценителите на изкуството вече 128 години /премиерата на операта се състои на сцената на Миланската Скала на 5 февруари 1887 година/.


"Човешкият глас" от Франсис Пуленк на 11 септември в зала Опера-фоайе



В своя моноспектакъл певецът Георгиос Филаделфефс изпълнява най-силните емоционално-кулминативни и драматично-интимни моменти от операта в своята фалцетна контратенорова теситура.

Постановчикът Пламен Бейков приема предизвикателството чрез участието на мъж-певец да бъде представена по вълнуващо-драматичен начин обсебеността, влюбеността и обичта в едно измерение, което е предимно негативно оценявано – еднополовата обич. Лирическата трагедия, както жанрово я определя композиторът, изобразява, чрез монологичната ситуация на последен телефонен разговор, раздялата на двама влюбени.

Постановката на „Човешкият глас“ търси нова точка на съзерцание върху вечната тема за човешката любов. Чрез контратеноровия глас на актьора-певец представлението ще настрои за публиката темперираното звучене на честния и неподправен глас на истината. Истината, че всяко човешко същество е подвластно на очарованието и любовта към всички други човешки същества. Днес, в настоящия момент, тези, които със своето изкуство долавят трепетите на човешката душа, свободни и неограничени от агресивна и институционализирана цензура, трябва във всички посоки да обследват и изобразят чрез изкуството си всички страни на човешката емоционалност.

С акомпанимента си пианистката Божена Петрова поставя основата на музикалната картина, умело центрирана в рамка с фрагмент от друго произведение на композитора Франсис Пуленк – „Стабат матер“, изпълнен от вокален квартет, на който солира сопраното Даниела Караиванова.


Заключителен концерт на Майсторски клас по оркестрово дирижиране с преподавател Иво Венков и Русенска филхармония



Очаквайте на 2. Септември от 19 часа в зала Филхармония
Заключителния концерт на диригентски курс с преподавател Иво Венков и Русенска филхармония
В програмата:
Чайковски – Симфония № 4
Дворжак – Симфония № 9

Иво Венков е роден през 1959 в Русе. Завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов” и ДМА, София, с пиано, теория и оркестрово дирижиране. Като студент дирижира Софийския симфоничен оркестър, с който осъществява турнета в Италия, Гърция, Япония, Испания, а през 1995 е назначен за главен диригент на Държавната опера, Варна.
От 1997 специализира във Висшето училище за музика и сценични изкуства в Грац.
Дебютира в Белгия през 1998 с Брюкселския младежки оркестър. През същата година става диригент на Младежкия филхармоничен оркестър в Антверпен. Дирижира Франкфуртския музеен оркестър, Ротердамския филхармоничен оркестър, Хагската филхармония, Брюкселската филхармония и др. Асистент е на Валтер Велер в Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия, с който осъществява концертни турнета.
С Брюкселската филхармония записва Ensorciana на Жюл Стренс на компактдиск Bonjour Monsieur Ensor.
Печели Втора награда от Международния конкурс по дирижиране Густав Малер, организиран от Бамбергския симфоничен оркестър (2004), и Първа награда от Международния конкурс за диригенти на името на Дьорд Шолти във Франкфурт (2004). В момента Иво Венков е професор по дирижиране в Кралската консерватория в Антверпен.
Източник http://bnr.bg

Поредно участие на Русенска опера на Банско Опера Фест 2016



И тази година Държавна опера - Русе е основен участник в традиционния вече Банско Опера Фест 2016.

В първата вечер на фестивала, зрителите ще имат възможност да се насладят на балетна постановка в две части - „Ромео и Жулиета" и "Откровения". Шекспировата безсмъртна творба„Ромео и Жулиета" е вдъхновение за различни композитори, които създават своите симфонични, оперни и балетни шедьоври. Великият майстор на красивата музика Пьотр Илич Чайковски не прави изключение и той добавя към своето творчество фантастичната увертюра „Ромео и Жулиета". В 20 минутната музика на Чайковски хореографът Силвия Томова ще отговори чрез танца на вечния въпрос „Какво е любовта?".

Спектакълът "Откровения" на Държавна опера – Русе е калейдоскоп от различни танцови техники и светоусещания. В него са представени талантливи млади хореографи. Художественият ръководител на трупата Силвия Томова дава шанс на двама млади изпълнители от балета, Александър Марков и Мариян Янков, да се изявят и като хореографи. 

Ангелина Гаврилова е солистка на Балет Арабеск и участва в различни театрални проекти. Преподава съвременен танц, импровизация и специална гимнастика в Националното училище по танцово изкуство. В танцовата си композиця от албума Тишината в мен тя ползва музика на несравнимия цигулар Гидон Кремер. 

С миниатюрата Молитва Анна Донева, на основата на Сюита за виолончело от Й.С. Бах, пресъздава състоянията на надежда и вглъбяване, от които се нуждае всеки в търсенето на своите съкровени мечти. Авторката е сред малцината българи, специализирали хореология и рилийз в престижния Лабан Център Лондон (Laban Centre London). 

Асен Наков също оформя своя творчески почерк като солист в балет Арабеск. Работи със световноизвестни хореографи от САЩ и Канада, Англия и холандия. В своята танцова миниатюра той използва хита на Енгелберт Хъмпърдинг Сянката на твоята усмивка, невероятния глас на перуанската легенда Има Сумак и колаж от латино ритми, за да изрази сложният лабиринт от взаимоотношения между мъжа и жената. 



На следващата вечер, 26. Август, Държавна Опера - Русе ще представи операта в едно действие „Селска чест" от Пиетро Маскани. Със своята опера композиторът уцелва пулса на времето и придава на италианския оперен живот ново измерение. „Селска чест" е една красива трагедия за семейната чест, любовта и отмъщението, а великолепната музика на Маскани ражда ново течение в оперното изкуство. Диригент ще бъде Найден Тодоров. Ще участват солистите на Русенска опера Андреана Николова, Петър Костов, Александър Крунев, Йоланта Николаева, Мая Владимирова, Лиляна Харизанова, хор и оркестър на Държавна опера - Русе.


Премиера на "Севилският бръснар" от Росини на 13. Август



Очаквайте премиерата на "Севилският бръснар" от Росини - оперно-балетен спектакъл с режисьор Боян Иванов, костюмограф Яна Дворецка и хореограф Ангелина Гаврилова. Участват гост-солистите Дора Петрова, Алек Аведисян, Назар Тацишин, Гергана Ряшева и солистите на Държавна опера - Русе Пламен Бейков, Момчил Миланов и Стефан Пенчев.
Хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе. На 17. Август спектакълът ще бъде представен в Правец на Фестивала "Моцартови празници". А на 19. Август От 20.30 часа – на сцената на езерото, ще бъде представен един пленителен концерт с избрани хорове, арии, дуети, ансамбли – наздравици от опери, оперети и мюзикъли. Участват солистите Мартин Цонев, Таня Иванова, Михаил Михаилов, Петя Петрова, Добрина Икономова, Християна Лоизу /Кипър/, Веселин Михайлов, Верустиния Щур-Овчинникова-цигулка, хор и оркестър на Държавна опера-Русе. Диригент Хосе Луиз Гомес /Испания/. Специален гост на фестивала и участник в концерта е италианският световно признат тенор Пиеро Джулиачи.


Концерт на Хора на Държавна опера - Русе



На 22. Юли /петък/ ще се състои самостоятелният концерт на Хора на Държавна опера - Русе в зала Опера от 19 часа. В програмата са включени творби от Енио Мориконе, Карл Дженкинс, Астор Пиацола, Джордж Гершуин, Фреди Меркюри и др.

Диригент Стелияна Димитрова

На пианото Емилиян Акимов

Хорът на Русенска опера води началото си от 1949 г. - годината на одържавяването на институцията. В годините преди това, хоровите партии са се изпълнявали от различни хорови формации от град Русе, известен с големите си традиции на хоровото изкуство. Не случайно в средата на 20 век в Русе е имало функциониращи 28 (!) хорове, а и до наши дни едни от най-известните български хорови формации са точно от Русе – хор „Дунавски звуци“, хор „Родина“, хор „Професор Васил Арнаудов“.

През дългогодишното си съществуване хорът на Русенска опера е натрупал изключително голям професионален опит, изграждайки и поддържайки много разнообразен репертоар в различни жанрове.

Съставът може да се гордее с оперен репертоар с повече от 40 заглавия, измежду които: Росини - Италианката в Алжир, Вилхелм Тел, Севилският бръснар, Крадливата сврака; Доницети -Любовен елексир, Viva la Mamma; Моцарт- Сватбата на Фигаро, Дон Жуан; Бетовен -Фиделио; Верди - Набуко, Аида, Дон Карлос, Макбет, Риголето, Трубадур, Травиата, Бал с маски, Отело; Пучини - Бохеми, Турандот, Тоска, Мадам Бътерфлай; Маскани – Селска чест; Гуно - Фауст, Бизе - Кармен, Ловци на бисери, Вагнер – Танхойзер, Летящият холандец, Глинка - Иван Сусанин,Мусоргски - Борис Годунов, Чайковски - Евгени Онегин, Сметана - Продадена невеста, Гершуин - Тъжен понеделник, Шостакович – Катерина Измайлова, Нос, Сен-Санс - Самсон и Далила.

В кантатно-ораториалния жанр хорът на Русенска опера е постигнал не-по-малки успехи. Някои от емблематичните заглавия в репертоара на състава са: „Александър Невски” от Прокофиев, „Стабат Матер” от Росини, „Реквием” от Верди, „Реквием” от Моцарт, Симфония №9 от Бетовен, „Кармина Бурана” от Карл Орф, „Меса за мир“ от Карл Дженкинс.

Високото си професионално ниво хорът дължи и на дългогодишната работа на хоровите диригенти Атанас Димитров, Томина Сидова, Христо Стоев и Стелиана Димитрова. Под вещото ръководство на тези професионалисти Оперният хор спечелва аплодисментите и изправя на крака публиката в почти Европа – Австрия, Италия, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Белгия, Люксембург, Германия, Швейцария, Гърция, Румъния и Русия.

В една от критиките на чуждестранния печат се казва: „Хорът в „Набуко” превъзхождаше солистите - хорът стоеше на особено високо ниво и без преувеличение можем да кажем, че той беше звездата на вечерта” - Миделбург, Холандия.

През 2006 година хорт на Русенска опера е удостоен с наградата „Кристална лира“ за изпълнението на „Месия“ от Хендел при откриването на Международния фестивал „Софийски Музикални Седмици“.


Русенска опера открива с "Кармина Бурана" "Balchik Classic Days" нa 23. Юли



За първи път съставът на Държавна опера - Русе ще открие летния фестивал в Балчик "Balchik Classic Days. Събитието е на 23. Юли от 19.30 часа на открита сцена, а заглавието е "Кармина Бурана" от Карл Орф. Участват солистите Мария Цветкова /сопран/, Александър Баранов /тенор/, Александър Крунев /баритон/, хор на Държавна опера - Русе с хормайстор Стелияна Димитрова - Хернани и оркестър на Държавна опера - Русе с концертмайстор Румен Какамъков. Диригент Владимир Бошнаков.


"АИДА" на крепостта Царевец - 29. Юли



Калуди Калудов, Андрея Хьоркенс, Петя Цонева и Александър Крунев, заедно с Държавна опера - Русе, гостуват на Велико Търново, за да представят грандиозен спектакъл на едно от най-популярните произведения на Верди!

"Аида" е едно от най-популярните произведения на Верди, в което той не само е композитор, но и либретист, заедно с Едуард Мариет, Камий дю Локл и Антонио Гисланциони. Историята пренася зрителите в древен Египет, а заедно с традиционните класически решения, представлението предлага на публиката и различни провокации.

Огнян Драганов, име от новата генерация български оперни режисьори с успешна реализация в Европа и Южна Америка, представя не само интересна интерпретация на царственото оперно заглавие, но и – както се очаква от "Аида"- ефектна зрелищност.

Красиви арии, дуети, ансамбли и хорове, атрактивни танци и зрелищни картини в пищна сценична визия отново ще очароват зрителите, избрали оперния спектакъл на "Аида" на сцената на крепостта Царевец във Велико Търново.

Триумфалната сцена има съвсем нова хореография, която се осъществява от балет майсторите Марияна Захариева и Йордан Кръстев. Сюжетната линия е запазена, танците са африкански, като вместо солистична двойка се появява балерина-змия.

Художник на костюмите е утвърденият и обичан в България световен италиански сценограф и костюмограф Салваторе Русо. Верен на своето предпочитание към класиката, Русо облича персонажите в памук, шифон и воал, акцентира върху изящни аксесоари и бляскави допълнения.

В спектакъла на Царевец главните роли ще изпълнят Калуди Калудов (Радамес), Андрея Хьоркенс (Аида), Петя Цонева (Амнерис) и Александър Крунев (Амонасро).

Летен сезон на българските оперни театри се организира Община Велико Търново и Общинската агенция по туризъм "Царевград Търнов" и е отличен с престижния лейбъл "Европейски фестивали" за 2015-2016 година.


РЕЦИТАЛ на китариста АНДРЕАС ФОН ВАНГЕНХАЙМ на 18. Юли от 20 часа в зала Европа



Програмата включва ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ, АЛЕКСАНДЪР ТАНСМАН, БЕНДЖАМИН БРИТЪН, АЛЪН ТОМАС, АНДРЕАС ФОН ВАНГЕНХАЙМ, АСТОР ПИАЦОЛА

Андреас фон Вангенхайм е смятан за един от най-интересните и изразителни китаристи на своето поколение. Получава музикалното си образование в Музикалните консерватории на Хамбург и Базел. През 1987 печели наградата на Бах на Европейския международен конкурс за китара за студенти и оттогава концертира в повечето европейски страни, както и в Корея, Китай, Япония, Канада и САЩ. Гост е на добре известни фестивали като Музикалния фестивал Шлезвиг-Холщайн, Фестивала на камерната музика в Делфт, Музикалния фестивал в Рейнгау, Фестивала Аполония в България, Тичино Музика в Швейцария и Виртуозите на Москва. Андреас фон Вангенхайм записва собствени транскрипции (Arte Nova/BMG) на шестте солови чело сюити от Й. С. Бах за „Годината на Бах 2000“, за което получава отлични отзиви. Също така с Arte Nova, записва компактдиск, съдържащ негови транскрипции на дивертименти от Моцарт и Хайдн. Андреас фон Вангенхайм е активен и в други артистични области. Издава няколко компактдиска със собствени композиции и импровизации, смесвайки класически, фолклорни и джаз елементи. Компактдискът „Орландо“ (BMG/RCA) е награден от пресата с титлата „Аудиофил на месеца“. Като композитор на филмова музика печели първа награда във филмовия фестивал в Дъблин през 1991. Неговите изпълнения на китара са включени и в саундтраците на филмите „Отвъд Мълчанието“ и „Ниргендуо в Африка“. Андреас фон Вангенхайм е професор по китара във Висшето училище в Люцерн (Швейцария) и в Университета за музика в Карлсруе (Германия).


ГАЛА КОНЦЕРТ’2016 - Международна лятна академия Allegra



На 20. Юли от 20.00 часа ще се състои Гала концертът на Академия Allegra и Русенска филхармония с участието на Хор „Проф. Васил Арнаудов“. Диригенти ще бъдат ЙОХАНЕС ШЛЕФЛИ и АНДРЕАС ХЕРМАН. Солисти Клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров, Фабио ди Казола кларинет. Диригент на хора - Свилен Димитров, Хормайстор - Евгени Желязков.

Програмата на гала вечерта включва:

КАРЛ МАРИЯ ФОН ВЕБЕР

Увертюра към оп. Вълшебният стрелец

Концерт за кларинет №1, оп.73

ЙОХАНЕС БРАМС

Liebeslieder Waltzer оп.52

ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ

Увертюра фантазия Ромео и Жулиета

Йоханес Шлефли – роден в Швейцария, придобил забележителна слава както като един от известните европейски диригенти, така и като педагог и ръководител на програмата по оркестрово дирижиране във Висшето училище по изкуствата в Цюрих. Ценен е високо заради удивителните си умения да провокира развитието на индивидуалните артистични и професионални качества на младите диригенти. Дълги години работи в известните курсове „Симфонични семинари“. Канен е като гост професор в Кралския северен музикален колеж в Манчестър, в Университета „Райс“ в Хюстън, Университета в Сао Пауло и в рамките на „Немския диригентски форум“ в Германия. В центъра на преподавателската му дейност обаче остава класът по дирижиране във Висшето училище по изкуствата в Цюрих.

Като диригент работи с редица известни оркестри в Европа и света, сред които Цюрихският „Тонхале“, Камерният оркестър на Индианополис, Оркестърът на Италианска Швейцария, Пражката филхармония, Камерният оркестър на Базел и много други. Проф. Шлефли е главен диригент на Камерния оркестър на Бернер, като дирижира редовно и академичните формации на Цюрихския университет.

Фабио ди Казола е „безспорно кларинетист номер едно в Швейцария!…“, публикува швейцарското списание „Музика и театър“ след неговия запис на Концерта за кларинет от Моцарт за Sony Classical.

През 1990, на 23-годишна възраст, печели първа награда на престижния Международен конкурс в Женева. Следват многобройни участия в големите международни фестивали, сред които Берлинският фестивал под диригентството на К. Абадо, Международният фестивал в Евиан под диригентството на М. Ростропович и фестивалът в Локенхаус с Г. Кремер.

Като солист сътрудничи активно и с оркестри от класата на Musikkollegium Winterthur, Националния оркестър на Русия, Камерния оркестър на Прага, Оркестъра на Романска Швейцария, Оркестъра на Италианска Швейцария, Lucerne Festival Strings, Камерата Цюрих.

Носител е на Голямата награда на Патек Филипе, на Швейцарския приз за съвременна музика. Печели Международния конкурс за съвременна музика в Стреса, наградата „Музикант на годината“ в Швейцария (1998), а през 2009 получава и наградата на сп. „Грамофон“ за компактидска с музика от Вебер.

Фабио Ди Казола е професор по кларинет и камерна музика в Университета по изкуства в Цюрих и артистичен директор на Фестивала за камерна музика „Кланг“.

Андреас Херман е артистичен директор на Мюнхенския филхармоничен хор от 1996. Като ръководител на хора (постоянен партньор на Мюнхенския филхармоничен оркестър), работи с такива именити диригенти като В. Гергиев, Л. Маазел, К. Тилеман, З. Мета, Д. Ливайн, М. Янсонс, К. Пендерецки, Ф. Луизи, К. Нагано, И. Метцмахер, Д. Гати, П. Х. Касадо, Т. Копман, Т. Хенгелброк, И. Фишер, А. Манзе, М. Армилиато, К. Ярви и много други.

От 1996 е професор по хорово дирижиране в Мюнхенската музикална академия. Ръководи хора на академията в продължение на десет години, като подготвя и поставя редица мащабни ораториални и оперни продукции, както и множество а’капелни творби. Осъществява големи концертни турнета в много европейски страни, световни премиери на нова музика, както и продукции със старинна музика.

Като хоров и ораториален диригент Херман гостува често в Австрия, Франция, Италия, Полша, Унгария, България, Швейцария и Китай, а успехът, който постига в работа си с множеството професионални хорове (RIAS Kammerchor, Хорът на БНР, Силезийският хор в Катовице), оркестри и ансамбли, му осигурява дългогодишно сътрудничество с Филхармоничния оркестър в Мюнхен.

Клавирното дуо Генова – Димитров е един от най-търсените клавирни ансамбли през последните години. Едва два месеца след създаването си, дуото предизвиква истинска сензация като печели няколко големи конкурса само в рамките на две години – ARD в Мюнхен, Dranoff в Маями, конкурсите в Токио и Белини в Италия. Оттогава дуото е аплодирано от публиката и пресата по целия свят и изнася концерти в най-престижните зали и фестивали на всички континенти, участва в концерт за откриването на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 в САЩ и на Световното първенство по волейбол в Триест през 2010



Класиката среща АББА на 16.07 на Античния театър в Пловдив



Русенска филхармония ще представи в гр. Пловдив обичания от всички концерт Класиката среща АББА на Античния театър в Пловдив.

Диригент на концерта е Найден Тодоров, а солистки са специалните гостенки от Германия Надин Кюн и Анете Хесел. 


Концерт на Румънския национален камерен оркестър



17. Юли, 20.00 часа Доходно здание - зала Европа
Концерт на Румънския национален камерен оркестър в рамките на Международна лятна академия Алегра

Воден от Кристиян Мандял, Румънският национален оркестър обединява най-ярките музиканти на Румъния в едно уникално творческо преживяване. 
Признат за най-добрия оркестър на Румъния през последните няколко години, Румънският национален оркестър се утвърждава успешно и на международната сцена като един от най-реномираните оркестри в света. 
Кристиян Мандял е административен и артистичен директор на оркестъра. 
Оркестърът продължава дейността на Румънския младежки оркестър, уникален артистичен и образователен проект, основан през 2008 по инициатива на челиста Марин Казаку с подкрепата на Фондация „Приятели на музиката - Серафим Антропов”. 
Следвайки професионалното си развитие в тази изключителна артистична среда, участниците в Румънския младежки оркестър продължават своята артистична кариера в Румънския национален оркестър. 
Към настоящия момент образователната програма на оркестъра включва разнообразни дейности, насочени към развиване на музикалния талант. Академичната програма дава възможност на младите музиканти да навлязат задълбочено в тежкия оркестров репертоар чрез майсторски класове и концерти, а също и да участват в изграждането на ансамблова култура в съвместна работа с най-високо ценени диригенти и световно признати солисти, сред които Сара Чанг, Пинкас Цукерман, Дейвид Гарет, Аманда Форсит, Пламена Мангова, Питър Садло, Валентина Нафорница, Елизабет Леонская. 
Резултатът – първокласен оркестър, получил признание с блестящите си концерти в Румънския Атенеум, на сцената на Международния фестивал Джордже Енеску и на такива световни сцени като l’Auditorium Parco della Musica в Рим, фестивала Равело, Концертхаус в Берлин и Берлинската филхармония.

Солист е Вим Ван Хасел - тромпет
Вим Ван Хаселт е професор по тромпет в Университета за музика във Фрайбург и изнася редовно концерти и майсторски класове в Германия и извън страната (Европа, Северна Америка и Япония). Занимава се активно с камерна музика в различни ансамбли и участва на фестивалите в Луцерн, Бад Кисинген, 
Шлезвиг – Холщайн и др. 
Роден е в Търнаут, Белгия. Следва във Висшето училище за музика в Карлсруе – Германия, при проф. Райнхолд Фридрих и при проф. д-р Едвард Тар (бароков тромпет). Посещава майсторските класове на Оле Едвард Антонсен, Филип Смит и 
Маркус Щокхаузен. 
От 2009 до 2014 е в състава на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, където работи с известни диригенти като Марис Янсонс, Бернард Хайтинг, Валери Гергиев, Густаво Дудамел, Иван Фишер, Даниеле Гати, Лорин Маазел, Андрис Нелсонс и Николаус Харнонкурт. В този период преподава и в Консерваторията в Амстердам. 
Преди да се присъедини към оркестъра на Концертгебау и след обучението си в оркестровите академии на Дойче опер в Берлин и Държавната опера в Щутгарт, работи в Симфоничния оркестър на Берлинското радио. В допълнение към богатата си оркестрова кариера свири още с Берлинската филхармония и Фестивалния 
оркестър на Луцерн. 
Първият му солов компактдиск On the Road, реализиран от лейбъла Channel Classics, показва неговия многостранен талант и чувство за стил по един впечатляващ начин. Дискът включва и няколко пиеси, композирани специално за случая. През 2010 проектът получава престижната награда Prix de Salon на Донорската фондация на Кралския Концертгебау оркестър. Най-новият му диск излиза през сезон 2014 – 2015. Вим Ван Хаселт е артист на Yamaha.


VI Международен фестивал



Очаквайте Шестото издание на Международния фестивал "Сцена край реката" 2016 г.

20.06 Трубадур - опера от Джузепе Верди
23.06 Вечер на мюзикъла с Люси Дяковска и Плевенска филхармония
24.06 "Джани Скики" - опера от Пучини, премиера
28.06 "Уестсайдска история" - Русенска детска опера
01.07 "Дон Жуан" опера от Моцарт
04.07 Царицата на чардаша - оперета от Имре Калман
07.07 Концерт на Ричард Клайдерман
08.07 "Лион" - опера от Никълъс МакРобъртс, премиера за България
10.07 Gran Gala Opera
12.07 "Тоска" - опера от Джакомо Пучини
15.07 "Вълшебната флейта" - опера от Моцарт

Билети на каса Опера и каса Филхармония.




ТВОРЕЦЪТ ЕВГЕНИ НЕМИРОВ - Сто години от рождението на оперния режисьор



Евгени Немиров е роден на 3 юни 1916 година в София. Той е син на русенеца, писателя Добри Немиров и съпругата му Вера Немирова. Завършва гимназия в Сливен и следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Вълнувам се и размишлявам, повече от половин век след събитията, описани в книгата „Пауново перо“, докато седя на моя балкон на старата русенска къща. Отново препрочитам страниците, изписани от Георги Чендов – съзидателя на Русенската опера. „Пауново перо“ е книгата „Битие“ и „Изход“ на Русенската опера, нейната Библия. Всред неволите на днешните изпитания аз се зареждам с енергията на онзи възрожденски дух на първопроходците и съзидателите, на творците, превърнали в жива реалност в действителния живот картините на своите въжделения. И там, сред образите, просияли в една възхитителна иконографичност, светещи с непостижимия си ореол, оставащ непомрачен от времето, в моето развълнувано съзнание сияе и образът на режисьора Евгени Немиров. Аз се чувствам все още като новопосветен неофит в историчните пространства на Русенската опера, а и в режисьорските светове на Евгени Немиров. Но, почувствало очарованието на отминалите години на съзидание и възторжено творчество, сърцето ми не може да остане безчувствено към трепетите на онова време. Аз не мога да не пожелая да споделя с повече съмишленици това, което научавам от библията на Русенската опера за него.

Борис Христов, част от чиято приятелска компания в началото на 40-те години е бил  и съвсем  младият Евгени Немиров, по-късно обичаше да казва, че изкуствата са като ято птици, които заедно пресичат необятните простори на битието на човека. Такова ято кръжи и в душата на Немиров.  Той е поет, либретист, режисьор, художник, скулптор, есеист, хореограф, библиофил... Щастлив е бил да има младост, в годините на която да израстне като личност, отдадена на идеалите на изкуството – ученик на скулптура Андрей Николов, възпитаник на театралната школа на Николай Масалитинов, съзрявал в обкръжението на хора на изкуството и истински български интелектуалци. Затова и в него се разгаря пламъка на нестихващи интереси, които го отрупват и красят с най-разнообразни познания и опит, грижовно събирани от него поради най-разнообразните му интереси – изобразително изкуство, танц, музика, театър, поради литературните му дарби и аналитичните му способности. Неговите познания за живия живот и за  света на изкуството избликват в разноликото му творчество, а най-спонтанно, най-пълноценно и най-въздействащо се въплъщават в неговата режисура. От началото на режисьорския си път, Немиров изцяло изразява себе си в своите постановки на близо 20 оперни заглавия на сцената на Русенската опера. Сред тях са „Отвличане от сарая“ заедно с диригента  Добрин Петков, „Селска чест“, „Ловци на бисери“,  „Момичето от златния запад“, „Джоконда“, „Лакме“, „Дон Паскуале“, „Дон Карлос“, „Цар Калоян“, по която работи с Панчо Владигеров и още десетки заглавия.

Бих искал да споделя тези пасажи от „Пауново перо“, в които нейният автор Георги Чендов описва впечатления от първите режисьорски работи на Евгени Немиров след постъпването му в Русенската опера през 1954 година. Ще отбележа само, че самият Чендов е журналист, музикален критик и режисьор, което издига стойността на неговите оценки.

Година 1954-та: „Малко преди да задухат северните ветрове и да ни затрупат белите снегове, през 1954 година на сцената на стария театър излезе премиерата на „Отвличане от сарая“. Това беше първата ни среща с Моцарт. При това – паметна среща. ... Добрин Петков беше сполучливо подпомогнат от първия щатен режисьор на Русенската опера Евгени Немиров... ...Липсата на достатъчен опит, Немиров компенсираше със своята богата култура, с въображението си и с артистичната си чувствителност“.

„...Мисля, че една от най-сполучливите постановки на Евгени Немиров бе „Селска чест“. Почувствал страстния лиризъм на произведението, той поведе актьорите към пълно разгръщане на творческите сили, към органично сливане с ролята. Сценичните решения бяха логични и четливи. Хората от народа бяха показани с естествените си влечения, с привързаността си към живота, с човешките си предразсъдъци и слабости, но преди всичко – със стремежа да защитят своето достойнство. Режисьорът се беше погрижил да очертае привлекателната картина на старата патриархална италианска провинция, на чийто фон се открояваше драмата, която, въпреки жестокостта на нравите, се възприемаше като триумф на любовта. Две години по-късно Немиров постави същата опера в Тимишоара. Там поизмени постановъчната си идея. Италианското село беше показано крайно бедно и разядено от предразсъдъци и религиозен фанатизъм. Личната драма бе потърсена като резултат от фатални страсти и жестоки нрави. Този път Немиров беше автор и на декоративното и костюмно оформление. Стилът на постановката бе подчертано експресионистичен“.

Година 1955-та: „Постановъчната група на „Ловци на бисери“ бе съставена от Любен Пинтев – диригент, Евгени Немиров – режисьор и хореограф и Цанко Димитров – художник. Подготовката потръгна добре.  Мелодичната и темпераментно написана музика увлече всички. Немиров се ровеше по цял ден в етнографските атласи на Изтока и откриваше какви ли не причудливости. Той изненада всички с оригиналната пластика на поставените от него танци, с живописното решение на различните ритуални сцени, с умението си да излезе от статичността на мизансцена и да разгъва действието в преливащи се една в друга ярко постигнати фигури. Използваше широк спектър от сценични ефекти, подчинени на драматургичните особености на произведението. Особено силно се е врязал в паметта ми краят на второ действие. Да се предаде динамиката му не е никак лесно. Немиров раздвижваше човешките маси като огромни прииждащи вълни. На високата уединена скала, с помощта на осветителната техника, се открояваше и израстваше внушителната фигура на жреца Нурабад, застанал с разперени ръце като древен пророк. Проблясъците на светкавиците осветяваха със студена светлина голия лоб на главата му, а бурният вятър развяваше тревожно браминския му хитон. На фона на неистовия оркестър тази картина действаше на публиката хипнотично. Добре бяха поставени и лиричните сцени, в които романтичната мечтателност струеше естествено и деликатно из томителната атмосфера на източния пейзаж. Когато операта се „качи“ на сцената, славата ѝ се разчу и колкото да се стараех да огранича достъпа на външни лица по време на репетиции, в салона се оказваха някои-други любопитни русенски „чокли“. ...Премиерата на „Ловци на бисери“ значително повдигна самочувствието ни. Билетите са разпродадоха за няколко спектакъла напред. Публиката акламираше всяка по-ефектна сцена и след като се спуснеше последната завеса, оставаше дълго по местата си.“

Година 1958-ма: „След премиерата на „Царицата на чардаша“ започнахме да репетираме „Момичето от златния Запад“. През декември 1958 година се навършваха 100 години от рождението на Пучини и искахме да сюрпризираме публиката с интересна, съвременна по своята музикална драматургия творба. С постановката се заеха Евгени Немиров и Борис Хинчев. Петър Попов беше проектантът на декора и костюмите. Получи се великолепен спектакъл, свеж и увличащ като разказ на Джек Лондон.“

Евгени Немиров заслужено се вписва в историята на българския оперен театър с авангардната си постановка на операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович, върху която работи заедно с композитора през 1965 година. През 1967 година, вдъхновен от изкуството на великия композитор, Немиров замисля оригинален спектакъл със свое авторско либрето в стихове по музиката на 11-та симфония на Шостакович, с което той се превръща в първият български творец, създал театрален спектакъл върху основата на симфонична музика.

В разработката на своята режисьорска концепция Немиров пише: „…Оперното изкуство днес включва в себе си едновременно въпросите за съвременната музика и театър с еднаква сила и значимост. Онези форми, които дават на операта новия облик, идват в следствие на една музикална драматургия,  далеч различна по строеж и съдържание от тази на миналото. Ярък пример за това е операта „Катерина Измайлова“ от Д. Шостакович. …Операта „Катерина Измайлова“ е дълбока, потресающа драма на безизходността на едно пълно с конфликти и противоречия ретроградно време. В лицето на главната героиня виждаме неудържимия порив към живота, чиито светли хоризонти биват сменени от бездушното и античовешко начало на тогавашните жестоки нрави. Светлите чувства се разрастват в гигантска трагика. Катерина тръгва по пътя на престъплението не като престъпник!... А като ЧОВЕК с цялото си мъжество в живота, за да изпита докрай смъртоносните му удари и страдания, в стремежа си към утвърждаване на елементарното и НЕОТМЕНИМО човешко право на свобода! …Изкуственият оперен патос, буквалната формулировка на образи и събития, тематичният схематизъм на операта от вчера – тук са окончателно ликвидирани! Цялата нова обстановка в „Катерина Измайлова“ създава вече задължението за НОВО сценично мислене, за нови, съвременни проблеми пред оперната режисура. Оперният инсценирунг (станал класически със своята криворазбрана условност) тук е неприложим. Защото музикалните форми не са цел, а средство за едно дълбоко-психологично, реалистично мислене. От тук следва и мисълта за равностойната значимост на оперната музика и естетика на съвременния театър...

…Някои казват, че за да се пее добре в операта, сцената трябва да се пожертва... И затова правят от оперния спектакъл  костюмирани концерти без никаква логика!... А в „Катерина Измайлова“  Шостакович ни задължава към обратното. Като живеем на сцената, да пеем добре, т.е. да мислим с мозъка на театъра! Без този мозък музиката на това произведение ще се изпразни от съдържанието си, защото тя е ТЕАТЪР И НИЩО ДРУГО! ... По същия начин и сценографското решение трябва да намери нов подходящ език от пластични и колоритни форми в унисон с композиционната архитектоника на произведението и режисьорската му насока. Философската музикална мисъл на композитора не може да се свърже само с един декор, който ще разреши само мястото на действието. Такова чисто и буквално решение, колкото и произведението да носи битов характер (а той е само външно битов) ще доведе режисьорската насока до опростителство, до елементарна разказвателност. Новият съвременен театър е присъщ със своя философски синтез и всяка негова форма трябва да олицетворява съдържанието му!”

През 70-те години Евгени Немиров работи в оперните театри във Варна, Плевен и Пловдив, а по-късно работи и в София като екперт за Комитета за изкуство и култура по изграждането и реализацията на културни програми – форми на работа в областта на културата все още непознати и нетрадиционни за годините на социализма, където той отново проявява новаторския си дух. 

Пламен Бейков

Русе, юни 2016 година


Солистите на Миланската скала Алиса Зиновиева, Соня Фортунато, Марио Маланини и Кармело Карузо гостуват за първи път извън столицата



Заедно с оркестъра на Държавна опера - Русе и под диригентството на Марчело Рота те ще изпълнят пред русенската публика едни от най-красивите оперни арии и дуети. Датата е 10. Юли. Gran Gala Opera ще се състои в залата на Държавна опера - Русе.

Алиса Зиновиева и Марио Маланини са редовни гост-солисти на спектаклите на Държавна опера - Русе в Националния дворец на културата.


Ричард Клайдерман с концерт в Русе



7. Юли, 2016 г. Булстрад Арена, Русе
Популярният френски пианист Ричард Клайдерман ще свири отново за своите почитатели в България. На 7. Юли от 19:00 ч. прочутият майстор на клавишите ще изнесе концерт в зала Булстрад Арена в Русе. Концертът се организира със съдействието на музикална агенция „Кантус Фирмус“. Клайдерман ще представи своята уникална програма от популярна класика и авторски пиеси заедно с Оркестъра на Държавна опера – Русе. Билетите за концерта са на цени от 40 до 100 лв. и са в продажба на касата на Русенска опера и касите на „Ивентим“.
Вече 40 години продължава изумителната концертна кариера на Ричард Клайдерман, която започва през 1976 г. със записа на известната „Балада за Аделин“. До момента, пианистът е продал повече от 150 милиона записа и допринася за създаването на жанра "популярна класика“. Неговото изкуство е насочено към широк кръг от хора, за които той адаптира редица от големите шедьоври на класическото музикално наследство. 
Ричард Клайдерман често казва, че той не е класически пианист, който свири за елитна публика. Той е популярен музикант, който насочва своето изкуство към хората от цял свят. Музикантът предпочита да забавлява слушателите, вместо това да бъде част от традицията на класическата музика. След емоционалните си изпълнения на сцената, Клайдерман има практиката да подарява на публиката нотите, от които е свирил по време на концерта, подписани с автограф. 
Пианистът изнася по 100 концерта на година, а всеки от тях е забележително преживяване за аудиторията. „Принцът на романтиката“, както го нарича Нанси Рейгън умее да общува с публиката и създава неповторима атмосфера, в която всеки слушател в залата може да изживее своята романтична мечта. „Моето вдъхновение са пътуванията, хората, с които се срещам по цял свят, те ми дават енергия да продължавам. Ако съм в състояние да давам концерти още поне десетина години, ще съм много щастлив. Много е просто! Успявам да запазя романтичния си дух, защото обичам тази музика!“.

По отношение на храната, Клайдерман не проявява капризи, обича да хапва салати, доматена супа, ястия с пилешко месо, а също плодове и различни видове сирена. В деня на концерта пианистът винаги поръчва определени марки минерална вода, като вече цени и българските минерални води.


"ЛИОН" опера от Никълъс МакРобъртс - премиера за България



"Лион" е първата пълномащабна опера на австралийския композитор Никълъс МакРобъртс. Текстът (също написан от композитора) е творческа редакция на класическата приказка "Синята брада". Разположена в една митична Франция от края на 19 век, "Лион" е историята на Лили - импулсивна млада жена, нейния преподавател по музика - тромав, но верен почитател, и господин Лион - чаровния по-възрастен мъж, по когото тя се увлича.

Никълъс МакРобъртс е роден през 1977 г. Започва следването си в Мелбърн, след което се мести в Европа, където учи в Парижката консерватория с известния финландски диригент Йорма Панула. Отхвърляйки агресивния атонален стил, с който се характеризира австралийската съвременна музика в края на деветдесетте години, МакРобъртс пише в нео-тонален стил, под влиянието повече на Дебюси, Прокофиев и Бритън, отколкото на втората виенска школа. Въпреки цензурата и множество препятствия, МакРобъртс продължава да работи упорито върху операта си "Лион" още 18 години. Тя ще получи своето първо представяне в България, благодарение на подкрепата на Държавна опера - Русе и нейния директор Найден Тодоров. МакРобъртс има написани още балет, симфония и множество песни и пиеси за пиано.


Премиера на операта "Джани Скики" от Пучини на 24.06.2016 г.



На 24. Юни от 19 часа ще бъде премиерата на операта "Джани Скики" от Джакомо Пучини. Режисьор на постановката е Татяна Соколова, а художник на костюмите - Яна Дворецка. Диригент е носителят на първа награда в Международния конкурс по оперно дирижиране Blue Danube 2015 - Джеймс Чо /Южна Корея/.

В спектакъла участват солистите Добромир Момеков, Мария Цветкова, Андреана Николова, Дилян Близнаков, Александър Баранов, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов, Теодор Петков, Евгени Ганев, Петя Цонева


„ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС“ оперен моноспектакъл на камерната сцена на Русенска опера



17 юни, петък, 19.00 часа, Камерна сцена „Опера-фоайе“

За първи път в световната изпълнителска практика на сцената на Русенската опера „Човешкият глас“ на френския композитор Франсис Пуленк (1958) по едноименната пиеса на Жан Кокто (1935) ще бъде изпълнена от мъжки глас.

В своя моноспектакъл певецът Георгиос Филаделфефс изпълнява най-силните емоционално-кулминативни и драматично-интимни моменти от операта в своята фалцетна контратенорова теситура.

В режисьорския си дебют постановчикът Пламен Бейков приема предизвикателството чрез участието на мъж-певец да бъде представена по вълнуващо-драматичен начин обсебеността, влюбеността и обичта в едно измерение, което е предимно негативно оценявано – еднополовата обич. Лирическата трагедия, както жанрово я определя композиторът, изобразява, чрез монологичната ситуация на последен телефонен разговор, раздялата на двама влюбени.

Постановката на „Човешкият глас“ търси нова точка на съзерцание върху вечната тема за човешката любов. Чрез контратеноровия глас на актьора-певец представлението ще настрои за публиката темперираното звучене на честния и неподправен глас на истината. Истината, че всяко човешко същество е подвластно на очарованието и любовта към всички други човешки същества. Днес, в настоящия момент, тези, които със своето изкуство долавят трепетите на човешката душа, свободни и неограничени от агресивна и институционализирана цензура, трябва във всички посоки да обследват и изобразят чрез изкуството си всички страни на човешката емоционалност.

С акомпанимента си пианистката Божена Петрова поставя основата на музикалната картина, умело центрирана в рамка с фрагмент от друго произведение на композитора Франсис Пуленк – „Стабат матер“, изпълнен от вокален квартет, на който солира сопраното Даниела Караиванова.

В България за първи път „Човешкият глас“ е  изпълнена от сопраното Галя Йончева на концерт през 1974 година със Софийската филхармония с  диригент Димитър Манолов.


Огромен успех за балета на Русенска опера



При грандиозен успех премина турнето на балета на Държавна опера - Русе в Белгия и Люксембург. То се състоя в периода 24.04.2016 - 01.05.2016 г., като всеки спектакъл бе изигран при препълнени зали, вдигната на крака публика и безкрайни аплодисменти. Организаторите от ITNG Productions започват подготовката на следващи съвместни проекти с Държавна опера - Русе за следващия сезон.


Примите на операта на 29. Март в зала 1 на НДК



“Примите на операта” събира на голямата сцена на НДК четири крайно различни, но изключително красиви женски оперни гласове. 
Звездите от Ла Скала - Габриела Мориджи и Алиса Зиновеева ще споделят сцената с българските прими Мария Цветкова и Цветелина Малджанска, за да представят любими теми от света на операта на композиторите Верди, Чайковски, Пучини, Бизе, Калман, Лехар, Белини и Гуно. Акомпанира симфоничния оркестър на Държавна опера Русе, с диригент Найден Тодоров. Специален гост на събитието е прима-балерината Весела Василева. 
“Примите на операта” не е просто концерт, а събитие, истински празник за любителите на класическата музика!

Габриела Мориджи
Родена е в Торино, дебютира във „Вестникът“ на Росини и още тогава изненадва с невероятните си вокални умения. Изпълненията й са звучали на големи сцени като Ла Скала в Милано, Сан Карло в Неапол, Гранд-опера в Париж и др. Известна е с уникалните си сценичните интерпретации, които представя с магнетична страст и чувственост.

Алиса Зиновиева
Родена в Латвия, завършва музикалния колеж „Дж. Мединс” в Рига, учи в Римската консерватория „Санта Чечилия”. Специализира в Академията на Миланската Скала. Там партнира на Пласидо Доминго в спектаклите на оперите „Двамата Фоскари” и „Симон Боканегра”. 

Мария Цветкова
Носителка на Кристална лира за изпълнението й в “Катерина Измайлова”. Едно от най-нежните и чувствени български сопрано, участвала е в десетки международни проекти с гастроли в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ. Превърна се в любимка на публиката с изпълненията си в “Кармен” и “Турандот” на сцената на НДК.

Цветелина Малджанска
През 1995 г. дебютира на сцените на Софийската и Варненската опера в ролята на Лучия от едноименната опера от Доницети. През 2001 г. Пласидо Доминго я кани да пее в Лос Анджелис, Избрана е от Хосе Карерас и Андреа Бочели за концертите им в София. Гласовите възможности на Цветелина, заедно с вродената й артистичност и харизма са причината да гастролира на най-големите световни сцена.

Весела Василева – специален гост
Миниатюрна, нежна, в същото време притежаваща техника, на която биха могли да завидят много световни прими. Весела е балерина, която притежава неподправена лиричност и със соловите си изпълнения ще придаде допълнителна атмосфера и магнетичност на събитието.

Билетите за “Примите на операта” вече са в продажба, на цени от 20 до 70 лв. Налични са в мрежите на Eventim и Ticketportal.


След 43 години пауза, на 18. Март премиера на операта „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди



 Диригент на спектакъла е Георги Димитров. Режисьор - Георги Симеонов, сценография и костюми - Иван Савов, хормайстор - Стелияна Димитрова. Участват: Иван Консулов в ролята на Симон Боканегра, Нели Кравченко, Русалина Мочукова, Александър Носиков, Петър Костов, Иван Кабамитов, Емил Желев, Александър Баранов, Ася Русева.

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера – Русе и хор „Дунавски звуци“.

Операта "Симон Боканегра" е представена за първи път в България в София на 11. Декември 1942 г. с диригент Атанас Маргаритов, режисьор Илия Арнаудов и художник Преслав Кършовски. В Русе операта е поставена през 1973 г. от диригента Веселин Байчев, режисьора Константин Димчев, сценографите Цанко Войнов и Елка Тодорова.

Билетите за премиерата са разпродадени, а за ценителите на оперното изкуство, които искат отново да се насладят на произведението на Верди, е определена втора дата - 8 април.


Закриване на Мартенски музикални дни



На 27. март 2016, Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров закри 56. фестивал "Мартенски Музикални Дни". Солисти бяха цигуларят Волфганг Давид от Австрия и солистката на Русенска опера Мария Цветкова, а в концерта взе участие също така и хор "Професор Васил Арнаудов" с диригент Свилен Димитров. Бяха изпълнени концертът за цигулка в ми минор на Феликс Менделсон-Бартолди, както и за първи път в България - Магнификат от английския композитор Джон Рутер.


Турне във Франция с операта Бохеми



Русенската опера тръгва на поредно турне из Европа. Диригент на осемте участия е Найден Тодоров. Първата сцена, на която ще гостуват музикантите е в Люксембург с операта „Бохеми”. Участват солисти от България, Франция и Италия. Турнето, организирано от ITNG Productions, започва от 9 март и ще се осъществи на сцените на три държави - Люксембург, Белгия и Франция. Датата на заключителния концерт в Париж е 20 март.


РУСЕНСКАТА „ТУРАНДОТ” НА СЦЕНАТА НА ЗАЛА № 1 НА НДК

автор: Веселин Байчев



Присъствието на Русенската опера на сцената на НДК стана традиция – най-малко два пъти годишно, а според по-нататъшните намерения на Импресариата „Монте-мюзик” - и по-често. Класическите заглавия: „Тоска”, „Аида”, „Кармен”, „Трубадур”, се редуваха с не толкова често играните „Хофманови разкази”, а „Катерина Измайлова” на Шостакович беше направо попадение в десятката. И най-интересното, заслужаващо внимание обстоятелство, е наличието на публика, за която марката „Русенска опера” с Найден Тодоров е вече гаранция за качество, което кара софийската публика да купува относително скъпи билети и да пълни зала № 1. На последния спектакъл на Русенската „Турандот” (24 февруари) се радваха и аплодираха над 4000 зрители, въпреки че 10 дни преди това Националната опера я представи в собствената си зала, няколко дни по-рано НДК я представи на живо от „Метрополитен”, а междувременно в последните 10 дни прозвучаха и две представления на „Аида”. Казах качество и го намирам във всичко: великолепните оркестър и хор, изрядно подбраните наши и чужди солисти, изискания декор...

Специално за „Турандот”: постановката на покойния Борис Стойнов (сценография), Цветанка Стойнова (костюми), и с режисурата на Нина Найденова, се играе вече 10-тина години, като са обиколили не само оперните сцени на Пловдив, Стара Загора и Бургас, но и в чужбина. Последната, при това недовършена опера на Пучини поставя особени задачи пред интерпретаторите си – на първо място пред диригента: както с „особената” китайска звучност на оркестъра, употребените пентатонични звукореди, специфичните инструментални тембри и най- вече с музикално-драматургичните особености. И трябва да се каже, че на Найден Тодоров тази музикална драматургия му „лежи” – с динамичните и темпови контрасти, с усещането на театралния момент, със създаването на атмосфера на колективно творчество в момента, а не като следствие на продължително втълпяване на някакви изисквания посредством безчислени репетиции. Естествено това е възможно само, когато имаш равностойни партньори пред себе си. А такива бяха и Франческа Патане (протагонистката), и Марио Маланини, (непознатият принц - една от звездите на Миланската скала), и „министерският” ансамбъл Пинг – Панг – Понг, (Баранов, Караиванов, Крунев), и може би и най-вече саможертвената Лиу на Мария Цветкова, чиито широк ролеви диапазон – от Царицата на Чардаша, през Микаела и Лиу – до Катерина Измайлова, я поставя в кръга на универсалните певици, но всеки път оригинална и впечатляваща.

