|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
ОТ ЛЕДИ МАКБЕТ ДО КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА
от Веселин Байчев



Личността на гениалния съветски (!) композитор Дмитрий Дмитриевич Шостакович е неразривно свързана, а за определени моменти от живота му, бихме могли да твърдим и - трагично свързана, - с втората му опера „Леди Макбет от Мценска околия“. След като е завършена от 26 –годишния композитор в края на 1932 г., тя вижда светлините на рампата почти едновременно на 22 януари 1934 г.в Ленинград – Малый государственный театър (дир. Самосуд, реж. Смолич) и два дни по-късно - на 24 януари 1934 г. в Москва (Театъра на Немирович- Данченко, - дир. Столяров, реж. Немирович-Данченко). За две години, до фаталната дата 26 януари 1936 г., когато Сталин посещава представлението в Болшой театър, напуска ложата си преди края му и нарича музиката „сумбур“ (хаос), операта е играна в Ленинград 83 и в Москва 94 пъти. През 1935 г. операта е поставена и в Большой театр. Зад граница операта е поставена  в Стокхолм (октомври 1934), Буенос Айрес, Цюрих, Прага, Копенхаген (1935), концертни изпълнения в Ню Йорк (1934) и Лондон (1935). Отзивите за новата творба на Шостакович са изцяло положителни – тя „твори епоха“: „От времето на „Дама пика“ на Чайковски не се е появявала опера по-нова за своето време... По своя висш драматизъм, емоционална сила и виртуозност на музикалния език – това е най-доброто, създадено в руската оперна литература през последното половин столетие“ (Самуил Самосуд). Подобно значение на появата на „Леди Макбет“ придават дори критиците на таланта на Шостакович.

Какво казва самият той за своята рожба:

„Защо взех именно този сюжет за опера.

Първо, защото в развитието на съветската опера още много малко е използвано класическото наследство на руската литература, а главно заради това, че повестта на Лесков е наситена с богато драматично и социално съдържание. Изглежда в руската литература няма по-ярко по своята изразителност произведение, характеризиращо положението на жената в старото дореволюционно време в Русия.

„Леди Макбет от Мценска околия“ се третира при мен в по-друг план, отколкото у Лесков. Както се вижда от самото название, авторът подхожда към описваните събития иронично – названието сочи незначителна територия – малка губерния, където героите са дребни лица с още по-дребни страсти и интереси, отколкото у Шекспир. Освен това Лесков като ярък педставител на дореволюционната литература, не е могъл да даде правилно тълкувание на събитията, които се разгръщат в повестта му.

Затова ролята ми на съветски композитор се заключаваше в това, като запазя цялата сила на Лесковата повест, да подходя към нея критично и да дам обяснение на разгръщащите се в нея събития от наша, съветска гледна точка.

Постарах се да постигна максимално прост и изразителен музикален език в операта. Не мога да се съглася с теориите, които по едно време бяха разпространени у нас, че в новата опера трябва да отсъства вокалната линия, и че вокалната линия не е нищо друго освен разговор, в който трябва да бъдат подчертани интонациите. Операта е преди всичко вокално произведение и певците са длъжни да спазват преките си задължения – да пеят, а не да разгонарят, декламират или интонират. При мен всички вокални партии са построени върху широка кавнилена с отчитане на всички възможности на човешкия глас – този изключително богат инструмент. Музикалното развитие през цялото време върви в симфоничен план; в това отношение операта не е ново изпяване на старите опери, т. е. на оперите, построени от отделни номера. Музикалното течение върви непрекъснато, прекъсвайки се само в края на всяко действие и се възобновява в следващото, като се движи не по малки късчета, а се развива в голям симфоничен план. Това, разбира се, трябва да бъде отчетено при постановка на операта, тъй като във всяко действие, освен в четвъртото, има по няколко картини и тези картини са разделени не от механични паузи, а от музикални антракти, които трябва да дадат известно време за смяна на декорите. Музикалните антракти, които се намират между втора и трета, между четвърта и пета, между шеста и седма и между седма и осма картина не са нищо друго, освен продължение и развитие на предишната музикална мисъл и играят много голяма роля в характеристиката на ставащите на сцената събития. (Катерина Измайлова. Либрето. Ленинград.1934. От сб. „Д. Шостакович за времето и за себе си“ с. 52)

Два дни след посещението на Сталин заедно с Молотов и Жданов на представлението на „Леди Макбет“ Шостакович прочита в официоза на ВКП/б/  в. „Правда“, „анонимната“ статия „Сумбур вместо музики“.