Предстоят още две появления на Русенската опера в НДК: Концертът „Световни прими” и „Бал с маски” през април. На добър час!


Турандот от Пучини в София на 24. Февруари 2016

автор: Веселин Байчев



Турандот: В тъмната нощ лети един многоцветен призрак;
Издига и разгръща крила над печалния безкраен човешки род..
Целият свят го призовава, целият свят го умолява,
Но призракът изчезва със зората, за да  възкръсне в сърцето.
И всяка нощ се ражда, и всеки ден умира!

Принцът: Да, възкръсва! Възкръсва! ...  НАДЕЖДАТА!
Турандот: Надеждата, която винаги лъже.
Турандот: Извива се подобно на пламък, но не е пламък!
Това понякога е бълнуване! И треската на порива е жарава!
А спокойствието ще го превърне в безсилие!
Ако го загубиш или отминеш, става лед!
Ако мечтаеш да завоюваш огъня, тръпнеш да чуеш един глас -
живия заслепяващ блясък на залеза!

Принцът: Да, Принцесо!... Ако погледнеш във вените ми - КРЪВТА!
Турандот: Ледът, който ти дава огъня, от твоя огън става по-леден!
Светлина или мрак! Ако искаш да си свободен, ставаш по- зависим!
Ако те приеме за слуга, те прави Цар!
Стани, страннико! От страх бледнееш! И се чувстваш погубен!
Стани, страннико! Ледът, който ражда огън,... - що е?

Принцът: Моята победа те дава на мен!
Моят огън ще те разтопи: ледът е ТУРАНДОТ!


Това са трите загадки, които жестоката китайска принцеса Турандот задава на всеки, дръзнал да поиска ръката й. Ако не ги отгатне, ще загуби главата си.

В първо действие виждаме как водят поредния тринадесети неуспял принц към ешафода. А жестокостта на принцеса Турандот е отмъщение над мъжката половина на човечеството, защото мъже - войници са обезчестили и убили жестоко нейната баба принцеса Лоу Лин. Сред тълпата, която се наслаждава на зрелището на екзекуциите, броди непознат Принц, който е влюбен в Турандот и въпреки призивите на млади и стари, на тълпата и чиновниците, е решен да се подложи на изпитанието, независимо от риска да бъде умъртвен. Нито съветниците Пинг, Панг и Понг, нито баща му, ослепелият и остараял император на съседната, победена от китайците страна, нито влюбената в Принца девойка Лиу, могат да го разколебаят.

Във второ действие Принцесата обяснява мотива на своята жестокост - отмъщението над мъжката половина на човечеството, защото мъже - войници и техният предводител са обезчестили и убили жестоко нейната баба принцеса Лоу Лин. Непознатият принц отгатва и трите загадки: Надеждата, Кръвта и самата Турандот. Но Принцесата се отмята от условието си и, уплашена, не иска да приеме Принца за съпруг, моли баща си да я освободи от обета, чиито условия сама е поставила. Но непознатият я успокоява, като и задава само една загадка: да назове името му. Ако до сутринта тя го узнае, той сам ще отиде при палача, ако не успее, ще трябва да го приеме за съпруг или да умре.

В трето действие глашатаи разгласяват новата заповед на Принцесата: никой да не спи, но да положи всички усилия да узнае името на непознатия. В прочутата ария Nessun dorma! (Никой да не заспива!) Принцът изразява своята увереност, че неговата любов ще победи. При Турандот довеждат робинята Лиу с надеждата тя да открие името на принца, защото са я видели да разговаря с непознатия. Тя, за да ги лиши от възможността да го убият и от любов към него, се самоубива пред Турандот. Множеството изнася тялото на Лиу. Принцът и Турандот остават сами, той повдига воала й и я целува като сам открива името си. С това той стопява леда в нейното сърце и става неин съпруг.

Следи от сюжета на „Турандот” намираме още в персийската сага „1001 нощ”. По този сюжет комедия пише Карло Гоци (Teatro del’arte - 1762), преработена от Шилер за Ваймарския театър и с написана от Карл Мария фон Вебер музика. Идеята за операта се ражда у Пучини след като е гледал пиесата в театъра на Райнхардт в Берлин през 1919 г. Той ангажира журналистите Адами и Симони да направят по негови указания либретото. (Симони е живял няколко години в Китай)

Пучини проучва китайската музика и китайските инструменти. Болестта му, обаче, (рак в гърлото) го затруднява все повече и повече. Подлага се на операция в Брюксел, която е успешна, но сърцето му не издържа и той умира на 29 ноември 1924 г. Кой ще довърши „Турандот” става национален проблем, с който се ангажира дори Министър-председателят. Предлагат се не малко имена, но и Алфано, ученик и приятел, посочен от самия Пучини,  дълго време отказва, но накрая се примирява. Пучини е оставил 36 страници скици. На тяхна основа Алфано прави няколко варианта. Тосканини, който е трябвало по договор да дирижира премиерата в Миланската скала, не е доволен от първите три, защото „в тях има повече Алфано отколкото Пучини”, и се съгласява едва с четвъртия. На премиерата (25 април 1926 г.), когато достига мястото, където смъртта е изтръгнала перото от ръката на Пучини, Тосканини сваля палката и се обръща към публиката с думите: „Тук свършва творбата на Маестрото”. Осветлението загасва.

През 2002 г. на Залцбургския фестивал под диригентството на Валери Гергиев се появава „Турандот” с нов финал – от сънародника на Пучини Лучано Берио, известен модерен композитор. По-късно – в 2008 г. в Пекин операта е изпълнена с друг финал от младия китайски композитор Хао Вей. Той въвежда нови три лица в 18-минутното продължение: Принцесата Лоу Лин, Ю Жен и Китайски ангел. Според него „техните танци и пеенето им ще направят по-понятни за китайската аудитория темите за любовта и героизма.”

В България „Турандот” е поставена за първи път четири години след Миланската премиера - през 1930 г. в Софийската народна опера от диригента Херман Щанге и режисьора Христо Попов.

В Русе първата постановка на „Турандот е през 1964 г. с диригент Ромео Райчев и режисьор  Стефан Трифонов, а настоящата - с Найден Тодоров и Нина Найденова се появява през 2006 г.


Божидара Кузманова и Найден Тодоров в Симфоничен концерт



Русенска филхармония и Найден Тодоров представят на 29.01.2019 от 19 часа в зала Филхармония

Божидара Кузманова в Бетовен Концерт за цигулка и оркестър 

Панчо Владигеров - Българска сюита






На 22. Януари русенската публика ще може да се наслади на премиерния спектакъл на мюзикъла "Казанова" от Георги Костов с либрето на Юрий Дачев.

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор Огнян Драганов

Сценограф Иван Токаджиев


Заключителен концерт на майсторски клас по оркестрово дирижиране



Заключителен концерт на майсторски клас по оркестрово дирижиране на 15.01.2016 г. от 19 часа в зала Филхармония
Преподаватели са доц. Кристоф Брунер и доц. Иван Василевски от Висшето училище по изкуствата в Цюрих.
Кристоф Брунер е роден в Цюрих. Завършил е Музикалната академия в Базел със специалност цигулка и Висшето училище по изкуствата в Цюрих със специалност оркестрово дирижиране. Диригент е на оркестър "Accento" и на оркестър за филмова музика "Tifico". Музикален ръководител е на различни оперни и оперетни продукции. Доцент по оркестрово дирижиранe във Висшето училище по изкуствата в Цюрих.
Иван Василевски е роден в Нова Загора. След завършване на СМУ "Христина Морфова" - Стара Загора, и НМА "Панчо Владигеров" със специалност кларнет, заминава за Швейцария. Там продължава музикалното си образование и завършва академията в Берн и Висшето училище по изкуствата в Цюрих със специалност оркестрово дирижиране. Василевски е диригент на Kammerorchester Neufeld Bern.
Участниците в курса са:
Юдит Цендер (Швейцария)
Рут Вефлер (Швейцария)
Естер Хаарбек (Германия)
Мирко Капра (Италия)
Франческо Канясо (Швейцария)
Андрин Хьолчи (Швейцария)
Жером Фалер (Швейцария)
Соло виолончело Теодора Атанасова
Програма:
Вебер - Увертюра "Оберон"
Елгар - Концерт за виолончело и орекстър
Чайковски - Симфония № 5

Теодора Атанасова е родена в гр. Пловдив през 1993 г. Започва да изучава виолончело на 9-годишна възраст, а две години по-късно е приета в НУМТИ “ Добрин Петков“- гр. Пловдив, където е част от класа по виолончело на Юлия Марковска. От септември 2013 г. Теодора е студент в НМА „ Проф. Панчо Владигеров“ в класа по виолончело на проф. Анатоли Кръстев.


Държавна опера - Русе Ви пожелава весели празници!



Весела Коледа и Щастлива 2016 година на всички почитатели на великото изкуство, наречено Музика!
Нека новата година ни донесе мир и спокойствие, както също повече време за нашите близки и за вълшебството на Музиката!


Премиера на Русенска детска опера



Деца надникват в света на възрастните през прозорчето на Коледа! Скрудж – име, станало нарицателно за скъперник, стипца, скръндза, пинтия. Човек, който може да чуе звъна на стотинка, изпусната на паважа през две преки, но не чува песента на коледарите в собствения си офис. Който зърва отблясъка от златна паричка в трезора на банката на съседния квартал, но е сляп за хората край себе си. Какво може да отключи такова сърце, превърнало се в касичка? Да, само чудо. Коледно чудо! На Коледа се случват чудеса! Не вярвате ли? И считате историята на скъперника Скрудж, който се превръща в щедър и усмихнат човек за измислица? Тогава рискувате да пропуснете вашето чудо. /Илия Деведжиев/

16. Декември, 19 часа, зала Опера

21. Декември, 19 часа, зала Опера


Фестивал "Зимни музикални вечери" в Русе




Коледен концерт




Дядо Коледа и Снежанка ще бъдат специални гости в Русенска опера



Родителите, които ще заведат децата си на приказната история от "Лешникотрошачката" на 28, 29 или 30. декември от 19 часа, могат да оставят подаръци на касата на Операта с имената на детето.


За проекта „Селска чест” и „Стабат матер” на Русенска опера



Премиерата на операта "Селска чест"от Маскани и Стабат Матер Росини е на 11. Декември от 19 часа на сцената на Държавна опера - Русе

За проекта „Селска чест” и „Стабат матер” на Русенска опера

Когато получих поканата на Найден Тодоров да поставя „Селска чест”, не беше нужно да размислям дълго, скоро времето беше разчетено и разговорът по същество можеше да започне. Досега не съм поставял „Селска чест”,  въпреки че съм гледал и внимателно проследявал няколко постановки.

Пиетро Маскани (1863-1945) е написал едноактовата опера на 25-години за конкурс за кратки опери. За нея е бил удостоен с първо място. Творбата е поставена за първи път още 1890 г. в Театро Констанци в Рим с голям успех. Много скоро последвали представления по цял свят. Със своята опера Маскани уцелва пулса на времето и придава на италианския оперен живот ново измерение. Наградата целяла насърчаване на младите италиански композитори и била един вид реакция на надмощието на Вагнер в Германия след големите успехи на Верди. Новият италиански стил се наричал  веризъм /„verismo“/ истинско, реално, в противовес на натурализма /naturalismo/ и в този случай разглежда живота в малко селце със земеделски поминък в Сицилия по първата от осемте новели от цикъла „Селски живот” /VITA DEI CAMPI/ (1880) на Джовани Верга (1840-1922). Става въпрос за любовта на двама младежи: тя е млада и омъжена, той е едва на 20 г. и  тъкмо търси къде да се реализира, както бихме казали днес. Ревността на съпруга е явна и обществото реагира по своята логика. Така ние преживяваме една малка голяма трагедия за семейната чест, която се разиграва през една Великденска неделя, от сутринта до обяд. Смъртта и възкресението на Христос играят важна роля и в нея намесва нашата трагедия на отмъщението.

 

Само две години по-късно, т.е. 1892 г., друга италианска кратка опера отбелязва успех: „Палячи” / PAGLIACCI/ на Леонкавало като че ли щяла да се превърне в конкуренция на „Селска чест”, ако двете заедно не осигурявали пълна оперна вечер. Комедийната трагедия от света на театъра или цирка, отново посветена на любовта и ревността, скоро по цял свят се превърнала в „нормална“ комбинация –  и така вечерта на „Селска чест” обичайно завършва със знаменитата фраза „Комедията свърши” /„Finita è la commedia“/. Тази лекота естествено е толкова удачна, че си струва да бъде повтаряна, харесва се на публиката, след великденската тема тя се „разтоварва” с комедията и навлиза в обичайното ежедневие.

Що се отнася до пълната оперна вечер, естествено възниква въпросът, трябва ли „Селска чест” отново да се комбинира с „Палячи” или има други възможности. Аз потърсих друго решение и Найден Тодоров след краткото „ какво, моля” подкрепи моето предложение с нарастващ възторг. От множеството композиции, свързани с темата Великден  предложих СТАБАТ МАТЕР на Росини. Заедно вече сме реализирали две произведения на Росини, ранната опера „Италианката в Алжир” /L’ITALIANA IN ALGERI/ в София и неговата последна опера „Вилхелм Тел” /GUGLIELMO TELL/ в Русе, комбинирана с DONA NOBIS PACEM от Тържествена меса /MESSE SOLENNELLE/. Между тези опери лежат светове и Стабат матер отново е подобно предизвикателство. Натрупаният опит също беше основание за моето предложение. При работата се доказа, че съчетаването на произведения винаги води до положителен резултат и сме изненадани, че за 125 години представления на „Селска чест” на никого не е хрумнала тази идея, с това дръзваме да представим световна премиера. Така Найден Тодоров ще включи в репертоара си продукция, която на следващия Великден ще може да представи в София, а след това и в други градове.

От този момент Маскани и Росини продължават да ни подкрепят в работата с усмивка и да се допълват тематично.

Необходима ли е въобще втора част? От гледна точка на продължителността на вечерта, по-скоро не,  кратката оперна вечер също има своето очарование. Заради обема, заради визуалното въздействие комбинацията ще бъде интересна, като обещаваща възможност: като поведение към смъртта, умирането в религията и обществото в резултат от запазването на властта и/или морала. И така ние ще се занимаем с голяма и актуална тема, която рано или късно ще засегне всеки от нас в определяне посоката на ежедневието.

 

Смъртта и умирането … представени със „Стабат Матер”, повече от актуален точно сега, при големите терористични и мафиозо – криминални събития  по цял свят, въпреки че тази тема не се нуждае от допълнителна причина за своята актуалност! Дълбоко вглъбяване вместо изтласкване, стигащо до „commedia“. Това трябва да бъде мерилото, като подход и като цел. Отделният човек и колективът в болката от скръбта пред лицето на смъртта. Как подхожда към нея отделният човек, който е лично засегнат, а самият аз? А колективът? А историята и културата? Всяко занимание с тази тематика разширява полето и отваря двери за духа и чувствата.

Индиректно Росини казва, че не композира църковна музика, че не е „учен“ – и точно поради това институцията на Католическата църква го отбягва при възлагане на религиозни творби.  Той е упрекван  за това „италианско поведение“ в църковната музика, че тя е „щастлива, усмихната, почти весела и винаги празнична“. При това съвсем не желаел тази близост за своето изкуство. Той подхожда към кредото с оперна нагласа, с усмивка, като към акт на освобождение, без да избягва изкуството на леката музика - едва  след столетие едно по-широко общество открива радостта в лекотата на сериозността и поставя под въпрос властващата над всичко, изключително строга сериозност при справяне с житейските несгоди.

Естествено ние се страхуваме от смъртта, може би по-скоро от умирането, от болката, с която често е съпроводено. Когато се стигне дотам, този момент на лично преживяване за всеки един от нас ще бъде за първи път, а новото плаши, това е известно. Но как живеем с това знание? А как бихме живели, питайки по-нататък, без това знание? Бихме ли се изправили срещу страха или бихме го потиснали? Инстинктът за самосъхранение и болката от сбогуването ни владеят през целия ни живот и се разкриват най-вече тогава, когато вече „е дошло времето“.  Как ще успеем да се справим с тях, предварително не знаем –   колко осъзнато, овладяно или безпомощно (ще искаме? или ще желаем?) да се изправим срещу тях. Неподготвени, водени единствено от навика да потискаме, много вероятно няма да се справим. Ако колко добре било, ако посрещнем  „овладяно” неподвластното? Да се изправим осъзнато срещу неизвестното? В този момент по-скоро ще бъдем жалка гледка.

Можем ли тогава да „импровизираме“ откритост?  А как можем да се научим „да импровизираме откритост“? Можем дълго да опитваме, ученето на „откритост” може да ангажира всеки един от нас поне един живот - и тогава „за проба” да опитаме да бъде открити.  Открити за страха, болката, несигурността и любопитството. Открити може би и за потвърждение на очакваното или неговата противоположност. Огромна програма за учене цял живот. От нас зависи как и дали ще тръгнем в тази посока,  как ще се настройваме, как ще се подготвяме за това цял живот (?) –  с по-малко сигурно няма да успеем, ако искаме да сме честни поне към себе си. Този преход ще бъде безмилостен, от него  могат да ни побият тръпки. Да се подготвим например с живота, културата, молитвата (?), театъра (?), желанието (?) за милост (?),  за избавление (?) от земния ни път, за преход и преминаване отвъд (?) …Как си задаваме тези въпроси? Във всеки случай има достатъчно въпроси, за да се занимаваме цял живот съвсем индивидуално и на собствена отговорност.  „Да имаме надежда“ означава също така „дано тогава ни е останала достатъчно откритост“, за да приемем момента дружелюбно.

Какво става със Сантуца в „Селска чест”?  Дава ли и вкопчването в Туриду необходимата опора при раздялата с него? Какво става с мама Лучия, майката на Туриду? Може ли тя в последния вик да направи закъсняла  крачка към живота на сина си или ще застине в утвърдения ред? Тук имаме за избор няколко гледни точки, можем да изберем тази, която ни е „най-интересна”  или  друга: дали това ще е майката, неспособна да прегърне? Властната и контролираща Сантуца или дейния Алфио? Младата и жадна за любов Лола? Стоящите по- близо или по-далеч местни селяни? Църквата? Свещеникът или гледащите настрани пазители на реда? Или децата? Можем отново и отново да избираме начина на представяне и да го проверяваме с нашия живот – музиката ще ни съпровожда в многообразни настроения и ясно поведение. Какво ще бъде нашето отношение към този живот? към  това съжителство? Всичко това би било движещата сила на «Селска чест».

Тогава идва следващата покана със Стабат матер, тя вече е подготвена със „Селска чест” – и тук с ораторията (молитвеното действие) можем отново да се изправим пред страховете и надеждите на героите, да се съизмерим с тези, които  са ни били най-близки от самото начало. В Стабат матер обществото  (само там, на място?) се изправя срещу собствената си смърт или умиране и се моли за милост, вяра, закрила, избавление … от несигурността (?), за момента, когато дойде времето. Компактният латински текст дава на всекиго достатъчно „занимание“, за да се изправи пред собствената си позиция и възможност: В деня на съда / „In die iudicii“/ можем да си пожелаем слава в рая /„In Paradisi Gloria“/…  Молим за милост, защото оставени на собствените си сили няма да можем  да намерим опора (твърдост) – защото въпросите на живота очакват отговори или поставят следващи въпроси.

Да можем да си отидем в мир. Често си пожелаваме това, когато се сме конфронтирани със смъртта. Дори ние самите? Дали тогава, дори само в мислите или чувствата си, все още ще сме способни „да си отидем в мир“? И къде? Вероятно няма да е възможно да останем да се лутаме на земята, а отварянето на нова реалност в небитието, в нищото,  най-вече тогава би могло да ни подложи на нечовешко изпитание. Да го посрещнем само с бездействие, дори само с омраза или отмъщение за непостигнатото и неизпълненото може би не би било спасителна цел дори за терорист- камикадзе и не би трябвало да се пожелава на никого. Мирът трябва да бъде нещо съпровождащо и нито млади, нито стари (души? предци? приятели? роднини?) не трябва да ни чакат там, за да ни утешат и да ни опростят?

Така животът като подготовка за смъртта се превръща в по-нататъшно художествено занимание в по-широк контекст. … Според мен това не може да постигне нито една комедийна трагедия, нито един живот, който може да завърши с „finita è la commedia“.

Точно в нашето време, сега е необходимо повече съчувствие, отколкото развлечение.

Джан Джаноти

Постановка и декори

Русе,  30 ноември 2015 г.

 


Заключителен концерт на Международен конкурс "Франц Шуберт"



Заключителният концерт на лауреатите на международния конкурс за млади таланти "Франц Шуберт" се състоя на 1. Декември от 18 часа в Доходното здание под диригентството на Иво Венков. В концерта участваха Русенска филхармония и виртуозният цигулар Светлин Русев.


Приключи турнето на Русенска опера във Франция



От 27. ноември до 3. декември Държавна опера - Русе изнесе 4 спектактакъла на операта Кармен от Жорж Бизе в Бордо и Париж. Спектаклите преминаха при изключителен успех и донесоха нови приятели и нови ангажименти на Русенска опера във Франция.
Операта Кармен бе представена от екипа на операта с участието и на солисти от Франция, България и Украйна и общински хор "Гена Димитрова". Диригент беше Найден Тодоров, а за въздействието на сцената допринесе Цвети Нешева, под чието артистично ръководство се проведоха спектаклите.


Прослушване за артист-хористи



Държавна опера – Русе обявява прослушване за артист-хористи /всички гласове/, което ще се проведе на 19. Декември /събота/ от 11 часа в Операта.

Кандидатите да подготвят по две арии и да представят CV, репертоар, копие от диплом за завършено образование на имейл ruseopera@gmail.com или office@ruseopera.com, или на място в администрацията.

 

 


Програмата за месец ноември



През месец Ноември!!!


На 6. Ноември в зала Филхармония младата пианистка Лили Богданова заедно с Русенска филхармония ще изсвири Третия концерт за пиано на Панчо Владигеров под диригентството на Маестро Найден Тодоров. Към програмата за вечерта са включени обичаната от всички Рапсодия „Вардар“, както и Седем симфонични български танца.

На 13. Ноември русенската публика ще може да види световната премиера на балета „Снежанка и седемте джуджета“ от Александър Йосифов. Спектакълът ще бъде повторен и на 23. Ноември за тези, които не успеят да закупят билети за премиерата.

Преди съставът на Русенска опера да тръгне на турне във Франция с операта „Кармен“ от Бизе, публиката ще може да се наслади на спектакъла на 16. Ноември в Русе.

След 7-годишна пауза в афиша на Държавна опера – Русе отново се появява „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети на 20. Ноември! 
Режисьорът на "Дон Паскуале" Джан Джаноти е в Русе за подготовката на предстоящата през месец декември премиера на операта "Селска чест" от Маскани.

На 24. Ноември Найден Тодоров ще зарадва русенци с голям концерт в зала Филхармония с незабравима музика от американското кино.

На 25. Ноември Теодор Койчинов и Русенска филхармония отново ще срещнат голямата музика на легендарните QUEEN.

Na 27. Ноември русенци ще могат да се насладят на любимия на всички концерт-спектакъл „От Виена до Бродуей“ с най-доброто от света на оперетата и мюзикъла.

Държавна опера - Русе предлага промоционални пакети при посещение 4 заглавия по избор от разнообразния ноемврийски афиш.
Скъпи приятели,
Очакваме Ви!


"Кристална лира" за Русенска опера



На 1. ноември 2015 г. - Ден на народните будители, в голямата зала на Държавния музикален и балетен център в София се състоя гала-концерт, на който Съюзът на музикалните и танцови дейци в България и Радио Classic FM връчиха за 19. поредна година наградите за ярки върхови постижения в музикално-изпълнителското и танцовото изкуство - „Кристална лира”.

Държавна опера - Русе получи "Кристална лира" за постановката на операта "Катерина Измайлова" от Дмитрий Шостакович. От името на Русенска опера наградата бе приета от ветерана Веселин Байчев, който е бил диригент в Русе повече от 30 години.

"Катерина Измайлова" бе поставена за втори път у нас след 50-годишна пауза на 25. март 2015 г., в рамките на Международния фестивал "Мартенски музикални дни", от постановъчен екип в състав: Вера Немирова - режисьор, Найден Тодоров - диригент, Соня Немирова - драматург, Стеляна Димитрова - хормайстор, Димана Латева - художник и Силвия Томова - пластика. Постановката бе под почетния патронаж на вице-президента на Република България - госпожа Маргарита Попова.

Интересен факт е, че първото представяне в България, състояло се през 1965 година, е отново дело на Русенска опера, в рамките на "Мартенски музкални дни", като на репетициите е присъствал и авторът Дмитрий Шостакович!

На премиерните спектакли на 25. март и 2. април участваха, подкрепени от хора и оркестъра на Държавна опера-Русе, солистите Мария Цветкова, Петър Костов, Пламен Бейков, Александър Баранов, Петя Цонева, Георгиос Филаделфевс, Стоян Стоянджов, Калоян Христов, Теодора Чукурска, Момчил Миланов, Даниела Караиванова, Владимир Попов, Евгени Ганев, Георги Ганчев, Димитър Кюркчиев, Стефан Пенчев, Силян Близнаков, Иван Богоев, Пламен Троански и Александър Александров.

Всеки един участник в поставянето на това изключително заглавие допринесе за големият успех на спектакъла - постановъчен екип, солисти, хор и оркестър, технически служби, ателиета, корепетитори, администрация и подържащи служби на ДО-Русе. Успехът бе отразен и от международните медии, между които Австрийската телевизия, списание "Опернвелт", вестник "Ди Пресе" и други.

На 22. октомври 2015 г., спектакълът бе показан с огромен успех и в зала 1 на Националния Дворец на Културата. Отзивите в медиите и сред музикалните среди съдържат изрази като "уникален", "феноменален", "прекрасен", "разтърсващ" и т.н.

Тези реакции показват, че целият състав на Държавна опера - Русе е успял, чрез това заглавие, да постигне една от основните си цели - да изкарва хората от летаргията и да ги подбужда към размисъл и развитие. Ето защо, тази престижна награда, връчена точно в Деня на народния будител, е едно достойно и очаквано признание за неуморните усилия на всички участници да дарят на публиката онези мигове, които да се помнят години!

За въплъщението и интерпретацията на главната роля в операта на Шостакович, примата Мария Цветкова получи и едно специално отличие - "Кристална лира" - Награда на публиката. За един артист няма по-голямо признание от това на публиката, поради което поднасяме нашите специални поздравления на Мария Цветкова!

И един успех, малко встрани от еуфорията, свързана с "Катерина Измайлова", но не по-малко значим - в категория "Диригенти", Владимир Кираджиев получи своята първа "Кристална лира" за концертите си през 2015 година с Русенска филхармония! Нека тази първа лира за проспериращия в цял свят, но изявяващ се, за съжаление, рядко у нас диригент бъде напомняне за това, колко прекрасни български музиканти се изявяват по света и допринасят за разпространението на позитивен имидж на България в другите страни!

"Кристална лира" е музикалният "Оскар" на България. Всяка година тя се връчва в различни категории за ярки постижения в нашия музикален живот. Ние сме горди всеки път, когато усилията ни за разпространието на културата бъдат оценени, защото това означава, че трудът ни е бил забелязан! През годините Държавна опера - Русе е получавала престижното отличие за различни свои продукции:

2003 г. - "Кристална лира" в категория "Оркестрово изкуство" за изпълненията на Малер и Стравински от Русенска филхармония под диригентството на Георги Димитров.
2005 г. - "Кристална лира" в категория "Балетно изкуство" за постановката "Спящата красавица" от Чайковски на Калина Богоева с Русенския балет.
2006 г. - "Кристална лира" в категория "Хорово изкуство" за изпълнението на "Месия" от Хендел от Хора на Русенска опера под ръководството на Христо Стоев.
2012 г. - "Кристална лира" в категория "Постановъчен екип" за изпълнението на операта "Нос" от Шостакович на екипа на Русенска опера.
2012 г. - "Кристална лира" в категория "Награда на публиката" на Найден Тодоров за изпълнението на "Нос" от Шостакович със състава на Русенска опера.
2014 г. - "Кристална лира" в категория "Оркестрово изкуство" за изпълнението на Карл Дженкинс от Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров.
2015 г. - "Кристална лира" в категория "Постановъчен екип" за изпълнението на операта "Катерина Измайлова" от Шостакович на екипа на Русенска опера.
2015 г. - "Кристална лира" в категория "Награда на публиката" на Мария Цветкова за изпълнението на "Катерина Измайлова" от Шостакович със състава на Русенска опера.
2015 г. - "Кристална лира" в категория "Диригенти" на Владимир Кираджиев за изпълнението на Лист, Шулц и Мошковски с оркестъра на Русенска филхармония.

Още веднъж - Поздравления на целия екип на Държавна опера - Русе и на добър час в подготовката на нови големи постижения!


Симфоничен концерт Панчо Владигеров



След двете успешни гостувания в зала 1 на Националния дворец на културата, гр. София с операта от Шостакович "Катерина Измайлова" на 22.10.2015 и концерта Класиката среща АББА на 28.10.2015 г. директорът на Държавна опера - Русе Найден Тодоров подготвя Симфоничен концерт заедно с Русенска филхармония и пианистката Лили Богданова, Млад музикант на годината 2014 г. с творби от Панчо Владигеров на 6. Ноември 2015 г. от 19 часа в зала Филхармония. В програмата са включени: Рапсодия "Вардар", Седем симфонични български танца и Трети концерт за пиано.
 
 
 
Лили Богданова 
Лили е родена през 1994 г. в гр. София. Завършва Национално музикално училище “Л. Пипков” в класа по пиано на Емилия Канева. В момента Лили е студентка в Национална музикална академия “проф. П. Владигеров”, София в класа на проф. Борислава Танева.
Лили е лауреат на множество наши и международни конкурси измежду които„Светослав Обретенов” – гр. Провадия – първа награда, „Класика и Съвременост”- гр. Стара Загора – първа награда, „Мила Михайлова” – гр. Варна – първа награда, „Карл Филч”- Румъния- първа награда, “Евангелия Тжари – Кипър – Гранд при, “Virtuosi per musica di pianoforte”, Чехия – първа награда, Конкурс по съпровод – Плевен – първа и специална награда, Конкурс по камерна музика „MAGIC”– Бургас – първа награда., Конкурс по пиано “Corby Transcription Competition”, Манчестър, Англия – първа наградаи др.
Свирила е като солист на оркестри в България и в чужбина като Нов Симфоничен оркестър, София; Classic FM – София; Симфониета Видин, Columbia County Chamber Orchestra и CCYO, Джорджия, САЩ; Симфониета “Атина”, Гърция.
Изнасяла е самостоятелни концерти в България, Швейцария, Гърция, САЩ, Англия и Люксембург. Също така, Лили е концертирала с клавирното си трио в Ню Йорк и Вашингтон /САЩ/. В две поредни години Лили е избрана да участва впрестижния фестивал и майсторски клас за камерна музика – “Musica Mundi”, Белгия.
Лили участва в многобройни концерти в зала „България“,Студио 1 на БНР, НДК и др. като солов изпълнител и в клавирно трио. Посещавала е множество майсторски класове на известни музиканти в България и в чужбина.
През октомври 2013 г. Лили изнася рецитал заедно с цигуларя Росен Гамев в Йокохама /Япония/ и отново с него и Хитоши Миязауа изпълняват тройния концерт на Бетовен за цигулка, виолончело и пиано с “Mozart Virtuoso Orchestra” и диригент Мицуйоши Оикава, в престижната зала “Metropolitan Theatre” в Токио.
През 2014 г. Лили печели първа награда на конкурса “Citta di Airola” в Италия. Представя рецитал с програма от 20-ти век на фестивала „Салон на изкуствата“ в зала 9 на НДК, а в началото на тази учебна година изнася самостоятелен концерт в Сицилия. През ноември Лили печели специалната награда „Маrie des Aubrys“за изпълнение на соната от Моцарт от международния конкурс за пиано под егидата на принцеса Лала Мерием, Рабат, Мароко.
В края на месец ноември Лили представя дебютния си компакт диск „Момичето с ленените коси“ в камерна зала „България“ в рамките на фестивала „Млади музикални дарования“. В диска са включени 12 Прелюда от Първа тетрадка от Клод Дебюси и Цезар Франк – „Прелюд, хорал и фуга“.

Държавна опера - Русе обявява конкурс за балетисти



Държавна опера – Русе

Обявява конкурс за балетисти /мъже и жени/.

Конкурсът ще се състои от класически екзерсис, палцова техника за жените и една модерна хореография по избор, която трябва да бъде предварително заявена.

Репертоарът на балетната трупа е всички класически заглавия: „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“ и др., както и спектакли с модерна и съвременна насоченост.

Конкурсът ще се проведе на 13. Декември /неделя/ от 14.00 часа в Операта.

Документи могат да се подават на имейл: office@ruseopera.com, ruseopera@gmail.com

до 10. Декември 2015 г.


Катерина Измайлова в НДК

от Веселин Байчев



Не вярвах, че това може да се случи, но действителността ме опроверга – 2000 зрители (слушатели) на проблемната постановка на Русенската опера в зала № 1 на 22 октомври – два пъти повече, отколкото общо на двете представления в Русе през пролетта на тази година. Съмненията, че сцената е твърде голяма за „камерната” обстановка, предназначена за значително по-малките размери на русенската оперна сцена бяха веднага разсеяни; обстоятелството, че представлението не беше играно по различни причини почти половин година не изиграха никаква роля. Публиката в София стана свидетел на един зрял спектакъл със строго индивидуализирани роли от артистите – певци, от един въодушевен оркестър, от най-добрия оперен хор в България. „Скандалната” опера на Шостакович, предизвикала на времето си гнева на „Вожда” и „Бащата на цялото прогресивно човечество” Йосиф Висарионович и забранена в родината си цели 30 години, заслужаваше този прием. 

Софийската премиера беше преодоляла някои проблеми на русенската, що се касае до увереността и техниката на актьорите, свободата на тяхното поведение и мотивацията на взаимоотношенията им, - сравненията между двата спектакъла определено е в полза на втория. Да, операта беше узряла, това се почувства от публиката, която възнагради оперния колектив с бурни овации и викове „Браво!”

Да, оперния колектив, -  защото Русенската опера възстанови позабравените напоследък понятия за български оперен ансамблов театър, където всеки елемент е в услуга на всички останали.

Дали това не беше заслуга на нашумялата и утвърдена в Европа българска режисьорка  Вера Немирова? Какво беше влиянието над нейната концепция на запазените документи и спомени от постановката на същата опера преди 50 години от нейния баща Евгени Немиров пак в Русе (1965 г.) в присъствието на самия Шостакович? Едва ли има смисъл да търсим точни отговори и аналогии. В настоящия момент сме свидетели на една съвсем нова концепция, отдалечена и отграничена от „онези” времена, съчетана със съвременното схващане за съвременен оперен театър. Но едновременно с това – строго придържаща се към социалните и естетически, а защо не и политически възгледи на автора.

И все пак червената нишка, поддържаща и извеждаща спектакъла към неговия закономерен финал, беше в оркестъра, ръководен от вече зрелия, емоционален, но и професионален диригент Найден Тодоров.

Правя тази уговорка, защото емоционалност и професионализъм не винаги се съчетават в една личност. Но когато те са налични и съпроводени с неистова устременост и отговорност, резултатът е на лице. Аплодисментите и овациите на публиката доказаха това.


Русенска опера отново с Турандот във Франция



След успешно турне през месец септември, съставът на Русенска опера замина отново на гастрол във Франция. Поканата е на ITNG и включва нови спектакли на операта Турандот от Дж. Пучини. Спектакълът, създаден през 2006 година от постъновъчния екип в състав Нина Найденова (режисьор), Найден Тодоров (диригент), Боряна Сечанова (хореография), Борис Стойнов (сценография) и Цветанка Петкова (костюми) се радва на изключителен успех още от своето създаване и през последното десетилетие бе игран в Германия, Швейцария, Испания, Франция и САЩ. През годините, като част от сътрудничеството между българските оперни театри, Русенска опера предостави постановката на "Турандот" и на оперите в Пловдив, Стара Загора и Бургас, а тази година гостува за трети път във Франция с гениалното произведение на Пучини. В главните роли на предстоящия гастрол ще бъдат Елена Баръмова, Мария Цветкова и Борис Тасков, а диригенти на спектаклите ще са Найден Тодоров и Славил Димитров.


Турне във Франция на Русенска филхармония



На двуседмично турне във Франция заминава Русенска филхармония. Поканата е от френския диригент Жан-Ив Годен, който работи успешно вече повече от две десетилетия с Русенския оркестър.
Гастролите на Филхармонията в различни френски градове с маестро Годен са вече традиция, първото съвместно пътуване на оркестъра с френския диригент бе през 1996 година.


Почина видният общественик Петър Данаилов



Известният дипломат и общественик Петър Данаилов е роден на 23 октомври 1926 година в Комарево. Като ученик участва в антифашистката съпротива, за което е изключен от гимназията. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1952  г. и влиза политиката където заема различни ръководни постове, включително Министър на енергетиката и посланик на България в Румъния, Чехословакия и Северна Корея. Като първи секретар на град Русе в периода 1959-1973 има личен принос за бурното социално-икономическо и културно развитие на Русе и региона през този период. Петър Данаилов до смъртта си остана свързан с град Русе. Автор е на документалната книга-албум "Русе: Летопис за годините 1950-1975", както и на книга – очерк за фестивала Мартенски Дни.


Директорът на Русенска опера Найден Тодоров дирижира в София концерт на майсторския клас на Райна Кабаиванска



На 27. септември в Националната опера и балет в София, директорът на Държавна опера-Русе дирижира с голям успех концерт на Райна Кабаиванска и певците от нейния майсторски клас. Майсторският клас се организира от Нов Български Университет за 15-та поредна година и в него участваха певци от Европа, Америка и Азия.


Русенска опера се се завърна от турне във Франция



От успешно турне във Франция се завърна съставът на Русенска опера. Гастролът беше по покана на агенцията ITNG и включваше спектакли на операта Турандот от Дж. Пучини. В постановката на Нина Найденова, добила популярност със своята визия, дело на Борис и Цветанка Стойнови, солисти бяха Елена Баръмова, Борис Тасков и Мария Цветкова. Диригент беше Диан Чобанов.
След успешно приключилото турне, Държавна опера - Русе получи нова покана за гостуване във Франция, отново с операта Турандот!


CARMINA BURANA - 28. Септември от 19 часа в зала Филхармония



Диригент Найден Тодоров

Солисти Мария Цветкова, Георгиос Филаделфевс, Венцеслав Анастасов 


Stabat Mater от Росини



STABAT MATER - ROSSINI

Римо-католическият химн „Stabat Mater” е създаден върху текста на средновековна латинска поема, възпяваща страданията на Христовата майка при кръста на Спасителя. Чрез многобройните музикални произведения, написани върху църковния текст, „Stabat Mater“ добива широка популярност.
Докато пътува из Испания през 1831 година, Джоакино Росини получава поръчка от държавния съветник Фернандес Варела за музика върху църковното последование „Stabat Mater“. Още следната година част от творбата е готова, но здравословни проблеми възпрепятстват Росини да я завърши. Затова и той отправя молба към своя приятел Джовани Тадолини да съчини и останалите части, като представя на Варела творбата за готова. Премиерата е на Велика Събота през 1833 в църквата „Сан Фелипе ел Реал“ в Мадрид. След това тази версия никога не е изпълнявана.

След смъртта на Варела, произведението е продадено на парижки издател, който го публикува. Росини търси своите права върху изданието и се отказва от тази версия, тъй като тя съдържа музика и от Тадолини. В разразилия се спор, издателят подготвя изпълнение на „Стабат матер” на 31 октомври 1841 година, на което, обаче, все пак са изпълнени само шестте части, написани от Росини. Междувременно Росини вече е продал издателските права. Все пак, в края на 1841 година Росини завършва творбата като заменя частите, написани от Тадолини със собствена музика.

„Stabat Mater” в окончателния си вариант е изпълнена за първи път в Париж в Théâtre-Italien's Salle Ventadour на 7 януари 1842 година. Издателят Ескудие пише: „Името на Росини непрекъснато бе скандирано заедно с аплаузите. Цялата творба изключително много допадна на зрителите, триумфът ѝ беше пълен. Три номера трябваше да бъдат повторени... и публиката напусна театъра развълнувана и изпълнена с възхищение, което скоро превзе цял Париж”. 
Италианската премиера на творбата е през март в Болоня, осъществена от Гаетано Доницети. Тя също преминава при много голям успех. Доницети разказва за реакцията на публиката: „Невъзможно е да се опише този ентусиазъм. Дори след последната репетиция, на която участваше самият Росини, по средата на деня той бе съпровождан до дома си от възторжените възгласи на повече от 500 човека. Същото се случи и вечерта, под неговия прозорец, докато той не се появи отново пред тълпата”...

Пламен Бейков


Директорът на Русенска опера Найден Тодоров бе удостоен със званието “Почетен гражданин на град Русе”



На 17. Септември 2015 г. Общински съвет – Русе удостои със званието “Почетен гражданин на град Русе” маестро Найден Тодоров за неговите значими постижения в областта на културния и духовния живот на Община Русе и творческата му дейност в Държавна опера - Русе. 


На основание чл. 27, ал. 2 от Наредба № 17 за символиката на Община Русе предложението на д-р Милков е разгледано на заседание на Председателския съвет, проведено на 10.07.2015г, на което съветът излезе със становище маестро Найден Тодоров да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на град Русе“. Приложена е и подписка в подкрепа на предложението от творческия състав на Държавна опера – Русе и почитатели на оперното, балетното, хоровото и симфоничното изкуство – граждани на град Русе. 

Честито!


Филм за Русе и Русенска опера по австрийската телевизия



Филмът "Ruse und die verbotene Oper" /Русе и забранената опера/, за чиито снимки специално пристигнаха в Русе бившият директор на Виенската опера Йоан Холендер и екип на австрийската телевизия SERVUS TV непосредствено преди премиерата на операта "Катерина Измайлова" през март тази година ще бъде излъчен на 19 септември, от 18.55 часа /австрийско време/, повторението е на следващия ден - 20 септември, от 11.00 часа /австрийско време/. Филмът е включен в предаването на Йоан Холендер "kulTOUR mit Holender". SERVUS TV се излъчва в Австрия и Германия и може да се гледа онлайн на адрес http://www.servustv.com/at/Medien/kulTOUR-mit-Holender49 . 

 

(Сийка Лапачка)


Финалисти на диригентския конкурс ще дирижират Тоска



От 5 до 18 септември в Русе се проведе шестото издание на Международния конкурс за оперни диригенти Blue Danube.


След двуседмични интензивни репетиции на диригенти от над 20 националности, журито в състав: Найден Тодоров (председател), Лари Нюланд (САЩ) и Ана Зорана Брайович (Сърбия) избра трима финалисти, които ще дирижират спектакъла на операта Тоска на 18. Септември от 19. часа в зала Опера.


Победителите Йонгун Чо (Корея), Сандер Теепен (Холандия) и Иво Майнен (Холандия) ще си поделят галаспектакъла на Тоска и ще получат възможността да дирижират през 2016 година спектакли на различни оперни театри в Русе, Пловдив, Стара Загора, Белград (Сърбия), Скопие (Македония), Тирана (Албания), Сан Хуан (Аржентина) и Острава (Чехия).

 


Шестият международен конкурс по оперно дирижиране Blue Danube



От 5 до 18 септември в крайдунавската столица ще се проведе шестото издание на Международния конкурс по оперно дирижиране Blue Danube. Организатори на проявата са австрийската компания Blue Danube Musik Impresario и Държавна опера- Русе. Целта на събитието е да се подпомогнат млади музиканти от различни страни, като им се даде шанс за изяви през следващите две години в различни оперни театри и оркестри.

Съгласно статута на конкурса най-добре представилите се участници получават покана за гастрол в Национален театър Острава на Моравия и Силезия, Чехия /едногодишен ангажимент като Корепетитор с диригентски задачи/, Национален оперен театър Белград, Сърбия /един ангажимент като гост-диригент/ , Държавна опера-Русе, България /два ангажимента като гост-диригент/, Държавна опера-Пловдив, България /един ангажимент като гост-диригент/,  Държавна опера-Стара Загора, България /един ангажимент като гост-диригент/, Държавна опера-Стара Загора, България /едногодишен ангажимент като Корепетитор с диригентски задачи/, Пазарджишка филхармония, България /един ангажимент като гост-диригент/, Симфоничен оркестър Сан Хуан, Аржентина /един ангажимент като гост-диригент/, Театър за опера и балет-Тирана, Албания /един ангажимент като гост-диригент/, както и участие в Гала представлението при закриване на конкурса на 18 септември.

Конкурсът се провежда за шести път и за втори път в Русе. Любопитна подробност е, че в света има само няколко подобни конкурса за диригенти – най-известни са конкурсите в Белинцона (провежда се на всеки три години) и в Барселона.

В Шестия международен конкурс по оперно дирижиране Blue Danube ще вземат участие 35 диригенти от над 20 националности. Авторитетно жури ще оценява кандидатите в три тура. В оценяването на кандидатите участва и оркестърът на Държавна опера-Русе. Всички претенденти за награди се явяват анонимно - под номера, определени от предварително изтеглен жребий.

Тази година журито на конкурса е в състав: Председател на журито - Найден ТОДОРОВ - диригент, директор на Държавна опера-Русе, България, членове: Лари НЮЛАНД, оперен и симфоничен диригент, САЩ и Словакия,  , Ана Зорана БРАЙОВИЧ -  диригент и оперен мениджър, Национален оперен театър, Белград, Сърбия.

В програмата на конкурса са включени оперните спектакли „Риголето” от Верди, „Севилският бръснар” от Росини, „Тоска” от Пучини с участието на солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Русе.

Първият тур ще се проведе от 5 до 9 септември с начален час 10.00 часа. Регламентът включва оценяване на всички участници, на които се дава възможност да дирижират репетиции на съответните оперни заглавия. На 9 септември след края на регламентираното конкурсно време ще бъдат обявени допуснатите участници във втори тур. Втори тур ще се проведе от 10 до 15 септември. Ще бъдат допуснати 18 диригенти. Класираните диригенти за Трети тур ще бъдат обявени на 15 септември след редовното конкурсно време. До трети тур ще бъдат допуснати 6 диригента, третият тур започва още същия ден - на 15 септември от 17.30 часа и ще продължи до 18 септември. Предвижда се активно участие на финалистите в репетиции на спектакъла на операта „Тоска” – всеки диригент ще дирижира по едно действие..

Церемонията по награждаването е на 18 септември, от 19.00 часа, след което победителите /Първа, втора и трета награда/ ще дирижират спектакъла на операта „Тоска” на сцената на Държавна опера-Русе.

Входът за публиката по време на Шестия конкурс за оперни диригенти е свободен. Церемонията по награждаването и гала спектакълът на операта „Тоска” – с билети.


Държавна опера-Русе гостува на шестото издание на Банско Опера Фест

На 27-ми, 28-ми и 29-ти август в Банско за шести пореден път ще звучи класическа музика под открито небе. Община Банско, Кемпински Хотел Гранд Арена Банско и Монте Мюзик представят продукция на високо професионално ниво за всички гости и жители на курортния град, а фестивалът вече продължава три дни.

В първата фестивална вечер зрителите ще се насладят на класическа балетна постановка – на 27-ми август август балетът на Държавна опера Русе ще представи атрактивния спектакъл на балета “Дон Кихот” от Минкус, който със своята  жизнерадостна музика и колоритна хореография гарантира една вълшебна вечер за всеки почитател на балетното изкуство. В ролите на Китри и Базил ще танцуват Весела Василева и Стоян Фъртунов, Дон Кихот и неговия верен слуга ще бъдат представени от Михаил Дамянов и Марян Янков. Участват още Цветелина Катрин Котова, Светослав Маринов, Зорница Петрова, Жаклин Драганова, Ирена Барбукова, Антон Иванов, Павел Кирчев и др.

Във втората вечер на фестивала, Държавна опера-Варна ще представи операта от Жорж Бизе “Кармен” под диригентската палка на Светослав Борисов и режисьорската работа на Кузман Попов. Солисти в брилянтното произведение на Бизе са големи имена от българската оперна сцена – Даниела Дякова, Иван Момиров, Пламен Димитров, Евгени Станимиров и др.

Последната съботна вечер, на 29-ти август, ще е посветена на „царицата” на  оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, представена от Държавна опера- Русе с диригент Найден Тодоров и режисьор Марио Николов. Организаторите от Монте Мюзик и Държавна опера-Русе за пръв път представят оперета в рамките на фестивала и неслучайно подбират най-популярното и любимо оперетно заглавие. В главните роли участват Мария Цветкова и Марчо Апостолов, Даниела Караиванова, Йоланта Николаева, Александър Мутафчийски, Стоян Стоянджов, Илия Деведжиев и др.; оркестър, хор и балет на Държавна опера – Русе

Шестото издание на оперния фестивал отново ще бъде на централния площад „Никола Вапцаров“ в град Банско. Входът е свободен, а представленията започват от 20:30ч.

 


Международен майсторски курс за оперни диригенти на Маестро Деян Савич /Сърбия/ в Русе

От 17 до 28 август Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти на сръбския диригент Деян Савич. Млади таланти от пет страни ще се изявят на диригентския подиум в спектаклите на оперите „Сватбата на Фигаро” от Моцарт /20 август/, „Севилският бръснар” от Росини /25 август/ и „Тоска” на Пучини /28 август/. Диригентите Йост Смит /Холандия/, Димитри Скарлато /Италия/, Жулиен Дюпре /Франция/, Никълъс Макробъртс /Австралия/ и Бабак Каземи /Иран/ ще усъвършенстват своите умения в практически групови и индивидуални занимания под вещото ръководство на големия сръбски Маестро. Всеки един от младите диригенти ще се включи в дирижирането на две действия от различните спектакли, които ще бъдат представени на сцената на Държавна опера-Русе.

Началото е на 20 август с комичната опера „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Спектакълът е на швейцарския режисьор Джан Джаноти, сценографията е на Борис Стойнов и е една от най-жизнерадостните и свежи постановки от афиша на Русенската опера. Солистите на Русенската опера Пламен Бейков, Теодора Чукурска, Даниела Караиванова, Момчил Миланов, Петя Цонева, Андреана Николова, Николай Моцов, Лили Харизанова и др. заедно с хора и оркестъра на Държавна опера-Русе ще поднесат един изпълнен с много хумор, закачки и импровизации спектакъл. Геният на Моцарт през призмата на талантливите певци, които с много майсторство пресъздават своите колоритни герои, поставени в необичайни ситуации. В ролята на Графинята ще дебютира Теодора Чукурска.

На диригентския пулт ще се редуват Никалъс Макробъртс, Жулиен Дюпре и Йост Смит.

 

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса „Симеон Велики” № 6, тел. 0878 488 802

 


Музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт – премиерата на Русенската опера на „Моцартовите празници” в Правец

Последните произведения на Моцарт: неговата най-съвършена оперна творба „Вълшебната флейта” и разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора „Реквием” ще прозвучат тази година на ММФ „Моцартови празници” на 13 и на 15 август на брега на езерото пред хотел Риу Правец Ризорт. „Вълшебната флейта” е една от най-успешните и впечатляващи постановки на Държавна опера-Русе, а „Реквием” на Моцарт е съвместна продукция на ММФ „Моцартови празници” и Държавна опера-Русе и се подготвя специално за фестивала. Премиерата е на 11 август в Русе, а на 15 август – в Правец.

Сценичният вариант на „Реквием”-а на Моцарт е по идея на Христина Ангелакова – артистичен директор на „Моцартовите празници” в Правец, която събира звезден екип за осъществяването на своите намерения. Оперната прима предлага на директора на Русенската опера Найден Тодоров спектакълът да се подготви с оркестъра, хора и балета на театъра и мигновено получава неговото съгласие. Христина Ангелакова избира режисьора Огнян Драганов да се заеме с концептуалната разработка и режисурата, кани примабалерината Силвия Томова за хореограф, италианския световно признат художник Салваторе Русо да направи костюмите и декора и постоянния диригент на Римската опера Карло Донадио да дирижира спектакъла. Всеки от екипа има своя изключителен принос за осъществяването на нестандартния проект. Изминали са месеци на срещи, дискусии, размяна на идеи, на имейли и новата постановка на „Реквием” на Моцарт вече може да се опише, а съвсем скоро и ще се пресъздаде на сцената. Основната тежест е върху хореографията и режисьорската трактовка на добре познатата гениална творба. Режисьорът Огнян Драганов добавя говорни текстове от „Ад” на Данте и развива идеята за вечната борба между Доброто и Злото, за редуването на контрастите в нашия живот, за „силата” на земната суета. Двама актьори ще се преобразят в символите на Ангела и Демона, за да напомнят на изгубения в своята обезумяла надпревара свят, че нищо не остава незабелязано.

Силвия Томова е категорична, че в спектакъла на Реквием-а целта не е танците да доминират – те са в хармония с текста и музиката, с настроенията и емоцията, които внушават гениално написаните ноти.  Танцът допълнително подсилва внушението със своите изразни средства. Реквиемът ще започне с танц, балетни платна се предвиждат в частите Dies irae /Божи гняв/, Lacrimosa и на финала - Lux aeterna /Вечна светлина/.

Декорът на сцената изобразява музикалния инструмент орган – символ на всеки католически храм и носещ в себе си усещането за монументалност – на звука, на религиозните и дълбоко философски текстове, на силата на вярата.

Салваторе Русо не случайно е решил костюмите в сив цвят. Легендата разказва, че точно в такъв цвят е бил облечен Човекът-Поръчител на Реквиема. Безличен, безименен, сив! В различните части на Реквием-а настроенията се пресъздават със смяна на цветовете...

„Реквием” на Моцарт ще бъде представен като музикално-танцов спектакъл без да се нарушава цялостната музикална структура на месата. Участват солистите Беса Лугичи /Косово/, Снежинка Аврамова, Николай Моцов, Ивайло Джуров /в Русе – басовата партия ще изпълни солистът на Русенската опера Момчил Миланов/, актрисата Бойка Велкова, басът Пламен Бейков /актьор/, хор, оркестър и балет на Държавна опера-Русе. Диригент Карло Донадио /Италия/, режисьор Огнян Драганов, хореография Силвия Томова, художник на декора и костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Стелияна Димитрова.

РЕКВИЕМЪТ (requiem aeternam – букв. ‘вечен покой’, лат.) е тържествена траурна меса /заупокойно богослужение/ в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт.

Реквием Моцарт завършва творческия път на Моцарт, това е последната творба на композитора. Този факт ни кара да възприемаме музиката му по много специален начин, като епилог на целия му живот, като художествено завещание. Моцарт пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791 г., но тогава той не е бил в състояние да пристъпи към работа – трябвало е първо да завърши оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната флейта". След премиерата на последната си опера композиторът изцяло фокусира вниманието си върху Реквием.

Моцарт е вече сериозно болен, когато пише „Реквием”-а. Той умира и е знаел, че дните му са преброени. Работил е с безпрецедентна бързина дори и за него, и въпреки това не успява да го завърши: от 12 замислени части, успява да приключи непълно 9. Моцарт оставя голямо количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием”-а.

Моцарт Реквием е завършен от любимия ученик на Моцарт Ф.Кс. Зюсмайр, който е наясно с намеренията на Моцарт. Зюсмайр старателно отбира от оставените ноти на Моцарт всичко, което се отнася до Реквиема.

„Реквием” на Моцарт поражда множество легенди и дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайр. Експертите-музиколози смятат, че текстът е автентичен до първите 8 такта на "Lacrimosa", след това вече е делото на Зюсмайр, който довършва творбата на базата на черновата на Моцарт, предварителни скици и устни инструкции на композитора.

„Реквием” на Моцарт се смята за едно от най-ценните му и мистериозни произведения, изпълнено е за първи път на погребението на композитора.


„Вълшебната флейта” на Моцарт на сцената на Държавна опера-Русе на 8 август

На 13 август с „Вълшебната флейта” на Русенската опера се откриват „Моцартовите празници” в Правец

Знаменитата “Вълшебна флейта” на гениалния австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт ще оживее на сцената на Държавна опера-Русе на 8 август, събота от 19.00 часа.  На 13 август, четвъртък, от 20.30 часа спектакълът ще бъде представен на откритата сцена пред хотел Риу Правец Ризорт и с него ще се открие единадесетото издание на ММФ „Моцартови празници” в Правец. “Вълшебна флейта” на Държавна опера-Русе е оценена от критиката и публиката като една от най-впечатляващите постановки на моцартовото заглавие, правени в България през годините.

На 8 август в Русе и на 13 август в Правец почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се потопят в една мистична история, наситена с бляскав хумор, лирика и магични картини. Едно своеобразно приказно пътешествие, което ще ни преведе през дълбините на Моцартовата музика, ще ни потопи в необятни поетични пространства и не на последно място – ще ни направи по-мъдри и по-добри. “Вълшебната флейта” е най-великото произведение на Моцарт, представено за първи път във Виена през 1791 година.

Спектаклите на операта „Вълшебната флейта на Моцарт в Русе и в Правец ще дирижира Ивайло Кринчев. Възстановка и адаптация - Елена Илиева. Утвърденият художник Димо Костадинов е автор на оригиналната сценография. Приказните костюми са на Лиляна Костадинова. Великолепен солистичен състав ще се изяви в главните роли. В ролята на Царицата на нощта ще се представи Симона Кодева, а в ролята на магьосника Зарастро гостува Владимир Василев, който пристига специално за спектаклите от Базел, Швейцария, където живее и работи от години. В ролята на романтичния Тамино – Георги Султанов, а образът на неговата любима Памина ще бъде интерпретиран от Мария Цветкова. Колоритните роли на Папагено и Папагена ще бъдат пресъздадени от Алек Аведисян и Даниела Караиванова. Русенецът Алек Аведисян ще дебютира в ролята на Папагено – дебют и участие в „Моцартовите празници” бяха неговите допълнителни награди, след като спечели Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци „Елена Николай” миналата година в Панагюрище. Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Петя Цонева ще бъдат Трите дами, Пламен Папазиков /Моностатос/, Мирослав Христов /Първи жрец/, Момчил Миланов /Гворител и Втори жрец/, Дилян Близнаков /Мъж в броня/, Пламен Бейков /Втори мъж в броня/, Петя Медведева, Венета Димова, Ася Русева /три момчета/ и др. Участват хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе.

Предварителна продажба на билети в Русе

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса „Симеон Велики” № 6, тел. 0878 488 802

 

Билети за ММФ „Моцартови празници” Правец 2015

онлайн www.eventim.bg

каса в Правец – хотел Правец палас

 

 

 http://www.

Русенската опера е основен участник на ММФ "Моцартови празници" в Правец



Международен музикален фестивал „Моцартови празници Правец`2015

Международният музикален фестивал „Моцартови празници”- Правец е на прага на своето единадесето издание през 2015 година. Създаден през 2004 година, фестивалът преминава от малката бутикова форма до впечатляващите издания на открито през последните няколко години. Фестивалът заслужено се нарежда сред най-големите и авторитетни събития в културния календар на България и региона. Посветени на творчеството на гениалния австрийски композитор В. А. Моцарт, фестивалните дни постепенно разширяват своята програма с отбелязването на световни годишнини – тази година реверансът е към творчеството на П. И. Чайковски и Николо Паганини и гения на френския художник-импресионист Клод Моне. И тази година фестивалът залага на присъствието на имена от световния оперен афиш, предоставя сцена за изява на млади открития, предлага разнообразна и прецизно подбрана програма от оперни, балетни и симфонични продукции, както и съпътстващи концерти и спектакли за деца и възрастни. Фестивалът се организира от Сдружение „Моцартови празници Правец`04” и се осъществява с подкрепата на Министерството на културата и на Община Правец. Генерален спонсор Тера тур сървиз.

Моцартовите празници ще приютят различните видове изкуства и музикални жанрове от 13 до 16 август на четири сцени - откритата сцена пред хотел Риу Правец Ризорт, читалище „Заря 1895”, зала „Тера” на хотел  Риу Правец Ризорт и на площада пред Община Правец.

Официалното откриване на Eдинадесетия международен музикален фестивал „Моцартови празници Правец 2015” ще се състои на 13 август на откритата сцена на езерото пред хотел Риу Правец Ризорт с една от най-успешните и впечатляващи български постановки на операта „Вълшебната флейта” от Моцарт – спектакъл на Държавна опера-Русе. Участват солистите Владимир Василев, Мария Цветкова, Георги Султанов, Даниела Караиванова, Алек Аведисян, Теодора Чукурска, Петя Цонева, Йоланта Николаева, Пламен Папазиков и др., хор, оркестър и балет на Държавна опера-Русе. Диригент Ивайло Кринчев.

Втората вечер ще предложи на почитателите на симфоничната музика незабравима среща под звездите с творчеството на Моцарт, П. И. Чайковски и Николо Паганини с участието на виртуозния полски цигулар – носител на голямата награда от конкурса „Паганини” Мариуш Патира и на елитния оркестър на Русенската филхармония под диригентството на именития бразилски диригент Жозе Мария Флоренсио.

Специален акцент в програмата на фестивала е френската класическа музика,  която ще бъде представена на 14 август. Сцената на зала „Тера” ще бъде превзета от импресионизма в музиката и изобразителното изкуство от 17.00 часа. Клод Моне, Морис Равел и Клод Дебюси ще си поделят сценичното пространство в един вълнуващ филм-концерт с участието на пианиста Илья Овчинников, цигуларката Верустиния Щур-Овчинникова от Русия, младите и талантливи оперни певци Йоана Кадийска и Алек Аведисян. Балетни миниатюри, изпълнения на живо, театрален разказ и мултимедийни прожекции ще пренесат зрителите в изящната френска импресионистична атмосфера.

Моноспектакълът на Мария Елена Инфантино„От Пиаф до Мамбо италиано”, посветен на 100 годишнината от рождението на легендарната френска певица Едит Пиаф, ще привлече вниманието на почитателите на нейното вечно изкуство в пиано-бара на хотел Риу Правец Ризорт същата вечер от 23.00 часа.

Моцартовият шедьовър „Реквием” ще прозвучи на 15 август, от 20.30 часа на сцената на езерото пред хотел Риу Правец Ризорт. Музикално-танцово-театралният спектакъл на Русенската опера с участието на балета, хора и оркестъра на Държавна опера-Русе, се подготвя специално за фестивала. Диригент Карло Донадио /Италия/, режисьор Огнян Драганов, хореография Силвия Томова, художник на декора и костюмите Салваторе Русо /Италия/. Участват солистите Беса Лугичи /Косово/, Снежинка Аврамова, Николай Моцов и Ивайло Джуров, актрисата Бойка Велкова и басът Пламен Бейков.

Моцартовите празници ще завършат на 16 август с очаквания гала концерт на площада пред Община Правец „Класика и поп” с участието на съзвездие от оперни изпълнители, хора и оркестъра на Държавна опера Русе. Диригент Жозе Мария Флоренсио. Концертът се посвещава на оперната прима Христина Ангелакова по случай нейния юбилей. Христина Ангелакова е не само световноизвестна оперна певица, тя е и инициатор на успешната среща на различните музикални стилове и жанрове на една сцена. По нейна инициатива се състояха първите големи концерти с оперни и поп изпълнители на сцените на Народния театър и на зала 1 в НДК. Модел, който тя разшири и утвърди като артистичен директор на „Моцартовите празници” в Правец.

Христина Ангелакова ще бъде и специалният гост тази година в „Срещата с автограф”, която ще се проведе в същия ден от 17.00 часа, преди заключителния концерт и на която ще присъстват нейни ученици, колеги и приятели от сцената, живота и работата. А всички почитатели на нейното изкуство ще могат да се срещнат с нея отблизо и да присъстват на необикновена прожекция, илюстрираща различните страници от богатата биография на оперната примадона. Режисьор на събитията е Христо Симеонов.

И тази година организаторите са помислили за своята най-млада публика. Богата артистична програма, създадена за децата на Правец и малките гости на фестивала ще бъде представена на 15 август от 11.00 часа на сцената на читалище „Заря 1895” в Правец. В матинето със заглавие „Фигаро харесва Моцарт и Росини” се предвижда и участие на самите малки зрители в конкурс за двойник на Моцарт и Констанца, в тематичното представяне на танца от епохата на Моцарт, както и в творческата задача за рисунка на герои на Моцарт.

Красивите фоайета на луксозния хотел Риу Правец Ризорт ще бъдат одухотворени от тематична изложба с картини на един от най-ярките млади  български художници Петър Пиронков.

Билети се продават онлайн и в разпространителската мрежа на ивентим.бг за спектакъла на операта „Вълшебната флейта”, Симфоничния концерт, „Реквием” на Моцарт и моноспектакъла „От Пиаф до мамбо италиано”. Останалите събития от афиша на фестивала са безплатни. На място, в Правец, има каса в хотел Правец Палас. Цени на билетите 10 и 20 лева. За моноспектакъла „От Пиаф до мамбо италиано” местата са ограничени, билети се продават и на място в Хотел Риу Правец Ризорт на цена 20 лева.

 

 

 

 

 


Реквием от Моцарт




"Процесът Мерилин Монро" в Стара Загора тази вечер се мести в залата на Операта



Спектакълът "ПМерилин Монро", роцесът който трябваше да се състои днес, 14.07, на Античния форум в Стара Загора -  се мести в залата на Старозагорска опера поради опасност от дъжд. Началният час е 21 часа.


Класиката среща „QUEEN” на 21 юли в Русе

Световна премиера на рок-симфонията "Queen`s hits" от Любомир Денев

На 21 юли, от  20.00 часа на сцената на Летния театър в Русе Класиката ще се срещне с вечните хитове на любимата рок група на поколения зрители „QUEEN”. Ще прозвучат „Bohemian Rhapsody”, „The Show Must Go on”, „Who Wants to Live Forever”, „We are the Champions”, „I want to break free”, „Crazy little thing called love”, „Somebody to Love”,  „We Will Rock You”, „Love of My Life” в изпълнение на Русенска филхармония и рок банда със солист Теодор Койчинов, под диригентството на младия русенски талант и виенски възпитаник Димитър Косев. Легендарната песен „Barcelona”, която Фреди Меркюри изпълни с Монсерат Кабайе и това сложи началото на „взрив” от последващи дуети на поп и рок певци с оперни звезди, ще бъде представена от солистката на Русенската опера сопраното Владислава Гарвалова и Теодор Койчинов. Оркестрацията на песните и аранжиментите са на Пламен Проданов и Свилен Димитров.

Специално за Класиката среща „QUEENименитият български диригент, композитор и джаз-пианист Любомир  Денев е написал рок-симфонията "Queen`s hits", която ще отбележи своята световна премиера на 21 юли.

На следващия ден – 22 юли, „Класиката среща „QUEEN” гостува в Плевен. Концертът е от 20.00 часа в Парка на Историческия музей.

 Композиторът Любомир Денев за своята нова рок-симфония "Queen`s hits"

„Идеята да се разработят най-популярните песни на култовата група QUEEN е на Директора на Държавна опера – Русе – Маестро Найден Тодоров. Аз се захванах за работа с ентусиазъм, подобен на този, с който преди години написах Битълс-Сюитата за Софийска Филхармония. Но този път реших да се възползвам от поръчката, за да композирам мащабно симфонично произведение, което нарекох Рок-симфония QUEEN‘s Hits.

Използвах 10 песни, които разпределих в тричастен симфоничен цикъл:   В Първата част са темите на Somebody to love, Radio Ga-ga, We are the champions, We will rock you. За Втора част избрах балади и по-бавни песни като The Show must go on, I want it all, Save me, Friends will be friends. Трета част третира Бохемска рапсодия и на Финала като апотеоз на любовта прозвучава Who wants to live forever, като в Кодата се явява реминисценция на началото – мотивът от Somebody to love.  

Трудността на задачата според мен като Автор, бе в намирането на баланс между популярната звучност и по-съвременните изразни средства, както и в съчетаването на два силно различаващи се жанра – поп музиката и симфонията. Трябваше да търся път, който ги свързва по естествен и убедителен начин, като самите песни трябваше да са разпознаваеми от публиката, но авторски претворени и „симфонизирани“ от мен. Мисля че включването на ритъм-секция в оркестровия състав (барабани, соло-китара, бас-китара и пиано) спомага в тази посока и вярвам, че се роди нов жанр – Рок-симфония, а дали резултата е успешен, нека оставим това да реши публиката...”

Композиторът

Любомир Денев - композитор, диригент и джаз-пианист е роден на 12 Септември 1951 г. във Видин. Музикалните му интереси датират от най-ранно детство, когато започва да взема уроци по цигулка и акордеон. Продължава музикалното си образование в Софийското музикално училище в класа по ударни инструменти на проф.  Д. Палиев, което завършва през 1971г.  Като ученик свири във филхармония ПИОНЕР и участва в няколко задгранични турнета, прави първите си композиционни опити главно в полето на джаза и поп-музиката.

 От 1973 Л. Денев следва в Музикалната Академия в София - заниманията му по композиция са с проф. Цв. Цветанов и проф.Пар. Хаджиев, дипломира се през 1979 като оркестров диригент в класа на проф. Константин Илиев. Още като студент си създава име на оригинален и активен джаз-пианист и композитор - със своето джаз-трио участва на няколко престижни международни фестивали в Чехия, Полша, Югославия, Унгария, Румъния, Куба и др.  Две години преди дипломирането си спечелва конкурса за стажант-диригент в Държавния музикален театър “Ст. Македонски”, където работи до 1986, осъществявайки музикалната постановка на редица класически оперети и съвременни мюзикъли. Усъвършенства диригентското си майсторство на международните курсове в Сиена (Ит.) при Фр. Ферара и в Холандия при Ед. Даунс, продължава обучението си по композиция при проф. Анатол Виеру. През 1983-84 Денев пътува в САЩ по Програмата за културен обмен, където се запознава отблизо с мюзикълни продукции на Бродуей и работата по филмова музика в Холивуд, изявява се и като джазмен.  

След 1986 г. Л. Денев е композитор и диригент на свободна практика, често канен от най-добрите Симфонични оркестри в България - в Русе, Бургас, Варна, Пловдив и др. Със СО на БНР прави Премиерни изпълнения и записи на редица нови български творби. Международната му дейност включва записи със Симфоничния оркестър на Гръцкото Радио и ТВ и два компактдиска за американската компания КОНКОРД-Рекърдс (1996 и 98), дава солови джаз-рецитали в Париж, в Германия, Словакия, Унгария и др. В периода 2008-2009 е поканен от Министерството на Културата на Бавария в Международния културен център Вила Конкордия, където твори, изнася лекции и дава концерти.

Като композитор Л. Денев твори във всички музикални жанрове - камерна и симфонична музика, поп-и джаз, както и за театъра, телевизията и киното. Негова музика е изпълнявана в много страни на Европа, в Канада, Мексико, Индия, Русия, Египет, САЩ и Япония. Неговият мюзикъл “Напразни усилия на любовта” гостува в Кайро (1989) с постановката на Българска Камерна Опера - Благоевград, мюзикълът “Законът на Джунглата” (носител на наградата СОФИЯ 1989) има Премиера в превод на френски в Париж (1993), а мюзикълът “Алис в страната на сънищата“ бе поставен на гръцки език в Никозия и Ларнака – Кипър, декември 2012г.

Освен многобройните награди, присъдени на Л. Денев у нас (АСКЕЕР 2001, Кристална лира за джаз 2006 и др), той е удостоен и с няколко престижни международни отличия: за хорова композиция („При Извора“) в Ихлава - Чехия, за камерна музика на Фестивала Интерсонанцен в Потсдам - Германия (за „Игра с вятъра“), Наградата на конкурса Бьозендорфер (Химни на Слънцето за пиано), Златната Ракла 2006 за музиката към филма “Врабците през октомври”, Втора награда на конкурса СОФИЯ 2009 („Кончерто носталджико“ за анс. Софийски солисти) и др.   

БНТ заснема два филма, посветени на творчeството на Л. Денев: “Музиката, която правя” (2000г.) и Умно село - Клубът на тишината (2005г.).

Диригентът

Младият диригент и пианист Димитър Косев е роден в град Русе, през 1992г. Завъшва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" - Русе. Веднага след това русенецът е приет в Prayner Konservatorium - Виена, Австрия, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер – дипломира се с отличие само на 21 години.

Дебютира на диригентския подиум в България през ноември 2013г., откривайки международния конкурс - "Франц Шуберт". С огромен успех в началото на 2015г. дирижира Новогодишния концерт на Русенска Филхармония.

Печели наградата за „Най-изявените млади личности на България“ в категория „Културно постижение“ и е номиниран от Junior Chamber International (JCI) за световния формат – TOYP – „10-те най-изявени млади личности в света“

Акустичният му рок проект „Kristal Bardess‘‘ е избран от продуцента на групата The Rolling Stones в топ 20 на световния конкурс за авторска музика на Shure – Call for Legends, а през месец май 2015г. печели конкурса за авторска музика БГ-Таланти.

Димитър Косев бе удостоен със златна значка "Русе" от кмета на Община Русе - Пламен Стоилов, а малко по-късно е избран за лице на Русе и за културен посланик на града.

Солистът

Теодор Койчинов е певец, придобил популярност с участието си в първия сезон на реалити шоуто  Мюзик Айдъл през 2007 година. Роден е на 26 юли 1980 година в Стара Загора. Завършва Техникум по обществено хранене „Райна Княгиня” в Стара Загора. Продължава облразованието си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, специалност „Поп и джаз пеене”. Занимава се с пеене от 4 годишна възраст, свири на пиано. Печелил е Хит минус едно по Канал 1.

Със специалното участие на

Владислава Гарвалова завършва  ДМА”Панчо Владигеров”- София през 2003 година при доц. Ирена Бръмбарова със специалност класическо пеене.Участва в майсторските класове на проф.Мария Слатинару-Нистор/2002/ и  Гена Димитрова/2004/. През 2005г.  печели стипендия  за специализация  в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто, която я  кани за още един тримесечен курс в Рим през 2008г. Носител е на втора награда от Международния Конкурс "Франц Шуберт" 2009 и на Националния конкурс "Светослав Обретенов" 2002 - награда на публиката.

      Владислава Гарвалова дебютира на родна сцена /Русе/ в „Дон Жуан" на Моцарт с ролята на Дона Елвира /април 2006/, след което постъпва в солистичния състав на Русенска опера. Същата година изпълнява и ролята на Графинята  в „Сватабта на Фигаро” /септември 2006/. Следват Мими от „Бохеми”на Пучини, Микаела от „Кармен” на Бизе, Реквием на Форе, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди - с тази роля Владислава Гарвалова дебютира и на международна сцена в гр.Брашов /Румъния/, Татяна от "Евгени Онегин" на Чайковски, Аида от"Аида" на Верди, Леонора от "Трубадур", Реквием на Верди и Моцарт, Амелия от „Бал с маски” на Верди, Дездемона от „Отело” на Верди и др.

В репертоара на певицата влизат още ролите на Неда от „Палячи” на Леонкавало, Манон Леско и Тоска на Пучини, Антония от „Хофманови разкази” на Офенбах, Норма от едноименната опера на Белини, има богат кантатно-ораториален репертоар.

 

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център тел. 0878 488 802

Онлайн www.eventim.bg

Специални отстъпки наwww.grabo.bg

 

 


Държавна опера-Русе обявява ПУБЛИЧЕН ТЪРГ С ТАЙНО НАДДАВАНЕ ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ



Държавна опера-Русе обявява ПУБЛИЧЕН ТЪРГ С ТАЙНО НАДДАВАНЕ ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ на част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ КАФЕ-КЛУБ, находящ се в гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане” 1, който се състои от: кафе-бар с площ 72 кв.м., санитарни помещения, коридор и открита тераса пред кафе-бар с площ 130 кв. м.


1.Начална наемна цена:
- 1500 лева за периода от 01.04. до 30.09.;
- 1100 лева за периода 01.10.- 31.03.
2. Срок за отдаване под наем 5 години;
3. Депозитът за участие в търга е 100 лв.;
4. Цена на тръжна документация 50 лв;
5. Търгът ще се проведе на 12.08.15г. в администрацията на ДО-Русе от 11.00 часа;
6. Краен срок за подаване на заявления за участие 11.08.15г. до 17.00 ч;.
7. Оглед на обекта може да се извърши всеки работен ден от 9 до 17 ч.

Справки на тел. 082 /825029, Русе, пл. „Света Троица” 7

 


Поради опасност от преваляване Класиката среща АББА в Русе се мести в зала Филхармония от 20.30 часа



На 4.07 концертът Класиката среща АББА се мести в зала Филхармония от 20.30 часа.


Поради опасност от преваляване Класиката среща АББА във Велико Търново се мести в МДТ Константин Кисимов от 20.15 часа



На 5.07 концертът Класиката среща АББА във Велико Търново се мести в МДТ Константин Кисмов от 20.15 часа.


Русенска филхармония представя хитовете на АББА в Ловеч, Русе и Велико Търново



Хитовете на АББА ще огласят летните сцени в Ловеч /3юли/,  Русе /на 4 юли – Летен театър/ и Велико Търново /5 юли – Летен театър/. В концерта „Класиката среща АББА” /ABBA TRIBUTE“/ най-известните песни на популярната шведска група АББА, завладели сърцата на различни поколения, ще прозвучат в изпълнение на Мариана Попова, Дивна и близначките Александра и Владислава Димитрови, рок банда и Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров.

Найден Тодоров разказва защо класиката среща АББА:

"Забелязал съм, че най-големите световни рок групи са се стремяли винаги към симфоничната музика. Можем да започнем с „Дийп Пърпъл” и Джон Лорд, който пише концерт за симфоничен оркестър и рок група и продължава с композиции за симфоничен оркестър. Можем да говорим и за Фреди Меркюри от „Куин” с неговата неистова любов към операта, което води до съвместната му работа по негово настояване с Монсерат Кабайе. Така се ражда песента „Барселона”. Веднага идва ред и на групата АББА с тяхната симфонична творба „Интермецо”, написана през 1974 година, която публиката ще чуе в аранжимент отново на тази година. Миналата година гостувахме с 4 концерта „Класиката среща АББА” в различни градове на България при препълнени зали. И затова решихме да повторим програмата, но този път с български изпълнители. Щастливи сме, че Мариана Попова, Дивна и близначките Алекс и Влади от Х-Фактор ще участват в концертите тази година. Ще прозвучат кавъри на най-популярните и любими за публиката вечни хитове на легендарната група, както и специално написаната от българския композитор и аранжор Пламен Проданов „АББА Симфония” за симфоничен оркестър по теми от песните на АББА.

Вече мога да кажа, че това,  което замислихме преди няколко години като поредица „Класиката среща....” с музиката на най-големите рок групи, които са имали и своята визия и за класическата музика, е факт. Чрез тези концерти успяваме да покажем, че музиката не може да се дели на симфонична, оперна, фолклорна, рок, поп музика и т.н. Музиката е или добра, или лоша. Когато е добра, границите между различните видове музика отпадат...”

Очаквайте „Класиката среща КУИН” на 21 юли в Русе и на 22 юли-в Плевен!

 

 


Светлин Русев, Найден Тодоров и Русенска филхармония със специална концертна програма на два фестивала



На 29 юни, от 19.00 часа в зала Филхармония в Русе, в рамките на петото издание на МФ „Сцена край реката”, Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров ще представи концерт с изключително силна и респектираща програма.  На 30 юни Русенска филхармония ще гостува със същата програма и във Варна по покана на организаторите на ММФ „Варненско лято”. Солист в двата концерта е неповторимият русенски цигулар със световна известност Светлин Русев. За първи път ще прозвучи „Родопска легенда” – вариации за симфоничен оркестър на Анатоли Вапиров. Светлин Русев ще изпълни заедно с Русенска филхармония „Циганката” от Морис Равел. Във втората част на концерта ще бъде изпълнена месата за солисти, хор и оркестър от Карл Дженкинс „Въоръженият човек”. Това е произведението, чиято блестяща интерпретация на „Мартенски музикални дни” в Русе и на „Европейския  музикален фестивал” в София донесе престижната музикална награда „Кристална лира” за оркестъра на Русенската опера и диригента Найден Тодоров миналата година.  На 29 и 30 юни в месата „Въоръженият човек” участват солистите на Русенската опера Мария Цветкова, Андреана Николова, Александър Баранов, Момчил Миланов, Пламен Бейков, хор „Дунавски звуци” с диригент Стелияна Димитрова и хор при Детско-юношеската опера във Варна с диригент Ганчо Ганчев.

Русенската опера има още две изяви на ММФ „Варненско лято” на сцената Фестивалния конгресен център-Варна: на 1 юли ще представи спектакъла на камерната опера „Процесът Мерилин Монро” на съвременния австрийски композитор Роланд Баумгартнер, а на 2 юли – най-новата си триизмерна балетна продукция „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски. Поради големия интерес, спектакълът на „Спящата красавица” ще се играе отново в Русе на 5 юли на сцената на Операта.

Предварителна продажба на билети

Русе - Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център тел. 0878 488 802

 

Варна – Билетен център на ФКЦ-Варна, тел. 052 685 214

онлайн www.eventim.bg

Специални отстъпки www.grabo.bg

 


Световна премиера на операта „Орфей” от канадския композитор Джон Робъртсън в МФ „Сцена край реката”-Русе

На 27 юни, от 19.00 часа, в рамките на Международния музикален фестивал „Сцена край реката 2015” на сцената на Русенската опера за първи път ще оживее една нова творба на 21 век, създадена специално за трупата на Русенската опера. Това е едноактната опера-маска*„Орфей” от канадския композитор Джон Робъртсън. Диригент Найден Тодоров, режисьор Огнян Драганов. Участват солистите Александър Крунев /Орфей/, Петя Цонева /Евридика/, Пламен Бейков /Харон/, Пламен Троански /Хадес /, хор и оркестър на Държавна опера-Русе.

Операта-маска на Джон Робъртсън е второто тематично заглавие от поредицата „Орфей” в афиша на Русенската опера. По идея на директора на театъра Найден Тодоров предстоят още вълнуващи срещи с познати и непознати музикални произведения, написани по теми за митичния герой, свързан с нашите земи.

Джон Робъртсън е роден в Нова Зеландия, където и завършва своето  средно музикално образование. Когато става на 20, в търсенето на приключения, за своя основна посока избира Канада, където решава да остане по за дълго. Там продължава музикалното си образование – завършва композиция в Кралската консерватория в Торонто. Още преди да е започнал да изгражда музикалната си професионална кариера, той започва да композира. Множество негови композиции от младостта му имат своите премиерни изпълнения.

В годините на неговата зрялост много от творбите му се изпълняват в Канада, Австралия, Мексико, в Англия, Швеция и в България.

Преди година няколко негови творби бяха изпълнени в два концерта на Русенската филхармония и бяха записани и подготвени за издаване на компакт-диск. По време на тези записи, режисьорът Огнян Драганов се запознава с канадския композитор и му дава идеята да напише вокално-сценично произведение, което би могло да бъде поставено от самия него на сцената на Русенската опера.

Вдъхновен от успеха на работата си в България и от чудесното предложение, завръщайки се от Русе в Канада, Джон Робъртсън започва да работи над идеята за написването на кратка опера върху сюжет, посветен на митичния Орфей. Композиторът се изправя пред нелекия въпрос за намиране на подходящо либрето. Любовта му към творчеството на Шекспир, който според него,  винаги има какво да каже по всички житейски теми, му дават сили да направи множество проучвания и да открие необходимите източници в произведенията на гениалния драматург и поет за съставянето на либрето. Към Шекспировия текст композиторът добавя само няколко реплики, необходими за провеждането на драматургичната линия. 

Когато либретото е подготвено, музиката, както обича да казва той, сама попада на вярното място и с лекота започва да „илюстрира“ мита за Орфей. За да бъде разказана историята още по-добре, са добавени  и няколко танцови номера – така, както това е направено и някога от Глук в неговата позната оперна версия.

Джон Робъртсън харесва България и повече от три седмици е в Русе. В настоящия момент изработва със солистите на Русенската опера деликатните нюанси на произношението на Шекспировия език и някои по-специални  елементи от музикалната интерпретация.

За разказа на магическата история ще допринесе постановчикът на маската (кратката едноактна опера) „Орфей“, режисьорът Огнян Драганов.

Маестро Найден Тодоров приема предизвикателството като диригент да изгради музикалния ансамбъл на „Орфей“ между солистите, хора и оркестъра на Държавна опера-Русе.

ОРФЕЙ – МАСКА*

Бележки на Пламен Бейков:

Маската е жанр от представленията на дворцовото забавление, характерно за 16 и ранния 17 век в Западна Европа, което най-напред се появява в Италия. Във формата си  маската включва музикална интермедия и представяне на живи картини. Художествените елементи на маската са музиката и танцът, пеенето и актьорската игра, съчетаващи пеене и говорене, които са обединени от общ сюжет, илюстриран със сценография и костюми. В много случаи самите благородници и кралските особи дори с готовност са участвали в маските, представяни в дворците им.

Басът Пламен Бейков, с присъщия му ентусиазъм, се заема с превода на либретото и подготовката на субтитрите.

Встъпителен хор към „Орфей“ на Джон Робъртсън

Орфей със лютнята си кара лесовете,

дори на планините вледенени върховете

снага да приклонят, за да послушат,

на песента, що пеел,  сладостта да вкусят.

Мелодиите пиели тревите и цветята,

цъфтели те от тях, като от слънцето и от водата.

Където пеел той,  цъфтяла пролет вечна

и който чуел го да свири, младостта посрещал.

Дори вълните страшни  на морето,

отпускали лица, заслушани в небето.

Със музиката сладка на своето умение,

прогонвал всяка скръб и грижа от сърцето,

замирал всеки там, заслушан в опиянение.

„Настоящият превод на маската „Орфей“ от Джон Робъртсън е буквален и нехудожествен. Направен е с единствената цел да улесни възприемането на сложния и изпълнен с алегории  изказ на Шекспир, чиито произведения са използвани за съставянето на текста на либретото на музикално-сценичното произведение. Така, мисля аз, че най-лесно ще се заучат музикалните партии на героите.

Моята препоръка към всеки е да намери и да прочете брилянтните художествено-поетични преводи на Валери Петров! След като имате и познавате моя буквален превод, ще можете да се насладите на поетичното настроение и интелигентната изобретателност, които стиховете на Шекспир носят и които Валери Петров гениално е предал на български език. Композиторът е поставил в клавирите ви бележка, по която можете да се ориентирате къде да откриете преведените пасажи (виж “Text Sources For “Orpheus”).Най-малкото, което можете да направите е да прочетете Сонетите на Шекспир. В либретото на „Орфей“ те са само четири. За улеснение съм поставил техните номера в либретото и неговия превод. За съжаление поемата „Страстният пилигрим“, фрагмент от която също участва в либретото,  не знам да е преведена от Валери Петров. По-нататък ще подобря, доколкото умея...,  поетично и художествено моя превод, който ще използвам за субтитрите.” Пламен Бейков


Премиера на балетно-театралния спектакъл „Спящата красавица” - среща на две експериментиращи сцени



Премиерният спектакъл на балета "Спящата красавица" по музика на Чайковски ще бъде представен на 22 юни, от 19.00 часа на сцената на Русенската опера. Спектакълът е съвместна продукция на  Русенската опера и Кукления театър от Варна. С тази премиера се открива и международния музикален фестивал „Сцена край реката 2015“, който се организира и провежда за пета поредна година от Държавна опера-Русе.

Режисьор на „Спящата красавица” е Боян Иванов, сценографията и костюмите са направени от Свила Величкова и Елена Ямантиева, балетната адаптация е на Силвия Томова, видео средата и мапинга са на Тодор Тодоров, 3D анимацията на Елена Ямантиева, гримът и перуките – на Янка Дойчинова. В ролите на принцеса Аврора и принц Дезире ще танцуват примабалерината Весела Василева и Теодор Цаков, фея Люляк - Станислава Караджова, участват още балетните артисти Цветелина Катрин Котова, Антон Иванов, Зорница Петрова, Анджелика Добрева, Ирена Барбукова, Светослав Маринов, Стоян Фъртунов, Милен Харалампиев и др. , както и актьорите от Държавен куклен театър Варна Евгения Василева в ролята на фея Карабос, Стоян Стоянов /Крал/, Веселина Калчева /Кралица/, Диана Цолевска /Каталабют/, Вера Стойкова /Дойка на принцеса Аврора/, Боян Стоянов /придворен в свитата на Карабос/.

След премиерата си в Русе представлението ще гостува на 2 юли и във Варна.

Срещата на екипите на двата театъра не е случайна. Русенската опера в своята 65 годишна история е доказала първенството си по брой експериментални и иновационни за времето си спектакли, а през последните години не само, че съхранява традицията, но я развива с още по-мащабни и смели проекти.

„Ако погледнете афишите на оперните театри в България, ще видите, че почти не се излиза извън  репертоара с оперите на Верди и Пучини. Аз не знам друг театър, който да е правил такива заглавия като „Нос”, като „Катерина Измайлова” на Шостакович, освен Русенската опера. Кукленият театър във Варна също не е обикновен куклен театър, а сцена за авангардни и нестандартни спектакли с един изключителен актьорски състав. Или – това, което се случва в момента съвсем спокойно може да се определи като „среща на две експериментиращи сцени” – категоричен е режисьорът Боян Иванов.

"Опитваме се да направим нещо принципно ново – комбинация между сценично и мултимедийно изкуство, между балет и театър. Надявам се това да бъде едно начало на поредица успешни подобни проекти. Тази постановка е трудна и заради факта, че ще трябва да се преборим с традиционализма на публиката, която е свикнала да гледа познатия вариант на "Спящата красавица". На 22 юни зрителите ще видят какво се е получило от тази симбиоза, но аз се надявам от тук нататък да станем свидетели на подобни разнообразни проекти. Всички знаем, че светът се развива и ние като екип трябва също да се развиваме“ -  коментира директорът на Русенската опера Найден Тодоров.  

Вера Стойковадиректор на Държавен куклен театър-Варна не крие радостта си, че най-после е срещнала сродна душа” в лицето на Найден Тодоров.

„За 10 минути се видяхме с него и за това кратко време си прочетохме в очите, че сме от хората, които не искат да стоят на едно място, искат да търсят, да се случват разни неща. Убедена съм, че нашите съвместни проекти тепърва предстоят. Вярно е, че първото „сливане” на двата различни по начина си на изразяване културни института е леко с напипване – малко като влизане от слънце на тъмно, но мисля, че вече няма проблеми нито за едната, нито за другата страна. Страхотни професионалисти работят тук. Поздравявам ги всички – възхитени сме от техните качества, от техния талант, от начина им на работа. Поклон към техния труд, наистина сме впечатлени. Никой от нас не излиза да почива, когато вече не сме заети. Оставаме да ги гледаме. За мен балетът е едно от най-висшите изкуства. Това е нежно, красиво изкуство, което винаги трябва да живее, изкуство, което ни кара да мечтаем. Същото мога да кажа и за операта – аз съм поклонник на класическата музика! Дано да не им пречим много. Засега сме малко по-тромави от тях, но много скоро се надявам тези взаимни търсения по посока всеки да си намери точното място, да бъдат съвсем изчистени. Аз съм тук и като актриса – директорът е само временна позиция и всъщност професията е това, което те държи и те прави добър мениджър. В нашия спектакъл ще се изявя като дойката. Както ме гледате – едва ли мога да поема друга роля. Куклата, която играе Спящата красавица като бебе ще бъде много по-жива, по-различна с присъствие на сцената...”

Режисьорът на спектакъла „Спящата красавица“ Боян Иванов разкрива пестеливо, че в новия спектакъл на „Спящата красавица” целта не е да „разбие” балета на парчета, а по-скоро да му придаде някакви нюанси, които да насочат вниманието към най-хубавото от това уникално изкуство. Посланието е адресирано по-скоро към неизкушената публика, която не се престрашава да се запознае отблизо с това изключително изкуство. Стремежът е да се преведе класическото заглавие на един визуален език, достъпен за повечето хора днес. За да могат те да отворят сетивата си за него. „Хубавото на съвременните технологии е, че дори след премиерата, ние можем да продължим да подобряваме нашия спектакъл без да нарушаваме неговото съдържание. Технологиите, които ползваме са видео мапинг, 3D моделинг /използвам я за първи път/, тоест можем да приложим моделиране на обектите чрез 3D анимация, която върви заедно с действието. В тези условия всичко е възможно – например тревите и цветята да се поклащат като в естествена  среда, самата среда „оживява”, тоест видеото не е само декор, а то „играе” заедно с артистите – допълва техните изпълнения или доразказва историята. Мултимедията е още един изпълнител в цялото представление.”

Според директора на русенския балет, примабалерината Силвия Томова, нищо не се променя в  класическата трактовка на Мариус Петипа и доц. Калина Богоева от балета. Нейните усилия са насочени преди всичко в адаптацията на хореографията в новия балетно-театрален спектакъл и най-вече в подготовката на артистите, за да могат те да се представят в тази постановка на световно ниво, какъвто е нейният критерий и класа. Самата тя е винаги готова да експериментира и да  рискува. Подобни проекти неминуемо водят до обогатяване и развитие и ако „Спящата красавица” е толкова успешен спектакъл, каквито са очакванията, той би бил солидна платформа за бъдещо развитие на следващи проекти на екипа от Държавна опера Русе. Силвия Томова смята, че винаги има една фигура, която се явява инициатор и мотор – в случая това е Найден Тодоров, по чиято идея изобщо се заговорва за нова и различна версия на „Спящата красавица”. „В приказките има много мъдрост, но и свободата да се извлекат различни поуки. Авторът на първоизточника Шарл Перо никога не определя своите приказни герои само като добри или лоши. Доброто и злото съществуват почти равностойно у всеки от нас. И в зависимост от житейските ситуации, се проявява едното или другото. Така е и с фея Карабос, която никъде не е казано, че е стара и грозна. Тя е забравена. И може би не толкова лоша, както ще видим в спектакъла..”

На 22 юни ще се сбъдне една мечта. Първоначално тази мечта е вдъхновена от директора на Държавна опера-Русе Найден Тодоров, който обожава фантастиката и приказните истории. Сега мечтателите са много повече. И те очакват да видят наяве своя сън и да го споделят със зрителите. На добър час.

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център тел. 0878 488 802

онлайн www.eventim.bg


 

 

 

 

 


21 юни



Поради опасност от превалявания на 21. юни - неделя, Кармина Бурана ще се състои в МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново от 20:15 часа.


Премиера на копродукцията на балетно-театралния спектакъл

Източник Ruseinfo.net,  18 Юни 2015 17:05:38

Премиерата на копродукцията на балетно-театралния спектакъл "Спящата красавица" ще бъде представена на 22 юни 2015 година, на сцената на Държавна опера Русе.

"Това е един нов вид копродукция, която Русенският балет прави съвместно с Кукленият театър от Варна. Заглавието е емблематично за класическото изкуство и балета на Държавна опера Русе. С тази премиера се открива и международният фестивал в град Русе „Сцена край реката“.

Участниците в този премиерен спектакъл се опитват да направят нещо принципно ново, от една страна, то е комбинация от балетно и актьорско изкуство, а от друга, комбинация между сценични емоции и медийно изкуство."

"На 22 юни зрителите ще видят какво се е получило от тази симбиоза, но аз се надявам от тук нататък да станем свидетели на подобни разнообразни проекти. Всички знаем, че светът се развива и ние като екип трябва също да се развиваме“, каза пред медиите днес директорът на Държавна опера Русе Найден Тодоров.

Казано обобщено, в тазгодишното издание на фестивала „Сцена край реката“ ще се проведе със засиленото участие на варненски формации. На 24 юни мюзикълът „Магьосникът от Оз“ ще бъде съвместна изява на оркестъра на Русенска опера и хорът при Детско –юношеска опера при ОбДЦ – Варна.

Реципрочно, във Варна, русенските музиканти и балет ще се представят с три проекта, а именно “Спящата красавица“, операта „Процесът Мерлин Монро“ и концерт на Русенската филхармония с неповторимия Светлин Русев.

Русенската опера ще участва с две представления и в „Софийски музикални седмици“ и в Стара Загора. В русенският фестивал ще има гостуване на Националната капела „Светослав Обретенов“ и Плевенската филхармония, както и на Старозагорската опера. На фестивалната сцената русенци и гостите на град Русе ще могат да видят световната премиера на операта от канадският композитор Джон Робертсън „Орфей“, под режисурата на Огнян Драганов. Идеята в общи линии е Държавна опера Русе да направи последователен цикъл от заглавия с темата „Орфей“.