Ето фрагменти от нея:

„Услужливата музикална критика превъзнася до небесата операта, създава й гърмовна слава. Младият композитор, вместо делова и сериозна критика, която би могла да му помогне в по-нататъшната работа, слуша само възторжени комплименти...“ И по-нататък: „преднамерено нестроен хаотичен поток от звуци...“, „...пеенето е заменено с крясъци...“, „...музикалния хаос на места се превръща в какофония. Изразителността, която изисква слушателят, е заменена с бесен ритъм. Музикалният шум трябва да изразява страст...“    

Всичко товя не е от бездарността на композитора, не е от неумението

му да изрази прости и силни чувства. Това е музика, умишлено направена наопъки, с главата надолу („шиворот-навыворот“) така че нищо да не напомня класическата оперна музика, нищо общо да няма със симфоничната звучност, с простата, общодостъпна музикална реч...“, „...това е левичарски хаос, вместо естествена, човешка музика...“, „...пренасяне в операта най-отрицателните черти на „майерхолдовщината“ в умножен вид...“, „...дребнобуржуазни формалистични напъни, претенции да се създаде оригиналност с прийомите на евтиното оригиналничене. Това е игра с непонятни неща, която може /внимание!/ да свърши много зле. Опасността от такова направление в съветската музика е ясна...“, По-нататък: „...груб натурализъм...грубо, примитивно, вулгарно, музиката кряка, трещи, пъхти, задъхва се, за да може колкото може по-натурално да изобрази любовните сцени...“ и т. н.

Това е статия – еталон от времето на 30-те години в СССР.

Резултатът – страх. Страх от репресии.  

В по-ново време музиковеди, социолози и пр. правят щателен анализ на езика, структурата, стила на статията, за да установят нейния автор, броят колко пъти се употребява една или друга дума... Соломон Волков твърди, че думата „сумбур“ е произнесъл Йосиф Висарионович, при преждевременното си излизане от ложата. Така и до днес всичко е само предположение. Но...Дмитрий Шостакович не е репресиран. „Уважен“ е, обаче,  с още две статии в „Правда“ по повод балетите му. Предполагайки какво може да се случи, той изтегля нотите и партитурата на доведената до генерални репетиции Четвърта симфония. (Която вижда бял свят след 25 години – 10 години след смъртта на Сталин). И се отказва до края на живота си да пише опери.

Защо не е репресиран Шостакович? Може би тайната се крие в един не дотам известен факт? -

През 1932 г., по времето когато пише четвъртото действие на „Леди Макбет“, той е ангажиран да напише и музиката към филма „Встречный“, посветен на инициативата на работниците от ленинградския завод за тъкачни станове „Карл Маркс“, които „решават“ да изработят не само спуснатия по план брой машини, но за същото време и без заплащане да увеличат бройките, като себестойността им е по-ниска от английските и точността им – по-голяма. Това решение е наречено „насрещен план“. Сталин разпорежда да се направи филм. За композитор на филма е привлечен Дмитрий Шостакович. Като лайтмотив на филма той композира „Песня о встречном“. Тя е толкова семпла и приятна, че се запява веднага не само от участниците във филма, но и от публиката. Филмът се прожектира през 1933 и 1934 г. в Чехосломакия, Полша, САЩ, Япония. Заедно с друг филм с музика на Шостакович – „Златните планини“, показван в Италия, Китай, Франция, името му нашумява и предшества интереса към „Леди Макбет“ в международен мащаб. В Швейцария дори песента се трансформира в сватбена мелодия. През 1935 г. на първомайския парад в Москва делегацията на френските комунисти чуват тази песен (тя е издадена в милионен тираж) и я отнасят нън Франция. Делегатите по един или друг начин отнасят в страните се тази песен, полагат се текстове едва ли не на всички езици и тя става популярна като „Песен на труда“, „Работническа песен“, „Слава на труда“, „Песен на младите работници“ и др. тем подобни заглавия.

Същевременно, още в 1936 г. авторът на текста на „Песня о встречном“ Борис Корнилов е арестуван, изпратен на лагер и там ликвидиран. Негова съпруга е небезизвестната поетеса Олга Бергхолц, гласът на Ленинград по време на обсадата, която астава близка на Шостакович до смъртта си. През 1966 г. тя пише: „Една негона песенпрез всичките тези години бродеше по света – тя живееше, радваше хората – стари и млади, призоваваше ги упорито и весело, строго и леко“. Съдби!

През юли 1945 г. в Сан Франциско по повод на подписването на Хартата на ООН се организира тържествен концерт, на който  „Песня о встречном“ с текст от американския композитор Харолд Ром прозвучава като Химн на обединените нации.    