Директорът на Държавна опера Русе Найден Тодоров и екипът му се стремят да направят международния фестивал в Русе „Сцена край реката“ сцена на изкуствата.
Режисьорът на спектакъла „Спящата красавица“ Боян Иванов уточни, че в него се смесват два жанра. По скоро представеното ще акцентира върху това изящно изкуство – балета, като останалото ще подкрепи основната му линия, по различни начини. Така сътворената от екипа постановка на „Спящата красавица“ цели да покаже дори на зрители, за които това изкуство е далечно, че то е нещо много красиво и уникално по характер. Внедрените в представлението са т.н. видеомапинг и 3D моделинг - нови технологии, представят тревите и цветята да се поклащат живо като в естествени условия, с това и допълват емоционалното преживяване на зрителя.

Според директора на русенския балет, примата Силвия Томова, нищо не се променя във физическата трактовка на Мариус Петипа и доц. Богоева от балета. Тя е постигнала танца в тази постановка да бъде на световно ниво, какъвто е нейният критерии и класа.
Този съвместен проект, ако той се окаже както се очаква от организатори и изпълнители да бъде изключително успешен, ще създаде една платформа за бъдещо развитие на още други проекти на екипа от Държавна опера Русе.

Доброто и злото съществуват почти равностойно у всеки от нас. Провокирани от житейските ситуации избуява едното или другото, а разказа за това си заслужава да се види! Датата е 22 юни 2015 година, 19 часа, когато ще е премиерата на балетно-театралния спектакъл „ Спящата красавица“ на сцената на Държавна опера Русе.

 


„Слугинята-господарка” на камерната сцена на Русенската опера

На 17 юни, от 19.00 часа в познатото за любопитната русенска оперна публика - Оперно фоайе на Държавна опера-Русе, предстои среща с музиката на Джовани Батиста Перголези и неговата опера-бижу „Слугинята-господарка”.

Перголези написва „Слугинята-господарка“ през 1733 г. на 23 годишна възраст. Първоначално тя се изпълнява като интермецо в антракта на неговата опера-серия „Гордият пленник“. „Слугинята-господарка“ поставя началото на нов жанр в оперното изкуство – опера-буфа (опера-комедия).

„Слугинята-господарка“ е изпълнена за първи път в Русенската опера на 25 януари 1994 г. Диригент е Драгомир Йосифов, а в ролите са Виолета Шаханова, Стоян Стоянджов и Димитър Георгиев.

През 2000 г. се състои премиерата на постановката, която се играе и днес. В нея първоначално участват Виолета Шаханова, Евгени Ганев и Владислав Маринов, а диригент е Евгени Димитров.

На 17 юни зрителите ще видят в трите роли Гиргина Гиргинова, Евгени Ганев и Христо Ангелов. Музикалният съпровод ще бъде в изящните ръце на Божена Петрова /чембало/ и елитния Струнен квартет "Черкин" в състав Емил Шейтанов /цигулка/, Велиана Денчева /цигулка/, Елизабета Николова /виола/ и Богдана Пенева /виолончело/ при Държавна опера-Русе.

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център тел. 0878 488 802

 

 


Русенската опера с „Кармина Бурана” в Русе и във Велико Търново

На 20 юни, от 19.00 часа в зала Филхармония, Русе  и на 21 юни, от 20.00 часа в Летен театър, Велико Търново Русенската опера ще представи сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф. В концертното изпълнение на хитовото произведение на Карл Орф участват солистите Диана Василева, Георгиос Филаделфевс и Александър Крунев, оркестър и хор на Държавна опера-Русе. Диригент Антъни Арморе, диригент на хора Стелияна Димитрова.

Знаковата предопределеност на съдбата в уникалните средновековни немски и латински песни е основата, върху която композиторът създава   през периода 1935-36 година своята модерна и иновационна творба. Любов, вино и жени – това са темите, които авторът поднася, превеждайки зрителя през различните житейски етапи на възход и падение.

Грандиозното произведение се превръща в символ на изпълненото с бурни събития 20-то столетие, съчетавайки в себе си висша компилация от разчупена сюжетна линия, внушителни хорове, изключително трудни и виртуозни сола. Прословутата “О, Fortuna”, с която започва и завършва “Кармина Бурана”, има впечатляващо присъствие в музиката към филми (“Ескалибур”, “Доорс” на Оливър Стоун и много трилъри, които включват “Glory”) и в репертоара на едни от най-известните съвременни поп, рап и соул изпълнители. Модерната музика на Карл Орф предизвиква интереса на широк кръг от почитатели – от консервативната оперна публика до най-младата аудитория.

“КАРМИНА БУРАНА”

Светски песни за солисти и хор в съпровод на инструменти и магични картини

“Кармина Бурана” е сценична кантата, както сам я определя немският композитор Карл Орф, в 25 части за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър (14 от отделните части се изпълняват от хора). За първи път произведението се изпълнява във Франкфурт през 1937 година, в Сан Франциско през 1958 година, в Лондон (концертно) – през 1960 година и се налага като едно от най-предпочитаните съвременни произведения.

Текстът е своеобразна колекция от песни за виното, жените и любовта – базирани на ръкописи - поеми на латински, старонемски и старофренски,  датиращи от 1280 година – открити в Бенедиктинския манастир в областта Бойерн. Carmina – означава “стихове”, “песни”, а Burana – е старото име на областта Бойерн, където са открити ръкописите.

“Кармина Бурана” е първата част на трилогията на Карл Орф “Trionfi”, като останалите две са “Cartulli Carmina” и “Trionfo di Afrodite”.

Какво определя голямата популярност на  “Кармина Бурана”?

Написана през 20-ти век (1935г.), “Кармина Бурана” е модерно произведение. Със своята опростена хармония, произведението е различно от много, които са написани през този период. Водещият ритъм и основното музикално чувство позволяват на слушателя да усети веднага въздействието на музиката. Неслучайно поп, рап и соул изпълнители интерпретират прословутата “О, Фортуна” в свои песни. Смята се, че “Кармина Бурана” е интродукция към сериозната музика, особено за хора, които мислят сериозната или “класическата” музика за скучна и монотонна.

Ръкописите

Заглавието “Кармина Бурана” буквално означава “песни от Бойерн”. Йохан Шмелер озаглавява така своя сборник от поеми, който се състои от над 250 ненотирани песенни текстове от 12 и 13 в., намерени през 1803 година в Бенедиктинското абатство, южно от Мюнхен в Бавария. Текстовете са от анонимни средновековни френски, немски, английски и италиански автори. Това е уникална по своята същност светска средновековна поезия на къснолатински, а на единични места и на старинен немски.

През 1934 година Карл Орф попада на Шмелеровото издание и в продължение на две години работи вдъхновено върху тази драматична кантата за солисти (сопран, тенор и баритон), хор, едногласен детски хор, оркестър и танцьори. Корицата на сборника на Шмелер с изображение на колелото на Съдбата повлиява композитора и той реализира премиерата на своето произведение в сценичен вариант, като в центъра на събитията е образът на Съдбата. Във времето се редуват възход и падение, като част от предопределеността в житейския избор. Карл Орф извлича от средновековните текстове философията на човешкото съществуване – като че ли създава астрологична карта на вариантите, които ни предлага Съдбата и само от нас зависи посоката, в която ще насочим своята енергия.

“Кармина Бурана” на Карл Орф се базира на ръкописите на средновековните песни, но композиторът не използва оригиналните мелодии. Когато Карл Орф ги открива за себе си, тези поеми променят своето звучене. На 42 години композиторът е известен повече като преподавател по музика, но пишейки “Кармина Бурана”, той намира своя собствен, верен стил.

КАРЛ ОРФ – немски композитор, преподавател и диригент, е роден в Мюнхен на 10 юли 1895 година, умира на 87 годишна възраст на 29 март 1982 година. Учи Мюнхенската академия, но я напуска, за да постъпи в Армията през 1914 година. Работил вече в оперни театри, се връща в Мюнхен, за да следва при Камински. През 1924 година основава училище “Гюнтер” в Мюнхен, където започва да развива своя траен образователен интерес в областта на детската музикална педагогика. През този период прави редакции на различни опери от Монтеверди (“Коронацията на Попея”, композира кантати и “Въведение” за оркестър по Уилям Бърт.

Неговият педагогически период е оставил най-ярка следа със съставянето на сборника “Schulwerk – Musik fur Kinder” в пет части (1930-35), чието предназначение е за деца. Сборникът включва елементарни музикални откъси, които позволяват на малките музиканти да ги изпълняват с относителна лекота. Голяма част от живота си Карл Орф работи с деца, като използва музиката като възпитателно средство. И мелодията, и ритъма са често пъти разграничавани от думи на немски или английски.

Интересен факт от творчеството на Карл Орф е, че той избягва да назовава своите произведения опери. Например за своята творба “Антигона” (1949) Орф специално подчертава, че това не е опера, а е “музикална постановка” на античната трагедия. Последното произведение на Орф “Пиеса за края на времето” е поставена за първи път в Залцбург през 1967 година. В тази изключителна творба Орф представя една мистериозна постановка, в която е обобщена неговата представа за края на света – пее се на три езика: на гръцки, на латински и немски.

Композиторът смята “Кармина Бурана” за своята най-успешна творба и след премиерата и през 1937 година, той споделя със своя издател, че би могъл да унищожи всичко, което до момента е написал. “С “Кармина Бурана” започват моите избрани съчинения”. А до този момент композиторът бил вече написал опери, кантати, театрална музика, квартети, аранжименти и множество песни.

Премиерата на “Кармина Бурана”

Световната премиера се състои на Градската сцена във Франкфурт на Майн с участието на Франкфуртската опера на 8 юни 1937. Дирижира Бертил Ветцелбергер. Премиерата е с огромен успех и веднага привлича вниманието на други големи театри.

Извън Германия – премиерата на “Кармина Бурана” в “Ла Скала” е на 10 октомври 1942.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Пореден голям успех на Русенската опера в София

Продължителни аплаузи и възторжени викове „браво” огласиха зала „България” в съботната вечер на 6 юни. Русенска филхармония със солист световноизвестният български пианист Людмил Ангелов, под диригентството на Владимир Кираджиев поднесе на софийската публика един  наситен с емоции и виртуозно майсторство концерт, в който две от творбите се изпълняваха за първи път в България. Екзалтираната публика изразяваше бурно своя възторг чрез градиращи аплодисменти, които съпътстваха всяко изпълнение на прецизно подбраните шедьоври на познати и непознати автори.

Концертът започна с очарователното въведение в атмосферата на включените в програмата композитори и техните творби от самия Людмил Ангелов. Неговият увлекателен разказ преведе зрителите през „Прелюдиите” на Ференц Лист, запозна ги с малко известния у нас композитор Шулц-Евлер и неговата „Руска рапсодия”, която преживяваше своето първо изпълнение пред софийската публика /преди това за първи път – в Русе/, за да се стигне до кулминацията на вечерта -  Концерта за пиано и оркестър оп.3 на Мориц Мошковски. Един специален концерт, който е възкресен след като е открит случайно от колекционер на партитури във Франция и неговата редакция е направена от двамата български музиканти – Людмил Ангелов и Владимир Кираджиев. Концертът прозвучава за първи път миналата година във Варшава, сега - и пред българската публика.

Неописуемо въодушевление предизвикаха изпълненията на Русенската филхармония под диригентството на Владимир Кираджиев. Перфектният звук на оркестъра под майсторската палка на Маестрото постигна онова магическо въздействие върху всички присъстващи, което може да бъде сравнено единствено и само със състояние на духовен катарзис. Публиката затаяваше дъх, за да изригне в емоционални и продължителни аплодисменти. Людмил Ангелов изпълни своите клавирни сола с вдъхновението и майсторството на артист, за когото пианото е изразно средство за пресъздаване на чувства, на състояния, на хармония и контрасти. Какъвто и суперлатив да се каже за виртуозния „Маестро на пианото” със сигурност няма да е достатъчен. Зрителите следяха с вълнение движенията на неговите пръсти по клавишите и не можеха да повярват, че тази магия се случва пред очите им.

Съпроводът на Русенска филхармония бе истинско вълшебство. Изумителен щрайх, фантастични сола, динамики, нюанси, оркестров ансамбъл. Оркестър и диригент от световна класа, които демонстрираха силата на своето изкуство заедно.

Зрителите оживено коментираха задоволството си, че присъстват на такъв концерт. Радваха се, че имат шанса да чуят тези великолепни творби в изпълнение на елитните музиканти и споделяха преживяната емоция. След края на концерта, публиката не пускаше солиста, диригента и оркестъра да си тръгнат от сцената. Цялата зала стана на крака!Близо час пианистът Людмил Ангелов и диригентът Владимир Кираджиев с топла усмивка посрещаха пред гримьорната си поздравленията на всички почитатели, които се редяха на дълга опашка, за да изразят своя възторг от концерта. „И да поздравите непременно оркестъра! Световни!” – поръчваха развълнуваните зрители.

Оркестър, за когото крайдунавската столица Русе отдавна е тясно пространство.

Адмирации за талантливия диригент и директор на Русенската опера Найден Тодоров, който не позволи този оркестър да наруши своя състав и който запази неговото ниво-марка в годините. Русенска филхармония може да конкурира всеки един голям европейски оркестър. И в това се убедихме за пореден път на 6 юни в зала България. Концертът, който ни представиха музикантите заедно с големите майстори Людмил Ангелов и Владимир Кираджиев е най-яркият акцент в програмата на 46-то издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици”.

Концерт-фойерверк, който дълго ще се помни.

 

 


Русенският балет гостува в София на 25 юни

МОДЕРЕН БАЛЕТ, ХИП-ХОП, ДЖАЗ И ЛАТИНО РИТМИ В СПЕКТАКЪЛА НА РУСЕНСКИЯ БАЛЕТ „ОТКРОВЕНИЯ”

На 25 юни от 19.00 часа, балетът на Държавна опера-Русе ще представи на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски” своята най-нова продукция „Откровения”. Гостуването в София е по покана на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици”.

След премиерата на „Откровения” в Русе /на 29 април – Международният ден на танца/, критиката възторжено отбеляза, че „този спектакъл показва в едно ново амплоа русенския балет – на границата между екстаза и напълно овладения език на човешкото тяло, който е безграничен...

.....Това беше овладяна стихия, еманация на танцуващото въображение, освободено от постулатите на класическия балет, освободено да мечтае и да твори, докато танцува, докато превежда езика на тялото на езика на емоциите и чувствата, в синхронизирана подборка на музикалните парчета, върху които се играеха етюдите. Беше безумно върховно /insanely supreme, както би се изразил покойният Стив Джобс, таткото на Apple/ усещане за вибрация от сцената към публиката и обратно към сцената.....” – Пламен Калинов, в. „Бряг”, 1 май 2015.

Спектакълът Откровенияна Държавна опера – Русе е калейдоскоп от различни танцови техники и светоусещания. В него са представени танцовите фантазии на четирима от най-нашумелите ни танцьори и хореографи в момента – както на българската, така и на европейската сцена. „Ангелина Гаврилова, Анна Донева, Асен Наков и Християн Бакалов сътвориха божествения огън на „Откровения” /Пламен Калинов, в. „Бряг”/. Ангелина Гаврилова е солистка на Балет Арабеск, с репертоар от над 70 роли и редица участия в различни театрални и телевизионни проекти. Преподава модерни техники, композиция и импровизация, учебна практика, специалност "Модерни танци" в Националното училище за танцово изкуство. В танцовата си композиция от албума Тишината в мен тя ползва музика на несравнимия цигулар Гидон Кремер. Сминиатюрата Молитва Анна Донева, на основата на Сюита за виолончело от Й.С. Бах, пресъздава състоянията на надежда и вглъбяване, от които се нуждае всеки в търсенето на своите съкровени мечти.Авторката е сред малцината българи, специализирали хореология и рилийз в престижния Лабан Център Лондон (Laban Centre London). Асен Наков също оформя своя творческипочерк като солист в балет Арабеск. Работи със световноизвестни хореографи от САЩ и Канада, Англия и Холандия. В своята танцова миниатюра той използвахита на Енгелберт Хъмпърдинг  Сянката на твоята усмивка, невероятния глас на перуанската легенда Има Сумак и колаж от латино ритми,за да изрази сложният лабиринт от взаимоотношения между мъжа и жената. Християн Бакалов е европейска и световна звезда като танцьор, с престижни проекти във Франция, Белгия, Норвегия и САЩ. Той е автор на мъжки танц, чиято основа са емоционалните послания с вечния шансон на Au Suivant на Жак Брел.

Художественият ръководител на балетната трупа на театъра Силвия Томова дава шанс и на двама млади изпълнители от балета - Александър Марков и Мариян Янков, да се изявят и като хореографи. Техният хип-хоп танц Странен отряд е и с ефектнотомултимедийното решение, също дело на балетен артист от трупата - Теодор Цаков.

Виртуозният танцьори световен първенец на Electric boogaloo Свен Велер подари на Русенска опера своя танц Музикална кутийка, поставен от него с балетните артисти от трупата.

На 25 юни публиката ще се срещне с най-бурно развиващите се танцови стилове, които изразяват чувствителността на младите хора днес.

Участват Весела Василева, Елена Харалампиева, Зорница Петрова, Беатрис Ралева, Радка Петрова, Никол Джиброва, Малина Арнаудова, Детелина Кремакова, Цветелина Катрин Котова, Грета Георгиева, Жаклин Драганова, Александър Марков, Мариян Янков, Теодор Цаков, Стоян Фъртунов, Антон Иванов, Деян Добрев, Михаил Дамянов и др.

Цени на билетите от 8, 10, 12 и 15 лева.

Билети на касата на Национален музикален театър „Стефан Македонски” и онлайн и в разпространителската мрежа на Ивентим. Специални отстъпки www.grabo.bg

 


Държавна опера-Русе гостува на МФ „Софийски музикални седмици” с „Процесът Мерилин Монро” на 26 юни

Залата на Българската академия на науките ще се превърне в камерна сцена, на която ще бъде представена на 26 юни, от 19.00 часа за първи път  пред софийската публика камерната опера „Процесът Мерилин Монро” на съвременния австрийски композитор Роланд Баумгартнер. Либретото е на Джейрон Тино, диригент Андрия Павлич /Босна и Херцеговина/, режисьор Огнян Драганов, художник на костюмите Първолета Чавдарова-Летиция. Участват солистите Стоян Стоянджов, Анита Шишкова, Теодора Чукурска, актьорите Цветана Радушева и Илия Деведжиев, оркестър и балет на Държавна опера-Русе. Русенската опера гостува в София по покана на Международния фестивал „Софийски музикални седмици”.

Световната премиера на „Процесът Мерилин Монро” се състоя с голям успех в Русе на 29 октомври 2014 година на новооткритата „Сцена-Ателие” в зала Филхармония. На втория спектакъл присъства и самият композитор, който възторжено прие първата сценична интерпретация на своята опера. Композиторът бе приятно изненадан и очарован от оркестъра, от изпълнителите, от режисьорското решение и заяви желанието си за следващи бъдещи съвместни проекти.

„Процесът Мерилин Монро“ е нова оперна творба, родена в една от музикалните столици на света - Виена. Създателите на спектакъла показват, че операта разказва не само истории от миналото или приказни сюжети. Напротив, оперното изкуство може разбираемо, увлекателно да представя и съвременния начин на живот. Нужно е само малко повече въображение отвъд инерцията на стереотипите.

„Процесът Мерилин Монро“ обединява усилията на творци от различни страни. Роланд Баумгартнер е с впечатляваща биография: обучение във Виенската музикална академия, специализация при Ленард Бърнстейн, съвместна работа с Филаделфийска и Пражка филхармония, музика към няколко холивудски продукции, работа с поп легендата Енгелберт Хъмпърдинг...Диригентът Андрия Павлич е близък приятел на Баумгартнер от обучението си във Виенската музикална академия, а също така има престижни участия като във Фолкс опер и преподавателска дейност в консерваторията „Густав Малер“ - Виена. В режисьорското си нестандартно решение Огнян Драганов търси още по-активно и органично взаимодействие между оперни и драматични артисти. Неговият спектакъл е динамичен, атрактивен, силно театрален и въздействащ.

 „Процесът „Мерилин Монро“ е последната творба на Роланд Баумгартнер. Съдържанието на операта отразява именуването на улица във Виена с името Мерилин Монро. Група граждани завеждат дело срещу решението на Кметството. Сценичното действие отразява процеса, в който се представят позициите и на двете спорещи страни. Оживяват познати и непознати моменти от живота на именитата актриса, Мерилин Монро, които със социалната си проекция в живота на САЩ през 50-те и 60-те години на миналия век, пораждат противоречиви реакции. Финалът е  отворен. Крайното решение ЗА или ПРОТИВ е в ръцете на публиката-жури.

Авторът Роланд Баумгартнер (1955) учи пиано и тромпет във Виенската консерватория. През 1979 г. заминава да специализира при Ленард Бърнстейн. Занимава се активно с диригентска дейност, дирижирал е оркестри като Пражката филхармония, Филаделфийската филхармония, Виенски фестивален оркестър, Симфоничния оркестър на Болшой театър. Композира филмова музика, включително „Смъртоносни игри”, „Дъщерята на Йосиф“, „Али Баба“ и др. Работил е за поп изпълнителите Енгелберт Хъмпърдинг и Питър Хофман. Най-голямата му оркестрова творба Missa Pacis (World Peace Fair) е посветена на 200-годишнината от създаването на Конституцията на САЩ. Представена е в Бон и Линц, в сътрудничество с Брукнеровия фестивал и Австрийската обществена телевизия (ORF). По повод 100-годишнината от началото на Hollywood създава специална симфонична поема, издадена през 1996 г. на CD. Роланд Баумгартнер е първият западен композитор, по чиято музика е реализирана филмовата версия на балета „Али Баба“ - копродукция между бившия СССР и САЩ. В него участват солисти на балета Атланта и Болшой балет, а либретото е написано от дъщерята на бившия съветски външен министър Манана Шеварднадзе. През 2004 г. Баумгартнер създава мюзикъла „Къщата на мечтите“, посветен на австрийския художник Фриденсрайх Хундертвасер. През 2008 г. написва  „Opera Mystica“ по текстове на Конфуций, Буда, Исус, Авраам и Мохамед, чието послание е диалога между културите. През 2010 г. композира неоромантичната опера "Лутър", представена в театър „Хоф“  и в Байройт, а след година и операта "Светът на Хофман" за Театър „Хоф“ в Бамберг.


Людмил Ангелов, Владимир Кираджиев и Русенска филхармония с изключителен концерт в Русе и София

На 4 юни, от 19.00 часа в зала Филхармония русенци ще имат привилегията да се насладят първи на симфоничния концерт на Русенска филхармония с участието на изтъкнатия български пианист Людмил Ангелов под диригентството на Владимир Кираджиев. На 6 юни Русенска филхармония ще гостува в София – в зала България, по покана на организаторите на международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици”. Елитният оркестър от крайдунавската столица ще се представи в Русе и в зала България с впечатляваща програма от симфонични творби, като две от тях ще отбележат своето първо изпълнение в България. Ще прозвучат „Прелюдии” от Ференц Лист и за първи път ще бъдат изпълнени „Руска рапсодия” от Шулц-Евлер и „Концерт за пиано и оркестър оп.3” от Морис Мошковски. Диригентът Владимир Кираджиев и виртуозният пианист Людмил Ангелов са единствените интерпретатори на „Концерт за пиано и оркестър оп.3” от Морис Мошковски. Концертът се счита за изгубен, докато в едно имение, заедно с други ранни творби и дневници, запазени в Френската Национална библиотека се намира саморъчно написаната ръкописната партитура. В резултат идва „втората премиера” на концерта на 09.01.2014 в залата на Варшавската филхармония с българския пианист Людмил Ангелов, диригента Владимир Кираджиев и Симфоничния оркестър на Жешовската филхармония „Артур Малавски”.

От 24 май до 29 юни ще продължи 46-то издание на международния фестивал Софийски музикални седмици, чиято определяща фраза тази година е „Среща на зрелостта с младите, които пишат историята на XXI век“. Музиканти от десет държави и няколко поколения се обединяват, за да ни представят нови и утвърдени творби в различни формати. 25 основни събития и съпътстваща програма с ученици и студенти по музика ще зарадват почитателите на класиката.

Програмата

„Прелюдиите” (Les Preludes) е може би най-известната от 13-те симфонични поеми на Ференц Лист. Вдъхновена е от Meditations Poetiques („Поетични съзерцания”) на Алфонс дьо Ламартин, като четирите части на музикалната форма съответстват на отделните части на поемата. Ярката оркестрация и многообразните превъплъщения на основната тема предизвикват към дълбок размисъл, който допълнително се утежнява от философския и риторичен (или не?) въпрос, който Лист задава чрез Ламартин: “Какво е нашият живот, ако не серия от прелюдии към тази непозната песен, чиято първа тържествена нота е смъртта.”

„Поетични съзерцания” на Ламартин е стихосбирка, публикувана през 1820 г., показваща едно ново за времето си чувствено отношение към явленията в живота. При първата публикация книгата съдържа 24 поеми, а през 1849 г. са вече 41. (1849 г.)
Колекцията се отличава с въздишки на душата на Ламартин, която извиква спомени и изразява съжаления, надежди и отчаяние, страх от смъртта. Но тези импулси на душата са неотделими от чувството на природата - приятел, с която поетът споделя своите радости и скърби. Описването на природни пейзажи, е израз на състоянието на самия ум. Ламартин също се опитва да изрази отношение си към отвъдното. Въпреки че вярва дълбоко християнски, той няма точната сигурност, което понякога го кара да се съмнява, но в крайна сметка надделява триумфа на надеждата за безсмъртие.

Ференц Лист (на унгарски: Liszt Ferenc) или Франц Лист (на немски: Franz Liszt) е австро-унгарски пианист и композитор - романтик. (22.11.1811, Райдинг, Унгария – 31.07.1886, Байройт, Германия).
Той е бил един от най-известните изпълнители в Европа през ХІХ, признат особено заради невероятните му пианистични способности. И днес той се смята за един от най-великите пианисти в историята.
Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което прави неговото влияние видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като педагог. Той е признат и като основоположник на формата на симфоничната поема, както и на модерния солов пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.
На 11-годишна възраст започва да дава публични концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.
Концертира в цяла Европа, като непрекъснато е на път. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, градът на Гьоте, Шилер и Хердер. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.
През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията за музика в Будапеща. Близък приятел с Рихард Вагнер, за чиято кариера се грижи бащински. Вагнер се жени за една от дъщерите му – Козима.
Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий

Адолф (Андрей) Шулц-Евлер е полски композитор и пианист. Роден е в 1852 год. в Радом ( днешна Полша, тогава част от Руската империя). Ученик по композиция на Станислав Монюшко във Варшава и на Карл Таузиг по пиано в Берлин. 1882-89 е професор по пиано в Филхармоничното музикално училище в Москва, от 1884 до 1904 - и в музикалната академия в Харков. Автор е на камерна музика, както и на множество произведения за пиано, между които особена популярност добива неговата клавирна парафраза на валса "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус.

Клавирния концерт в си минор, оп. 3 Мошковски пише още по времето, когато посещава Новата берлинска музикална акадмия през 1872. Заедно със своя приятел и колега Филип Шарвенка той наема залата на Берлинската певческа академия за една вечер - концерт със собствени произведения. Първото изпълнение на Концерт за пиано се провежда в събота, 27.02.1875 под диригентството на Лудвиг фон Бренер и с композитора на пианото. Изпълнени са още Симфония в ре минор и Каприз оп. 4. Премиерата е успех и Антон Рубинщайн оценява положително концерта.
Концертът за пиано, обаче, остава непубликуван. Макар че издаването му е било резервирано в едно голямо френско издателство, той го замества с Втория концерт ор. 59. И по-късно той гледа критично на своята ранна творба, въпреки че я преработва и през 1875 г. го изпълнява заедно с Ференц Лист като второ пиано. Благодарение на този факт концертът все пак придобива известност, въпреки че друго публично изпълнение от тогава няма.
По-късно, след смъртта на композитора, неговия ученик Бернард Полак иска да публикува концерта в изд. „Петерс”, но не можал да намери ръкописа. Отдавна концертът се счита за изгубен, докато в едно имение, заедно с други ранни творби и дневници, запазени в Френската Национална библиотека се намира саморъчно написаната ръкописната партитура. В резултат идва „втората премиера” на концерта на 09.01.2014 в залата на Варшавската филхармония с българския пианист Людмил Ангелов, диригента Владимир Кираджиев и Симфоничния оркестър на Жешовската филхармония „Артур Малавски”.

Морис Мошковски (Moritz Moszkowski) е роден на 23.08.1854 г., като второ дете на средно полско-еврейско семейство в Бреслау в тогавашната Силезия (днес Вроцлав), умира на 04.03.1925 в Париж. С рано показан музикален талант, учи пиано с майка си, а през 1865 постъпва в Консерваторията в Дрезден. От 1869 г. учи в Берлин в „Звездната” консерватория при Едуард Франк (пиано) и Фридрих Kил (контрапункт). Малко след това постъпва в берлинската Нова музикална академия при Теодор Кулак (пиано), Рихард Вьорст (композиция) и Хайнрих Дорн (оркестрация). На върха на славата си като концертиращ пианист, той приключва кариерата си поради нервно заболяване и се премества през 1897 г. в Париж и се установява в Европа като композитор и диригент. Неговите Испански танци оп. 12 за пиано на четири ръце му донасят голям търговски успех и въпреки някои проблеми в личния живот, неговите остроумия му донасят известност като непоправим бохем. Придобил репутация като педагог по пиано, преподава на многобройни пианисти и диригенти, които по-късно стават известни като Йозеф Хофман, сър Томас Бийчъм, Хоакин Tурина, Ванда Ландовска и др. Дори и днес етюдите Мошковски за пиано са включени в много страни в образователния стандартен репертоар.
Мошковски пише произведения за пиано, камерна музика, концерти и театрална музика, включително и два клавирни концерта, Концерт за цигулка, три оркестрови сюити, една опера и един балет. Поколения пианисти от "Златния век на пианото", като Сергей Рахманинов, Леополд Годовски или Владимир Хоровиц, използват виртуозни пиеси на Мошковски като бис.

Солистът

Людмил Ангелов е роден във Варна. Пианистът завършва Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалният пианист и педагог Константин Станкович.
 Людмил Ангелов е отличен с награди от международни конкурси, в това число “Виртуози на клавирната музика” (Чехия, 1973), Сенигалия (Италия, 1976), “Фредерик Шопен” (Полша, 1985), Международен конкурс Палм Бийч (САЩ, 1990) Piano Masters (Монте Карло, 1994) и World Piano Masters Tour (Франция, 1997).
Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, концерти c камерна музика и е солирал с всички български и с много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на музиканти от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Фьодор Глушченко, Джордж Пехливанян, Жoзeп Понс, Педро Халфтер, Енрике Гарсия Асeнсио, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и др.
През сезона 1987/1988 Людмил Ангелов представя събраните творби на Шопен за пиано в цикъл от дванадесет рецитала. За това уникално събитие той получава отличието “Млад музикант на годината” в България. Участвал е и в някои от най-значимите Шопенови фестивали. През 1999 изпълнява с огромен успех Интеграла с музика на  Шопен в Мадрид и други градове в Испания.
Дебютният му рецитал в Ню Йорк е през 1990 в Линкълн Център. Свирил е също така и в залите на Берлинската филхармония, “Плейел” и “Гаво” в Париж, “Херкулес” в Мюнхен, “Концертгебау” в Амстердам, Операта в Монте Карло, “Брукнерхаус” в Линц, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, “Аудитори” в Барселона, “Палау” във Валенсия, концертните зали на Московската и Миланската консерватория, Двореца на музиката в Атина, KBS в Сеул и др.
Людмил Ангелов живее в Испания, където е основател и понастоящем артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо.
Сред неговите изяви през 2000 най-успешни са рециталите му на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. През 2002 Людмил Ангелов дебютира на Фестивала в Нюпорт (САЩ).
Пианистът има записи за RСА, Gega new, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с Ронда и Вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”.
През 2006 Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин на Международния музикален фестивал в Толедо. През същата година осъществява заедно с цигуларя Веско Ешкенази интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Най-новият компактдиск на пианиста издаден от Gega New включва “Испански танци” от Енрике Гранадос.
През сезона 2009/2010 Л. Ангелов осъществи няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на 5-те клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics.
Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония и е член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата в Толедо.

Диригентът

ВЛАДИМИР КИРАДЖИЕВ е български диригент и композитор, член е на Съюза на българските композитори. Автор е на камерни и симфонични произведения. В последните две десетилетия живее и преподава във Виена.

Още в началото на 80-те години, след специализациите си по дирижиране при известните диригенти – в Германия – при Курт Мазур и в Италия – при Франко Ферара, пътят му е предопределен да работи извън България. В края на 80-те става асистент на проф. Карлос Остерайхер, специализира при него в Университета за музика във Виена, където по-късно получава докторската си степен и започва да преподава.

Като диригент е гастролирал в почти всички български филхармонични оркестри, дирижирал е продукции на Дойче Опер и на Комише опер-Берлин, Метропол театър – Берлин, Щадттеатър Люцерн, Латвийската национална опера Рига, Софийската опера и балет, Татарската национална опера-Казан,  Краковската Опера-Полша. Ръководи няколко симфонични оркестри в Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария, България, Литва, Латвия, Русия, Полша, Мексико, Колумбия, Южна Корея и Китай. Работи със звезди като Анна Нетребко, Елина Гаранча, Майя Ковалевская, Мати Салминен, Рафал Блехач, Рудолф Нуреев, Рене Коло, Шаром Кам, Гай Туврон и много други.

От сезон 2008 - 2009 г. е артистичен директор на държавната филхармония в Жешов, Полша и артистичен директор на музикалния фестивал в Lancut, Полша. През сезон 2013 - 2014 той е първият гост-диригент на Opera na Zamku в Шчечин, Полша. Владимир Кираджиев има следните записи: 1996 - творби на Шьонберг и Лутославски, 1998 - "Тоска" от Пучини, 2000 – произведения от съвременни австрийски композитори, 2001 - валсове и полки на фамилията Щраус. От лятото на 1994 - 1995 г. е доцент в Института за диригенти в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Симфоничният оркестър на Държавна опера – Русе е създаден през 1948 от именития български диригент и композитор Константин Илиев. Особено значение в биографията му имат реализациите на такива крупни художествени проекти като първата в България оригинална версия на Матеус пасион от Бах, ораторията Раят и Пери от Шуман, кантатите Иван Грозни и Александър Невски от Прокофиев, Симфония №13 от Шостакович, Годишните времена от Хайдн, Песен за земята от Малер, българските премиери на творби от Р. Щраус, Хиндемит, Месиен, Стравински, Г. Канчели, Р. Шчедрин, Лютославски, Бърнстейн, както и световните премиери на произведения от българските композитори П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, В. Казанджиев, К. Кюркчийски, Е. Табаков и др. Изключително събитие в историята на състава е съвместната му работа с Дмитрий Шостакович и авторската премиера на неговия Втори клавирен концерт през 1958.

Значителен принос за развитието и израстването на оркестъра имат българските диригенти К. Илиев, Е. Караманов, Д. Петков, С. Попов, И. Темков, А. Владигеров, А. Найденов, Е. Табаков, Р. Байраков, А. Измирлиев, Ц. Делибозов, Г. Димитров и редица диригенти и солисти от класата на К. Мазур, К. Цеки, Е. Светланов, В. Гергиев, С. Рихтер, Р. Керер, И. Ойстрах, Л. Коган, С. Акардо, Р. Ричи, В. Спиваков, Ф. Петраки, Р. Коен и др.

Оркестърът е инициатор на значими за българската музикална култура събития като Международния фестивал Мартенски музикални дни и първият в България филхармоничен фестивал Зимни музикални вечери. Участник е в международните фестивали Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Варненско лято, както и на такива големи международни форуми като Берлинския музикален фестивал и Сиенски музикални седмици, където сътрудничи с Ф. Ферара, К. М. Джулини, Г. Рождественски, К. Ричарели, Б. Белкин, Ю. Башмет и др.

Осъществява турнета в Германия, Полша, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Испания и Франция. Притежава записи в БНР, БНТ и Берлинското радио. Реализира серия от компактдискове за Форлан – Франция и Виена Модерн мастерс – Австрия.

След учредяването на ОФД – Русе през 1999 съставът изпълнява успешно новите си задачи като оперно-симфоничен оркестър и поддържа богат оперен репертоар с творби от Верди, Пучини, Бизе, Белини, Доницети. Участва в оперните фестивали на о. Родос (Гърция), о. Палма де Майорка (Испания) и Солотурн (Швейцария), осъществява серия от гастроли в Германия, Белгия, Испания и Португалия, Франция и Швейцария.

От 2005 директор на ОФД – Русе е диригентът Найден Тодоров.

Съставът на ОФД – Русе е трикратно удостоен с наградата Кристална лира на СМТДБ – през 2003 за участието на Симфоничния оркестър в МФ ММД, през 2004 за балетния спектакъл Спящата красавица и през 2006 – за представянето на хора във фестивала Софийски музикални седмици.

През 2006 ОФД – Русе получава признанието и на публиката с наградата Музикант на годината за творческа дейност.

За принос към развитието на българската култура Русенското оперно-филхармонично дружество получава през 2009 и наградата Златна книга на Европейския форум на експертите, като обществено признание за високия престиж и почетен статут на институцията.

От лятото на 2010 ОФД – Русе е преобразувано в Държавна опера – Русе.

През 2012 Русенската опера получава за пореден път наградата Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Classic FM в категорията Постановъчен екип за реализацията на операта Нос от Д. Шостакович, представена в рамките на 52. МФ Мартенски музикални дни, а директорът на операта – диригентът Найден Тодоров, получава същата награда в категорията Награда на публиката, като през 2013 печели и наградата Музикант на годината на БНР.

През 2014 година Симфоничният оркестър на Русенската опера и Найден Тодоров получават престижната награда Кристална лира за изпълнението на месата Въоръженият човек от Карл Дженкинс и за участието си в премиерата на операта „Хофманови разкази” от Жак Офенбах в рамките на 54. Международен фестивал „Мартенски музикални дни”. През месец май, тази година, Държавна опера-Русе получи като състав още две престижни награди: „Музикант на годината 2014” – в категория Ансамбъл на годината и Награда „Русе” за изключителни творчески успехи и ярко присъствие на националната и международна музикална сцена, високо професионално и артистично равнище на музикалната продукция и особен принос за популяризирането на град Русе като един от водещите музикални центрове в България и региона.

 

 


Шопен, Сибелиус и Чайковски в романтичен концерт на 2 юни

Антонина Бонева, Вяра Трендафилова, Стоян Даскалов и Наталия Радославова са звездите в една музикална вечер, посветена на световните годишнини на Шопен, Сибелиус и Чайковски, както и на Маскани и на Камий Сен-Санс. На 2 юни, от 19.00 часа в зала Филхармония талантливите артисти ще поднесат на русенската публика разнообразна програма от клавирни пиеси, рядко изпълнявани песни, арии из опери на Маскани, Пучини, Камий Сен-Санс. Виртуозната пианистка Антонина Бонева ще зарадва почитателите на Шопен с изпълнения на Мазурка № 4, ла минор, оп. 17, Балада № 1 в сол минор, оп. 23, Ноктюрно до диез минор, опус посмъртен, Скерцо № 2 в си бемол минор, опус 31. Вяра Трендафилова ще изпълни в съпровод на Антонина Бонева песни на Сибелиус и арии из оперите „Дама Пика” на Чайковски и „Самсон и Далила” от Сен-Санс. Тенорът Стоян Даскалов ще изпълни любимите на публиката арии на Каварадоси от операта „Тоска” на Пучини и на Туриду от операта „Селска чест” на Маскани. Ще му акомпанира Наталия Радославова.

АНТОНИНА  БОНЕВА произхожда от фамилия на именитии музиканти. Завършва НМА ,,П.Владигеров’’  при проф. Николай Евров. Специализира в Кралската консерваториа, Антврпен, при проф.Фредерик Геверс, който пише: ,,Тя е много талантлива, както музикално, така и пианистично!’’. Усъвършенства се в майсторски курсове в Германия, Франция и Италия при световноизвеестни пианисти, които споделят: ,,Бонева е блестяща концерта от Шопен”-Ивон Лефебюр, ,,.Сърдечни поздравления и най-искрени пожелания за успех”-Алдо Чиколини, ,,А. Бонева имаше блестящо утвърждаване с победата за Наградата ,,Ланчано’’. Намирам в нея музикален темперамент от най-висока класа и изключителна музикална природа.’’- Серджо  Пертикароли, Вицепрезидент на Академия ,,Санта Чечилия’’.който й присъжда и персоналната си награда. Солира в Рим на Интернационален оркестър под егидата на ЮНЕСКО. Тя концертира с успех в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция на фестивалите ,,Радио Франс’’, ,,Музкално лято Френтана’’, ,,,Алекс де Врийз’’, ,,Апоония’’, ,,Среща на клавиатурата’’, в Интернационален  културен център и Кралската опера - Антверпен, Театър ,,Шатле’’ и Зала ,,Гаво’’ – Париж, Театро Олимпико и Театър ,,Екселсиор’’ – Италия, Зала Бьозендерфер в Мюзикферайн-Виена, ,,Концертхюсет’’, Стокхолм, ,,Кемал Режит Хол’’Истанбул  Била е солистка на Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Симфониета ,,София’’, оркестрите ,,Стравински’’ и ,,Амадеус’’ и тези в страната. БНТ реализира неин филм-портрет, БНР, Радио Франс и италиански телевизии излъчват нейни записи. Записва за ,,Старс Рекордс’’ Бах, Бетовен и Брамс. През юбилейната година на Шопен, тя е поканена в Почетния комитет за честванията. Свири в Театро Олимпико в Италия, отзивите са: ,,Изключителната българска пианистка Антонина Бонева я чухме в прочувствената и лирична интерпретация на фамозния втори концерт от Шопен. С абсолютно техническо господство, изящна гъвкавост на звука и пееща мелодичност...’’                                                          

,,С мощното и същевременно вибриращо, чувствително изпълнание на една от последните сонати на големия Лудвиг, Антонина Бонева демонстрира, че е Бетовенова изпълнителка от голяма класа.’’ -  Ди Ньое Газет – Антверпен.

,,...Тази пианистка (А.Бонева) притежава трансцендентални качества...”

Мит Скапюс ,,Музикална седмица’’ – Антверпен                                              

,,Антонина Бонева притежава енергия и солидна техника. Тя има съвършено музикално разбиране.. и изпълни запленяващо своята Шопенова програма.” Ди Ньое Газет, Антверпен.

Българо-шведското мецосопрано ВЯРА ТРЕНДАФИЛОВА е определяна като ,,кадифения български глас”, и е отличавана по ,,красивия си белкантов тон”. Тя гостува в оперни постановки  и на концертните подиуми в Швеция, Норвегия, Испания, Чили. Работи с диригентите Арнолд Остман, Стивън Меркурио, превъплащава се в ролите на Ромео, Далила, Азучена, Амнерис и др. Учредител е  на  сдружение ,,Оперисимо”, Стокхолм,  което работи и в посока за развитие на  културните  взаимоотношения между Швеция и България. През 2014 година сдружението отбелязва с празничен концерт 100 годишнината от дипломатическите взаимоотношения между България и Швеция и 100 години от рождението на Борис Христов.

СТОЯН ДАСКАЛОВe солист на Държавна опера-Русе и на Пловдивската опера. Има внушителен репертоар от централните тенорови роли от оперите “Аида”, “Риголето”, “Набуко”, “Бал с маски”, „Трубадур”, „Травиата”, „Атила” от Верди, “Тоска”, “Мадам Бътерфлай” от Пучини, “Любовен еликсир”, “Лучия Ди Ламермур” от Доницети, „Кармен” от Бизе, „Селска чест” от Маскани и др., както и теноровите партии от „Реквием” на Моцарт и Верди. Пял е в залата на Берлинска филхармония, Операта във Франкфурт, с  Кралския оркестър в Мароко. Участва в многобройни концерти и оперни спектакли в САЩ, Чехия, Румъния, Холандия, Белгия, Германия, Испания и др.

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център тел. 0878 488 802

 

 


Мюзикълът за деца „Алиса в страната на чудесата” отново на сцената на Държавна опера-Русе на Международния ден на детето

Държавна опера-Русе подарява балони на своите най-малки зрители на 1 юни

На 1 юни – Международния ден на детето, от 18.00 часа Държавна опера-Русе ще представи за своята най-млада публика мюзикъла за деца „Алиса в страната на чудесата” на Александър Йосифов. Всеки малък зрител ще получи подарък-балон за своя празник в Операта.

„Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол е най-мъдрата и забавна книга за деца и възрастни. Всички знаем историята на малкото момиче, което пада в заешката дупка, лети бавно надолу и преговаря уроците си, а после обикаля из един толкова невероятен свят, населен с всякакви животни, странни създания, говорещи гадинки, живи карти, една Царица и един Цар, един Мартенски заек и един Шапкар, Перцето и онзи изключителен персонаж, автор на най-култовите диалози в литературата въобще, Червения усмихващ се котарак.

Детският мюзикъл „Алиса в страната на чудесата” е сред най-обичаните спектакли за деца от програмата на Държавна опера Русе. Музиката и либретото са на Александър Йосифов, драматургията на Симеон Димитров, художник – Иван Савов, възстановка Елена Илиева, а хореографията е на Марияна Захариева. В спектакъла на 1 юни участват Стоян Стоянджов, Евгени Ганев, Лиляна Харизанова, Александър Баранов, Ася Русева, Мирослав Христов и балет на Държавна опера- Русе

С жизнерадостна музика, танци, смешки и забавления оперните артисти ще разкажат любимата на всички малчугани приказка на Луис Карол за Алиса и нейните приключения. В диалозите са включени и допълнителни уроци по граматика....


Андреана Николова, Здравко Саралиев /кларинет/ и Струнен квартет „КВАРТИСИМО“ с камерен концерт „От барок до романтизъм” на 29 май

Камерната сцена на Русенската опера ще привлече вниманието на почитателите на изисканата форма с концерт, който ще представи избрани творби на майсторите ОТ БАРОК ДО РОМАНТИЗЪМ.

На 29 май, от 19.00 часа във фоайето на първи балкон в Русенската опера ще се състои камерен концерт на Струнен квартет „Квартисимо“ /Деница Чернева цигулка, Мила Иванова цигулка, Елица Баджакова виола, Пламена Величкова виолончело/, Божена Петрова (чембало) със солисти Здравко Саралиев (кларинет) и Андреана Николова (мецосопран). Андреана Николова ще изпълни арии от оперите „Алцеста” и „Роналдо” на Хендел, „Орфей и Евридика” на Глук, „Дидона и Еней” на Пърсел, части от „Стабат Матер” на Перголези, както и ария на Странника от ораторията „Триумфиращата Юдита” на Вивалди. Квартет „Квартисимо“  ще представи La paix из симфонията „Музика за кралските фойерверки” от Хендел. В последната част на концерта ще прозвучи Кларинетен квинтет в си бемол мажор от Вебер.

 


„АИДА“ - ПОРЪЧКАТА – УСЛОВИЯ, ВРЕМЕ

текст Веселин Байчев



27. май, зала 1 на Националния дворец на културата, 19 часа

„АИДА“ - ПОРЪЧКАТА – УСЛОВИЯ, ВРЕМЕ

Съществува в общественото пространство (някои извори), че „Аида“ е поръчана от Хедифа на Египет във връзка с откриването на Суецкия канал. Това далече не отговаря на истината – когато на 17 ноември 1869 г. първите кораби навлизат под погледа на целия европейски елит в канала, от „Аида“ не е написана и една нота, нито има договор за това. По това време  Верди е завършил преработката на „Силата на съдбата“ и като че няма намерение (след „Дон Карлос“) да пише нещо ново. Едно след друго отказва на Камий дю Локл, който е станал директор на „Опера лирик“ в Париж, различни теми за опера, специално за неговия театър. На два пъти отказва и поръчка за нова опера от “една далечна страна“, предавана му също от Дю Локл през пролетта на 1870 г. Ето как той описва случая в едно писмо до Джулио Рикорди от 25 юни 1870 г.:

 „...Вече в края на миналата година аз бях поканен да напиша опера за много далечна страна. Аз отказах. Когато бях в Париж, беше поръчано на Дю Локл да поговори с мен отново за това и да ми предложи голяма сума. Аз отново отговорих с отказ. Месец след това Дю Локл ми изпрати напечатан сценарий, като ми съобщаваше, че този сценарий принадлежи на перото на високопоставено лице (на което аз не вярвам). Дю Локл ми писа, че намира сценария за добър и ми предлагаше да го прочета. Аз намерих сценария за превъзходен и отговорих, че бих го оформил с музика при условия и т.н. и т.н. След три дни получих телеграма с отговор: „Условията са приети“. Освен това, веднага тук пристигна Дю Локл, с когото пространно обсъдихме условията за заплащане, заедно проучихме сценария и заедно внесохме онези изменения, които намерихме за необходими. Дю Локл замина с моите условия и измененията в сценария, имайки намерението да представи и едното и другото за разглеждане от непознатото високопоставено лице. Аз сам помислих още върху сценария и внесох, и сега внасям в него тов промени. Сега трябва да се помисли за либретото, или казано по-правилно – за това да се напише либретото в стихове, защото са нужни само стиховете. Може ли и иска ли Гисланциони да свърши тази работа за мен? Работата не е чисто творческа, обяснете му това: става дума само за това вече наличното да се напише в стихове, които, разбира се от само по себе си (за това аз гарантирам) ще бъдат щедро заплатени. Отговорете ми бързо и се пригответе да пристигнете тук заедно с Гисланциони... В това време вникнете заедно с Гисланциони в изпратения ви сценарий. Не го губете, защото той съществува само в два екземпляра – единият ми е изпратен, а другият е в ръцете на автора. Не говорете никому нищо, тъй като договор още не е подписан. Освен това изобщо не трябва да се говори за това. Ще говорим, като се видим.“

А ето и част от писмото до „посредника“  Дю Локл, с което Верди поставя условията за съгласието си да напише операта:

„Драги Дю Локл, и така, аз се заех с египетската история. За това преди всичко е необходимо, да ми дадете време да напиша операта, защото става дума за работа в огромен обем – такъв, като че става дума за „Големия моден бутик“ (така са наричали Гран опера – Париж. б.а.)

Моите условия са следните:

  1. Аз поръчвам либретото за своя сметка
  2. Аз изпращам в Кайро за моя сметка този, който ще ръководи музикалните репетиции и ще дирижира операта.
  3. Аз Ви изпращам копие на партитурата и с това Ви предавам правото на собственост на либретото и композицията, но само за Египет. Аз съхранявам за себе си притежаването на правата за либретото и музиката по отношение на всички други страни.
  4. В качеството на възмездие ще получа сумата от сто и петдесет хиляди франка чрез Банка Ротшилд веднага след като предам партитурата...“      

ПРЕДИСТОРИЯТА:

ХЕДИФЪТ (ВИЦЕКРАЛ = ВИЦЕСУЛТАН) НА ЕГИПЕТ

Египет е под османска власт от 1517 до 1914 г. в тези 4 века той е управлява от вицесултан, който носи титлата паша. В началото на 19 в. поредният управител Мохамед Али паша ориентира страната към Европа. Тази тенденция се засилва при управлението на неговия наследник Исмаил паша, който е и негов племенник (управлявал от 1863 до 1879 г.) През 1867 г. султан Абдул Адис му признава титлата хедиф (господар), с което прави Египет практически независим. Хедифът Исмаил е получил образованието си във Франция и с управлението си модернизира страната и я тласка по пътя към европейските ценности:

През 1866 г. свиква първото представително учреждение – зародиш на парламент – Съвещателното събрание на депутатите, основава Национална библиотека, създава Висша школа, в която, освен богословски науки, се изучават и светски; основава 4500 училища, включително и за момичета, строи железопътни и телеграфни линии, построява повече от 10 моста над р. Нил, иригационни системи. По негово време е довършен и Суецкия канал (1859-1869). За цялата тази реформаторска дейност Исмаил паша вземал заеми, разчитайки за връщането им на производството на памук. Но в един момент войната между Севера и Юга на САЩ свършва и се въобновява американското производство на тази суровина и силно подбива цените й на световния пазар. Исмаил опитва да закрепи икономиката с нови заеми, но не успява и се принуждава да продаде на англичаните 46% от акциите на Суецкия канал (останалите владеят французите), което силно ограничава независимостта на неговото управление. Контролът над Египет и респ. Суецкия канал придобиват англичаните. Под техен натиск Султанът детронира Исмаил в полза  на неговия син и той напуска страната. До края на живота си (1895 г.) заедно с харема си пребивава в Италия.

С оглед неговото завършване и пускане в експлоатация, за да приюти тържествените церемонии, той построява в Кайро оперен театър с 850 места. За откриването на канала и театъра той иска да поръча на един от най-прочутите европиаски композитори специална опера, като се колебае между Вагнер, Верди и Гуно. Благодарение на неговия съветник Огюст Мариет, изборът му пада в крайна сметка на Верди. Следват предложения и откази, което забавя „поръчката“. Хитростта на Дю Локл да покаже на Маестрото сценарий от анонимен автор спечелва. Сценарият е конструиран действително от Мариет на основата на разчетена в папирус древноегипетска легенда и оформен от Дю Локл.

Но опера все още няма. Каналът и театърът са завършени, церемонията е грандиозна, присъстват европейски владетели и държавни глави от почти всички европейски страни– каналът има огромно икономическо и политическо значение, защото съкращава морския път между запада и изтока от 10000 на 193 км. Откриването на театъра става с „Риголето“ на Верди, но това не отменя поръчката – договорът е сключен:. новата опера трябва да бъде представена през януари 1871 г. Декорите и костюмите са поръчани и се изработват в Париж, но... в Европа се разразява буря - избухва френско-пруската война. Симпатиите на Верди са еднозначно на страната на французите. Безпокоят го бъдещите последици от конфликта. Той се оказва отрязан от своите приятели в Париж, на чието съдействие е разчетена „египетската история“ - „Аида“.  Париж е обсаден от прусаците и нищо не може да бъде изнесено от Световния град. Междувременно Верди е договорил на основание запазените си права новата опера да бъде представена и в Миланската „Ла Скала“ в рамките на шест месеца след египетската й премиера. И все пак всичко има своя край – мирът е сключен на 10 май 1871 г., операта е написана за 4 месеца и на 24 декември 1971 г. в помпозна обстановка, в присъствието на представители на европейската преса, излиза премиерата на „Аида“. Верди не присъства, защото е зает с подготовката на миланската премиера, която излиза шест седмици по-късно – на 8 февруари 1872 г.

В създаването на операта АИДА освен композиторът Джузепе Верди, играят роля още три личности:

ОГЮСТ МАРИЕТ (Франсуа Огюст Фердинан Мариет – 1821 - 1881) — авторитетен френски египтолог, който е получил от египетските власти монопол над археологическите изследвания в страната. Основател и пръв ръководител на Египетския музей в Кайро.

Мариет се увлича от Древен Египет, разучавайки изследванията на своя братовчед и близък приятел Шамполион. В 1849 г. той постъпва на служба в Лувъра и на следващата година бива изпратен да търси древни ръкописи в Египет. Вместо труд в тишината на библиотеките, той се отправя към Стъпаловидната пирамида в Сахара и се заема да изследва нейните околности. Скоро открива Алеята на сфинксовете и Серапеума – мястото на погребенията на свещенните бикове. Мариет продължава археологическите търсения в Сахара в продължение на 4 години, изпращайки многочислени находки в Лувъра, заради което, при връщането си във Франция, бива провъзгласен за куратор. Именно той внушава на Верди идеята за създаване на опера на древноегипетска тема.

В 1858 г. Мариет приема от египетските власти мястото на пазител на древните артефакти и отново се отправя към Египет, този път – завинаги Той налага огранчения за продажбата на ценностите и техния износ от страната, а също и енергични мерки против хищничуската дейност на археолозите-любители. Пръв в историята прави разкопки в Карнак, Абидос, Дейл ал Бахри и др. Сред неговите откритияе прекрасно съхранения храм на Сет І, храмовете в Едфу и Дендер. Публикуваните стенописи от гробниците в Сахара позволяват да се пресъздаде детайлна картина на живота по време на Древното царство. Великият Сфинкс бива освободен под негово ръководство от многовековните пясъчни наноси и приема днешния си облик.

За своите заслуги Мариет, освен членства в различни европейски академии, е произведен от местните египетски власти в ранг паша и бей. В 1859 г. получава разрешение да изложи своите  находки в специално построеното за тази цел здание в Каиро, с което полага началото на Каирския археологически музей.

В октомври—ноември 1869 года Мариет е персональен гид на императрица Евгения (жената на император Наполеон ІІІ) по време ва визитата й в Египет,по повод откриването на Суецкия канал.

В 1878 г. Каирският музей е наводнен и това унищожава рисунките и записките му. Умира в 1881 г., ослепял и немощен, и съгласно завещаниего му е погребан в каменен саркофаг в двора на основания от него музей.

КАМИЙ ДЮ ЛОКЛ (1832 – 1903) - френски либретист, импресарио и оперен директор. През 1862 году става помощник и секретар на своя тъст Емил Перен – директор на Гран Опера в Париж, а след време – директор на Опера Лирик, която ръководи съвместно с Адолф де Левен в 1870—1874 г. В 1875 г. ръководи постановката на операта „Кармен“ от Жорж Бизе. Дю Локл, бидейки приятел на композитора, произнася паметна реч при погребението му в гробищата Пер-Лашез. Написва либрета за две опери за своя приятел Ернст Райер по романа „Саламбо“ на Гюстав Флобер – „Сигурд“ и „Саламбо“.

Дю Локл довършва либретото на „Дон Карлос“ за Верди след смъртта на Жозеф Мери. Това го свързва по-тясно с композитора и вероятно затова играе ключова роля като в създаването и постановката на операта „Аида“ през 1869 -1870 г. като посредничи между египтолога Огюст Мариет, - автор на идеята за опера на египетска тема, Хедифа на Египет Исмаил паша и самия Верди. Превежда на френски либретата на „Симон Боканегра“ и „Силата на съдбата“.

Финансови разногласия го разделят с Верди и през 1876 г. се оттегля на остров Капри, където умира в 1903 г.

АНТОНИО ГИСЛАНЦИОНИ – редактор в „Гадзета музикале“, издавана от Рикорди, темпераментен писател, автор на романи, комедии, новели, статии във вестниците, епиграми, в които се проявява ярко блестящата му духовитост, затова са го нарекли ломбардския Пол льо Как. На литературата се е посветил след като се е опитал и на сцените на някои оперни театри като баритон и се е убедил, че не му достига глас. Приятен тип на миланската артистична бохема от онези години, той е обрисувал обичаите и нравите на тогавашния театрален свят в остроумни страници. Все пак продължава да се върти около сцените и написва многобройни либрета (над 50) за най-известните тогава композитори. Джулио Рикорди го предлага на Верди, за да напише стиховете на преработката на „Силата на съдбата“ – третото действие и финала на операта. По-късно Верди го привлича за написването на стиховете на  „Аида“.                   

Европейска премиера на 8 февруари 1872 г.

в „Ла Скала“, Милано

 

Изпълнители:

Париде Паволери (Фараон), Ормандо Маини (Рамфис, Джузепе Фанчели (Радамес), Мария Валдман (Амнерис), Тереза Щолц (Аида), Франческо Пандолфини (Амонасро), Луиджи Вистарини (Вестител)

Диригент: Франко Фачо

                                     „Аида“ в Русе 

премиера в Народна опера – 20 декември 1959 г.: дир. Ромео Райчев, реж. Йон Рънзеску, худ. Роланд Лауб - Лидия Йованеску, хорм. Николай Николаев, хореогр. Асен Манолов; 

 

Следващи премиери в Русе:                                                                                    28 септември 1980 г. дир. Иван Филев, реж. Аврам Георгиев, худ. Мария Трендафилова, хорм. Христо Стоев, хореогр. Асен Гаврилов

26 март 1988 г. дир. Милен Начев, реж. Павел Герджиков, худ. Иван Савов, хорм. Томина Сидова, хореогр. Емилия Кирова

29 септември 1993 г. дир. Милен Начев – Георги Чапразов – Стефан Линев, режисьор и художник Иван Савов, хорм. Христо Стоев, хореогр. Хикмет Мехмедов.

 

За произхода и употребата на името <Аида>

На арабски  Ayda означава "връщане", "посетител". Както и името Радамес, името Аида дължи своята популярност на операта със същото име от Джузепе Верди, чрез която преживяма широко разпространение в края на ХІХ в. Има спорадична употреба на името преди 1871 (датата на първото изпълнение на „Аида“), но това са вероятно варианти на Ada.

Съществуват и различни други интерпретации на името: някои източници го свързват с египетското EITI с неизвестна етимология или с името на турския град в Анадола, Aydın, или от гръцки aides = невидим, други, много рядко, превеждат Aidan като женско лицемерие.

ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС СПОРЕД ПИСМАТА НА ВЕРДИ

Верди започва заедно с Гисланциони композирането на операта в средата на юни 1870 г. като продължава да поставя условия за избора на певци, на диригент, и пр., поръчва на една фирма за производство на инструменти в Милано шест така наречени египетски прави тромпети без вентили (Аида-тромби). Костюмите и декорите са поръчани в Париж по скици на Мариет бей. Верди отказва да отиде в Кайро, за да може да се грижи за европейската премиера, която трябва да излезе 6 месецо след Кайрската, но непрекъснато иска сведения за историческата епоха, подробности от бита и обичаите, като напр. имало ли е жени - жрици в храмовете... Хедифът се съгласява с всички изисквания на композитора, като противопоставя едно единствено свое изискване: партитурата да бъде готова през декември 1870 г., за да може премиерата да се състои през януари 1871 г. Декорите и костюмите са поръчани и се изработват в Париж Съдбата, обаче, решава друго: н Европа се разразява буря – на 19 юли 1870 г.  избухва френско-пруската война. Симпатиите на Верди са еднозначно на страната на французите. Безпокоят го бъдещите последици от конфликта. Той се оказва отрязан от своите приятели в Париж, на чието съдействие е разчетена „египетската история“ - „Аида“.  Париж е обсаден от прусаците и нищо не може да бъде изнесено от Световния град. Междувременно Верди е договорил на основание запазените си права новата опера да бъде представена и в Миланската „Ла Скала“ в рамките на шест месеца след египетската й премиера. И все пак всичко има своя край – след множество военни действия, обсади, преговори и примирия, на 10 май 1871 г. е сключен окончателен мир. Операта е вече готова, написана за 4 месеца и съгласно новите условия - премиерата да се състои 6 месеца след подписването на мира, - на 24 декември 1971 г. в помпозна обстановка, в присъствието на представители на европейската преса, излиза премиерата на „Аида“. Верди не взема участие и не присъства при подготовката, изпращайки да работи вместо него и като свой доверен представител композитора, диригента, и виртуоза на контрабаса Джовани Ботезини, Верди е зает с подготовката на миланската премиера, която излиза шест седмици по-късно – на 8 февруари 1872 г. Успехът, въпреки някои обвинения към автора във вагнеризъм, е триумфален – „Аида“ е връхната точка в творчеството и живота на зрелия Верди.

От драматургическа гледна точка в „Аида“ има две взаимно преплитащи се линии: историческата и личностната. Отдалечен във времето сюжетът стои някак си неопределен времево – „във времето на фараоните“. Но то е траяло 3000 години преди Христа. Някои го датират събитията в операта около 1500 г. пр. Хр. От друга страна по-развитата цивилизация на север по течението на реката Нил е воювала твърде често със своите южни съседи – етиопските и нубийски племена. Всички останали до днес паметници на египетската култура – пирамиди, сфинксове, гробници и пр. са свързани с някакви легенди. Една от тях е използвана от Мариет и Верди. На този псевдо-исторически фон се развиват личностни човешки отношения – един мъж между две жени – Радамес между двете царски дъщери (робиня и господарка) Аида и Амнерис. Страсти и възможност за избор! От една страна операта (нейната историческа част) като че ли завършва с триумфалната сцена, макар че в нея са вплетени почти незабележимо и личните отношения: бащата и дъщерята (Аида и Амонасро), другия баща и неговата дъщеря (Фараонът и Амнерис), победителят Радамес, раздвоен между двете съперници в любовта (Аида и Амнерис), великодушен към пленените си врагове, за разлика от жреците и народа, желаещи тяхната смърт... След триумфа от победата на сцената остава другата, личната драма, разплетена в Нилската сцена, където всеки трябва да вземе своето решение в заплетените проблеми: любов, родина предателство, отмъщение, чест... Кулминацията на тази трагико-лирична част е сцената със съда – шеста картина, в която желанието на Амнерис да запази за себе си Радамес (Аида е изчезнала с баща си) се сблъсква с непреклонността и жестокостта на жреците, които осъждат на смърт предателя Радамес/ „Виновен е и ще умре!“ Финалът на операта е саможертвата на Аида, която се промъква незабелязано в гробницата, за да умре заедно с любимия си.

Как операта „Аида“ се ражда в този съвършен вид ни показва запознаването с епистолярното наследство на Верди – преписката му с Антонио Гисланциони, чиято задача е била да напише само стиховете върху готовия литературен сценарий на дю Локл. На пръв поглед Верди изглежда капризен, но след внимателен анализ виждаме, че това е израз на стремежа му към съвършенство на изказа, на формата, на чувството, на реалността. Като пример: той шест пъти преработва няколкото такта в триумфалната сцена, в които Аида разпознава баща си сред пленените етиопци, а баща й я предупреждава да не разкрива самоличността му. И след завършването на партитурата следват още два варианта. Изследването на изискванията на композитора, изразени в писмата му, както и предложенията за промени в предоставените от Гисланциони стихове в текстово и метрично отношение, би ни дало представа за творческия процес в съзнанието на вече зрелия и опитен творец. А иначе, гледайки и слушайки, оставаме с усещането, че операта е създадена на един дъх от първи път. Триумфалният й път по света в течение на век и половина е свидетелство за това.


Държавна опера-Русе с Награда „Русе”

Държавна опера-Русе получи Наградата „Русе” за изключителни творчески успехи и ярко присъствие на националната и международна музикална сцена, високо професионално и артистично равнище на музикалната продукция и особен принос за популяризирането на град Русе като един от водещите музикални центрове в България и региона.

На 24 май, в голямата зала на Доходното здание в Русе се състоя тържествена церемония по връчване на традиционните годишни награди "Русе" за постижения в областта на изкуството, културата, образованието и науката. Четири колективни и 7 индивидуални награди "Русе" бяха изборът тази година, като сред отличените бе и Държавна опера-Русе в категория "Творчески екип или културна организация".

След престижното отличие на БНР Музикант на годината 2014 – в категория Ансамбъл, това е втората голяма награда, с която е удостоен целият състав на Русенската опера в рамките на един месец.


Зрелищна „Аида” ще представи Русенската опера на голямата сцена на НДК на 27 май



Алиса Зиновиева, Даниел Муньоз, Петя Цонева и Марцио Джоси ще са звездите  в оперната постановка „Аида”, която ще се състои на 27 май в Зала 1 на НДК в рамките на 20-то издание на фестивала „Салон на изкуствата”. „Аида” на гениалния Джузепе Верди е част от традиционните суперпродукции, организирани от Монте Мюзик и Държавна опера-Русе.

Творческият инициатор, вдъхновител на събитието и директор на Русенската опера Маестро Найден Тодоров отново стои зад селекцията на звездите в главните роли в спектакъла. Латвийското сопрано Алиса Зиновиева, вече любимка и на българската публика от незабравимото си участие в оперите „Тоска” и „Трубадур”, ще се представи в ролята на Аида, аржентинският тенор със световна известност Даниел Муньоз, пял и на сцената на Метрополитън опера, ще видим за първи път в България в ролята на Радамес, великолепното мецосопрано Петя Цонева ще се превъплъти в ролята на Амнерис, а италианският баритон Марцио Джоси с респектираща международна кариера, ще гостува в ролята на Амонасро. Рамфис ще бъде пресъздаден от Пламен Бейков, Стоян Стоянджов ще се представи в ролята на Фараона, Диана Василева ще се появи в мистичната роля на Жрицата, Александър Баранов – в ролята на Вестителя. Участват хор, балет и оркестър на Държавна опера Русе. Диригент на хора е Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

„Аида” е едно от най-популярните произведения на Верди, в което той не само е композитор, но и либретист, заедно с Едуард Мариет, Камий дю Локл и Антонио Гисланциони. Историята пренася зрителите в древен Египет, а заедно с традиционните класически решения, представлението предлага на публиката и различни провокации. Огнян Драганов, име от новата генерация български оперни режисьори с успешна реализация в Европа и Южна Америка, представя не само интересна интерпретация на царственото оперно заглавие, но и - както се очаква от „Аида”- ефектна зрелищност.

Триумфалната сцена има съвсем нова хореография, която се осъществява от балет майсторите Марияна Захариева и Йордан Кръстев. Сюжетната линия е запазена, танците са африкански, като вместо солистична двойка се появява балерина-змия.

Художник на костюмите е  утвърденият и обичан в България световен италиански сценограф и костюмограф Салваторе Русо. Верен на своето предпочитание към класиката, Салваторе Русо облича персонажите в памук, шифон и воал, акцентира върху изящни аксесоари и бляскави допълнения.

Спектакълът ще дирижира Маестро Найден Тодоров – диригентът, който с божествената си дарба на голям музикант, предизвиква заслужения възторг на почитателите на класическата музика. „Музикант на годината“ 2012, носител на престижната награда „Емил Чакъров”, редица престижни национални и международни награди и отличия и гост-диригент във всички точки на света, той ще застане на пулта, за да представи заедно с брилянтния оркестър на Русенската опера завладяващата музикална драматургия на операта „Аида”.

Билети за спектакъла на операта „Аида” се продават в Билетния център на НДК, онлайн и в разпространителските мрежи на Ивентим и Тикетпортал. Цените са от 20 до 60 лв. 


Програмата на Русенската опера за месец юни



01 юни, понеделник, сцена Опера, 18:00 часа

Международен ден на детето

АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА детски мюзикъл по едноименната приказка на Луис Карол

Музика и либрето Александър Йосифов, възстановка Елена Илиева,

Художник Иван Савов, хореография Марияна Захариева

Участват Стоян Стоянджов, Евгени Ганев, Лиляна Харизанова, Александър Баранов, Ася Русева, Мирослав Христов и балет на Държавна опера- Русе


02 юни, вторник, зала Филхармония, 19:00 часа

КАМЕРЕН КОНЦЕРТ

Вяра Трендафилова (мецосопран), Антонина Бонева (на рояла)

Стоян Даскалов (тенор), Наталия Радославова (на рояла)

В програмата Шопен, Собелиус, Пучини, Чайковски, Камий Сен- Санс


04 юни, четвъртък, зала Филхармония, 19:00 часа

КОНЦЕРТ на Русенска филхармония и Людмил Ангелов (пиано)

Диригент Владимир Кираджиев

В програмата Ференц Лист - Прелюдии

Шулц-Евлер - Руска рапсодия

Морис Мошковски - Концерт за пиано и оркестър оп. 3 ( Първо изпълнение в България)


03 юни, сряда, Опера- фоайе, 19:00 часа

КАМЕРЕН КОНЦЕРТ на Стоян Даскалов (тенор) и Светла Иванова(мецосопран)

На рояла Наталия Радославова

В програмата Арии и дуети от Верди и Пучини, италиански канцонети


08 юни, понеделник, сцена Опера, 19:00 часа

ПРИЛЕПЪТ оперета от Йохан Щраус

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор Светозар Донев

Сценография и костюми Евгения Раева

Хореография Анна Донева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Участват Марчо Апостолов, Даниела Караиванова, Русалина Мочукова, Владимир Попов, Стоян Стоянджов, Петя Цонева, Георгиос Филаделфевс и др.

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе


11 юни, четвъртък, сцена Опера, 19:00 часа

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО балет по музика на П.И.Чайковски

Хореография и режисура Калина Богоева

Художник на декора Борис Стойнов

Художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова

Участват Весела Василева, Стоян Фъртунов, Теодор Цаков, Зорница Петрова, Станислава Караджова, Антон Иванов и др.

Солисти и кордебалет на Държавна Опера Русе


12 юни, петък, зала Филхармония, 19:00 часа

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ на Русенска филхармония

Диригент Шуничеро Маруяма /Яповния/

Солист Здравко Саралиев (кларинет)

В програмата Моцарт- Симфония No.36

Моцарт - Концерт за кларинет и оркестър в ла мажор

Брамс- Симфония No.4


14 юни, неделя, 17:00 часа,Опера- фоайе

ПОД НЕБЕТО НА ПАРИЖ авторска музика и акварели

Валентан Бара ( пиано ), Надежда Гущерова ( обой )


17 юни, сряда, Опера- фоайе, 19:00 часа

СЛУГИНЯТА ГОСПОДАРКА камерна опера от Джовани Перголези

Участват Гиргина Гиргинова, Евгени Ганев и Христо Ангелов

Божена Петрова /чембало/ и Струнен квартет при Държавна опера- Русе


20 юни, събота,зала Филхармония, 19:00часа

КАРМИНА БУРАНА сценична кантата от Карл Орф (концертно изпълнение)

Диригент Антъни Арморе

Хормайстор Стелияна Димитрова

Солисти  Диана Василева, Александър Крунев, Георгиос Филаделфевс

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе


21 юни, неделя, зала Филхармония, 11:00 часа

"ГЛАСЪТ НА ДУШАТА" концерт с музика от Учителя Беинса Дуно

Участват Гиргина Гиргинова (сопран), Божена Петрова (пиано), Богдана Пенева (виолончело), Росица Георгиева (цигулка), Павлинка Стефанова (цигулка) Елизабета Николова (виола)


22 юни, понеделник, сцена Опера, 19:00 часа

ПРЕМИЕРА

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА Балетно-театрален спектакълпо музика Пьотр И. Чайковски

Режисьор Боян Иванов

Сценография и костюми Свила Величкова

Хореография Мариус Петипа, редакция Калина Богоева, адаптация Силвия Томова

Видео среда и мапинг Тодор Тодоров

Балет на Държавна опера – Русе, актьори от Държавен куклен театър – Варна

Копродукция на Държавна опера – Русе и Държавен куклен театър – Варна


24 юни, сряда, сцена Опера, 19:00 часа

МАГьОСНИКЪТ ОТ ОЗ мюзикъл от Харолд Арлъни Карл Харбърг

Диригент Ганчо Ганчев

Режисьор Костадин Бандутов

Сценография Тодор Игнатов
Хореография Константин Илиев

Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс-Варна

Оркестър на Държавна опера – Русе


25 юни, четвъртък, зала Филхармония, 19:00 часа

ПРОЦЕСЪТ МЕРИЛИН МОНРО камерна опера

Музика Роланд Баумгартнер, либрето Джейрон Тино

Диригент Андрия Павлич

Режисьор Огнян Драганов, костюмограф Първолета Чавдарова-Летиция

Участват Пламен Троански, Стоян Стоянджов, Анита Шишкова, Теодора Чукурска, Илия Деведжиев и Цветана Радушева

Камерен състав на оркестър на Държавна опера- Русе

Студио за модерен балет „Фрийдъм“ към Държавна опера- Русе

 

27 юни, събота, сцена Опера, 19:00часа

ПРЕМИЕРА

ОРФЕЙ опера от Джон Робертсън (Канада) Първо изпълнение в България

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Огнян Драганов

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Участват Петя Цонева, Александър Крунев, Пламен Бейков

Солисти, хор и балет на Държавна опера - Русе


29 юни, понеделник, зала Филхармония, 19:00часа

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ НА РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Диригент Найден Тодоров

Солисти Светлин Русев (цигулка), Мария Цветкова (сопран), Андреана Николова (мецосопран), Александър Баранов (тенор), Момчил Миланов (бас),

Пламен Бейков (бас)
С участието на Хор Дунавски звуци – Русе, хормайстор Стелияна Димитрова

Хор при Варненска детско-юношеска опера, диригент Ганчо Ганчев
В програмата Анатоли Вапиров – „Родопска легенда” – вариации за симфоничен оркестър (световна премиера)

М. Равел – Рапсодия Циганка

К. Дженкинс – „Въоръженият човек” - Меса за солисти, хор и оркестър (изпълнението е удостоено с Кристална лира за 2014 г.)

 

Спектакли и концерти извън Русе

08 юни, понеделник, гр.Плевен, 19:00 часа

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО балет по музика на П.И.Чайковски

Хореография и режисура Калина Богоева

Художник на декора Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова

Участват Весела Василева, Стоян Фъртунов, Теодор Цаков, Зорница Петрова, Станислава Караджова, Антон Иванов и др.

Солисти и кордебалет на Държавна Опера Русе


15 юни, понеделник, гр. Козлодуй, 19:00 часа

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР опера от Джоакино Росини

Диригент Владимир Бошнаков

Режисура, сценография и костюми Иван Савов

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Участват Теодора Чукурска, Александър Крунев, Стоян Стоянджов, Йоланта Николаева, Владимир Попов и др.

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе


16 юни, вторник, гр. Тутракан, 19:00 часа

ПРИЛЕПЪТ оперета от Йохан Щраус

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор Светозар Донев

Сценография и костюми Евгения Раева

Хореография Анна Донева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Участват Марио Николов, Даниела Караиванова, Русалина Мочукова, Владимир Попов, Стоян Стоянджов, Петя Цонева, Георгиос Филаделфевс и др.

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе


21 юни, неделя, гр. В.Търново, 19:00 часа

КАРМИНА БУРАНА сценична кантата от Карл Орф (концертно изпълнение)

Диригент Антъни Арморе

Хормайстор Стелияна Димитрова

Солисти  Диана Василева, Александър Крунев, Георгиос Филаделфевс

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе


25 юни, четвъртък, гр. София, 19:00 часа

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННАТА ХОРЕОГРАФИЯ

ОТКРОВЕНИЯ танцов спектакъл по музика на Бах, Кремер, Имма Сумак, Енгелберт Хъмпърдинг, латино-колаж, Жак Брел

Хореографи Анна Донева, Ангелина Гаврилова, Асен Наков, Християн Бакалов, Александър Марков, Мариян Янков

Участват Весела Василева, Елена Харалампиева,Зорница Петрова, Беатрис Ралева, Радка Петрова, Никол Джиброва, Малина Арнаудова, Детелина Кремакова, Цветелина Катрин Котова, Виделина Стоянова, Мая Кирилова, Жаклин Драганова, Александър Марков, Мариян Янков, Теодор Цаков, Стоян Фъртунов, Антон Иванов, Деян Добрев, Михаил Дамянов и др.

 

26 юни, петък, гр. София, 19:00 часа

ПРОЦЕСЪТ МЕРИЛИН МОНРО камерна опера

Музика Роланд Баумгартнер, либрето ДжейронТино

Диригент Андрия Павлич

Режисьор Огнян Драганов, костюмограф Първолета Чавдарова-Летиция

Участват Пламен Троански, Стоян Стоянджов, Анита Шишкова, Теодора Чукурска, Илия Деведжиев и Цветана Радушева

Камерен състав на оркестър на Държавна опера-Русе

Студио за модерен балет „Фрийдъм“ към Държавна опера- Русе


30 юни, вторник, гр. Варна, 19:00 часа

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ НА РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Диригент Найден Тодоров

Солисти Светлин Русев (цигулка), Мария Цветкова (сопран), Андреана Николова (мецосопран), Александър Баранов (тенор), Момчил Миланов (бас),

Пламен Бейков (бас)
С участието на Хор Дунавски звуци – Русе, хормайстор Стелияна Димитрова

Хор при Варненска детско-юношеска опера, диригент Ганчо Ганчев
В програмата Анатоли Вапиров – „Родопска легенда” – вариации за симфоничен оркестър (световна премиера)

М. Равел – Рапсодия Циганка

К. Дженкинс – „Въоръженият човек” - Меса за солисти, хор и оркестър (изпълнението е удостоено с Кристална лира за 2014 г.)


Празничен концерт на Русенска филхармония в навечерието на 24 май

В навечерието на Деня на славянската писменост и култура, на 23 май, от 19.00 часа в зала Филхармония, Държавна опера-Русе ще зарадва своите почитатели с празничен концерт на Русенска филхармония под диригентството на Стефан Камиларов. Именитият български цигулар, диригент и преподавател във Виенския университет за музика и сценични изкуства е избрал богата програма от атрактивни музикални номера, полки, увертюри, арии и дуети от опери и оперети. В концерта участват солистите на Държавна опера-Русе Даниела Караиванова, Диана Василева, Петя Цонева, Венцеслав Анастасов. Ще прозвучат „Унгарски танц №1” от Брамс, увертюрите от оперетата „Царицата на чардаша” от Калман и операта „Кармен” на Бизе, ария на Фигаро от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, дует на Дон Жуан и Церлина от операта „Дон Жуан” на Моцарт, арии на Княз Орловски и на Адела от оперетата „Прилепът” на Щраус , валса „Пролетни гласове” и полките „Тrich-Trach” и „Еljen a Magyar” от Щраус, „Хоро стакато” от Динику-Владигеров, „Хабанера” от операта „Кармен” на Бизе и разбира се – на финала „На хубавия син Дунав”.

Специален гост в празничната вечер е японската цигуларка Юрика Шима – носителка на многобройни награди от престижни международни конкурси. Юрика Шима учи във Виенския университет за музика и сценични изкуства, концертирала е в Италия, Япония, Австрия, Словения, Полша, Швейцария. Тя ще изпълни пред русенската публика Интродукция и Рондо капричозо от Сен-Санс заедно с Русенска филхармония.

Диригентът Стефан Камиларов е роден е в Москва по време на турне на родителите му в бившия Съветски съюз. Детството си прекарва в София, а на 11 години заминава да учи в интернат в австрийската столица Виена. Той следва в Швеция и в Австрия. Днес е не по-малко известен и уважаван цигулар от своите родители. Той участва в концерти и турнета на прочутата Виенска филхармония, свири в свой собствен квартет, дирижира на камерни и симфонични оркестри. Освен това преподава цигулка във Виенския университет за музика и сценични изкуства.

 

 


Венцеслав Анастасов за първи път в ролята на Дон Жуан на 22 май в Русенската опера

Талантливият русенец, баритонът Венцеслав Анастасов ще се представи на родна сцена в ролята на чаровния съблазнител Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт на 22 май, от 19.00 часа. След като вдигна на крака публиката в София и Варна с великолепните си превъплъщения в ролите на Риголето и на барон Скарпия, Венцеслав Анастасов за първи път ще участва в спектакъла на Русенската опера „Дон Жуан”. Своя успешен дебют в тази роля певецът направи миналата година във Варна. На следващия ден, в навечерието на 24 май  - най-светлият  български празник на славянската писменост и култура, Венцеслав Анастасов  ще се включи и в програмата на празничния концерт под диригентството на Стефан Камиларов. А на 25 май ще гостува в ролята на Граф Ди Луна в премиерния спектакъл на Старозагорската опера „Трубадур” от Джузепе Верди.

Спектакълът на операта „Дон Жуан” е в рамките на Международния майсторския курс за оперни диригенти на световно признатия диригент и генерален директор на Операта в Белград Деян Савич /11 – 22 май 2015/.

В „Дон Жуан” на 22 май, който ще се състои на сцената на Русенската опера участват още солистите Пламен Бейков, Теодора Чукурска, Владислава Гарвалова, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов, Даниела Караиванова и др., оркестър и хор на Държавна опера-Русе. Спектакъла ще дирижират талантливите млади специализанти от курса за оперни диригенти на Маестро Деян Савич Люис Гастон, Пиер Валтер /Франция/, Патрик Бърнс, Дейвид Спайро /САЩ/, Юго Матсумура /Япония/, Гари Чънг /Великобритания/, Николас Мак Робертс /Австралия/. Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов, диригент на хора Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Венцеслав Анастасов е роден в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва музикално училище в Русе и Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, София. Репертоарът му включва повече от 45 централни баритонови партии. Сред тях се нареждат оперите “Бохеми”, “Мадам Бътерфлай”, “Турандот” на Пучини, “Ловци на бисери”, “Кармен” на Бизе, “Селска чест” на Маскани, “Фауст” на Гуно, “Любовен еликсир”, “Лучия ди Ламермур”, “Дон Паскуале” на Доницети, “Севилският бръснар” на Росини, „Травиата”, “Дон Карлос”, „Ернани”, “Атила”, „Отело” на Верди, „Андре Шение” от Джордано и др.
Венцеслав Анастасов е гастролирал в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел и Зубин Мета. Пее в Метрополитен Опера “Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Театър “Палау де Лас Артс” във Валенсия. Кариерата му минава през “Гран Театро де Лисео” в Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн и др. Особено скъпи за певеца са изявите му в партньорство с брат му Орлин Анастасов – двамата пеят на премиерата на операта Дон Карлос в Палау де лас Артс Валенсия с диригент Маестро Лорин Маазел. След това талантливите русенци гостуват заедно многократно у нас и в чужбина.

 


Дебют на Теодора Чукурска в ролята на Донна Анна от операта „Дон Жуан” на Моцарт

На 22 май, от 19.00 часа на сцената на Русенската опера Теодора Чукурска ще направи своя дебют в ролята на Дона Анна от операта „Дон Жуан” от Моцарт. Спектакълът е в рамките на Международния майсторския курс за оперни диригенти на световно признатия диригент и генерален директор на Операта в Белград Деян Савич /11 – 22 май 2015/.

Моцарт, Росини, Доницети, Белини – това са любимите композитори на солистката на Държавна опера-Русе Теодора Чукурска. За съжаление техните творби се поставят и изпълняват рядко на българска сцена. Затова за Теодора Чукурска ролята на Дона Анна е мечтано и очаквано предизвикателство. Певицата, която започна своята кариера с летящ старт от сцената на Миланската скала, избра Русе за свой професионален пристан. Тук тя за кратко натрупа солиден и многообразен репертоар от класиката до съвременни оперни заглавия. Русенската публика я познава от блестящите й превъплъщения в ролите на Розина от „Севилският бръснар”, на Виолета Валери /”Травиата”/, на Джилда от „Риголето”, на Мерилин Монро /”Процесът Мерилин Монро”/, на Аксиния /”Катерина Измайлова”/, на Абигайл от операта „Набуко”, на Ханна Главари от оперетата „Веселата вдовица” и други.

Премиерата на операта „Дон Жуан” се състоя миналата година и с този спектакъл Русенската опера откри десетия юбилеен музикален фестивал „Моцартови празници” в Правец. Свеж, динамичен и привлекателен спектакъл под режисурата на Огнян Драганов и с участието на великолепните солисти на Русенската опера Венцеслав Анастасов, Пламен Бейков, Владислава Гарвалова, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов, Даниела Караиванова и др., оркестър и хор на Държавна опера-Русе. Спектакъла ще дирижират талантливите млади специализанти от Франция, САЩ, Великобритания, Япония, Австралия – участници в Международния майсторски курс за оперни диригенти на Маестро Деян Савич.

 


Александър Крунев, Даниела Караиванова и Стоян Даскалов в спектакъла на операта „Риголето” на 19 май

“Риголето” е безсмъртната опера на Верди, създадена по шедьовъра на Виктор Юго “Кралят се забавлява”. Композиторът смята сюжета на драмата на Виктор Юго за най-хубавия от всички, върху които е писал музика.

Романтичната история за драматичните терзания на придворния шут Риголето, разкъсан между разгулния дворцов свят и бащините страхове ще оживее на сцената на Русенската опера на 19 май от 19 часа. Спектъкълът е в рамките на Международния майсторски курс по оперно дирижиране на маестро Деян Савич, който се провежда от 11 до 22 май в Русе с участието на диригентите Люис Гастон, Пиер Валтер /Франция/, Патрик Бърнс, Дейвид Спайро /САЩ/, Юго Матсумура /Япония/, Гари Чънг /Великобритания/, Николас Мак Робертс /Австралия/.

За баритона Александър Крунев ролята на придворния шут е много любима. Изпълнявал я е над 90 пъти в България и в чужбина. Персонажът на Риголето е привлекателен за утвърдения артист, най-вече заради актьорските задачи, които поставя многопластовия образ. Неговият Риголето е лекомислен и саркастичен като придворен шут, всеотдаен и загрижен баща, който преминава през всички разтърсващи моменти в своята лична драма с трагичен край. Александър Крунев толкова дълбоко навлиза в образа, че признава, че му е трудно след финала на операта  да се върне към обичайното ежедневие.

Сопраното Даниела Караиванова печели любовта на зрителите със своята  нежна и крехка Джилда, с брилянтното покритие на вокалния образ и въздействащо актьорско превъплъщение.

Хитовите арии “Questa o quella…”, ”Ella mi fu rapita…” и „La donna e mobile…” ще прозвучат в изпълнение на тенора Стоян Даскалов, за когото  интерпретацията на ролята на Херцога на Мантуа е една от най-ярките му сценични изяви.

В ролите на Спарафучиле и на неговата сестра Мадалена ще се изявят Момчил Миланов и Андреана Николова. Участват още Йоланта Николаева, Стоян Стоянджов и др., оркестър и хор на Държавна опера-Русе. Диригент на хора Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

 

 


Владислава Гарвалова и Петър Костов дебютират в спектакъла на операта „Тоска” от Пучини на 14 май

Солистите на Русенската опера Владислава Гарвалова и Петър Костов ще направят своя дебют в ролите на Тоска и Каварадоси в спектакъла на операта „Тоска”, който ще бъде представен на сцената на Държавна опера-Русе на 14 май, от 19.00 часа. Вълнуващото оперно заглавие е в програмата на Международния майсторски курс по оперно дирижиране на маестро Деян Савич, който се провежда от 11 до 22 май в Русе с участието на диригентите Люис Гастон, Пиер Валтер /Франция/, Патрик Бърнс, Дейвид Спайро /САЩ/, Юго Матсумура /Япония/, Гари Чънг /Великобритания/, Николас Мак Робертс /Австралия/.

За Владислава Гарвалова и Петър Костов това е един много специален дебют. Партньори на сцената и в живота, талантливите артисти дълго време са чакали своята „Тоска”. За Владислава – мечтана роля, за Петър – роля, която го респектира и към която все още не се е осмелявал да посегне. Предварителната подготовка е вече към своя финал и на 14 май двамата изпълнители ще имат своя пореден звезден миг заедно. В спектакъла участват още Александър Крунев /в ролята на барон Скарпия/, Момчил Миланов, Пламен Бейков, Александър Баранов и др., оркестър и хор на Държавна опера-Русе. Сценичната адаптация е на Огнян Драганов, режисура и сценография Иван Савов. Диригент на хора Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Няколко дни преди спектакъла на операта „Тоска” разговарям със сопраното Владислава Гарвалова. Тя споделя своите вълнения за предстоящия дебют, артистичните си притеснения, разкрива своя поглед върху образа на Тоска, свои лични преживявания и не на последно място някои свои тъжни констатации за ситуацията, в която се намира оперният артист и изкуството „опера” днес.

„Магията на нашето прекрасно изкуство е точно в това - да изживяваш чужди драматични съдби, да влизаш в кожата на силни личности и да внасяш нещо свое в случващото се. Композиторът е написал музиката, либретистът - текста, но именно в артиста живее онова огънче, онова дихание, което дава живот на героя. Тоска е страстно влюбена жена и водена от силното си чувство попада в безумна ситуация. Хиляди емоции владеят тази жена-ураган, както я наричам аз, от романтични и нежни състояния, до отвращение, презрение, отчаяние и силна решимост и всичко това пресъздадено по великолепен начин от гения на Пучини. Пред мен в момента стои творческата задача да съумея максимално правдиво да пресъздам образа на тази страстна жена.

Има и нещо съдбовно за мен с операта „Тоска”.

Макар историята на Тоска да е само измислена пиеса от Викториан Сарду, местата, които авторът споменава са съвсем реални. Наскоро при преглеждане на стари документи, ми изпаднаха два билета за вход за Castel Sant'Angelo в Рим, които съм запазила като спомен от първата ни обща специализация със съпруга ми Петър Костов в къщата "Борис Христов" в Рим. Билетът е с датата 14 май 2005г, на същата дата, но 2015г пък ще бъде нашия общ дебют - аз като Тоска, а той като Каварадоси.(Това е третия ни съвместен дебют - първо като Мими и Рудолфо от „Бохеми” през 2007г, след това като Амелия и Рикардо от „Бал с маски” през 2013г). Спомням си онзи ден много добре. Първо отидохме да видим църквата Santa Maria Maggiore, след това Palazzo Farnese, a за финал оставихме Castel Sant`Angelo  (точно както е по либрето). Повлияна от атмосферата, събитията от „Тоска” за мен заживяха с пълна сила. Няма да описвам колко впечатляващи са и трите места, само ще кажа, че гледката от самия връх на крепостта, от който се вижда прекрасния Рим е неописуема и е останала в съзнанието ми завинаги.

За призванието да си оперен певец днес......

В голямата си част хората не знаят колко труд, колко години усилена работа и творческо усъвършенстване, стоят зад появата на един артист на сцената. Аз уча пеене от шестнайсетгодишна, по мое настояване на 12 години родителите ми ме записаха на пиано. На 24 години завърших Държавна Музикална Академия. След това две специализации в Италия и така докато станах на 26 години и изпях първата си роля на Русенска сцена. Общо 14 години обучение. Пеенето за мен не е професия, нито любимо занимание, то е посвещение. Много съм щастлива от факта, че съм родена в град с оперни традиции, но в същото време живеем в дни, в които е крайно неблагодарно да си артист. Разбира се, аз усещам любовта на хората, които обожават музиката, но като цяло консуматорското поколение нараства с главоломни размери не само в България, а и по цял свят. Днес, когато всичко е толкова забързано и вниманието е привлечено от  повърхностни забавления, е цяло геройство за един млад човек да изгледа тричасова опера. Да стои мирно и тихо и да съпреживява. Такава любов  към музиката и театъра се възпитава най-вече в семейството. Но държавата и медиите са много важни. Все по-рядко виждам хора на изкуството по телевизията, дори не ми се коментира какво приоритетно завзема телевизионния ефир, а държавата стои безучастна и незаинтересована. Въпреки това аз вярвам в мисията на класическата музика и в нейната вечност. Красиви и стойностни събития се случват благодарение на усилията на много хора. Едно такова събитие бе фестивалът "Мартенски Музикални дни". Световни музиканти гостуваха, залите бяха пълни. Тези дни бяха истински празници за душата. Такива мигове ми дават криле и вярвам, че има надежда, за която всички ние, които обединяваме усилията си на сцената и около нея, сме отговорни...”

Владислава Гарвалова завършва  ДМА”Панчо Владигеров”- София през 2003 година при доц. Ирена Бръмбарова със специалност класическо пеене.Участва в майсторските класове на проф.Мария Слатинару-Нистор/2002/ и Гена Димитрова/2004/. През 2005г.  печели стипендия  за специализация  в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто, която я  кани за още един тримесечен курс в Рим през 2008г. Носител е на втора награда от Международния Конкурс "Франц Шуберт" 2009 и на Националния конкурс "Светослав Обретенов" 2002 - награда на публиката.

Владислава Гарвалова дебютира на родна сцена /Русе/ в „Дон Жуан" на Моцарт с ролята на Дона Елвира /април 2006/, след което постъпва в солистичния състав на Русенска опера. Същата година изпълнява и ролята на Графинята  в „Сватабта на Фигаро” /септември 2006/. Следват Мими от „Бохеми”на Пучини, Микаела от „Кармен” на Бизе, Реквием на Форе, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди - с тази роля Владислава Гарвалова дебютира и на международна сцена в гр.Брашов /Румъния/, Татяна от "Евгени Онегин" на Чайковски, Аида от"Аида" на Верди, Леонора от "Трубадур", Реквием на Верди и Моцарт, Амелия от „Бал с маски” на Верди, Дездемона от „Отело” на Верди и др.

В репертоара на певицата влизат още ролите на Неда от „Палячи” на Леонкавало, Манон Леско и Тоска на Пучини, Антония от „Хофманови разкази” на Офенбах, Норма от едноименната опера на Белини, има богат кантатно-ораториален репертоар.

Петър Костов завършва с магистърска степен ДМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Асен Селимски. Веднага след това печели стипендия за специализация в академията "Борис Христов" в Рим, където учи при Антонио Боайе и Мирела Паруто, имена от златната книга на Арена Ди Верона. През 2006 г тенорът e поканен да направи още една специализация от президента на академия "Санта Чечилия"- Рим Бруно Кали. При завръщането си в България дебютира в Русе с ролята на Алфред Жермон от "Травиата" на Верди април 2006. Следва дебют в ролята на Рудолфо от Бохеми на Пучини, който изпълнява многократно в различни постановки. В репертоара си тенорът записва Пинкертон от "Мадам Бътерфлай", Туриду от "Селска чест", Ленски от Евгени Онегин, Григорий от "Борис Годунов" /Варненско лято-2008/, Измаел от "Набуко, Дон Хосе от "Кармен", Херцога от "Риголето", Рикардо от "Бал с маски" на Верди, Владимир от "Княз игор"/Софийска опера/. През 2011 Петър Костов гостува заедно с Русенска  опера в ролята на Алфред от "Травиата" в редица театри в Испания. През 2012г. гастролира с Реквием на Верди и Касио от "Отело"  във Франция, Германия,  Австрия и Холандия.

В репертоара си певецът има още ролите на Дон Карлос, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини, Хофман от „Хофманови разкази” на Офенбах, Сергей от „Катерина Измайлова” на Шостакович и др.