И въпреки това... през 1948 г. в т.нар. Ждановско постановление „За операта „Великата дружба“ от Вано Мурадели“, Шостакович (заедно с Прокофиев!) оглавява списъка на вредните за съветската музика „формалисти“.

Когато през 1950 г. в Касел, ФРГ, проявяват намерение да поставят за първи път в Германия „Леди Макбет“, Шостакович официално протестира:

„По отношение на собственото си младежко творчество, носителят на Сталинска награда Шостакович се показа по-малко добронамерен. Все още през 1950 той протестира  против планираното в Касел инсцениране на неговата  "Лейди Макбет" –  „Тази опера е едно слабо произведение“. И тъй като скоро след това от Дюселдорф съобщават своето намерение да поставят ранната творба на  Шостакович, защото тя "заема в историята на модерния музикален театър едно важно за нашето познание на света място“ („Die Generalintendanz“), композиторът първоначално налага вето с обяснението, че той работи по една нова версия на операта. Преговорите в крайна сметка доведоха до онзи компромис, който прави постановката на Рейн знаменателна: това е изключение, изрично  позволено от Шостакович, и категорично последното в света представяне на първата версия на „Лейди“.

„Дали в обозримо бъдеще сравнението с обещаната от композитора трансформация  на "Лейди Макбет" ще бъде възможно, съмнява се критикът Разумовски: "Твърде дълга" стана вече сагата за нея, "вероятно много по-малко интересна" ще бъде преработената нова версия.“ (Сп. DER SPIEGEL, 48/1959)

Междунременно през 1955 г. Малий оперный театр заедно с композитора прави постъпки да бъде възстановена или поставена наново „Леди Макбет“. Сталин е умрял, но Молотов е жив. За отказа съществена роля играе специално създадена комисия под председателството на Кабалевски.

Едва през 1962 г. започват репетиции на новата версия на „Катерина Измайлова“.

Шостакович:

„Особена грижа ми създават репетициите на моята опера „Катерина Измайлова“ в театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Тази работа вървеше на съветска сцена още в тридесетте години. Сега аз видях, че в нея има много несъвършенства и сериозно поработих над партитурата. Немалко са поправките в текста и в самата музика. .Премиерата се планира от театъра за 20 декември, а два дни по-рано е планирано изпълнението на моята 13-та симфония...“ 

Новата версия с окончателното название „Катерина Измайлова“ вижда бял свят на 8 януари 1963 г. Следват постановки в Рига (23 ноември), Ковънт гардън (2 декември), Загреб (4 януари 1964), Хелзинки и Ница  (април), гр. Печ, Унгария , Сан Франциско (декември)... По това време започва подготовка и за постановката й в България, - не в София, а в Русе – на едва проходилия фестивал „Мартенски музикални дни“. (В Русе вече са поставени „Майка“ на Т. Н. Хреников (1958) и „Повест за истинския човек“ на Прокофиев  (1959). „Катерина Измайлова“ идва въз основа на една договореност между ръководството на СБК, ОК на БКП - Русе, Министерство на културата на СССР (Фурцева) и ССК, оглавяван от Т. Н. Хренников. Постановката е възложена на диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. Премиерата се е състояла на 7 април 1965 г. Хреников и Шостакович са провъзгласени за почетни граждани на Русе. Шостакович свири Втория си концерт за пиано с Русенския Дължавен симфоничен оркестър под палката на Добрин Петков. 15 дни Русе и фестивалът живеят в аурата на великия Шостакович.

Тук ще прескочим слдващите петдесет години живот на „Катерина Измайлова“ на световните сцени, като отбележим само, че премиерата на последната постановка е в Осло на 25 януари 2015 г. като копродукция на оперния театър в Осло с Берлинската Щатсопера.

Анализът и сравнението на двете версии на „Леди Макбет“ е обширна и трудна работа. Изказваното нееднократно в съветската преса и музикална литература пристрастие на Шостакович към „подобрената“ версия, условно наречена „Катерина Измайлова“, са подложени на съмнения. Разгорелите се особено към 2006 г. във връзка със сто-годишнината от рождението му прения, особено в САЩ, са върху дилемата истински ортодоксален комунист ли е този гений на 20 век, което би следвало от прочита на всичките му приживе изказвания в преса, на конгреси, на обсъждания, официални писма, отзиви и пр., от твърденията, че спомените му – дневници са фалшификат. Както се вижда от многобройните противоречиви публикации, отговорът на този въпрос стои в бъдещето. Днес на лице е само многообемното му творчество, което говори независимо само за себе си.  



Сподели:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email