 Сийка Лапачка


Държавна опера-Русе – Ансамбъл на годината 2014

БНР и екипът на предаването за класическа музика „Алегро виваче“ връчиха наградите „Музикант на годината“ по време на галаконцерта, който се състоя снощи, 9 май, от 19.00 часа на сцената на зала „България”.

Държавна опера-Русе получи престижния приз „Музикант на годината 2014” в категория „Ансамбъл на годината”, която бе връчена на сцената от Христина Ангелакова. Оперната прима изрази голямата си радост, че има възможността да поднесе тази уникална награда на изключителния състав на Русенската опера и на диригента Найден Тодоров. След като връчи плакета, тя допълни, че е горда с целия невероятен състав на театъра – солисти, хор, балет, технически служби, с техните забележителни постижения и подчерта, че именно тяхното участие вече няколко години поред на фестивала „Моцартови празници” допринася за неговото възходящо развитие. Наградата получи директорът на Русенската опера Найден Тодоров – Музикант на годината за 2012, който сподели, че е щастлив от избора на публиката и благодари на организаторите на „Музикант на годината”, защото за всички музиканти тази награда е равностойна на българския „Оскар”. Още повече, че Русенската опера работи неуморно и тази оценка показва, че нейната дейност не остава незабелязана. Маестрото разкри и факта, че оркестърът на Държавна опера-Русе, който в момента е на сцената,  тази сутрин е имал участие в трети тур на международния конкурс „Панчо Владигеров” в Шумен, а тази вечер е в София. Последваха бурни аплаузи за музикантите.

Оркестърът на Държавна опера-Русе поздрави публиката с брилянтно изпълнение на „Интермецо” от операта „Катерина Измайлова” от Шостакович и „Фарандола” от операта „Арлезианката” на Бизе под майсторската палка на Маестро Найден Тодоров. Публиката изригна във възторжени аплодисменти, близо 10 минути не пускаше музикантите и диригента да си тръгнат от сцената със скандирания „още”.

Една незабравима  емоционална вечер за всички и заслужена награда за Държавна опера-Русе – Ансамбъл на годината 2014.

"Музикант на годината" е  награда, която се определя от слушателите на програма "Хоризонт" на БНР и предаването за класическа музика "Алегро виваче". Допитването се провежда от 1991 г.


„Веселата вдовица” – празничен спектакъл на 7 май в Русе

Празничният спектакъл на любимата за публиката оперета на Франц Лехар „Веселата вдовица” ще бъде представен на 7 май от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Русе. Солистите, хорът, балетът и оркестърът на Държавна опера-Русе ще разкажат непреходната история за любовта, съпроводена с много комични и трогателни ситуации с щастлив край. В ролята на Ханна Главари зрителите ще се срещнат с изкуството на сопраното Теодора Чукурска, за която тази роля е първа и единствена в оперетата. На 7 май в ролята на граф Данило ще й партнира солистът на Софийската опера Пламен Папазиков, както и солистите на Русенската опера Стоян Стоянджов – в образа на Барон Зета, Диана Василева – Валансиен,  Николай Моцов – в ролята на Камий Росийон, актьорът Илия Деведжиев ще видим отново в ролята на Ньегош. В останалите роли участват Димитър Зашев, Мирослав Христов, Пламен Троански, Ася Русева, Стефан Пенчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Йоланта Николаева. Диригент Владимир Бошнаков. Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов. Заслуга за атмосферата на спектакъла в истински виенски стил имат художниците Борис Стойнов и Цветанка Петкова-Стойнова. Диригент на хора Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.


Международен майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на Маестро Деян Савич /Сърбия/ - 11 – 22 май 2015

От 11 до 22 май Русенската опера ще бъде домакин на Международния майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на световнопризнатия диригент, главен диригент на Операта в Белград Маестро Деян Савич. Седем талантливи диригенти от Франция, САЩ, Великобритания, Япония, Австралияще имат възможността да усъвършенстват и да приложат своите умения в оперни спектакли от афиша на Русенската опера. Избрани са три любими за публиката заглавия с най-привлекателните постановки на театъра - „Тоска”, „Риголето” и „Дон Жуан”. Блестящи солистични състави, вълнуващи дебюти и свежо диригентско присъствие на изявени млади артисти ще зарадват почитателите на оперното изкуство през месец май. Интензивната програма на курса стартира на 11 май като диригентите ще имат своите индивидуални и групови занимания с Маестро Деян Савич, ще се включат активно и пълноценно в целия репетиционен план на един спектакъл: репетиции с хор и оркестър, със солистите, седящи репетиции, генерални репетиции и ще се редуват на пулта по време на представлението на съответния спектакъл пред публика. Русенската публика ще има възможността да аплодира диригентите Люис Гастон, Пиер Валтер /Франция/, Патрик Бърнс, Дейвид Спайро /САЩ/, Юго Матсумура /Япония/, Гари Чънг /Великобритания/, Николас Мак Робертс /Австралия/.

Спектаклите са от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Русе, както следва: „Тоска” опера от Джакомо Пучини на 14 май, „Риголето” опера от Верди на 19 май и „Дон Жуан” опера от Моцарт на 22 май. Участват солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Русе.

ДЕЯН САВИЧ е роден в Белград, Сърбия в семейството на музиканти. Завършва с отличие дирижиране в Музикалната академия в Белград, получава магистърска степен в Академията за изкуства в Нови Сад. Специализира при Mаестро Берислав Клобукар.
В периода 1985 г.-2000г. Деян Савич е артистичен директор на най-старото сърбо- еврейско певческо дружество "Братя Барух", основано през 1879 г. От 1993 г.-95. той е  художествен ръководител на известния камерен ансамбъл "Pro Musica". През периода 1989 г.-93г. е артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Ниш, а от 1993 г. е главен диригент на Белградската опера и балет.
През периода 2001-2004. Деян Савич е генерален мениджър на Белградската опера и балет. През 2005 г. той е назначен за Генерален директор на Народен театър-Белград и е първият музикант, който оглавява този престижен национален културен институт в неговата 140 годишна история. През 2007 г. заема позицията на Генерален директор на Операта.
Деян Савич е постоянен гост-диригент на Симфоничния оркестър и хор на ERT в Атина, Гърция в продължение на четири сезона.
Сред най-известните инструменталисти, с които Савич е работил са имена от ранга на пианистите Людмил Ангелов, Михай Унгуряну, Хел Бекелунд, Владимир Крайнев, Елисо Вирсаладзе, Дана Борсан, цигуларите Стойка Миланова, Кристина Ангелеску, Луиджи Алберто Бианки, челистите Ксения Янкович, Анатолий Кръстев, китаристът Алипио Диаз, арфисткта Анна Верхоланцева и др. Под неговата палка са пяли световните оперни изпълнители Дмитра Теодосиу, Маквала Касрашвили, Оливера Милякович, Агнес Балца, Нели Божкова, Татяна Закарчук, Бруна Балиони, Фабио Армилиато, Хенрик Енгелсвикен, Андрей Дунаев, Мауро Агостини, Желко Лучич, Франц Йозеф Капелман, Фьодор Кузнецов и много други.
Дирижира различни продукции с режисьори като Марко Артуро Марели, Инге Леван, Спирос Евангелатос, Карел Дргач и др.

Гостува с някои от най-известните оркестри и хорове, както и с оперни и балетни компании на престижни сцени и фестивали в Италия, Испания, Австрия, Кипър, Израел, Швейцария, Холандия, Ирландия, Гърция, България, Румъния, Русия, САЩ, Германия, Ирландия, Норвегия, Франция, Австрия, Хърватия, Македония, Черна гора и на други места.
Има радио- и телевизионни записи в много страни: за Румънското национално радио, Българската национална телевизия, Гръцката национална телевизия, няколко издадени компакт диска за PGP на RTV Белград и др. Носител е на редица престижни отличия и награди за своите творчески постижения.


Програма на Русенската опера за месец май



04. понеделник, зала Филхармония, 19.00 часа

КОНЦЕРТ на Русенска филхармония 

Диригент Владимир Бошнаков

Солисти настоящи възпитаници на Национално училище по изкуствата „Проф.

Веселин Стоянов“, гр. Русе

07. четвъртък, сцена Опера , 19:00 часа

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА оперета от Франц Лехар

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор ОгнянДраганов

Сценография Борис Стойнов, художник костюми Цветанка Петкова-Стойнова

Хормайстор Стелияна Димитрова

Със специалното участие на Илия Деведжиев

Участват Теодора Чукурска, Стоян Стоянджов, Диана Василева, Пламен Папазиков, Николай Моцов, Димитър Зашев, Мирослав Христов, Пламен Троански, Ася Русева, Стефан Пенчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Йоланта Николаева

Оркестър, хор и балет на Държавна опера- Русе

14. четвъртък, сцена Опера, 19:00часа

Международен курс за оперни диригенти под ръководството на Маестро Деян Савич (Сърбия)

Диригенти Люис Гастон, Пиер Валтер, Патрик Бърнс, Юго Матсумура, Гари Чънг, Дейвид Спайро, Николас Мак Робертс

ТОСКА опера от Джакомо Пучини

Режисура и сценография Иван Савов

Адаптация Огнян Драганов

Участват Владислава Гарвалова, Петър Костов, Александър Крунев,

Момчил Миланов, Пламен Бейков, Александър Баранов и др.

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе

19. вторник, сцена Опера ,19:00часа

Международен курс за оперни диригенти под ръководството на Маестро Деян Савич (Сърбия)

РИГОЛЕТО опера от Джузепе Верди

Режисьор Павел Герджиков

Сценография и костюми Иван Савов

Участват Стоян Даскалов, Александър Крунев, Даниела Караиванова, Момчил Миланов, Андреана Николова, Йоланта Николаева, Стоян Стоянджов и др.

Оркестър и хор на Държавна опера-Русе

22. петък, сцена Опера, 19:00часа

Международен курс за оперни диригенти под ръководството на Маестро Деян Савич (Сърбия)

ДОН ЖУАН опера от В.А. Моцарт

Режисьор Огнян Драганов

Участват Венцеслав Анастасов, Пламен Бейков, Теодора Чукурска, Владислава Гарвалова, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов, Даниела Караиванова и др.

Оркестър и хор на Държавна опера-Русе

23. събота, зала Филхармония, 19:00часа

ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ на Русенска филхармония

Диригент Стефан Камиларов

29. петък, фоайе Опера, 19:00часа

ОТ БАРОК ДО РОМАНТИЗЪМ камерен концерт

Струнен квартет „Квартисимо“

Солисти Здравко Саралиев (кларинет)

Андреана Николова (мецосопран)

30. събота, зала Филхармония, 19:00часа

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ на Русенска филхармония

Диригент Жан Ив Годен

В програмата П.И.Чайковски  - Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета”

Дж.Росини – „Италианката в Алжир“ - Увертюра

Ото Николай - „Веселите уиндзорки” – Увертюра

Клод Дебюси - „Следобедът на един фавн“ - Прелюдия

30. събота, Сцена Опера , 19:00часа

ОТКРОВЕНИЯ танцов спектакъл

Вечер на съвременната хореография

Хореографи Анна Донева, Ангелина Гаврилова, Асен Наков, Християн Бакалов, Свен Велер, Александър Марков и Мариян Янков

Асистент режисьор Елена Колева

Участват солисти и кордебалет на Държавна Опера Русе

 Спектакли и концерти извън Русе

09. събота, гр.София, зала България, 19:00 часа

Музикант на годината 2015 – Официална церемония по връчване на наградите

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ  на Русенска филхармония

Диригент Найден Тодоров

10. неделя , гр.Шумен, 19:00часа

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС „ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Диригент Найден Тодоров

В програмата Менделсон - Концерт за цигулка и оркестър в ми минор,

Брух-Концерт за цигулка и оркестър

Прокофиев-Концерт за цигулка и оркестър No.2

Оркестър на Държавна опера-Русе

11. понеделник, гр.Ловеч, 19:00часа

КОНЦЕРТ на РУСЛАН МЪЙНОВ и РУСАЛИНА МОЧУКОВА

Диригент Владимир Бошнаков

В програмата популярни канцонети, оперни оперетни арии

Оркестър на Държавна опера- Русе

14.четвъртък, гр.Луковит, 19:00часа

КОНЦЕРТ на РУСЛАН МЪЙНОВ и РУСАЛИНА МОЧУКОВА

Диригент Владимир Бошнаков

В програмата популярни канцонети, оперни оперетни арии

Оркестър на Държавна опера- Русе

15. петък, Николово, 15:30 часа

ЗВЕЗДНИЯТ МИГ НА МАЛКИЯТ СТЕФЧО ИЛИ КАРНАВАЛ НА ЖИВОТНИТЕ балетен спектакъл за деца по музика на Камий Сен – Санс

Хореография Йордан Кръстев

Репетитор Марияна Захариева, ас.режисьор Елена Колева

Маски Янка Дойчинова

Мултимедия, музикално сценични ефекти Теодор Цаков

Участват солисти и кордебалет на Държавна Опера-Русе

25.понеделник, гр.Габрово, 19:00часа

РИГОЛЕТО опера от Джузепе Верди

Диригент Роберто Рега (Италия)

Постановка, сценография и костюми Иван Савов

Участват Стоян Даскалов, Добромир Момеков, Диана Василева, Даниела Караиванова, Калоян Христов , Андреана Николова, Йоланта Николаева, Стоян Стоянджов, Евгени Ганев, Венета Димова, Владимир Попов, Александър Баранов,

Лиляна Харизанова, Пламен Троански

Оркестър, хор и балет на Държавна опера- Русе

27.сряда, гр.София, НДК, 19:00часа

АИДА опера от Джузепе Верди

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Огнян Драганов

Художник Салваторе Русо (Италия),

Хореография Марияна Захариева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Участват Алиса Зиновиева, Даниел Муньоз, Петя Цонева, Марцио Джоси, Пламен Бейков, Стоян  Стоянджов, Диана Василева, Александър Баранов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Русе

 


Покана за пресконференция - Балетът на Държавна опера-Русе отбелязва Международния ден на танца с премиера в Русе и Велико Търново

На вниманието на медиите:

Уважаеми дами и господа,

Имаме удоволствието да Ви поканим на

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ,

която ще се състои на 27април, понеделник, от 10.30 часа в Мраморното фоайе на Първи балкон на Държавна опера Русе.

Поводът е:

Балетът на Държавна опера-Русе отбелязва

Международния ден на танца

с премиерата на танцовия спектакъл „Откровения”

29 април, 19.00 часа – Русе, зала Опера

30 април, 19.00 часа, - Велико Търново, ДКС„Васил Левски”

 В пресконференцията ще участват

Найден Тодоров – директор на Държавна опера-Русе

Силвия Томова – директор на балета на Държавна опера-Русе

Ангелина Гаврилова – хореограф

Анна Донева – хореограф

Асен Наков – хореограф

Християн Бакалов – хореограф

Александър Марков и Мариян Янков – артисти в балетната трупа на Държавна опера-Русе, хореографи

Солистите Весела Василева, Елена Харалампиева, Теодор Цаков, Стоян Фъртунов, Антон Иванов

Спектакълът с обединяващото заглавиe "Откровения" ще бъде представен в два града - Русе и Велико Търново. Едно истинско тържество на младостта,на многообразието в танца, на свежите хореографски идеи и предизвикателствата пред балетния танцьор в овладяването на различни стилове и техники. За всичко това ще ви разкажат самите хореографи - ярки таланти и изявени артисти. А смелите експериментатори - тандемът Силвия Томова и Найден Тодоров,  ще споделят защо подкрепят и инициират подобни проекти и какво може да се очаква още в богатия афиш на Русенската опера.

След пресконференцията ще имате възможността да видите част от танцовия спектакъл "Откровения" на сцената на Операта.

Очакваме Ви!


На оперета, балет и опера в Русе от 20 до 23 април

Празничната Великденска програма на Държавна опера-Русе продължава и през следващата седмица с най-любимите за публиката заглавия от афиша на театъра.

На 20 април, от 19.00 часа Русенската опера ще представи на своята сцена обичаната от всички оперета „Царицата на чардаша” от Имре Калман. Отново ще прозвучат познатите и любими мелодии - от популярен чардаш до валс, култови реплики, оригинални импровизации и хумор. Царицата на оперетите ще оживее с участието на Мария Цветкова в ролята на вариететната артистка Силва Вареску и Марио Николов в ролята на княз Едвин. Стоян Стоянджов ще ни представи един незабравим Фери Бачи, в ролята на Щаси ще видим Даниела Караиванова, а като Цилика - Йоланта Николаева. За първи път в ролята на Мишка ще дебютира Калоян Христов. В останалите роли ще ни забавляват Димитър Кюркчиев, Стефан Пенчев, Красимир Величков, Иван Атанасов и др. Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Русе. Диригент Владимир Бошнаков. Режисьор на спектакъла е Марио Николов, сценография и костюми Иван Савов, хореография Марияна Захариева, хормайстор Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Седмица преди Международния ден на танца, Балетът на Държавна опера-Русе ще представи на 21 април от 19.00 часа на сцената на Операта балетния спектакъл „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината” по музика на Чайковски, Гершуин, Масне, Пиацола, Росини. Спектакъл, който не губи блясъка на своето очарование, а вече в продължение на година представя нови балетни лица и завладява със своята впечатляваща хармонична визия и танцово изящество. Вечната история за любовта и силата на цветовете и техните нюанси като отражение на човешката душа майсторски претворени в движения, състояния, овладени до съвършенство танцови стъпки. На 21 април зрителите ще имат възможността да аплодират Елена Харалампиева и Стоян Фъртунов в ролите на Жулиета и Ромео, Аксиния Балбюлян и Милен Харалампиев – Капулети, Грета Георгиева и Христо Ангелов – Монтеки, Михаил Дамянов като Падре Лоренцо. Във втората част на спектакъла „Полет към светлината” участват солистите и кордебалета на Държавна опера-Русе. Солото в „Танго” по музика на Пиацола ще изпълни Цветелина Катрин Котова. Хореографията е на Силвия Томова, художник на декора и костюмите Салваторе Русо /Италия/, асистент режисьор Елена Колева.

След фурора на „Кармен” от Жорж Бизе на сцената на най-голямата зала на Балканите – зала 1 на Националния дворец на културата на 30 март, Русенската опера ще представи своя обновен спектакъл за първи път в Русе на 23 април, от 19.00 часа на сцената на Операта. Зрителите ще могат да се насладят на впечатляващата адаптирана версия, която режисьорът Огнян Драганов направи специално за гостуването в София. Силвия Томова внесе нов колорит в концепцията на популярната оперна творба с авторска хореография на ярки балетни платна и солови танци. Блестящите солисти на Русенската опера ще се изявят в главните роли – Петя Цонева ще бъде Кармен, Стоян Даскалов – Дон Хозе, Александър Крунев – Ескамилио и Мария Цветкова – Микаела. Участват още солистите Ивайло Йовчев, Владимир Попов, Даниела Караиванова, Йоланта Николаева, Момчил Миланов и др., оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе. Диригент Владимир Бошнаков, хормайстор Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център в Русенски университет тел. 0878 488 802

онлайн www.eventim.bg

www.ruseopera. com

 

 

 


Божидара Кузманова, Найден Тодоров и Русенска филхармония със симфоничен концерт в „Австрийските музикални седмици” в Русе

Години наред Русенска филхармония е предпочитан участник в програмата на „Австрийските музикални седмици в България”. На 30 април от 19.00 часа в зала Филхармония, симфоничен концерт ще зарадва ценителите на класическата музика с изключително привлекателна програма от творби на едни от най-атрактивните и гениални композитори, свързани с австрийската музикална култура на 19-ти, 20-ти и 21-ви век. Австрийският композитор Ерих Корнголд /1897-1957/ – наричан ласкаво „Моцарт на 20-ти век”, ще бъде представен с Концерт за цигулка и оркестър ре мажор, оп. 35. Ерих Корнголд става популярен в цял свят с филмовата си музика, твори дълги години в Холивуд, печели „Оскар” за музиката към първия си филм „Приключенията на Робин Худ”. Следващата творба в програмата на концерта е Увертюра „Сакунтала“ от родения в Унгария, но живял в Австрия композитор Карл Голдмарк /1830-1915/. Неговата най-известна опера е „Савската царица”, а увертюрата „Сакунтала“ е увенчана с грандиозен успех още при първото си изпълнение. Концертът ще завърши с „Танци на малцинствата”, оп. 70 от съвременния австро-унгарския композитор и пианист Иван Ерьод /роден 1936/. Иван Ерьод е носител на престижната награда на града Виена, на държавни отличия на Република  Австрия за приноса му към развитието на австрийската музика и култура, член е на Австрийската асоциация на композиторите.

На диригентския пулт ще застане Найден Тодоров, а гост-солист е цигуларката Божидара Кузманова-Владар.

Австрийските музикални седмици в България, организирани от Австрийското посолство и Виенски клуб, ще се проведат за 19-и пореден път от 23 април до 21 май. Програмата на фестивала включва 14 концерта в 8 града – София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Пазарджик, Велико Търново, Габрово. Под мотото „Шансове и пътища“ културното събитие обединява известни произведения на класиката и романтиката със съвременни творби, като акцентът е поставен върху творчеството на австрийски композитори, които по различни причини са напуснали родната Австрия и са живели и творили в чужбина, както и на композитори, които са избрали Австрия за втора родина и са постигнали успех и признание, а творчество им се е превърнало в част от австрийската музикална култура. Фестивалът се провежда под патронажа на г-жа Маргарита Попова, Вицепрезидент на Република България.

Божидара Кузманова е родена в България, следва в НМА „Проф. П. Владигеров“ в София и след това в Университета за музика и сценични изкуства във Виена при проф. Г. Пихлер (Албан Берг Квартет). Носител е на награди от много известни международни конкурси в България, Унгария, Англия, Германия и САЩ. От началото на кариерата си свири като солист с всички големи български оркестри, с Филхармония Бохуслав Мартину, Котман Щрайхисти, Оркестър Грац, Радио-симфоничен оркестър Прага, Нов симфоничен оркестър Базел, Симфония Монтевидео, Виенски Бах солисти и др. Има ангажименти като солист, камерен изпълнител и доцент в майсторски класове в Европа, Израел, САЩ, Южна Америка, Азия, Австралия. Много съвременни композитори посвещават на Божидара Кузманова-Владар солови творби. От няколко години преподава в Музикалното училище Й.С. Бах във Виена.

НАЙДЕН ТОДОРОВ е сред най-ярките представители на български музиканти от младата генерация. Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище „Добрин Петков” в Пловдив, където създава Младежки оркестър „Пловдив”. От 1993 е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския университет за музика, който завършва като бакалавър през 1996. През 1996-1997 е поканен от фондация Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел и там работи с Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен като диригент в Нов български университет, в който през 2013 се дипломира и като мениджър в областта на културата. През 2003-2004 специализира и в Челси университет, Великобритания. От сезон 2004-2005 е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а от сезон 2005/2006 е директор на Държавна опера - Русе. Работи с различни оркестри в България и чужбина. Участва и в десетки международни фестивали България, Австрия, Германия, Словакия, САЩ.

Найден Тодоров е осъществил многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина - участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management.

Носител е на множество наши и международни награди и отличия. През месец март 2013 година Найден Тодоров е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През септември 2014 получава престижната награда „Емил Чакъров” за цялостен принос към българската култура и високите му постижения в областта на музиката.


Балетът на Държавна опера-Русе отбелязва Международния ден на танца с премиера в Русе и Велико Търново

На 29 април, от 19.00 часа в залата на Русенската опера, балетната трупа на театъра ще отбележи Международния ден на танца с премиерата на танцовия спектакъл „Откровения” – една специална вечер на съвременните хореографи. Спектакълът ще бъде представен на следващия ден – 30 април, от 19.00 часа, в Двореца на спорта и културата „Васил Левски”.

Директорът на Русенската опера Найден Тодоров и ръководителката на балета Силвия Томова избират този път балетната вечер да бъде посветена на таланта на съвременните български хореографи, защото вярват, че за ценителите на танцовото изкуство е важно да се докоснат до неговите различни лица – от класиката до съвременните световни достижения. А за една балетна трупа като тази на Русенската опера, всяка една среща със свежата и нова идея, танцови техники, актьорски задачи носи изява, развитие и възход.

Четирима талантливи български хореографи Ангелина Гаврилова, Анна Донева, Асен Наков и Християн Бакалов ще представят за първи път на русенска сцена заедно с балетната трупа на Държавна опера-Русе своите танцови ОТКРОВЕНИЯ. За любовта, за посвещението, за бурните емоции, за страстта и огъня, за неизказаното, за тъгата и болката...Различни емоционални състояния изразени чрез мълчаливите послания на танца в четири миниатюри на фона на музиката на Бах, Кремер, латино и суинг фрагменти, феномена Има Сумак, вечния шансон на Жак Брел Au Suivant.

Ангелина Гаврилова е солистка на Балет „Арабеск”. Балерина с ярка индивидуалност, изумителна артистичност и не случайно е предпочитана в различни телевизионни и театрални продукции. Уникалната балерина пренася своя несравним танцов почерк и в своята авторска хореография. Спектакълът, който ще представи се нарича „Тишината в мен” по музика на Гидон Кремер с участието на Весела Василева, Александър Марков, Елена Харалампиева, Марян Янков, Зорница Петрова, Теодор Цаков Жаклин Драганова, Стоян Фъртунов.

Анна Донева е сред най-изявените млади български хореографи с множество български и международни награди. Преподавател, един от основателите на програмата „Модерен танц” в НУТИ, понастоящем директор на НУТИ-София, член на жури на редица международни танцови конкурси. Талантливата хореографка е почитател на виолончелото и избира за съпровод на своята хореографска миниатюра „Молитва” - „Сюита за чело” от Бах. В спектакъла участват Мая Кирилова, Виделина Стоянова, Весела Василева, Жаклин Драганова, Цветелина Катрин Котова.

Асен Наков е от емблематичните солисти на Балет „Арабеск”. Танцьор с впечатляваща физика и магнетично присъствие, Асен Наков все повече насочва своята енергия към преподавателска и хореографска дейност. С артистите на Русенския балет той ще представи „Сянката на твоята усмивка” с избрана музика суинг, латино, Има Сумак. Участват Зорница Петрова, Елена Харалампиева, Никол Джиброва, Александър Марков, Марян Янков, Деян Добрев, Теодор Цаков.

Специално за вечерта на съвременните хореографи от Брюксел пристига и вече утвърдения извън граница танцьор и хореограф Християн Бакалов. Новатор, експериментатор, неспокоен дух, артистът ще пренесе на русенска сцена една от първите си танцови хореографии, донесла му международен успех. Това е изцяло мъжки танц по популярния шансон на Жак Брел „Au Suivant” с участието на Александър Марков, Марян Янков, Теодор Цаков, Антон Иванов, Михаил Дамянов, Деян Добрев, Стоян Фъртунов.

 

Ангелина Гаврилова е родена в София. През 1996 година завършва Националното училище за танцово изкуство в класа на доц. Калина Богоева. От същата година танцува в Балет "Арабеск", където понастоящем е солистка. В репертоара си има над 70 заглавия, сред които се отличават нейните солистични роли в „Кармина Бурана” / Фортуна/, „Нестинарка” /Струна/, „Кармен колекшън” / Тя/, „Аеон”, „Двойнственост”, „Герман”, „Благовец” и др. Работила е с много български и чуждестранни хореографи Уейн Макгрегър,  Морис Кози, Лиз Лий, Люк Буи, Боряна Сечанова, Мила Искренова, Анна Донева, Олея Пантикина, Иво Димчев,  Антония Докева, Маргарита Градечлиева и мн. други. Участва в театрални представления и телевизионни постановки на режисьорите Александър Морфов, Борис Панкин, Гергана Димитрова, Хачо Бояджиев, Йордан Джумалиев и др.
От 2011 година е преподавател в НУТИ  по модерни танцови техники, композиция и импровизация, специална гимнастика.

Анна Донева е хореограф и преподавател по съвременни танцови техники. От 2011 година е директор на Национално училище за танцово изкуство София /НУТИ/. Започва танцовото си обучение през 1987 г. в Националното училище за танцово изкуство в София. Участва в редица телевизионни предавания и в спектакли на Театър 4хС. През 1999 г. завършва бакалавър – балетен педагог в НМА “П. Владигеров”. В периодът 1999-2001 г. продължава обучението си в Лабан Център Лондон / Laban Centre London /, където се дипломира с Професионална диплома по танцово обучение – хореография, хореология, рилийз, Кънингам танцови техники и др. През 2010-2011 се дипломира в АМТИИ Пловдив – Магистратура Балетна режисура – с арт мениджмънт, класическо наследство, музикална драматургия и др.

От 2001 г. работи в Националното училище за танцово изкуство, където преподава клас по съвременни танцови техники базиран на Кънингам техника, Лабан анализи и рилийз, и води репертоар. Анна е от екипа създал специалност Модерен танц в Националното училище за танцово изкуство. От 2011 е преподавател в АМТИИ – Пловдив. Преподава ежегодно на Лятната Балетна Академия – Варна и на различни академии в Италия. Член на жури е на международни балетни конкурси. През 2008 хореографията й “Българска роза” е избрана да представи България на Европейската танцова платформа във Франкфурт. В периода 2008 – 2011 Анна Донева е партньор за България в Европейската танцова организация ” AEROWAVES”. През 1996-1999 и 2003-2007 работи в Балет “Арабеск”.

Награди: 2012 – награда за “Съвременна хореотрафия” – на XV Национална среща на млади балетни изпълнители “Анастас Петров”,
2011 – наградена със “Сребърна лира – за високи постижения в областта на балетното изкуство”, 2009 – награда за хореография на конкурса “Малки балетни звезди”, 2007 – “Кристална лира” за “Хореография” за мюзикъла “Мис Сайгон”, 2005 – получава “Кристална лира” за “Постановъчен екип” за мюзикъла “Евита”, 2003 – получава “Кристална лира” за “Постановъчен екип” за мюзикълът “Някои го предпочитат горещо”

Поставя в Балет “Арабеск – „Лебедово езеро”,“Акварели”, “Заспивайки … ТАМ” , “Черна кутия”, в Националния музикален театър – ” Котки ” от А. Л. Уебър, “Мис Сайгон” Шьюнберг, “Евита” А. Л. Уебър, “Някои го предпочитат горещо” П. Стоун, Б. Уайлдър, И. А. Даймънд, “Исус Христос Суперзвезда” А. Л. Уебър, във Варненската опера “Исус Христос Суперзвезда” А. Л. Уебър”2014, Концерт – Ах, този мюзикъл”2013. Осъществява хореографията на поредица от независими проекти “Сюита в черно и бяло”, “За една дива роза”, „Прилепът”, “Прекрасната Галатея”, “Отело”, “Бял квадрат на бяло поле”, „Българска роза”, “Молитва”, “Забравена картина”, “Примавера”, “Етюд”, “Пиацола”, “Спомен”, “Някакво време затворени очи”, “Писма от Европа”, “Мълчаливите”, ” Докосване”, “Бах”, “Начало”, “Дует”, “Трио” и др.

Асен Наков завършва Държавно Хореографско училище през 1995г. със специалност артист – балетист (педагог) с преподаватели Румен Рашев и Иван Трифонов. През 1995г. постъпва на работа в Балет „Арабеск” където по-късно става премиер солист на същата трупа. В репертоара си има над осемдесет различни заглавия на спектакли. Работил е с чуждестранни хореографи като: Елза Лимбах (САЩ), Марк Тейлър (САЩ), Соня Кларк (Канада), Люк Буи (Белгия), Уейн Мак Грегор (Великобритания), Лиз Лий (Австралия), Християн Бакалов (Франция) ,Морис Кози и др. Участвал е в международни фестивали в Швейцария, Германия, Сърбия, Гърция, Румъния, Австрия, Франция, Испания, Белгия, Турция, Армения, Италия и др. През 1999г. получава престижната награда на «Съюза на музикалните и танцови дейци» - КРИСТАЛНА ЛИРА за върхови постижения в танцовото изкуство за участието си в балетния спектакъл «Танго» хореография С. Ивелинов. В момента развива преподавателска и хореографска дейност. Автор е на спектаклите ''Необходима поносимост'', ''Паралелна реалност'' , ''Огния'' ,''За последно” '',''Res nulis'', ''Огледало на времето'', а със  спектакъла - ''Малки правила '' става носител на наградите на публиката и на журито на осмия конкурс за съвременна хореография ''Маргарита Арнаудова''.

Християн Бакалов завършва Държавното хореографско училище – София през 1991 във випуска на Илиян Дрангажов и същата година е ангажиран в трупата на „Младия Балет на Франция” в Париж. Кариерата му на танцьор продължава в Националния хореографски център „Claude Brumachon” в Нант,  с тази трупа в продължение на 7 години реализира световни турнета в Европа, Латинска Америка, Африка и САЩ. През 1999 е поканен от „Младия балет на Франция” да постави 4 шансона, първия от които е "Au Suivant" на Жак Брел. В периода 2000-2005 Християн Бакалов поставя за City Center – Ню Йорк, Theater de Ranelagh - Париж, Консерваторията на Сеул - Корея, Консерваторията на Лион - Франция, Френския театър в Прага,  Държавното хореографско училище - София, Балет Арабеск - София и Софийската национална Опера.

През последните 10 години, Християн Бакалов взема участие като изпълнител в пиесите на световно известни режисьори като Роберт Вилсон, Жером Бел, Ян Фабре и Иво Димчев, с които продължава да работи и в момента.

През 2009 година Християн Бакалов се установява в Брюксел, участва в създаването на Volksroom пространството за съвременно изкуство на Иво Димчев. В края на месец март на тази година бе премиерата на последната му постановка/инсталация  "BRIGHT" - част от Биеналето за пърформанси в Брюксел "Перформатик". Спектакълът "BRIGHT" ще бъде представен през 2016 във Fabrika 126 - София.

Християн Бакалов е носител на наградата на "Rayonnement de L'Opera de Paris".  Завършил е педагогика в Националния Център за танц в Париж.

Билети

Велико Търново

Каса - Дворец на културата и спорта „Васил Левски“, телефон: 0885 311 400

Туристическия информационен център, телефон 062 622 148

 

Русе

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Каса Канев център тел. 0878 488 802

Онлайн www.eventim.bg Специални отстъпки www.grabo.bg


Звездата на Царицинската опера – Волгоград Анна Девяткина гостува в ролята на Аида на сцената на Русенската опера

На 15 април, от 19.00 часа, в зала Опера Русенската опера ще представи своята великолепна продукция на операта "Аида" от Джузепе Верди.
В ролята на Аида гостува Анна Девяткина - заслужила артистка на Русия, звездата на Царицинската опера-Волгоград, постоянен гост-солист на Болшой театър-Москва. Определят красивия ѝ глас като „самородното злато на града на Волга”.
Родена във Волгоград, Анна Девяткина завършва Волгоградската академия по изкуствата „П. А. Серебряков”. През 1996 година постъпва в Царицинската опера /тогава Волгоградски музикален театър/, а през 2002 година специализира в московския център за оперно пеене под ръководството на Галина Вишневская. Носител е на редица престижни отличия от международни конкурси и фестивали. Преди няколко години създава и ръководи ансамбъл за изпълнение на еврейска музика „Адал”, който вече се радва на заслужени успехи в Русия и в чужбина.
В репертоара на певицата влизат централните сопранови роли от оперите „Травиата”, „Риголето”, „Аида” на Верди, „Вълшебната флейта”, „Театралният директор”, „Така правят всички”, „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, „Руслан и Людмила” на Глинка, „Снежанка” и „Царска невеста” от Римски-Корсаков, „Човешкият глас” на Пуленк и др.
В спектакъла на операта "Аида" на 15 април ще ѝ партнират Стоян Даскалов в ролята на Радамес, Андреана Николова /Амнерис/, Венцеслав Анастасов /Амонасро/, Пламен Бейков /Рамфис/, Калоян Христов /Царят на Египет/, Диана Василева /Жрица/ и др. Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Русе под диригентството на Роберто Рега (Италия). Режисьор на постановката е Огнян Драганов, художник на костюмите Салваторе Русо (Италия), хореография Мариsна Захариева, Йордан Кръстев, хормайстор Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса Канев център тел. 0878 488 802

онлайн www.eventim.bg

www.ruseopera. com

 


 


Проф. Жени Захариева и Фидоси Керчев гост-солисти в концерта на Русенска филхармония на 9 април

На Велики четвъртък от Страстната седмица – денят, изпълнен с толкова много символика, пианистите проф. Жени Захариева и младият Фидоси Керчев ще са солисти в концерта на Русенска филхармония. Под диригентството на Владимир Бошнаков пианистите ще изпълнят на 9 април, от 19.00 часа в зала Филхармония Концерт за пиано и оркестър, ла минор от Шуман и Концерт за пиано и оркестър №1, си бемол минор от Чайковски.

Концертът за пиано и оркестър от Роберт Шуман е „шлагер” в клавирната литература. Вдъхновен е от любовта на Шуманкъм Клара Вик. Композиторът пише своята творба  първоначално като фантазия за пиано, която обаче три години по-късно "прераства" в концерт. Концерт, който е сред най-любимите и за пианистите, и за публиката.

Първият клавирен концерт на Пьотр Илич Чайковски е представен премиерно на публиката в Санкт-Петербург и Москва през есента на 1875. Първоначално Концертът е бил посветен на Николай Рубинщайн – изтъкнат пианист, основател на Московската консерватория и неписан законодател на музикалния живот в Русия. Рубинщайн открито признава, че не харесва произведението и отказва да го дирижира, в отговор на което композиторът заличава името му от титулната страница и го заменя с това на Ханс фон Бюлов. Бюлов става първи изпълнител на Концерта в Съединените щати (в Бостън на 25 октомври 1875) и активен негов популяризатор. Успехът сред публиката и критиката е толкова голям, че и самият Чайковски остава изненадан.
На фона на изключителната популярност на творбата вече повече от век, забавен изглежда начинът, по който някога е бил квалифициран като „непретенциозен клавирен концерт”. Концертът е виртуозен, ефектен, подчертано патетичен, изразява любов към живота и опиянение от прекрасните му страни.

Пианистката проф. Жени Захариева развива богата концертна дейност в Европа, Далечния Изток, Африка и Америка. Проф. Жени Захариева е участвала в най-престижните фестивали у нас и чужбина.

Виртуозната пианистка е инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на Клара Шуман в Браницшлос-Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. За тази инициатива проф. Жени Захариева е наградена с орден от германското правителство.

Професор  Жени Захариева е носител на редица престижните награди а. От 2000 до 2012 г. е била председател на Съюзът на Българските музикални и танцови дейци.

Фидоси Керчев е роден на 26 май 1998 г. в Разград. Свири на пиано от 7-годишна възраст в Детската музикална школа “Илия Бърнев“ в родния си град с преподавател Галина Героева. От 2012 г. е ученик в Националното музикално училище “Любомир Пипков“ в София, в класа по пиано на Любов Шишева.

Фиодоси Керчев печели награди от престижни конкурси у нас и в чужбина.

През 2013 г. младият пианист изнася самостоятелен концерт в Български културен център в Париж, участва във Фестивала “Салон на изкуствата“-София. През месец Юни 2014 г. се дипломира в ниво ”Супериор” на известната „La Schola Cantorum”-Париж и продължава обучението си в ниво „Виртуоз”.

През 2014 г. участва във Фестивал ”Софийски Музикални седмици” и Фестивал „Варненско лято”. През 2015 г. е включен в съвместната инициатива за популяризиране на класическата музика  на  летище София и Френски културен институт . Взема участие в музикални академии в Сан Даниеле-Италия, Бургундия-Франция, Русалка-България. Участвал е в майсторски класове на известни професори от България, Япония, Франция, Русия, Италия.

Владимир Бошнаков е роден в гр. Плевен в семейство на потомствени музиканти. През 1990 завършва музикалното училище „П. Пипков” в родния си град и през 1995г. се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров” – София. В периода 1999-2001г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев.

На 25 годишна възраст дебютира на сцената на Плевенска филхармония със солист проф. Петко Радев.

Като диригент се изявява се на сцените на филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерният оркестър в Добрич, на оперите във Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Благоевград и на сцената на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново.

През 2002 участва в създаването на камерния оркестър „Студио Примо” и в продължение на 6 години е негов постоянен диригент. Със „Студио Примо” осъществява множество концерти с именити солисти като Васко Василев, Светлин Русев, Йалдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.

Работил е с режисьорите акад. Пламен Карталов, проф. Светозар Донев, Димитър Шарков, Марио Николов и Христина Ангелакова.

Дирижира  на фестивалите „Аполония” и Лауреатски дни „Катя Попова” гр. Плевен.

В периода 2005-2010 е главен диригент на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново.

През сезон 2011-2012 е главен диригент на Плевенска Филхармония.

Понастоящем е диригент в Държавна опера – Русе.

 


„Стабат Матер” от Перголези на Разпети Петък в зала Филхармония-Русе

На 10 април, Разпети Петък, от 19.00 часа в зала Филхармония, ще прозвучи сакралната творба на Джовани Батиста Перголези „Стабат Матер”. Вълнуващото произведение на италианския гений ще ни помогне да съпреживеем страданието на Божията майка в изпълнение на камерен оркестър на Държавна опера-Русе и хор „Дунавски звуци” под диригентството на Роберто Рега. Хормайстор Стелияна Димитрова. Соловите партии ще изпълнят Владислава Гарвалова и Андреана Николова.

Stabat Mater” /1736 г./ е една от знаменитите религиозни творби на Джовани Батиста Перголези за сопран, алт, хор и оркестър. Творбата въздейства по неподражаем начин със своето интимно и трогателно звучене и дълбоко прочувствени текстове.

Джовани Батиста Перголези е италиански композитор, цигулар и органист.

Роден е в Йези през 1710 г., където изучава музика до преместването си в Неапол през 1725 г. По-голямата част от живота си работи при благородниците в града.

Перголези написва повече от 10 опери и няколко интермедии, като най-популярни са "Слугинята-господарка", която първоначално е била сценка в антракта на неговата опера-серия "Гордият пленник", а после той я допълва и я прави самостоятелна опера и "Ливиета и Траколо", с което се причислява към най-значимите италиански композитори в този стил. С написването на "Слугинята господарка", която рязко се отличава от всички подобни произведения, създадени дотогава, става основоположник на т. нар. опера-буфа или опера-комедия. Композира и доста сакрални творби, като най-известното му произведение е „Стабат матер”.

През 1735 Джовани Батиста Перголези, едва двадесет и пет годишен, но вече добре познат най-вече със своите опери, драстично променя своя начин на живот. От Неапол, където основно живее и твори, той се премества в малкото градче Поцуоли, разположено наблизо. Основната причина за преместването му е неговото заболяване  от туберкулоза. Перголези се обръща към религиозната музика и написва и „Стабат матер“. Над „Стабат матер“ работи буквално до последните дни от живота си. Недоволен от написаното, композиторът внася нови и нови промени върху партитурата, докато  смъртта не го принуждава да спре. Датата на първото представяне на „Стабат матер“ е неизвестна. Като всеки истински иновативен продукт, „Стабат матер“ от Перголези не се признава веднага. Дори известният по това време Падре Мартини /голям музикален учен от XVIII век/ не успява да оцени произведението: „Стабат матер“ от Перголези съдържа твърде много пасажи, които по-скоро са подходящи за всяка  комична опера, отколкото за тъжна песен.." Всъщност, такива критики са преследвали всички велики автори на религиозни творби  от Бах до Верди.

Stabat Mater Dolorosa - «Скърбящата майка" е  една от средновековните секвенции - /религиозни песнопения, които се изпълняват по време на католическата литургия след „Алелуя”, преди четенето на Евангелието/. За автор на латинската поема, описваща страданията на Дева Мария в подножието на кръста на Голгота, се счита Якопоне да Тоди (периодът на живота му не е добре установен, роден е между 1228 и 1236 година, твърди се, че е починал през 1306), адвокат, според други източници францискански монах от италианския град Тоди. Текстовете на „Стабат матер“ влизат в едноименните творби на най-великите композитори на своето време /от  XV до XXвек/ - Палестрина, Хайдн, Шуберт, Росини, Лист, Верди, Дворжак, Пендерецки и др. Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес „Стабат матер“ се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст.

Диригентът

Пианист, хормайстор и диригент Роберто Рега е роден през 1970 г. в Пескара (Италия), където получава диплома по пиано в Консерваторията "Л. Д'Анунцио". Между 1991 и 1996 г. той специализира при Виктор Мерджанов, професор в Московската консерватория. Паралелно учи композиция при Маестро Аландия и „Информационни технологии” в Университета „Аквила”. Прекъсва обучението си по компютърни науки, за да довърши музикалното си образование и формиране.

От 12-годишна възраст Роберто Рега участва успешно като пианист в редица международни конкурси, на които е лауреат или финалист. Изявява се като солист-пианист с различни камерни и симфонични оркестри в Италия, Полша, Русия, Франция, Египет, Швейцария и Холандия.

През 1997 г. Роберто Рега напуска Италия и е ангажиран като пианист в Гранд театър -Женева и Парижката опера. През 2002 г. неговата интерпретация на шопеновия Първи концерт му донася първа награда за виртуозно изпълнение – завършва с отличие в класа на Доминик Вебер в Консерваторията на Сион (Швейцария). Следва наградата на публиката на  Обществото на изкуствата в Женева, участва на турне с балета на Гранд театър -Женева в оперните театри на Женева, Кайро, Александрия и Монпелие.

От 2007 г. започва да учи хорово и оркестрово дирижиране в Консерваторията "Джузепе Верди" в Торино, която завършва с отличие и в двете специалности.

В Женева е хормайстор на хор Gospel Spirit и пианист и хормайстор на женския хор  Arte Musica /повече от 10 години/. През 2011 поема хор Laudate на Лозана Дирижира Оркестъра на Терни, оркестъра и хора на Консерваторията на Торино, Симфоничния оркестър на Мон Блан, Garden Musical - Гренобъл, Младежкия оркестър Виртуозите на Ню Йорк и др. В Русе талантливият музикант в продължение на повече от година натрупва завиден професионален опит като диригент – дирижира успешно сериозни големи оперни заглавия, кантатно-ораториални творби и симфонични концерти.

Солистите

Андреана Николова е солистка на Държавна опера-Русе. Започва да се занимава с пеене докато учи в училището за европейски езици „Св Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София и още докато е студентка е забелязана и гостува в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски" на Верди на сцената на Русенската опера.

Специализира в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович, работи с Гена Димитрова. Участва в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера - София под диригентството на Найден Тодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър - Виена в Софийска Национална Опера.

Лауреат е на националните конкурси: „Пълдин“ – I награда, „Гена Димитрова“ – I награда, „Светослав Обретенов“ – II награда, „Парашкев Хаджиев“ – II награда, както и на международните конкурси: „Феручо Талявини“ (Австрия) - I награда и наградата на австрийската критика, „Ирис Адами Корадети“ (Италия) - III награда, „Борис Христов“ – III награда и наградата на публиката.

В репертоара й са централните мецосопранови партии от оперите „Дон Карлос“, „Аида“, „Трубадур“, „Бал с маски”, „Риголето”, „Фалстаф” на Верди, „Кармен” на Бизе, „Капулети и Монтеки“ на Белини и др. Предпочитана изпълнителка на кантатно-ораториални творби, в репертоара й се четат Реквием на Моцарт и Верди, „Меса Солемнис” от Бетовен, „Стабат Матер” на Перголези, Симфония №2 и „Странстващият калфа” на Малер, „Въоръженият човек” на Дженкинс и др. Има записи в БНР и БНТ.

      Владислава Гарвалова дебютира на родна сцена/Русе/ в „Дон Жуан" на Моцарт с ролята на Дона Елвира /април 2006/, след което постъпва в солистичния състав на Русенска опера. Същата година изпълнява и ролята на Графинята  в „Сватабта на Фигаро” /септември 2006/. Следват Мими от „Бохеми”на Пучини, Микаела от „Кармен” на Бизе, Реквием на Форе, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди - с тази роля Владислава Гарвалова дебютира и на международна сцена в гр.Брашов /Румъния/, Татяна от "Евгени Онегин" на Чайковски, Аида от"Аида" на Верди, Леонора от "Трубадур", Реквием на Верди и Моцарт, Амелия от „Бал с маски” на Верди, Дездемона от „Отело” на Верди и др.

В репертоара на певицата влизат още ролите на Неда от „Палячи” на Леонкавало, Манон Леско и Тоска на Пучини, Антония от „Хофманови разкази” на Офенбах, Норма от едноименната опера на Белини, има богат кантатно-ораториален репертоар.

 


Четвърта международна танцова седмица „Да споделим многообразието на танца” на 10 април на сцената на Русенската опера

Съвместна продукция на балета на Държавна опера Русе

Танцова академия „МИНКОВ“ /Германия/

За четвърта поредна година ученици и преподаватели от Танцова академия "Минков" са в България. Танцьорите имат невероятната възможност да работят в професионална балетна трупа и да усъвършенстват своите танцови умения. Съответно пък за балетните артисти на Държавна опера-Русе е предизвикателство да усвоят нови техники и да обменят опит със своите колеги в различните танцови стилове – джаз денс, хип-хоп, съвременен танц. Танцовият спектакъл, който ще бъде представен в навечерието на Великден - на 10 април, от 19.00 часа, в зала Опера е под мотото „Да споделим многообразието на танца”. Участват  младите танцьори от Танцова академия „Минков” и балета на Русенската опера със солисти Свен Велер /два пъти световен и 12 пъти немски първенец по  „Electric boogaloo“/, Весела Василева, Антон Иванов, Мариян Янков, Александър Марков и др. Те ще представят атрактивен и впечатляващ танцов спектакъл със специално подготвени миниатюри, разкриващи стиловата пъстрота на танца – хип-хоп, джаз-денс, характерен и модерен танц. Тази година преобладаващото хореографско присъствие е от страна на домакините. Танцовите етюди са по хореография на Афина Феодосиду, Свен Велер, Силвия Томова, Мариян Янков, Александър Марков.

Бившият русенски танцьор Веселин Минков създава своята частна Танцова академия „Минков” близо до Щутгарт, Германия. Танцовата академия работи в две основни посоки – усъвършенстване на изкуството на танца и обучение по танцова педагогика. Специализантите имат сериозна подготовка в техническо, художествено и педагогическо направления. Особено важен акцент е и обучението по културен мениджмънт. Академията подготвя елитни танцови преподаватели и хореографи. Застъпени са образователни науки в областта на танца, различните видове изкуства, хореографията, събитиен мениджмънт. Дългосрочното обучение предлага на специализантите неограничени възможности и за практически обмен. Една от тези програми е именно сътрудничеството с балета на Русенската опера, където студентите могат да работят в естествена професионална среда. В програмата на Академията се залага приоритетно на резидентни посещения на различни престижни танцови форуми – балетния конкурс във Варна, обмен с балетната трупа Пфорцхайм и балетната трупа на "Държавен театър Щутгарт ", тренинг обмен с френски танцови школи / Студио Harmonic, Училище за танци Juste Debout), участие в подготовката на спектакли на класически и модерни заглавия - балета „Лебедово езеро” с Руския национален  балет, на Хип-хоп вечер “Funkin Stylez” в Щутгарт и др.

Когато Веселин Минков е на около шеснайсет, седемнайсет годишна възраст открива за себе си удоволствието да слуша и класическа музика. Музиката на балетните шедьоври на Чайковски  не прави изключение, но на Веселин и през ум не му минава, че един ден ще се занимава с балет и че танците ще се превърнат в негова страст. Разбира го много по-късно, когато постъпва в танцовия състав „Пластик” с ръководител Леон Леонов.  Добрата работна атмосфера в „Пластик” го кара да почувства много бързо, че е попаднал на „точното място” и да търси нови предизвикателства. Отива в Пловдив и през 1985 година завършва по това време предлаганите курсове за художествени ръководители на самодейни състави.

Завръщайки се в Русе, има шанса да работи за различни проекти със Стоян Георгиев и Йонка Петкова, които го ориентират още повече към балетното изкуство. През 1986 година Веселин Минков постъпва в трупата на русенския балет. Следващите три години танцьорът смята за най-хубавите от този период. Работи интензивно с Надя Руменин и Марияна Захариева.

През 1989 заминава за театър Цаитц-Германия. През 1992 е приет във Висшето музикално училище „Феликс Менделсон Бартолди“ в паралелката за танцова педагогика и хореография.  След своето дипломиране през 1996 поема класовете по балет на спортистките по художествена гимнастика на  провинция Баден Вютенберг.

През 1999 година основава собствено танцово училище, което през годините до сега прераства в частна академия с лиценз от германското министерство за култура и образование. През всичките тези години Веселин Минков  се насочва главно към педагогическа работа и неговата основна цел е Танцовата Академия да продължава да се развива и да придобива все по-голямо международно значение. В момента в нея работят тридесет педагози и хореографи от различни националности в областта на класическия танц, модерен танц, джаз, в новите течения на хип-хоп танца. 

Катрин Минков

Първото си танцово образование Катрин получава в Държавното училище за балет към Театъра за опера и балет  в нейния роден град Лайпциг. След завършване на средното си образование се ангажира със социални дейности в подкрепа на инвалиди и социално слаби хора.  Паралелно завършва образованието си за танцов педагог и продължава да работи към фирмата „Мерцедес Бенц“ като маркетинг мениджър.

Завършва на Университета в Хайлброн със специалност културен мениджмънт. Работи в компанията  PM & Partner  като маркетингов консултант и мениджър по развитие на бизнеса.

Катрин Минков е административен директор и преподавател на най-малките ученици в Танцова академия „Минков”.

 

 


Програмата на Русенската опера за месец април



1 април, сряда, 19.00 часа, сцена Опера

СВЕТОВЕТЕ НА ГРАДА танцов спектакъл

Студио за модерен балет „Фрийдъм” към Държавна опера-Русе

Хореография Анита Асенова

Музика и медия Алекс Асенов

2 април, четвъртък, 19.00 часа, сцена Опера

КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА опера от Дмитрий Шостакович

Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Режисьор ВЕРА НЕМИРОВА
Сценография и костюми ДИМАНА ЛАТЕВА
Сценична пластика СИЛВИЯ ТОМОВА

Хормайстор Стелияна Димитрова

Концертмайстор Емил Шейтанов

Асистент режисьор Елена Илиева

В главните роли Мария Цветкова, Пламен Бейков, Петър Костов, Александър Баранов, Теодора Чукурска, Георгиос Филадeлфвес, Стоян Стоянджов, Момчил Миланов, Калоян Христов, Петя Цонева и др.

Оркестър и хор на Държавна опера-Русе

07 април, 19:00 часа, зала Опера

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР опера от Джоакино Росини

Диригент Антъни Арморе

Режисура, сценография и костюми Иван Савов

Асистент режисьор Елена Илиева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Участват Теодора Чукурска, Венцеслав Анастасов, Стоян Стоянджов, Николай Моцов, Калоян Христов, Йоланта Николаева, Владимир Попов и др.

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе

09 април, 19:00 часа, зала Филхармония

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ на Русенска Филхармония

Диригент Владимир Бошнаков

Солисти проф. Жени Захариева и Фидоси Керчев (пиано)

В програмата Чайковски - Концерт за пиано и оркестърNo.1

Шуман - Концерт за пиано и оркестър

 

10  април, 19 часа, зала Опера

ДА СПОДЕЛИМ многообразието на ТАНЦА балетен спектакъл

Съвместен танцов проект на Държавна опера-Русе и

Танцова академия „Минков“-Германия

 10 април, 19 часа, зала Филхармония

СТАБАТ МАТЕР от Джовани Батиста Перголези

Диригент Роберто Рега (Италия)

Хормайстор Стелияна Димитрова

Солисти Владислава Гарвалова и Андреана Николова

Хор „Дунавски звуци“

Солисти и камерен оркестър на Държавна опера – Русе

15. април, 19 часа, зала Опера

АИДА опера от Джузепе Верди

Диригент Роберто Рега (Италия)

Режисьор Огнян Драганов

Художник Салваторе Русо (Италия)

Хореография Мариана Захариева, Йордан Кръстев

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Участват  Анна Девяткина, Стоян Даскалов, Андреана Николова, Венцеслав Анастасов, Пламен Бейков, Калоян Христов, Диана Василева и др.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Русе

17. април, 11 часа,  Доходно здание

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН КОНЦЕРТ „ФОРТИСИМО В КЛАС“

Диригент Максим Ешкенази

Оркестър на Държавна опера-Русе

20. април, 19 часа,  зала Опера

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША оперета от Имре Калман

Диригент Владимир Бошнаков

Режисьор Марио Николов

Сценография и костюми Иван Савов

Хореография Марияна Захариева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Участват Мария Цветкова, Марио Николов, Даниела Караиванова, Йоланта Николаева, Димитър Кюркчиев, Стоян Стоянджов, Стефан Пенчев, Красимир Величков, Иван Атанасов, Калоян Христов и др.

 

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе

 

21. април, 19:00 часа, зала Опера

РОМЕО И ЖУЛИЕТА и ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА

Балет по музика на П.Й.Чайковски, Дж.Гершиун, Жул Масне, А.Пиацола и Дж.Росини

Хореография Силвия Томова

Художник Салваторе Русо (Италия)

Репетитори Силвия Томова, Милен Харалампиев

Участват  Солисти и кордебалет на Държавна опера Русе

23. април, 19 часа,  зала Опера    

КАРМЕН опера от Жорж Бизе

Диригент Владимир Бошнаков

Сценична адаптация Огнян Драганов

Хореография Силвия Томова

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Участват Стоян Даскалов, Петя Цонева, Мария Цветкова, Александър Крунев, Ивайло Йовчев, Владимир Попов, Йоланта Николаева, Момчил Миланов и др.

 

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе

29. април, 19 часа, зала Опера

Международен ден на танца

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННАТА ХОРЕОГРАФИЯ

Хореографи: Анна Донева, Ангелина Гаврилова, Асен Наков, Християн Бакалов

Участват солисти и кордебалет на Държавна опера-Русе

30. април, 19 часа, зала Филхармония

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ на Русенска филхармония

в рамките на Австрийски музикални седмици

Диригент Найден Тодоров

Солист Божидара Кузманова цигулка

В програмата Ерих Корнголд, Карл Голдмарк, Иван Ерьод

 

Спектакли и концерти извън Русе

06 април, 19:00 часа, гр. Плевен

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР опера от Джоакино Росини

Диригент Антъни Арморе

Режисура, сценография и костюми Иван Савов

Асистент режисьор Елена Илиева

Хормайстор Стелияна Димитрова

Участват Теодора Чукурска, Венцеслав Анастасов, Стоян Стоянджов, Георгиос Филаделфевс, Калоян Христов, Йоланта Николаева, Владимир Попов

Оркестър на Държавна опера-Русе и Общински хор „Гена Димитрова“, гр.Плевен

07.април, 20:00 часа, Франция

ТРАВИАТА опера от Дж.Верди

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Георги Димитров

Участват Станислава Иванова, Борис Тасков, Добромир Момеков, Петя Цонева, Момчил Миланов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе

09.април, 20:00часа, Франция

ТУРАНДОТ опера от Дж.Пучини

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Нина Найденова

Сценография Борис Стойнов

Костюми Цветанка Стойнова

Участват Елена Баръмова, Борис Тасков, Мария Цветкова, Добромир Момеков, Иван Кабамитов, Александър Баранов, Момчил Миланов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе

10.април, 20:00 часа, Франция

ТРАВИАТА опера от Дж.Верди

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Георги Димитров

Участват Станислава Иванова, Борис Тасков, Добромир Момеков, Петя Цонева, Момчил Миланов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе

 

29. април, 19:00 часа, гр. Добрич

 

ЦИГУЛКАТА В КИНОТО  концерт филмова музика

 

Диригент Владимир Бошнаков

 

Солист Чавдар Вълков цигулка

 

В програмата музика от филмите „Червената цигулка“, „Списъкът на Шиндлер”,  „Кръстникът”, „Дами в лилаво”, „Гладиатор”,  „Хари Потър”, „Мисията невъзможна”, „Карибски пирати” и др.

 

Оркестър на Държавна опера-Русе

30. април, 19 часа, гр. В.Търново

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННАТА ХОРЕОГРАФИЯ

Хореографи: Анна Донева, Ангелина Гаврилова, Асен Наков, Християн Бакалов

Участват солисти и кордебалет на Държавна опера-Русе

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031; 0892256261

Билетна каса на Канев център в Русенски университет тел. 0878 488 802

онлайн www.eventim.bg

www.ruseopera. com

 


 

 

 

 

 

 

 

 


Русенската опера гостува в София с „Кармен”



След триумфалния успех на премиерата на спектакъла на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович в Русе, Русенската опера се готви за още две отговорни участия.  Тази вечер Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров със  солист световната цигуларка Мила Георгиева ще закрият 55-то издание на МФ „Мартенски музикални дни”, а утре – 30 март,  целият състав на Държавна опера-Русе идва в София, за да представи от 19.00 часа в зала1 на НДК своята мега продукция на операта „Кармен” от Жорж Бизе.  Организатор на гостуването е Продуцентска къща "Монте мюзик".

От рядко изпълняваната и скандална, но много специална за Русенската опера „Катерина Измайлова” към най-популярната и любима за публиката „Кармен”!

Русенската опера отново подготвя специално адаптирана версия на обичаното заглавие за сцената на зала 1 с участието на солистите, хора, балета и оркестъра на театъра. Режисьорът Огнян Драганов е замислил интересни, мащабни и провокативни сценични решения, а примабалерината Силвия Томова е автор на атрактивните балетни платна и солистични хореографии.  В допълнение към искрящата и емоционална музика на „Кармен” ще прозвучи в танцовата част и „Фарандола” от операта „Арлезианката” на Бизе. Наред с гостуващите артисти от световните сцени – Карла Дирликов /Кармен/ и Марио Маланини /Дон Хозе/, в останалите главни роли ще видим и великолепните солисти на Русенската опера Мария Цветкова и Александър Крунев /Ескамилио/. След своето звездно изпълнение на ролята на Катерина Измайлова в Русе, Мария Цветкова ще се представи пред софийската публика в ролята на Микаела. Участват още солистите Александър Баранов, Владимир Попов, Петя Цонева,  Даниела Караиванова, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов и др. Хормайстор Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

Ето какво споделя за предстоящото събитие диригентът Найден Тодоров в част от интервюто си пред БТА, публикувано през месец март:

„Още на следващата вечер след закриването на фестивала - на 30 март, гостуваме в София, в зала 1 на НДК с операта "Кармен" от Бизе. Много съм щастлив от екипа. Режисьор е Кристиан Михайлеску (Румъния), член на Европейската академия на музикалните театри - Виена, и асоциацията "Евролирика", носител на много награди. Адаптацията за голямата сцена на НДК е на Огнян Драганов, който стои и зад спечелилите публиката "Тоска" и "Риголето". Хореограф е Силвия Томова.

Като диригент на спектакъла и като директор на Русенската опера съм много горд и със солистите Maрио Маланини и Карла Дирликов.

От две години трупата се представя успешно в НДК с участието на тенора /чиято кариера е тясно свързана със сцената на Миланската скала/  Maрио Маланини, станал любимец и на родната  публика след изключителните интерпретации в "Тоска" и "Трубадур". Маланини е един от най-популярните италиански тенори, пее на най-големите оперни сцени в света - от Виена до Париж и от Лондон до Ню Йорк. Много се радвам на неговото желание и готовност винаги, когато има възможност, да работи с Русенската опера. Сега ще бъде в една от коронните си роли - Дон Хозе.

С прекрасното мецосопрано Карла Дирликов се запознах преди 5-6 години, след като работихме заедно по "Кармен" в Холандия и Белгия. Родена в САЩ, талантливата певица е дете на български емигрант и мексиканка. За голямо съжаление не говори български. Нямаме търпение да покажем този бисер на родната публика! Феноменална изпълнителка на Кармен!...Обикновено за тази роля има проблем - или гласов, или визията на изпълнителката не съответства на образа. . . Ако има и глас, и визия, често актьорското майсторство не е достатъчно! А Кармен има много действено, динамично присъствие на сцената! Карла Дирликов е една от малкото изпълнителки, които покриват всички тези изисквания! Тя ще дойде за спектакъла в София от Белгия, където има в момента поредица спектакли.”

Билети за спектакъла все още могат да се закупят от Билетния център на НДК, онлайн и в разпространителската мрежа на Ивентим и Тикетпортал.


Мила Георгиева, Найден Тодоров и Русенска филхармония закриват МФ „Мартенски музикални дни”



Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров ще закрие на 29 март от 19 часа в Доходното здание тазгодишното издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни” с грандиозния и единствен Концерт за цигулка, оп.77 от Й. Брамс, считан за един от четирите големи немски цигулкови  концерта и вълнуващата Сюита из балета Жар птица от И. Стравински. Световно известната цигуларка Мила Георгиева ще бъде звездният солист в празничната вечер.

 ПРОГРАМА

І.

ЙОХАНЕС БРАМС

(1833 – 1897)

Концерт за цигулка и оркестър ре мажор, оп. 77 (1878)

Allegro non troppo

Adagio

Allegro giocoso ma non troppo vivace

ІІ.

ИГОР СТРАВИНСКИ

(1882 – 1971)

Сюита из балета Жар птица (1919)

Въведение

Танц на Жар птица

Хоровод на принцесите

Танц на Кашчеевото царство

Приспивна

Финал

            Музиката на Йоханес Брамс най-често асоциираме с понятието симфонизъм, симфония. Събрала най-същностните жизнени традиции на една продължителна музикална еволюция, тя е неоспоримата и категорична кулминация на немската музика след Бетовен. Отстоявайки жизнеността на класическите принципи сред бушуващия от емоции романтизъм, Брамс уникално и неповторимо успява да изрази цялото многообразие на заобикалящия го свят.

          Най-концентриран израз на неговата филофска концепция са късните му симфонични опуси, създадени през 70-те и 80-те години – четирите симфонии, Вторият клавирен концерт, двойният за цигулка и виолончело, цигулковият. Роден от близкото приятелство между Брамс и впечатляващия цигулар виртуоз Йозеф Йоахим, цигулковият концерт е завършен през 1878. На 1.01.1879 той прозвучава за пръв път в Лайпциг с Гевандхаус оркестър, в изпълнение на Йоахим, под диригентството на автора. Поради изключителното си за времето новаторство, мащабност и монументалност, концертът е наречен истинска симфония за цигулка и оркестър. Сериозните проблеми, които поставя пред изпълнителя соловата партия, карат някои критици след премиерата да заявят Това е не толкова концерт за цигулка, колкото концерт против цигулката. Доста по-късно И. Ямполски пише: Действително концертът на Брамс е един от най-трудните в цигулковата литература. Той изисква от изпълнителя не само изключително техническо майсторство и съвършено владеене на всички изразни средства, но и дълбочина на творческото тълкувание, която е невъзможно да се замени с никаква външна виртуозност. В този смисъл концертът заема заслужено място в златната триада Бетовен – Брамс – Чайковски.

          Съчетаването на класическата структура с романтично светоусещане превръща Първата част в своеобразна симфонична поема, изградена върху съпоставянето и развитието на три образни сфери – пасторалната повествователност на първата тема, лиричния порив на пластичната втора тема и енергичната активност и драматизъм на втурващата се рязко в спокойното течение на музиката тема на заключението. Съзерцателност, статичност и дълбоко вътрешно откровение излъчва Втората част, постигнати чрез красива и гъвкава кантилена в цигулковата партия. Динамичен контраст в развитието внася Финалът – искрящ и темпераментен – изграден върху типичните мелодични и ритмични обороти на унгарската музика. Те са особено осезаеми в главната тема, обобщаваща целия финал и преминаваща към огненото движение на тарантелата в празничната Кода.

           „Когато през лятото на 1909 пишех операта Славеят, получих телеграма от Дягилев, която обърна наопаки всичките ми планове. Дягилев ми предложи да напиша музика за балета Жар птица за сезона на Руските балети в Парижката опера през пролетта на 1910. Въпреки че ме плашеше самият факт за поръчка с определен срок, дадох съгласието си.“ „... Цялата зима работих с голямо увлечение над нея и когато я завърших в срок изпитах голямо удовлетворение...“ „Парижката публика възторжено приветства спектакъла... Одобрението и дори възхищението, което срещнах сред музикантите и художниците, ме ободряваха и поддържаха здраво в по-късните ми замисли“. (Игор Стравински)

            Сюжетната драматургия на Жар птица е близка до оперите – приказки на Римски-Корсаков, а музикалната е построена върху съпоставянето на контрастни интонационни сфери – мрачното царство на Кашчей, феерично – ориенталския свят на Жар птица и руската атмосфера на Царевич. Омагьосаната градина на Кашчей, искрящата феерия на вълшебната птица и народнопесенната линия, изложени още във встъплението се сблъскват и противопоставят, за да се синтезират в своеобразна динамична реприза – Дяволският танц на Кашчеевото царство. Омайващата приспивна песен на Жар птица във финала разпръсква злите магии и утвърждава красотата на руската песен, достигаща до празничен камбанен звън.

        Съществуват 3 варианта на симфонична сюита от музиката на балета – 1911, 1919 и 1945 г. Най-изпълнявана е версията от 1919, която включва Въведение,Танц на Жар птица, Хоровод на принцесите, Танц на Кашчеевото царство, Приспивна и Финал. Свързани от единната идея и характерните лайтмотиви, те текат без прекъсване – от зловещите, сумрачни, пълзящи интонации на Кашчеевото царство до щастливия завършек на приказната руска феерия чрез ликуващото звучене на народната песен Не сосна у ворот раскачался.

Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти от младата генерация, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. В края на 2012 той печели наградата на публиката Кристална лира за 2012 (втора след присъдената му през 2005 за изпълнението на Втора симфония от Г. Малер със Софийска филхармония).

Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище Добрин Петков в Пловдив, където създава Младежки оркестър Пловдив. От 1993 е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския университет за музика, който завършва като бакалавър през 1996. През 1996/97 е поканен от фондация Бърнстейн в Йерусалим за специализация, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен като диригент в Нов български университет, в който през 2013 се дипломира и като мениджър в областта на културата.

От сезон 2004/05 е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а от сезон 2005/06 е директор на Държавна опера – Русе. Работи с различни оркестри в България и чужбина. Участва и в десетки международни фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, САЩ.

Получава множество награди от наши и международни конкурси, както и от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб – Виена, фондация Боргезе, наградите София за постановката на операта Фауст от Гуно с Националната опера и балет, Златно петолиние за принос към развитието на българската музика, Златна книга, съвместно с Русенската опера – за принос в развитието на българската култура, и наградата на фондация Джордж Уохтер. През 1998/99 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

Найден Тодоров осъществява многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина, участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Балкантон и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management.

През март 2013 Найден Тодоров е избран за Музикант на годината от слушателите на Българското национално радио, а през 2014 получава заедно с Оркестъра на Русенската опера престижната награда Кристална лира за изпълнението на месата Въоръженият човек от Карл Дженкинс в рамките на 54. Международен фестивал Мартенски музикални дни. Същата година е удостоен и с наградата  Емил Чакъров, учредена от Община Бургас за принос в развитието на музикалното изкуство.

 Мила Георгиева е родена в семейството на музиканти. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст и още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, от турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай  и записи  в италианската, френската и швейцарската телевизии.
Учи при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в Джулиард Скул в Ню Йорк и при Ифра Нийман в Гилдхол Скул в Лондон.
            С напредването на кариерата си свири с Гевандхаус оркестър под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, с Бамбергския симфоничен оркестър под диригентството на Жорж Претр,  Тонхале оркестър под диригентството на Ричард Хикокс и Цюрихския камерен оркестър, както и с оркестрите на Белгийското и Холандското радио и телевизия, с Камерния оркестър Ференц Лист – Будапеща и Симфоничния оркестър RIAS.

Участва на фестивала  Равиния  в Чикаго с Кристоф Ешенбах и на Великденския фестивал в Залцбург, както и в програмата на  фестивалите Марлборо, Prussia Cove и на фестивала в Ставангер. Осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за RCA Victor.

През изминалите няколко сезона солира със Симфоничния оркестър на Щутгартското радио под диригентството на Андрей Борейко и участва в голямото френско турне на  Orchestre National des pays de la Loire под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с Новата японска филхармония, прави концерти с академичния оркестър Санта Чечилия в Италия и реализира турне в Япония с Камерния ансамбъл Софийски солисти.

Стипендиантка е на Фондация Св.Св. Кирил и Методий.
Мила Георгиева свири на цигулка Страдивариус от 1703.

Симфоничният оркестър на Държавна опера – Русе е създаден през 1948 от именития български диригент и композитор Константин Илиев. Особено значение в биографията му имат реализациите на такива крупни художествени проекти като първата в България оригинална версия на Матеус пасион от Бах, ораторията Раят и Пери от Шуман, кантатите Иван Грозни и Александър Невски от Прокофиев, Симфония №13 от Шостакович, Годишните времена от Хайдн, Песен за земята от Малер, българските премиери на творби от Р. Щраус, Хиндемит, Месиен, Стравински, Г. Канчели, Р. Шчедрин, Лютославски, Бърнстейн, както и световните премиери на произведения от българските композитори П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, В. Казанджиев, К. Кюркчийски, Е. Табаков и др. Изключително събитие в историята на състава е съвместната му работа с Дмитрий Шостакович и авторската премиера на неговия Втори клавирен концерт през 1958.

Значителен принос за развитието и израстването на оркестъра имат българските диригенти К. Илиев, Е. Караманов, Д. Петков, С. Попов, И. Темков, А. Владигеров, А. Найденов, Е. Табаков, Р. Байраков, А. Измирлиев, Ц. Делибозов, Г. Димитров и редица диригенти и солисти от класата на К. Мазур, К. Цеки, Е. Светланов, В. Гергиев, С. Рихтер, Р. Керер, И. Ойстрах, Л. Коган, С. Акардо, Р. Ричи, В. Спиваков, Ф. Петраки, Р. Коен и др.

Оркестърът е инициатор на значими за българската музикална култура събития като Международния фестивал Мартенски музикални дни и първият в България филхармоничен фестивал Зимни музикални вечери. Участник е в международните фестивали Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Варненско лято, както и на такива големи международни форуми като Берлинския музикален фестивал и Сиенски музикални седмици, където сътрудничи с Ф. Ферара, К. М. Джулини, Г. Рождественски, К. Ричарели, Б. Белкин, Ю. Башмет и др.

Осъществява турнета в Германия, Полша, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Испания и Франция. Притежава записи в БНР, БНТ и Берлинското радио. Реализира серия от компактдискове за Форлан – Франция и Виена Модерн мастерс – Австрия.

След учредяването на ОФД – Русе през 1999 съставът изпълнява успешно новите си задачи като оперно-симфоничен оркестър и поддържа богат оперен репертоар с творби от Верди, Пучини, Бизе, Белини, Доницети. Участва в оперните фестивали на о. Родос (Гърция), о. Палма де Майорка (Испания) и Солотурн (Швейцария), осъществява серия от гастроли в Германия, Белгия, Испания и Португалия, Франция и Швейцария.

От 2005 директор на ОФД – Русе е диригентът Найден Тодоров.

Съставът на ОФД – Русе е трикратно удостоен с наградата Кристална лира на СМТДБ – през 2003 за участието на Симфоничния оркестър в МФ ММД, през 2004 за балетния спектакъл Спящата красавица и през 2006 – за представянето на хора във фестивала Софийски музикални седмици.

През 2006 ОФД – Русе получава признанието и на публиката с наградата Музикант на годината за творческа дейност.

За принос към развитието на българската култура Русенското оперно-филхармонично дружество получава през 2009 и наградата Златна книга на Европейския форум на експертите, като обществено признание за високия престиж и почетен статут на институцията.

От лятото на 2010 ОФД – Русе е преобразувано в Държавна опера – Русе.

През 2012 Русенската опера получава за пореден път наградата Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Classic FM в категорията Постановъчен екип за реализацията на операта Нос от Д. Шостакович, представена в рамките на 52. МФ Мартенски музикални дни, а директорът на операта – диригентът Найден Тодоров, получава същата награда в категорията Награда на публиката, като през 2013 печели и наградата Музикант на годината на БНР.

През 2014 година Симфоничният оркестър на Русенската опера и Найден Тодоров получават престижната награда Кристална лира за изпълнението на месата Въоръженият човек от Карл Дженкинс  в рамките на 54. Международен фестивал Мартенски музикални дни.

Мария Дуканова


Рецензия за концерта

 

 

 


Световна оперна звезда с български корени ще бъде Кармен в едноименната оперна продукция на Русенската опера на 30 март в НДК



На 30 март, от 19.00 часа в Зала 1 на НДК ще бъде представена най-популярната и обичана опера за всички времена - “Кармен” на Жорж Бизе с участието на световните солисти Карла Дирликов и Марио Маланини. Тя е част от поредицата оперни суперпродукции, които Монте Мюзик и Държавна опера Русе представят на голямата сцена на НДК. Зрителите ще се насладят на вълнуващата любовна история на Проспер Мериме под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров. Драматичните образи на главните герои ще бъдат пресъздадени от звездни солисти, балета, хора и оркестъра на Държавна опера Русе.

Режисьор на постановката е Кристиан Михайлеску (Румъния), професионалист с международна известност, член на Европейската академия на музикалните театри – Виена и Асоциация “Евролирика”, носител на множество сценични награди. Адаптацията за голямата сцена на НДК ще направи режисьорът Огнян Драганов, който очарова публиката в НДК със своите впечатляващи сценични решения на спектаклите на оперите “Тоска” и “Трубадур”. Атрактивното заглавие „Кармен” позволява творчески размах на фантазиите и този път освен внушителното въздействие на оригиналната сценична визия, Огнян Драганов вкарва и големи балетни платна с допълнителна музика с участието на солистите и кордебалета на Държавна опера-Русе. Хореограф на балетните сцени е Силвия Томова. Сценографията на представлението е специално изработена във Франция.

За първи път на българска сцена ще пее мецосопраното Карла Дирликов в ролята на Кармен. Родена в САЩ, талантливата певица е дете на български емигрант и мексиканка. Карла споделя, че не говори езика ни, но няма търпение да пее в България. Влюбва се в операта още на 3-годишна възраст, а една от любимите ѝ роли е на Кармен, която към момента е интерпретирала над 70 пъти на различни сцени. Възпитаничка е на Академията за вокални изкуства във Филаделфия и получава бакалавърска степен от Мичиганския университет. Веднага след това продължава образованието си в Парижката консерватория, завършва магистърската си степен по оперно пеене в университета „Мак Гил“ в Монреал. Гастролирала е с голям успех в САЩ и Европа /Белгия, Англия, Гърция/, участва в турне в Китай. Удостоена е през 2014 с престижния медал за специални отличия „Сфинкс“ на официална церемония във Върховния съд на САЩ.

Световният тенор Maрио Маланини е добре познат на българската публика, след изключително успешното си представяне в спектаклите на Русенската опера “Тоска” и “Трубадур”. Маланини е един от най-популярните италиански тенори, който пее на най-големите оперни сцени в света от Виена до Париж и от Лондон до Ню Йорк. Маланини е работил с най-добрите диригенти на нашето време от ранга на Джузепе Патане, Джузепе Синополи, Рикардо Мути, Клаудио Абадо и др.

Впечатленията на софийската публика от баритона Александър Крунев са съвсем пресни, след брилянтното му превъплъщение в образа на Граф ди Луна от операта „Трубадур“ в началото на декември 2014 година. Сега той ще се включи в „Кармен“ като Ескамилио заедно с една от най-талантливите български оперни певици Мария Цветкова /в ролята на Микаела/, многократно участвала в международни проекти в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия,  Швейцария, Испания, Португалия, САЩ.

Билетите с цени от 20 до 60 лв. вече се продават в Билетния център на НДК, онлайн и в разпространителската мрежа на Ивентим и Тикетпортал.


Вицепрезидентът на Република България госпожа Маргарита Попова - Почетен патрон на премиерата на операта "Катерина Измайлова"

ДО

Г-Н НАЙДЕН ТОДОРОВ

ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВНАТА ОПЕРА-РУСЕ

 

ДО

ТВОРЧЕСКИЯ ЕКИП НА ПОСТАНОВКАТА

НА „КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА“

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ТОДОРОВ,

УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ В СПЕКТАКЪЛА,

През месец март 2015 г. красивият български град Русе ще докаже отново името си на една от световните столици на музикалното изкуство. Такава е заявката на планираната богата програма с участието на елитни артисти и състави от Европа и света, които очакваме за 55-то  издание на  престижния фестивал Мартенски музикални дни.

Сред поредицата от блестящи изпълнения, без всякакво съмнение, ще се открои и постановката, определяна като епохално за страната ни и за Стария континент събитие. На 25 март, в деня на светлия християнски празник Благовещение, прекрасният екип на Държавната опера в Русе ще поднесе на българската публика вълнуващ и дългоочакван подарък - операта „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Така през 2015 г., половин век след българската си премиера, произведението на великия руски композитор се завръща на родната сцена. С нови - смели и авангардни, творчески решения.

Пожелавам на целия екип, вложил познания и опит, сърце и вдъхновение за създаването на творчески продукт от световна класа, да трансформира все така успешно признанието и възхищението на своята публика в устрем за покоряването на нови професионални висоти.

 

МАРГАРИТА ПОПОВА

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Голямото събитие „Катерина Измайлова” на сцената на Русенската опера

Русенската опера е на прага на осъществяването на епохално за  града Русе, за България и за Европа събитие – на 25 март 2015 година, в рамките на престижния международен фестивал „Мартенски музикални дни” ще бъде представена новата постановка на операта „Катерина Измайлова” от Дмитрий Шостакович. Спектакълът е под почетния патронаж на вицепрезидента на Република България госпожа Маргарита Попова. Режисьор на постановката е световно признатата млада българска режисьорка Вера Немирова. Операта „Катерина Измайлова” е заглавие, пропито от история, сантимент и много емоции. Защото точно преди 50 години един друг много голям режисьор – бащата на Вера – Евгени Немиров, е дръзнал да постави за първи път в България скандалното за онова време заглавие на великия руски композитор. Дирижирал е големият български диригент Ромео Райчев. Тогава самият Шостакович в продължение на 10 дни е бил в Русе и е работил със състава на театъра. Русенската опера разполага със солиден снимков материал от онова време, както и с оригиналната партитура с ремарките на Шостакович. Преди премиерата на операта „Катерина Измайлова” се предвижда изложба и видео пърформанс с документални кадри, предоставени от Златния архив на Българската национална телевизия.

Сега „Катерина Измайлова” „възкръсва” благодарение на днешните ярки таланти на България – режисьорката Вера Немирова и диригентът Найден Тодоров. Преди година и половина те се срещнаха в Русе за първи път и само след минути вече мечтаеха за своя бъдещ голям проект. За тяхната „Катерина Измайлова”, която след месец ще преживее своето очаквано завръщане на сцената на Русенската опера. Новата постановка на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович е решена в модерен стил, с характерните за сюжета и историческата атмосфера художествени изразни средства. Вера Немирова избира за автор на сценографията и костюмите младата и талантлива художничка Димана Латева, която живее и работи в Германия. Творческият екип се спира на смели и авангардни решения, в унисон със световните европейски оперни тенденции. Акцентът е върху драматургичния текст, който е определящ в цялостната концепция на спектакъла. Спектакълът се осъществява от целия състав на Русенската опера - участват солистите Мария Цветкова, Петър Костов, Пламен Бейков, Александър Баранов, Теодора Чукурска, Петя Цонева, Момчил Миланов, Георгиос Филаделфевс, Стоян Стоянджов, Владимир Попов, хор и оркестър под диригентството на Найден Тодоров. Диригент на хора Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.

 


Бившият дългогодишен директор на Виенската Щатс опера Йоан Холендер пристигна в Русе за „Катерина Измайлова”

Йоан Холендер – една от най-авторитетните фигури в оперния свят, настоящ артистичен директор на престижния музикален фестивал „Джордже Енеску” пристигна с телевизионен екип на австрийската телевизия „Сервус” за спектакъла на операта „Катерина Измайлова” в Русе. В неделя и понеделник австрийците имат натоварена програма, която включва снимки с режисьорката Вера Немирова на избрани емблематични места в Русе, интервюта с нея и с диригента Найден Тодоров в Русенската опера и в залата на Филхармонията, както и репортажно заснемане на генералната репетиция на новата постановка. Интерес за популярния телевизионен канал на територията на Австрия и Германия представлява и историята на оперния спектакъл на Русенската опера „Катерина Измайлова”, представен за първи път в България през 1965 година, чието възкресение очакваме след броени дни. Ще бъде направен и излъчен филм в предаването „kulTOUR mit Holender” на телевизия „Сервус”. Заедно с Йоан Хелендер и неговия екип в Русе е и журналистката от вестник „Ди Пресе” Ан-Катрин Симон. За премиерата на операта „Катерина Измайлова” от Шостакович на 25 март  в Русенската опера ще пристигне главният драматург на Дойче Опер Йорг Кьонихсдорф и главният редактор на престижното европейско списание „Опернвелт” Албрехт Тайман.


Андреана Николова изпълнява „Песни на странстващия калфа” от Малер-Шьонберг на Мартенските музикални дни

Солистката на Държавна опера-Русе мецосопраното Андреана Николова е поканена от организаторите на МФ "Мартенски музикални дни" да изпълни „Песни на странстващия калфа” от Малер-Шьонберг на 23 март, от 19.00 часа в зала Европа на Доходното здание. В концерта участват още Ансамбъл Музика нова, хор Васил Арнаудов и солистите Биляна Вучкова /цигулка/ и Цветана Иванова /пиано/. В програмата от музика на съвременни композитори ще прозвучат още "Детски поговорки" на Яначек и Камерен концерт на Берг.


Ваня Миланова, Владимир Кираджиев, Русенска филхармония и хор



На 18 март, от 19.00 часа в Доходното здание ценителите на класическата музика ще могат да се насладят на виртуозното майсторство на именитата българска цигуларка Ваня Миланова в съпровод на Русенската филхармония и с участието на хор «Дунавски звуци». Диригент Владимир Кираджиев. Ще прозвучи Шотландска фантазия, оп.46 от М. Брух, Песен на съдбата за хор и оркестър, оп.54 от Й. Брамс и Симфония №5, оп.72 от Ян Сибелиус.

ПРОГРАМА

І.

МАКС БРУХ

(1838 – 1920)

 Шотландска фантазия, ми бемол мажор, оп. 46

1880

Introduction: Grave

Adagio cantabile

Allegro

Andante sostenuto

Finale: Allegro guerriero

 ЙОХАНЕС БРАМС

(1833 – 1897)

 Песен на съдбата за хор и оркестър, оп. 54

1871

 ІІ.

ЯН СИБЕЛИУС

(1865 – 1957)

Симфония №5, ми бемол мажор, оп. 82

Tempo molto moderato

Allegro moderato (ma poco a poco stretto)

Andante mosso, quasi allegretto

Allegro molto

Шотландска фантазия в ми бемол мажор, оп. 46, е композиция за цигулка и оркестър, завършена през 1880 и посветена на виртуозния цигулар Пабло де Сарасате. Фантазията се състои от четири части и е изградена върху шотландски фолклорни мелодии. Първата част е построена върху мелодия, идентифицирана или като Старият Роб Морис (AuldRobMorris), или като През гората, момко (ThroughtheWoodLaddie). С характерната си шотландска живост тази мелодия се появява и в края на втората, и в четвъртата част. Втората част е изградена върху Прашният мелничар (TheDustyMiller), третата – върху Тъжа, задето Джони го няма (I'mA' DounforLackO' Johnnie), а четвъртата включва весел аранжимент на Hey Tuttie Tatie – мелодията, използвана като основа на патриотичния химн Шотландците, които… (Scots Wha Hae) по текст на Робърт Бърнс.               За да почете шотландските традиции (макар и самият той никога да не е посещавал Шотландия), Макс Брух отделя значително място на арфата в инструменталния акомпанимент на цигулката. Шотландска фантазия е една от няколкото емблематични творби на композитора, които могат да бъдат чути на много места и днес (наред с Концерт за цигулка №1 и Кол Нидрей за виолончело и оркестър). Брух създава творбата в Берлин през зимата на 1879/80. Въпреки посвещението на Сарасате, Йозеф Йоахим е човекът, който участва в апликатурата на соло частите преди композицията да бъде дадена за печат в Зимрок, като Fantasie: fürdieViolinemitOrchesterundHarfeunterfreierBenutzungschottischerVolksmelodien, Op. 46. Премиерата е на 22.02.1881 в Ливърпул. Диригент е самият композитор (който по това време е директор на Ливърпулското филхармонично дружество), а солист е Йозеф Йоахим. Брух е толкова недоволен от изпълнението на последния, че твърди, че то напълно е съсипало творбата му. На концерт, изнесен в залата Свети Джеймс на 15.03.1883, когато диригент е отново Брух, но солист е Сарасате, композицията е озаглавена Концерт за цигулка (шотландски), а по-късно – на концерт в Брецлав – Концерт за цигулка №3 (със свободно използвани шотландски мелодии, оп. 46).

            Първите скици на Песен на съдбата, по сведение на Алберт Дитрих, датират от 1868, но творбата е завършена в края на май 1871. Продължителната работа над тази сравнително кратка творба най-вече се обяснява с проблемите, които поставя пред Йоханес Брамс концепцията на финала. Стиховете на Хердерлин – издържани в античен дух и впечатляващи със силата на експресията и красотата на езика, описват блаженството на боговете и отчаянието на страдащите. Такова противопоставяне не е трудно да открием в Немски реквием и много симфонични творби. Но в тях Брамс, съвсем в духа на Бетовен следва постулата от мрака към светлината, от страданието към блаженството. Тук обаче стиховете следват обратния ход на събитията. Съпротивлявайки се на тази мрачна развръзка, Брамс намира изход, повтаряйки за финал лъчезарното начално встъпление. Вокалната част, рамкирана от оркестровото встъпление и заключение включва, в унисон с текста, два рязко обособени емоционални полюса – сияеща ясна светлина – възход и страстна горестна въздишка – смирение. В този контекст заключителното Adagio въздейства уникално, обединявайки и примирявайки съдбата на хората и боговете.

       Историческото значение на творчеството на Ян Сибелиус се определя от огромния му принос в създаването на националната музикална класика на Финландия, от своеобразния му симфонизъм, опиращ се върху дълбоките корени на народното изкуство, съчетан с традициите на класиката и романтизма. Седемте му симфонии са самобитен свят от образи и настроения, от свежа, вътрешно закономерна и монолитна стилистика. Появата му във финландската музика асоциира със самотен връх на айсберг, в чийто основи живеят много векове.

            Седемте си симфонии той създава в продължение на четвърт век – от 1899 до 1924-та. През 1914-та, по повод създаването на Пета симфония, композиторът казва: Колко по остарявам, толкова по класически ставамКолебах се дали да започна Пета симфония или не. Доста изстрадах заради своето упорито композиране на симфонии... И в резултат – Петата симфония се възприема от критиката като връщане към живота (Е. Таверстерн), а от Сибелиус – като живота, който обичам безкрайно. Основен мотив на Първата част е сякаш освободения от оковите тритонус. Главната тема в тази част е концентриран израз на валсовостта, въплътена не в образите на меланхолична елегия, а като енергично и жизнерадостно движение, пресъздаващо образа на вечната природа. В симфонията пълновластен господар е мажорът. Формата й е монументална, свободна и нетрадиционна. Интонационните връзки между отделните части й придават черти на поемност, а стихийната мощ, суровата простота и епичния мащаб на финала я приближават до неокласичните тенденции на 20. век.

            Прозвучала за първи път на 8.11.1915 в Хелзинки (под диригентството на автора) на националните тържества за честване на неговата 50-годишнина, симфонията звучи емблематично и днес, когато светът отбелязва неговата 150-годишнина.

От лидер на редица симфонични оркестри и ансамбли за съвременна музика Владимир Кираджиев става един от най-търсените оперни диригенти в Централна и Източна Европа.

Завършва с отличие НМА П. Владигеров в София с дирижиране, композиция и хорово дирижиране. Продължава обучението си при проф. Курт Мазур (Ваймар и Лайпциг), проф. Франко Ферара в Сиена (Италия) и проф. Карл Остерайхер (Виена). През 1984 става артистичен директор на операта в Сливен и постоянен гост-диригент на почти всички филхармонични оркестри в България. През 1990 се премества във Виена и става първия  диригент, а по-късно и главен диригент, на Vienna Residenz Orchestra. През 1995 защищава докторска степен в Института за музикология към Университета във Виена.

Постоянен гост-диригент е на множество опери, сред които Театърът на Люцерн, Дойче опер,  Комише опер и Театър Метропол в Берлин, Латвийската национална опера в Рига, Софийската национална опера, Татарската национална опера в Казан и Краковската опера в Полша. Дирижира редица симфонични оркестри в Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария, България, Литва, Латвия, Русия, Полша, Мексико, Колумбия, Южна Корея и Китай. Партнира със звезди като Анна Нетребко, Елина Гаранча, Майя Ковалевска, Мати Салминен, Рафал Блехач, Рудолф Нуреев, Рене Коло, Ги Туврон, Шарон Кам и много други.

В Дойче опер Берлин, на фестивалите в Сигулда и Юрмала (Латвия) и на Виенските фестивални седмици работи с редица от най-известните днес оперни режисьори, сред които Юри Александров, Гьоц Фридрих и Питър Селърс.

От сезон 2008 – 2009 е артистичен директор на Държавната филхармония в Режов, Полша и артистичен директор на Музикалния фестивал в Ланкут, Полша. През сезон 2013 – 2014 е първият гост-диригент на Операта в замъка на Шчечин, Полша.

Звукозаписната дейност на Владимир Кираджиев включва творби от Шьонберг и Лютославски (1996), Тоска  от Пучини (1998), записи на живо от композиторския семинар в Босвил с прочутия виенски ансамбъл Клангфорум (1999),  творби от съвременни австрийски композитори (2000), валсове и полки от семейство Щраус (2001).

От лятото на сезон 1994 – 1995 е доцент в Института за дирижиране към Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена.

За  Ваня Миланова световноизвестният цигулар Хенри Шеринг казва: Тя е сред най-обаятелните цигулари на своето поколение. Очарователност, нежност, огнен темперамент и дълбока музикалност в съчетание с увереност и блестяща техника. Дейли телеграф я определя като „…изпълнител с царствена стабилност. Витален артист, за когото сякаш не съществуват проблеми”.                                                             

Родена в Разгард, възпитаничка на проф. Петър Арнаудов в НМА Панчо Владигеров – София и Guildhall School of Music в Лондон, Ваня Миланова отрано заявява своя талант и преди да навърши 20 години, вече е лауреат на конкурсите Чайковски, Кралица Елизабет и Паганини. Получава и Голямата награда от конкурса Коциан. Специализира при проф. Ифра Нийман и Владимир Спиваков.

Всичко това й отваря пътя към европейските концертни сцени. Концертира с най-големите оркестри в Англия, гастролира с голям успех в Израел, Франция, Италия и Португалия, в скандинавските страни, Южна Америка и Южна Африка. Прави записи за Би Би Си - Лондон и за италианския лейбъл RS.

Бляскавата й кариера е повод да бъде канена в журито на авторитетни конкурси като конкурса Чайковски в Москва (1994),  фестивала Хоровиц и др.

В България Ваня Миланова е чест гост на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” като солист и ръководител на майсторските класове по цигулка.

Преподавателската й кариера я води в Анкара, където от 2003 е професор в Университета Билкент. Днес Ваня Миланова преподава в Лондон и Солун.

 Симфоничният оркестър на Държавна опера – Русе е създаден през 1948 от именития български диригент и композитор Константин Илиев. Особено значение в биографията му имат реализациите на такива крупни художествени проекти като първата в България оригинална версия на Матеус пасион от Бах, ораторията Раят и Пери от Шуман, кантатите Иван Грозни и Александър Невски от Прокофиев, Симфония №13 от Шостакович, Годишните времена от Хайдн, Песен за земята от Малер, българските премиери на творби от Р. Щраус, Хиндемит, Месиен, Стравински, Г. Канчели, Р. Шчедрин, Лютославски, Бърнстейн, както и световните премиери на произведения от българските композитори П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, В. Казанджиев, К. Кюркчийски, Е. Табаков и др. Изключително събитие в историята на състава е съвместната му работа с Дмитрий Шостакович и авторската премиера на неговия Втори клавирен концерт през 1958.

Значителен принос за развитието и израстването на оркестъра имат българските диригенти К. Илиев, Е. Караманов, Д. Петков, С. Попов, И. Темков, А. Владигеров, А. Найденов, Е. Табаков, Р. Байраков, А. Измирлиев, Ц. Делибозов, Г. Димитров и редица диригенти и солисти от класата на К. Мазур, К. Цеки, Е. Светланов, В. Гергиев, С. Рихтер, Р. Керер, И. Ойстрах, Л. Коган, С. Акардо, Р. Ричи, В. Спиваков, Ф. Петраки, Р. Коен и др.

Оркестърът е инициатор на значими за българската музикална култура събития като Международния фестивал Мартенски музикални дни и първият в България филхармоничен фестивал Зимни музикални вечери. Участник е в международните фестивали Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Варненско лято, както и на такива големи международни форуми като Берлинския музикален фестивал и Сиенски музикални седмици, където сътрудничи с Ф. Ферара, К. М. Джулини, Г. Рождественски, К. Ричарели, Б. Белкин, Ю. Башмет и др.

Осъществява турнета в Германия, Полша, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Испания и Франция. Притежава записи в БНР, БНТ и Берлинското радио. Реализира серия от компактдискове за Форлан – Франция и Виена Модерн мастерс – Австрия.

След учредяването на ОФД – Русе през 1999 съставът изпълнява успешно новите си задачи като оперно-симфоничен оркестър и поддържа богат оперен репертоар с творби от Верди, Пучини, Бизе, Белини, Доницети. Участва в оперните фестивали на о. Родос (Гърция), о. Палма де Майорка (Испания) и Солотурн (Швейцария), осъществява серия от гастроли в Германия, Белгия, Испания и Португалия, Франция и Швейцария.

От 2005 директор на ОФД – Русе е диригентът Найден Тодоров.

Съставът на ОФД – Русе е трикратно удостоен с наградата Кристална лира на СМТДБ – през 2003 за участието на Симфоничния оркестър в МФ ММД, през 2004 за балетния спектакъл Спящата красавица и през 2006 – за представянето на хора във фестивала Софийски музикални седмици.

През 2006 ОФД – Русе получава признанието и на публиката с наградата Музикант на годината за творческа дейност.

За принос към развитието на българската култура Русенското оперно-филхармонично дружество получава през 2009 и наградата Златна книга на Европейския форум на експертите, като обществено признание за високия престиж и почетен статут на институцията.

От лятото на 2010 ОФД – Русе е преобразувано в Държавна опера – Русе.

През 2012 Русенската опера получава за пореден път наградата Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Classic FM в категорията Постановъчен екип за реализацията на операта Нос от Д. Шостакович, представена в рамките на 52. МФ Мартенски музикални дни, а директорът на операта – диригентът Найден Тодоров, получава същата награда в категорията Награда на публиката, като през 2013 печели и наградата Музикант на годината на БНР.

През 2014 година Симфоничният оркестър на Русенската опера и Найден Тодоров получават престижната награда Кристална лира за изпълнението на месата Въоръженият човек от Карл Дженкинс  в рамките на 54. Международен фестивал Мартенски музикални дни.

Хор Дунавски звуци при НЧ Ангел Кънчев 1901 – Русе е основан през 1936. В продължение на 75 години изнася многобройни концерти в страната и чужбина. Репертоарът му включва над 30ораториални произведения, 10 опери, популярни оперни хорове, източноправославна музика и хорови песни.

Носител е на награди от национални и международни фестивали и конкурси, сред които конкурсите в Ланголен и Мидълсброу (Великобритания) и Хага (Холандия). Отличен е с Голямата награда на Министерството на културата и е носител на орден Св. св. Кирил и Методий.

Гастролира многократно във Франция, Италия, Испания, Канарските острови, Швейцария, Люксембург, Германия, Австрия, Гърция, Турция, Русия, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Украйна, Латвия, Естония, Грузия, Армения, Румъния и др.

Концертира съвместно с известни солисти, между които А. Томова-Синтова, А. Милчева, В. Попова, К. Ричарели, Ф. Коссото, М. Френи. Работил е с почти всички български диригенти, както и с Р. Мути, Ж. К. Казадесю, Й. Конта, К. Стрия, С. Меркурио и др.

Партнира на голям брой български оркестри, както и на Оркестъра на френското национално радио, Гевандхаус оркестър, Берлинския и Букурещки радиооркестри, филхармоничните оркестри на Лил (Франция), Линц (Австрия), Солун и Атина (Гърция), Букурещ (Румъния), Любляна (Словения), Киев (Украйна).

Има записи във Френското национално радио, Би Би Си, БНР, БНТ, Гръцката телевизия и издаден компактдиск от френската фирма Форлан с кантатата Иван Грозни от Прокофиев.

Мария Дуканова



Среща с публиката ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА на операта „Катерина Измайлова” от Дмитрий Шостакович

Държавна опера-Русе кани на 15 март, от 11.00 часа във Фоайе-Опера

своите приятели – журналисти и публика, на първа среща

ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА

на операта „Катерина Измайлова” от Дмитрий Шостакович,

която ще се състои на 25 март, от 19.00 часа на сцената на Операта

Спектакълът е в рамките на МФ „Мартенски музикални дни” 2015

Под почетния патронаж на

Вицепрезидента на Република България госпожа Маргарита Попова

Домакини на срещата с публиката ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА са директорът на Държавна опера-Русе диригентът Найден Тодоров и режисьорката Вера Немирова – тандемът, без който „Катерина Измайлова” не би имала своето продължение 50 години по-късно отново в Русе. Талантливите артисти ще споделят за първи път с публиката как се „ражда” новата „Катерина Измайлова”, ще разкажат за своята интерпретация на творбата от позицията на новото време, ще отдадат своята почит към далечната 1965 година, в която техните предшественици са дръзнали да поставят в присъствието на самия Шостакович неговата уникална опера във версия, избрана от композитора специално за русенската постановка.

Събитието „Катерина Измайлова” ще бъде представено и в съпътстваща изложба, която е своеобразна ретроспекция на първото представяне на знаменитата творба на Дмитрий Шостакович преди точно 50 години. В снимки ще оживеят образите на композитора Дмитрий Шостакович – за първи път в Русе, на режисьора Евгени Немиров, на диригента Ромео Райчев, на всички участници в архивни кадри от спектакъла на операта „Катерина Измайлова”.

В срещата с публиката участват още: Соня Немирова - оперна певица, съпруга на режисьора Евгени Немиров и майка на Вера Немирова, художничката на декорите и костюмите Димана Латева, диригентката на хора Стелияна Димитрова, примабалерината и директор на балета на Държавна опера-Русе – Силвия Томова, която отговаря за сценичната пластика в новата постановка, солистите Мария Цветкова, Петър Костов, Пламен Бейков, Александър Баранов, Теодора Чукурска, Георгиос Филадeлфвес, Стоян Стоянджов, Момчил Миланов, Калоян Христов, Петя Цонева и др.

Солистите – изпълнители на главните роли Мария Цветкова, Петър Костов, Пламен Бейков ще изпълнят избрани арии и фрагменти от операта „Катерина Измайлова” от Шостакович. Съпровод на пиано Наталия Радославова.

Очакваме ви!

Поради ограничения брой места, моля да потвърдите своето присъствие най-късно до 13 март, петък, 24.00 часа на имейл адрес: lapachka@ruseopera.com или на тел. 0892 281 241, както и в лично съобщение във фейсбук на страницата на Русенската опера https://www.facebook.com/rousseopera

 

 


ОТ ЛЕДИ МАКБЕТ ДО КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА

от Веселин Байчев



Личността на гениалния съветски (!) композитор Дмитрий Дмитриевич Шостакович е неразривно свързана, а за определени моменти от живота му, бихме могли да твърдим и - трагично свързана, - с втората му опера „Леди Макбет от Мценска околия“. След като е завършена от 26 –годишния композитор в края на 1932 г., тя вижда светлините на рампата почти едновременно на 22 януари 1934 г.в Ленинград – Малый государственный театър (дир. Самосуд, реж. Смолич) и два дни по-късно - на 24 януари 1934 г. в Москва (Театъра на Немирович- Данченко, - дир. Столяров, реж. Немирович-Данченко). За две години, до фаталната дата 26 януари 1936 г., когато Сталин посещава представлението в Болшой театър, напуска ложата си преди края му и нарича музиката „сумбур“ (хаос), операта е играна в Ленинград 83 и в Москва 94 пъти. През 1935 г. операта е поставена и в Большой театр. Зад граница операта е поставена  в Стокхолм (октомври 1934), Буенос Айрес, Цюрих, Прага, Копенхаген (1935), концертни изпълнения в Ню Йорк (1934) и Лондон (1935). Отзивите за новата творба на Шостакович са изцяло положителни – тя „твори епоха“: „От времето на „Дама пика“ на Чайковски не се е появявала опера по-нова за своето време... По своя висш драматизъм, емоционална сила и виртуозност на музикалния език – това е най-доброто, създадено в руската оперна литература през последното половин столетие“ (Самуил Самосуд). Подобно значение на появата на „Леди Макбет“ придават дори критиците на таланта на Шостакович.

Какво казва самият той за своята рожба:

„Защо взех именно този сюжет за опера.

Първо, защото в развитието на съветската опера още много малко е използвано класическото наследство на руската литература, а главно заради това, че повестта на Лесков е наситена с богато драматично и социално съдържание. Изглежда в руската литература няма по-ярко по своята изразителност произведение, характеризиращо положението на жената в старото дореволюционно време в Русия.

„Леди Макбет от Мценска околия“ се третира при мен в по-друг план, отколкото у Лесков. Както се вижда от самото название, авторът подхожда към описваните събития иронично – названието сочи незначителна територия – малка губерния, където героите са дребни лица с още по-дребни страсти и интереси, отколкото у Шекспир. Освен това Лесков като ярък педставител на дореволюционната литература, не е могъл да даде правилно тълкувание на събитията, които се разгръщат в повестта му.

Затова ролята ми на съветски композитор се заключаваше в това, като запазя цялата сила на Лесковата повест, да подходя към нея критично и да дам обяснение на разгръщащите се в нея събития от наша, съветска гледна точка.

Постарах се да постигна максимално прост и изразителен музикален език в операта. Не мога да се съглася с теориите, които по едно време бяха разпространени у нас, че в новата опера трябва да отсъства вокалната линия, и че вокалната линия не е нищо друго освен разговор, в който трябва да бъдат подчертани интонациите. Операта е преди всичко вокално произведение и певците са длъжни да спазват преките си задължения – да пеят, а не да разгонарят, декламират или интонират. При мен всички вокални партии са построени върху широка кавнилена с отчитане на всички възможности на човешкия глас – този изключително богат инструмент. Музикалното развитие през цялото време върви в симфоничен план; в това отношение операта не е ново изпяване на старите опери, т. е. на оперите, построени от отделни номера. Музикалното течение върви непрекъснато, прекъсвайки се само в края на всяко действие и се възобновява в следващото, като се движи не по малки късчета, а се развива в голям симфоничен план. Това, разбира се, трябва да бъде отчетено при постановка на операта, тъй като във всяко действие, освен в четвъртото, има по няколко картини и тези картини са разделени не от механични паузи, а от музикални антракти, които трябва да дадат известно време за смяна на декорите. Музикалните антракти, които се намират между втора и трета, между четвърта и пета, между шеста и седма и между седма и осма картина не са нищо друго, освен продължение и развитие на предишната музикална мисъл и играят много голяма роля в характеристиката на ставащите на сцената събития. (Катерина Измайлова. Либрето. Ленинград.1934. От сб. „Д. Шостакович за времето и за себе си“ с. 52)

Два дни след посещението на Сталин заедно с Молотов и Жданов на представлението на „Леди Макбет“ Шостакович прочита в официоза на ВКП/б/  в. „Правда“, „анонимната“ статия „Сумбур вместо музики“.

Ето фрагменти от нея:

„Услужливата музикална критика превъзнася до небесата операта, създава й гърмовна слава. Младият композитор, вместо делова и сериозна критика, която би могла да му помогне в по-нататъшната работа, слуша само възторжени комплименти...“ И по-нататък: „преднамерено нестроен хаотичен поток от звуци...“, „...пеенето е заменено с крясъци...“, „...музикалния хаос на места се превръща в какофония. Изразителността, която изисква слушателят, е заменена с бесен ритъм. Музикалният шум трябва да изразява страст...“    

Всичко товя не е от бездарността на композитора, не е от неумението

му да изрази прости и силни чувства. Това е музика, умишлено направена наопъки, с главата надолу („шиворот-навыворот“) така че нищо да не напомня класическата оперна музика, нищо общо да няма със симфоничната звучност, с простата, общодостъпна музикална реч...“, „...това е левичарски хаос, вместо естествена, човешка музика...“, „...пренасяне в операта най-отрицателните черти на „майерхолдовщината“ в умножен вид...“, „...дребнобуржуазни формалистични напъни, претенции да се създаде оригиналност с прийомите на евтиното оригиналничене. Това е игра с непонятни неща, която може /внимание!/ да свърши много зле. Опасността от такова направление в съветската музика е ясна...“, По-нататък: „...груб натурализъм...грубо, примитивно, вулгарно, музиката кряка, трещи, пъхти, задъхва се, за да може колкото може по-натурално да изобрази любовните сцени...“ и т. н.

Това е статия – еталон от времето на 30-те години в СССР.

Резултатът – страх. Страх от репресии.  

В по-ново време музиковеди, социолози и пр. правят щателен анализ на езика, структурата, стила на статията, за да установят нейния автор, броят колко пъти се употребява една или друга дума... Соломон Волков твърди, че думата „сумбур“ е произнесъл Йосиф Висарионович, при преждевременното си излизане от ложата. Така и до днес всичко е само предположение. Но...Дмитрий Шостакович не е репресиран. „Уважен“ е, обаче,  с още две статии в „Правда“ по повод балетите му. Предполагайки какво може да се случи, той изтегля нотите и партитурата на доведената до генерални репетиции Четвърта симфония. (Която вижда бял свят след 25 години – 10 години след смъртта на Сталин). И се отказва до края на живота си да пише опери.

Защо не е репресиран Шостакович? Може би тайната се крие в един не дотам известен факт? -

През 1932 г., по времето когато пише четвъртото действие на „Леди Макбет“, той е ангажиран да напише и музиката към филма „Встречный“, посветен на инициативата на работниците от ленинградския завод за тъкачни станове „Карл Маркс“, които „решават“ да изработят не само спуснатия по план брой машини, но за същото време и без заплащане да увеличат бройките, като себестойността им е по-ниска от английските и точността им – по-голяма. Това решение е наречено „насрещен план“. Сталин разпорежда да се направи филм. За композитор на филма е привлечен Дмитрий Шостакович. Като лайтмотив на филма той композира „Песня о встречном“. Тя е толкова семпла и приятна, че се запява веднага не само от участниците във филма, но и от публиката. Филмът се прожектира през 1933 и 1934 г. в Чехосломакия, Полша, САЩ, Япония. Заедно с друг филм с музика на Шостакович – „Златните планини“, показван в Италия, Китай, Франция, името му нашумява и предшества интереса към „Леди Макбет“ в международен мащаб. В Швейцария дори песента се трансформира в сватбена мелодия. През 1935 г. на първомайския парад в Москва делегацията на френските комунисти чуват тази песен (тя е издадена в милионен тираж) и я отнасят нън Франция. Делегатите по един или друг начин отнасят в страните се тази песен, полагат се текстове едва ли не на всички езици и тя става популярна като „Песен на труда“, „Работническа песен“, „Слава на труда“, „Песен на младите работници“ и др. тем подобни заглавия.

Същевременно, още в 1936 г. авторът на текста на „Песня о встречном“ Борис Корнилов е арестуван, изпратен на лагер и там ликвидиран. Негова съпруга е небезизвестната поетеса Олга Бергхолц, гласът на Ленинград по време на обсадата, която астава близка на Шостакович до смъртта си. През 1966 г. тя пише: „Една негона песенпрез всичките тези години бродеше по света – тя живееше, радваше хората – стари и млади, призоваваше ги упорито и весело, строго и леко“. Съдби!

През юли 1945 г. в Сан Франциско по повод на подписването на Хартата на ООН се организира тържествен концерт, на който  „Песня о встречном“ с текст от американския композитор Харолд Ром прозвучава като Химн на обединените нации.    

И въпреки това... през 1948 г. в т.нар. Ждановско постановление „За операта „Великата дружба“ от Вано Мурадели“, Шостакович (заедно с Прокофиев!) оглавява списъка на вредните за съветската музика „формалисти“.

Когато през 1950 г. в Касел, ФРГ, проявяват намерение да поставят за първи път в Германия „Леди Макбет“, Шостакович официално протестира:

„По отношение на собственото си младежко творчество, носителят на Сталинска награда Шостакович се показа по-малко добронамерен. Все още през 1950 той протестира  против планираното в Касел инсцениране на неговата  "Лейди Макбет" –  „Тази опера е едно слабо произведение“. И тъй като скоро след това от Дюселдорф съобщават своето намерение да поставят ранната творба на  Шостакович, защото тя "заема в историята на модерния музикален театър едно важно за нашето познание на света място“ („Die Generalintendanz“), композиторът първоначално налага вето с обяснението, че той работи по една нова версия на операта. Преговорите в крайна сметка доведоха до онзи компромис, който прави постановката на Рейн знаменателна: това е изключение, изрично  позволено от Шостакович, и категорично последното в света представяне на първата версия на „Лейди“.

„Дали в обозримо бъдеще сравнението с обещаната от композитора трансформация  на "Лейди Макбет" ще бъде възможно, съмнява се критикът Разумовски: "Твърде дълга" стана вече сагата за нея, "вероятно много по-малко интересна" ще бъде преработената нова версия.“ (Сп. DER SPIEGEL, 48/1959)

Междунременно през 1955 г. Малий оперный театр заедно с композитора прави постъпки да бъде възстановена или поставена наново „Леди Макбет“. Сталин е умрял, но Молотов е жив. За отказа съществена роля играе специално създадена комисия под председателството на Кабалевски.

Едва през 1962 г. започват репетиции на новата версия на „Катерина Измайлова“.

Шостакович:

„Особена грижа ми създават репетициите на моята опера „Катерина Измайлова“ в театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Тази работа вървеше на съветска сцена още в тридесетте години. Сега аз видях, че в нея има много несъвършенства и сериозно поработих над партитурата. Немалко са поправките в текста и в самата музика. .Премиерата се планира от театъра за 20 декември, а два дни по-рано е планирано изпълнението на моята 13-та симфония...“ 

Новата версия с окончателното название „Катерина Измайлова“ вижда бял свят на 8 януари 1963 г. Следват постановки в Рига (23 ноември), Ковънт гардън (2 декември), Загреб (4 януари 1964), Хелзинки и Ница  (април), гр. Печ, Унгария , Сан Франциско (декември)... По това време започва подготовка и за постановката й в България, - не в София, а в Русе – на едва проходилия фестивал „Мартенски музикални дни“. (В Русе вече са поставени „Майка“ на Т. Н. Хреников (1958) и „Повест за истинския човек“ на Прокофиев  (1959). „Катерина Измайлова“ идва въз основа на една договореност между ръководството на СБК, ОК на БКП - Русе, Министерство на културата на СССР (Фурцева) и ССК, оглавяван от Т. Н. Хренников. Постановката е възложена на диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. Премиерата се е състояла на 7 април 1965 г. Хреников и Шостакович са провъзгласени за почетни граждани на Русе. Шостакович свири Втория си концерт за пиано с Русенския Дължавен симфоничен оркестър под палката на Добрин Петков. 15 дни Русе и фестивалът живеят в аурата на великия Шостакович.

Тук ще прескочим слдващите петдесет години живот на „Катерина Измайлова“ на световните сцени, като отбележим само, че премиерата на последната постановка е в Осло на 25 януари 2015 г. като копродукция на оперния театър в Осло с Берлинската Щатсопера.

Анализът и сравнението на двете версии на „Леди Макбет“ е обширна и трудна работа. Изказваното нееднократно в съветската преса и музикална литература пристрастие на Шостакович към „подобрената“ версия, условно наречена „Катерина Измайлова“, са подложени на съмнения. Разгорелите се особено към 2006 г. във връзка със сто-годишнината от рождението му прения, особено в САЩ, са върху дилемата истински ортодоксален комунист ли е този гений на 20 век, което би следвало от прочита на всичките му приживе изказвания в преса, на конгреси, на обсъждания, официални писма, отзиви и пр., от твърденията, че спомените му – дневници са фалшификат. Както се вижда от многобройните противоречиви публикации, отговорът на този въпрос стои в бъдещето. Днес на лице е само многообемното му творчество, което говори независимо само за себе си.  


Русенската опера за децата

Пламен Бейков и солистите на Русенската опера с две образователни програми за децата на Русе

В началото на новия учебен срок Държавна опера – Русе продължава своите образователни инициативи. Предстои поредица от образователни концерти-лектории през месец март.

На 9-ти и 10-ти март солистите на Русенската опера  Владислава Гарвалова, Петя Цонева, Даниела Караиванова, Владимир Попов, Калоян Христов, Мария Цветкова, Андреана Николова, Диана Василева, Георгиос Филаделфевс, Александър Баранов, Пламен Бейков съвместно с артистите от балета Елка Радулова и Михаил Дамянов  ще гостуват на учениците от шестите класове на СОУ „Възраждане“. С грим, перуки, костюми и реквизит ентусиазираните  певци ще представят темите „Оперета и мюзикъл“ и „Бетовен – любовен и революционен“. Пред огледалото любопитните ученици ще могат да научат как се поставя сценична перука, колко силен и в какви цветови нюанси трябва да бъде сценичният грим, какви са разликите във вокалната постановка при пеене на оперна ария, ария от оперета, песен от мюзикъл или песен от рок-опера. Учениците ще могат да видят и чуят как ярките фолклорни мотиви на унгарската и българската народна музика и танци украсяват и обогатяват стилистиката на оперетното изкуство на Австроунгария и България, ще усетят неповторимия чар на Бродуей, ще почувстват силата на страстите, бушували в сърцето и душата на гения Лудвиг ван Бетовен.

Автор и водещ на образователните лектории е певецът Пламен Бейков, а акомпаняторът, който с лекота ще премине през разнообразните музикални стилове е пианистката Йоанна Маринова.

Предстоят лектории в Математическата гимназия „Баба Тонка“, СОУ „Йордан Йовков“, а интересът на учениците ще отвори отново вратите на Русенската опера за разходка зад кулисите, в репетиционните зали, гардероба и ателиетата.


Вера Немирова – Продължението „Катерина Измайлова”

"Работила съм в много градове в Европа, но никъде не съм видяла паметници на любими изпълнители, както тук - пред Операта в Русе. Това е вече голяма мотивация за работа и инвестиции..."

Вера Немирова - един от най-изявените и активни оперни режисьори в Европа днес, поставя за първи път в Русе. Премиерата на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович ще се състои на 25 март на сцената на Русенската опера. В Русе я довежда  една необикновена лична история, свързана точно с това оперно заглавие. Прехвърлям поредица от интервюта на Вера на различни езици през последните две години и чета наред с описанието на изумителните й професионални успехи, нейните разкази за България, за постановката на операта „Катерина Измайлова” на нейния баща режисьорът Евгени Немиров през далечната 1965 година, за Шостакович и за красивия крайдунавски град Русе....Тя, световната режисьорка, мечтателката и преди всичко българката черпи вдъхновение от своите корени, от безгрижното детство и спомените за първите й режисьорско опити, от дългите дни и вечери, прекарани на репетициите и представленията на нейната майка в различни театри, от спомените и разказите за нейния баща....Загубва баща си много малка – била е само на девет години, но съдбата решава тя да поеме неговия път и да превземе с необикновения си талант най-престижните европейски оперни сцени. Вера успява да развие с пълна сила крехката тенденция, която Евгени Немиров се опитва да наложи и в България в онези трудни времена – да бъде новатор и реформатор в най-консервативното изкуство – операта. Вера е момичето на новото време, което не позволява застой. Винаги оригинална и задълбочена в търсенията си, провокативна, но обосновано смела. Нейните спектакли те карат да забравиш, че си на опера. Увличат те, омагьосват те и докато се усетиш вече си част от приключението театър и музика....Без значение в коя епоха се развива действието – посланието е винаги актуално...

Вера Немирова винаги пътува със своята майка – оперна певица, драматичното сопрано Соня Немирова. След като слиза от сцената, Соня се занимава с вокална педагогика, често пъти е и драматург и консултант в много от постановките, които талантливата й дъщеря-режисьорка прави по света. Сега майка и дъщеря имат двойна мотивация да бъдат заедно – емоционалната обвързаност с възкресението на операта „Катерина Измайлова” в Русе 50 години по-късно.

Вера Немирова:

Изминаха три работни седмици в Русенската опера. Тук съм, за да поставя операта „Катерина Измайлова” на Шостакович. Цялата история започна преди година, когато бях на път по повод на моята нова постановка на операта „Отело” на фестивала „Джордже Енеску” в Букурещ. Спряхме в Русе. Аз исках да видя този град, който е родното място на моя дядо - писателят Добри Немиров. Тук има улица на негово име, паметна плоча, а аз не бях посещавала тези места. Исках да видя и Русенската опера, където баща ми - режисьорът Евгени Немиров, е работил дълги години и е реализирал над 50 премиери, между които „Ловци на бисери”, „Лакме”, „Джоконда”, „Момичето от Златния Запад” и много други, но като най-изтъкнатото събитие в неговата богата биография е постановката на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович в нейната втора версия с личното присъствие на самия композитор в Русе. Целият състав на Русенската опера е имал шанса да работи с Шостакович. С тази невероятна личност – един от най-големите композитори на 20ти век.

И така – в разговор с директора на Русенската опера - диригентът Найден Тодоров, заедно решихме да възкресим това невероятно заглавие след 50 години отново в рамките на МФ „Мартенски музикални дни”. През ноември представихме концептуален проект и вече сме в активен репетиционен период. Спектакълът, разбира се, е с една съвременна визия, но с респект към традицията без да се цитира точно и да се пресъздава онова, което е било тогава. Надяваме се онзи тогавашен дух да ни съпровожда и съпътства в нашата работа. Художничката Димана Латева, която поканих в моя екип, прави своите първи стъпки в големия оперен репертоар. Тя отговаря за сцената и костюмите. Работихме интензивно дълго време и мисля, че намерихме много просто и много силно решение. Не мога да издам докрай всичко за публиката, но мисля, че тя ще бъде приятно изненадана от решения взети от реалния живот. В центъра стои този неповторим женски образ на Катерина Измайлова, която в нейния стремеж към свободата трьгва по пьтя на престьплението в името на любовта. Въпреки това тя остава единственият човек в едно сурово, жестоко общество на насилие. Звучи изключително силно и днес, когато насилието в семейството - табу за обществото, разбива живота на десетки Катерини. Музиката на Шостакович следва с гениална точност психологическото развитие на героинята и другите персонажи около нея, като на много места използува удивителен метод на гротеска в музикалния разказ, особено в интермедиите. Неговата музика е близка с живота и действителността – тя просто е взета от реалния живот, със своите силни емоции, страсти..

Освен другото за мен „Катерина Измайлова” остава една много специална продукция, свързана с името и творческия път на баща ми. В Русе намерих в първите седмици на работата млади талантливи изпълнители с чудесни гласове и един отлично музикално подготвен хор. Всички водени от желанието да осъществят този труден проект. За да се събуди спомена за големите традиции, които тук все още живеят. Работила съм в много градове в Европа, но никъде не съм видяла паметници на любими изпълнители, както тук - пред Операта в Русе. Това е вече голяма мотивация за работа и инвестиции.

Соня Немирова – оперна певица, майка на Вера Немирова и съпруга на режисьора Евгени Немиров

Ставам свидетел това изключително събитие - новата постановка на операта „Катерина Измайлова”, след толкова много години! За премиерата на тази опера през далечната 1965 година съм слушала толкова много в дългите вечери, които съм прекарвала с моя съпруг Евгени Немиров /режисьор дълги години в Русенската опера/. Имам огромното желание да подкрепя събитието с всичко. Много малко са сведенията за постановки в Европа, когато един скромен екип от режисьора Евгени Немиров и диригента Ромео Райчев решават да правят това значимо в оперната литература произведение и оставят незабравима следа в историята на българското оперно творчество. Много малко са били хората, които са се решавали тогава да поставят опера на Шостакович. Композиторът е бил изумен от този факт, бил е очарован от майсторството на българските певци, големите дарования – от гласовитата Евелина Стоицева, много талантливите артисти Маников, Крондев и т.н., които ги помня като имена споменавани от моя съпруг всеки ден и през ден. Евгени Немиров е автор на много постановки в Русенската опера като „Дон Карлос” и „Джоконда”, правил е големи заглавия в сътрудничество с Букурещката опера – Русенската опера е била в дългогодишни творчески взаимоотношения с нея, с Операта в Тимишуара, работил е с много диригенти, но за тази опера той винаги е говорил най-много и с най-голямо умиление – като за най-големия и интересен момент в неговата биография. Показвал ми е снимките, останали в нашия архив, които тук сега ще ги представим и на нашата публика по повод предстоящата възстановка на традицията да се прави Шостакович в Русе. В една изложба, която ще покаже снимките на участниците, ще събуди спомена за всички звездни мигове тогава на голямата музика в европейски мащаб... Именно в този град. Когато споделям, че отивам заедно с моята дъщеря Вера Немирона в Русе, се налага да обяснявам, къде точно се намира и какво ценно историческо и културно наследство има. Имам подготвена туристическа реклама за всички, които не знаят нищо за Русе, но сега им се налага да проучат как да стигнат до града, защото тук се подготвя едно необикновено събитие. През март, след 50 години, този път с младите сили на Русенската опера /само с местни певци, без гости/ ще се реализира една нова премиера на „Катерина Измайлова” на Шостакович. И ако има задгробен живот и духове, всички ще се радват – като се започне от Шостакович, мине се през моя съпруг Евгени Немиров, Маестро Ромео Райчев и всички останали участници – малки и по-големи роли, сценични работници, асистенти, хористи, оркестранти....ще бъдат споменати...в една божествена литургия в големия храм на оперното изкуство!

Сийка Лапачка


Програмата на Русенската опера за месец март



Държавна опера-Русе сезон 2014/2015

Програма март

6 март, петък, 19.00 часа, сцена Опера

ДОН КИХОТ балет от Лудвиг Минкус

Хореография Мариус Петипа, Александър Горски

Художник на декора Иван Токаджиев

Художник на костюмите Меглена Илиева

Участват Йордан Кръстев, Антон Иванов, Весела Василева,Даниел  Тичков, Александър Марков, Елеонора Стефанова, Светослав Маринов, Станислава Караджова, Цветелина Катрин Котова, Ирена Барбукова, Огнян Иванов, Мариян Янков

Солисти и кордебалет на Държавна опера-Русе

7 март, събота, 10.00 ч. и 12.30 часа, сцена Опера

ЗВЕЗДНИЯТ МИГ НА МАЛКИЯТ СТЕФЧО ИЛИ КАРНАВАЛ НА ЖИВОТНИТЕ балетен спектакъл за деца по музика на Камий Сен – Санс

Хореография Йордан Кръстев асистент режисьор Елена Колева

Маски Янка Дойчинова

Мултимедия, музикално-сценични ефекти Теодор Цаков

Участват солисти и кордебалет на Държавна Опера-Русе

9. март, понеделник, 19.00 часа, сцена Опера-фоайе

Вечер на Френската музика камерен концерт        

Участват Владислава Гарвалова, Даниела Караиванова,

Теодора Чукурска, Андреана Николова, Георгиос Филаделфевс, Момчил Миланов

Акомпанимент на пиано Йоанна Маринова, Наталия Радославова

В програмата Гуно, Сен-Санс, Бизе, Масне

 15 март, неделя, 11:00 сцена Опера - фоайе

ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА на операта „Катерина Измайлова”

Среща с публиката

Камерен концерт

Солисти Мария Цветкова, Петър Костов, Пламен Бейков

Акомпанимент на пиано Наталия Радославова

18 март, сряда, 19.00ч, Доходно здание

МФ „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
ХОР ДУНАВСКИ ЗВУЦИ
Диригент ВЛАДИМИР КИРАДЖИЕВ
Солист ВАНЯ МИЛАНОВА цигулка
М. Брух – Шотландска фантазия, оп.46
Й. Брамс – Песен на съдбата за хор и оркестър, оп.54
Я. Сибелиус – Симфония №5, оп.72

21 март, събота, 19.00ч, Доходно здание

МФ „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
ВАСИЛ ПЕТРОВ и трио в състав:

АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ пиано
БОРИС ТАСЛЕВ контрабас  
СТОЯН ЯНКУЛОВ – СТУНДЖИ ударни
Диригент ЛЕВОН МАНУКЯН

25 март, сряда, 19.00ч, зала Опера

МФ „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ

Премиера
КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА опера от Д. Шостакович

Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Режисьор ВЕРА НЕМИРОВА
Сценография и костюми ДИМАНА ЛАТЕВА
Сценична пластика СИЛВИЯ ТОМОВА
В главните роли: Елена Баръмова, Мария Цветкова, Пламен Бейков, Петър Костов, Александър Баранов, Теодора Чукурска, Георгиос Филадeлфвес, Стоян Стоянджов, Момчил Миланов, Калоян Христов, Петя Цонева и др.

Оркестър и хор на Държавна опера-Русе

29 март, неделя, 19.00ч, Доходно здание
Закриване

МФ „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Солист МИЛА ГЕОРГИЕВА цигулка
Й. Брамс – Концерт за цигулка, оп.77
И. Стравински – Сюита из балета Жар птица

Спектакли и концерти извън Русе
19. март , четвъртък, 19.00 часа, ДКС „Васил Левски”-Велико Търново

„ЛЮБИМИ РУСКИ ПЕСНИ“

КОНЦЕРТ на Руслан Мъйнов

Диригент Левон Манукян 

В програмата обичани песни, романси, филмова и популярна музика

Оркестър и хор на Държавна опера- Русе

 30. март, понеделник, 19.00 часа, зала 1-НДК, София

КАРМЕН опера от Жорж Бизе

Диригент Найден Тодоров

Сценична адаптация Огнян Драганов

Режисьор Кристиан Михайлеску Румъния

Хореография Силвия Томова

Хормайстор Стелияна Димитрова

Асистент режисьор Елена Илиева

Солисти: Карла Дирликов /САЩ/, Марио Маланини /Италия/, Александър Крунев, Александър Баранов, Димитър Кюркчиев, Йоланта Николаева, Даниела Караиванова, Пламен Бейков, Стоян Стоянджов, Мария Цветкова и др.

Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе

Предварителна продажба на билети

Каса Опера: понеделник – петък 09:00-20:00ч. , тел: 082825037

Каса Филхармония: вторник – четвъртък 16:30-19:30 и петък 14:30-19:30,

тел: 082/825031;  0878218685

Билетна каса на Канев център в Русенски университет тел. 0878 488 802

онлайн www.eventim.bg специални отстъпки на www.grabo.bg

 www.ruseopera.com

 



Първите солисти на Националния балет-София Марта Петкова и Никола Хаджитанев гостуват в „Лебедово езеро”

Спектакълът на балетния шедьовър „Лебедово езеро” от П. И. Чайковски ще бъде представен  на 25 февруари от 19.00 часа в залата на Операта. В ролята на Одета-Одилия гостува примабалерината Марта Петкова, а в ролята на принц Зигфрид - премиер солистът Никола Хаджитанев. Звездната балетна двойка на балета на Софийската опера грабна сърцата и на русенската публика при последното си гостуване в Русе в ролите на Марина и Джон в спектакъла на „Зорба Гъркът” от Микис Теодоракис през месец юни миналата година. Този път зрителите ще могат да се насладят на тяхното изкуство в класическия балет „Лебедово езеро”. Участват още Даниел Тичков, Аксиния Илиева, Светослав Маринов, Весела Василева, Станислава Караджова, Стоян Фъртунов, Милен Харалампиев, Теодор Цаков, Огнян Иванов, Антон Иванов, Мариян Янков, Галина Христова, Елена Харалампиева, Детелина Кремакова, Цветелина Катрин Котова, Ирена Барбукова и др., солисти и кордебалет на Държавна опера-Русе, асистент режисьор Елена Колева.

Лебедово езеро” е вълшебна приказка за любовта, за вечния двубой между светлината и мрака. За белия и черния лебед - Одета и Одилия, различни като деня и нощта. За чудесата, които се случват, само ако обичаш истински. „Лебедово езеро” се счита от познавачите за уникално явление в танца - балетът е събрал в себе си цялото богатство на романтичния балет на 19 век и в много отношения определя развитието на балетния театър на 20 век.

Никола Хаджитанев е завършил Националното училище за танцово изкуство, сега е студент „Балетна педагогика и режисура” в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив. Професионалните изяви на младия артист започват още като ученик. През периода 1997-2008 година участва в балетни конкурси и концерти в Русия, Италия, Гърция, Германия и САЩ, в спектаклите на Софийската опера, в Международния балетен конкурс - Варна, в Националния конкурс „Анастас Петров”. Печели втора награда и специалната награда на балетния конкурс „Барокова Сицилия”, Италия, първа награда на Националния конкурс „Анастас Петров”, втора награда за дуетен танц и втора награда за солово изпълнение на Международния фестивал на изкуствата, Фивициано, Италия и други.

Удостоен е с отличие, медал и плакет със званието на Академия „Бъдещето на България” и грамоти на Министерство на културата по случай 24 май за творчески постижения и „Кристална лира” през 2011 г.

В репертоара му влизат соловите партии от класическите балети „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Жизел”, „Копелия”, „Силфида”, „Спящата красавица”, както и главни роли от съвременни и модерни автори.

Марта Петкова завършва през 2004 Националното училище за танцово изкуство като ученичка на Румяна Атанасова. От 2002 е в Националната балетна трупа.
През 1995 г. е финалистка на международните балетни конкурси в Талин - Естония и в Люксембург. През 2000 г. на Националния балетен конкурс „Анастас Петров” получава голямата награда, както и специалната награда на община Добрич. През същата година се явява на Международния балетен конкурс във Варна, където й е връчена награда „Силвия Ко - Япония” за млада надежда. От същия конкурс получава предложение от “Киров Академия - Вашингтон”, където да продължи образованието си. През 2002 г. печели голямата награда на международния фестивал „Фивизиано” в Италия. През същата година постъпва в трупата на Софийска опера и балет. През 2006 г. получава награда от Министерството на културата за млад талант. От 2007 г. е вече примабалерина в същата трупа, танцува главните солови партии в класически и съвременни балети, сред които: Мари от „Лешникотрошачката”, Жизел и Мирта от „Жизел”, Китри от „Дон Кихот”, Аврора и Фея Люляк от „Спящата красавица”, Одета-Одилия от „Лебедово езеро”,  Никия от „Баядерка”, Силфида, Мария от „Козият рог” и др.

 


Прослушване за оркестранти



Държавна опера - Русе

обявява прослушване на оркестранти

за музикалните инструменти: флейта, ударни и тромпет

 

Прослушването ще се проведе на 4 април,  събота от 11.00 ч. в Операта,  

адрес: пл. „Света Троица” 7 – Оркестрова зала-репетиционен корпус.

Желаещите могат да подават заявление за участие на имейл адрес: ruseopera@gmail.com  или на място при артистичния секретар.

 

Заявлението следва да съдържа:

- трите имена на кандидата за прослушване;

-  инстумента на който свири;

-  координати за обратна връзка;

- кратки биогрфични или творчески данни – само по желание.

 

Кандидатите следва да подготвят:

Флейта

               Една част от Басова соната

  1. Една част от Моцартов концерт по избор ( 1-ва часта или 2-ра и 3-та част);
  2. В. А. Моцарт – оп. „Вълшебната флейта” I-во д.,  №8 финал -  Solo Andante;
  3. В. А. Моцарт – оп. „Вълшебната флейта” №21 – финал – марш Adagio – solo

/ заданието е публикувано в Оркестрови трудности – Г. Спасов – II-ра част/

  1. Ж. Бизе – оп. „Кармен” – III- то д., I кар. Vorspiel - solo

/ заданието е публикувано в Оркестрови трудности – Г. Спасов – I-ва част/

Ударни

За малък барабан:

-          Добри Палиев - етюд №6 „Движение” 

-          Росини  - увертюра към операта „Крадливата сврака” 

За ксилофон:

-          Сен-Санс - №9 „Карнавал на животните”

-          Пиеса по избор за ксилофон или вибрафон

За тимпани:

-          Моцарт - увертюра към „Сватбата на Фигаро”

-          Бетовен – Симфония №7, IV-та част

Тромпет:

  1. Гама
  2. Етюд
  3. Част от концерт /Хумел,  Хайдн, Бьом, Артюнян, В. Казанджиев/
  4. Пиеса по избор

 

 


Прослушване за артист-солисти



Държавна опера - Русе

обявява прослушване за артист-солисти /всички партии/ за операта „Селска чест” на Маскани.

Прослушването ще се проведе на 23. и 24 април / четвъртък и петък/ в присъствието на режисьор-постановчика Джан Джаноти.

Началният час и точното място на прослушването ще бъдат допълнително съобщени.

 


Ваня Миланова и Владимир Кираджиев, Мила Георгиева и Найден Тодоров в два концерта с Русенска филхармония на МФ „Мартенски музикални дни”



Международният фестивал „Мартенски музикални дни” тази година отбелязва 55 години от своето създаване. Програмата на фестивала през 2015 предлага изключително силна селекция от концерти и спектакли, участие на елитни артисти и състави от 12 страни на Европа и света, фестивални дебюти, премиери, алтернативни проекти, интерактивни образователни инициативи, майсторски класове и изложби.

Русенската опера отново е основен участник в програмата на фестивала. Освен с голямото събитие – премиерата на операта «Катерина Измайлова» на Шостакович на 25 март, Русенската опера ще се представи и в два самостоятелни концерта с разнообразна и привлекателна програма.

На 18 март, от 19.00 часа в Доходното здание ценителите на класическата музика ще могат да се насладят на виртуозното майсторство на именитата българска цигуларка Ваня Миланова в съпровод на Русенската филхармония и с участието на хор «Дунавски звуци». Диригент Владимир Кираджиев. Ще прозвучи Шотландска фантазия, оп.46 от М. Брух, Песен на съдбата за хор и оркестър, оп.54 от Й. Брамс и Симфония №5, оп.72 от Ян Сибелиус.

Русенска филхармония под диригентството на Найден Тодоров ще закрие на 29 март от 19 часа в Доходното здание тазгодишното издание на фестивала с грандиозния Концерт за цигулка, оп.77 от Й. Брамс, считан за един от четирите големи немски цигулкови  концерта и вълнуващата Сюита из балета Жар птица от И. Стравински. Световно известната цигуларка Мила Георгиева ще бъде звездният солист в празничната вечер.

Биографии

За ВАНЯ МИЛАНОВА световноизвестният цигулар Хенри Шеринг казва :”Тя е сред най-обаятелните цигулари на своето поколение. Очарователност, нежност, огнен темперамент и дълбока музикалност в съчетание с увереност и блестяща техника”. Дейли телеграф я определя като „…изпълнител с царствена стабилност. Витален артист, за когото сякаш не съществуват проблеми”.

Родена в Разгард, възпитаничка на проф. Петър Арнаудов в ДМА „Панчо Владигеров” – София и Guildhall School of Music в Лондон, Ваня Миланова отрано заявява своя талант и преди да навърши 20 години, вече е лауреат на конкурсите Чайковски, Кралица Елизабет и Паганини. Получава и Голямата награда на конкурса Коциан. Ваня Миланова специализира при Ифра Нийман и Владимир Спиваков.

Това й отваря пътя към европейските концертни сцени, тя свири с най-големите оркестри в Англия, гастролира с голям успех в Израел, Франция, Италия и Португалия, в скандинавските страни, Южна Америка и Южна Африка. Прави записи за ВВС-Лондон и за Italian Label RS.

Бляскавата й кариера е повод да бъде канена в журито на авторитетни конкурси като Чайковски /1994 г./, фестивала Хоровиц и др.

В България Ваня Миланова е чест гост на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” като солист, особено популярни са нейните майсторски класове, съпътстващи фестивала.

Преподавателската й кариера я води в Анкара, където тя е професор в Университета Билкент от 2003 г. Днес Ваня Миланова преподава в Лондон и Солун.

ВЛАДИМИР КИРАДЖИЕВ е български диригент и композитор, член е на Съюза на българските композитори. Автор е на камерни и симфонични произведения. В последните две десетилетия живее и преподава във Виена.

Още в началото на 80-те години, след специализациите си по дирижиране при известните диригенти – в Германия – при Курт Мазур и в Италия – при Франко Ферара, пътят му е предопределен да работи извън България. В края на 80-те става асистент на проф. Карлос Остерайхер, специализира при него в Университета за музика във Виена, където по-късно получава докторската си степен и започва да преподава.

Като диригент е гастролирал в почти всички български филхармонични оркестри, дирижирал е продукции на Дойче Опер и на Комише опер-Берлин, Метропол театър – Берлин, Щадттеатър Люцерн, Латвийската национална опера Рига, Софийската опера и балет, Татарската национална опера-Казан,  Краковската Опера-Полша. Ръководи няколко симфонични оркестри в Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария, България, Литва, Латвия, Русия, Полша, Мексико, Колумбия, Южна Корея и Китай. Работи със звезди като Анна Нетребко, Елина Гаранча, Майя Ковалевская, Мати Салминен, Рафал Блехач, Рудолф Нуреев, Рене Коло, Шаром Кам, Гай Туврон и много други.

От сезон 2008 - 2009 г. е артистичен директор на държавната филхармония в Жешов, Полша и артистичен директор на музикалния фестивал в Lancut, Полша. През сезон 2013 - 2014 той е първият гост-диригент на Opera na Zamku в Шчечин, Полша.

Владимир Кираджиев има следните записи: 1996 - творби на Шьонберг и Лутославски, 1998 - "Тоска" от Пучини, 2000 – произведения от съвременни австрийски композитори, 2001 - валсове и полки на фамилията Щраус.

От лятото на 1994 - 1995 г. е доцент в Института за диригенти в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.
В предходните сезони Владимир Кираджиев е дирижирал в Русе „Четирите сезона” на Вивалди и „Кармина Бурана”, както и продукцията на операта „Турандот” на Русенската опера.

МИЛА ГЕОРГИЕВА е родена в семейството на музиканти. Започва да свири на цигулка на четири годишна възраст и още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, от турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай, с изпълнения на италианската, френската и швейцарската телевизии.
Мила Георгиева учи при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в "Джулиард Скул" в Ню Йорк и с Ифра Нийман в "Гулдхол Скул" в Лондон.
С напредването на кариерата си Мила Георгиева свири с оркестър "Гевандхаус" под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, Бамбергски симфоничен оркестър под диригентството на Жорж Претр, оркестъра на Тонхале под диригентството на Ричард Хикокс, Цюрихският камерен оркестър, оркестрите на белгийското и холандското радио и телевизия, Камерния оркестър "Ференц Лист" от Будапеща, Симфоничният оркестър RIAS и други оркестри.
Представяла се е на фестивала "Равиния" в Чикаго с Кристоф Ешенбах и на Великденския фестивал в Залцбург. През последните години тя участва в музикалните фестивали "Марлборо", Prussia Cove и Ставангер. Мила Георгиева осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за RCA Victor.
През изминалите няколко сезона Мила Георгиева се изявява като солист със Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт под диригентството на Андрей Борейко и участва в турне във Франция с Orchestre National des pays de la Loire под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с Новата японска филхармония, има изяви с академичния оркестър "Санта Чечилия" в Италия, осъществява турне в Япония с камерен ансамбъл "Софийски солисти". Мила Георгиева е стипендиантка на Фондация „Св.Св. Кирил и Методий“.
Мила Георгиева свири на цигулка "Страдивариус" от 1703г.

НАЙДЕН ТОДОРОВ е сред най-ярките представители на български музиканти от младата генерация. В края на 2012 г. той печели наградата на публиката „Кристална лира” за 2012 г. за националната премиера на операта „Нос“ от Шостакович (втора лира за диригента, след присъдената през 2005 г. за изпълнението на втора симфония от Малер със Софийската филхармония). Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище „Добрин Петков” в Пловдив, където създава Младежки оркестър „Пловдив”. От 1993 е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския университет за музика, който завършва като бакалавър през 1996. През 1996-1997 е поканен от фондация Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел и там работи с Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен като диригент в Нов български университет, в който през 2013 се дипломира и като мениджър в областта на културата. През 2003-2004 специализира и в Челси университет, Великобритания. От сезон 2004-2005 е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а от сезон 2005/2006 е директор на Държавна опера - Русе. Работи с различни оркестри в България и чужбина. Участва и в десетки международни фестивали България, Австрия, Германия, Словакия, САЩ.

Получава множество награди от наши и международни конкурси, както и награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Боргезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Русенската опера за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер”, наградата „Пловдив“ 2010 и др. През 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

От 2001 година Найден Тодоров е предпочитан диригент от примата Райна Кабаиванска, с която има съвместни изяви всяка година, работи многократно с певци като Анна Томова-Синова, Самюел Рейми, Никола Гюзелев, Марио Маланини, Мишел Крайдер, Йорг Шнайдер и др. Също е предпочитан диригент от известния рок-музикант от Дийп Пърпъл - Джон Лорд, част от концертите с когото са издадени на CD и DVD.

Найден Тодоров е осъществил многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина - участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и C