|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
ТВОРЕЦЪТ ЕВГЕНИ НЕМИРОВ - Сто години от рождението на оперния режисьор




Евгени Немиров е роден на 3 юни 1916 година в София. Той е син на русенеца, писателя Добри Немиров и съпругата му Вера Немирова. Завършва гимназия в Сливен и следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Вълнувам се и размишлявам, повече от половин век след събитията, описани в книгата „Пауново перо“, докато седя на моя балкон на старата русенска къща. Отново препрочитам страниците, изписани от Георги Чендов – съзидателя на Русенската опера. „Пауново перо“ е книгата „Битие“ и „Изход“ на Русенската опера, нейната Библия. Всред неволите на днешните изпитания аз се зареждам с енергията на онзи възрожденски дух на първопроходците и съзидателите, на творците, превърнали в жива реалност в действителния живот картините на своите въжделения. И там, сред образите, просияли в една възхитителна иконографичност, светещи с непостижимия си ореол, оставащ непомрачен от времето, в моето развълнувано съзнание сияе и образът на режисьора Евгени Немиров. Аз се чувствам все още като новопосветен неофит в историчните пространства на Русенската опера, а и в режисьорските светове на Евгени Немиров. Но, почувствало очарованието на отминалите години на съзидание и възторжено творчество, сърцето ми не може да остане безчувствено към трепетите на онова време. Аз не мога да не пожелая да споделя с повече съмишленици това, което научавам от библията на Русенската опера за него.

Борис Христов, част от чиято приятелска компания в началото на 40-те години е бил  и съвсем  младият Евгени Немиров, по-късно обичаше да казва, че изкуствата са като ято птици, които заедно пресичат необятните простори на битието на човека. Такова ято кръжи и в душата на Немиров.  Той е поет, либретист, режисьор, художник, скулптор, есеист, хореограф, библиофил... Щастлив е бил да има младост, в годините на която да израстне като личност, отдадена на идеалите на изкуството – ученик на скулптура Андрей Николов, възпитаник на театралната школа на Николай Масалитинов, съзрявал в обкръжението на хора на изкуството и истински български интелектуалци. Затова и в него се разгаря пламъка на нестихващи интереси, които го отрупват и красят с най-разнообразни познания и опит, грижовно събирани от него поради най-разнообразните му интереси – изобразително изкуство, танц, музика, театър, поради литературните му дарби и аналитичните му способности. Неговите познания за живия живот и за  света на изкуството избликват в разноликото му творчество, а най-спонтанно, най-пълноценно и най-въздействащо се въплъщават в неговата режисура. От началото на режисьорския си път, Немиров изцяло изразява себе си в своите постановки на близо 20 оперни заглавия на сцената на Русенската опера. Сред тях са „Отвличане от сарая“ заедно с диригента  Добрин Петков, „Селска чест“, „Ловци на бисери“,  „Момичето от златния запад“, „Джоконда“, „Лакме“, „Дон Паскуале“, „Дон Карлос“, „Цар Калоян“, по която работи с Панчо Владигеров и още десетки заглавия.

Бих искал да споделя тези пасажи от „Пауново перо“, в които нейният автор Георги Чендов описва впечатления от първите режисьорски работи на Евгени Немиров след постъпването му в Русенската опера през 1954 година. Ще отбележа само, че самият Чендов е журналист, музикален критик и режисьор, което издига стойността на неговите оценки.

Година 1954-та: „Малко преди да задухат северните ветрове и да ни затрупат белите снегове, през 1954 година на сцената на стария театър излезе премиерата на „Отвличане от сарая“. Това беше първата ни среща с Моцарт. При това – паметна среща. ... Добрин Петков беше сполучливо подпомогнат от първия щатен режисьор на Русенската опера Евгени Немиров... ...Липсата на достатъчен опит, Немиров компенсираше със своята богата култура, с въображението си и с артистичната си чувствителност“.

„...Мисля, че една от най-сполучливите постановки на Евгени Немиров бе „Селска чест“. Почувствал страстния лиризъм на произведението, той поведе актьорите към пълно разгръщане на творческите сили, към органично сливане с ролята. Сценичните решения бяха логични и четливи. Хората от народа бяха показани с естествените си влечения, с привързаността си към живота, с човешките си предразсъдъци и слабости, но преди всичко – със стремежа да защитят своето достойнство. Режисьорът се беше погрижил да очертае привлекателната картина на старата патриархална италианска провинция, на чийто фон се открояваше драмата, която, въпреки жестокостта на нравите, се възприемаше като триумф на любовта. Две години по-късно Немиров постави същата опера в Тимишоара. Там поизмени постановъчната си идея. Италианското село беше показано крайно бедно и разядено от предразсъдъци и религиозен фанатизъм. Личната драма бе потърсена като резултат от фатални страсти и жестоки нрави. Този път Немиров беше автор и на декоративното и костюмно оформление. Стилът на постановката бе подчертано експресионистичен“.

Година 1955-та: „Постановъчната група на „Ловци на бисери“ бе съставена от Любен Пинтев – диригент, Евгени Немиров – режисьор и хореограф и Цанко Димитров – художник. Подготовката потръгна добре.  Мелодичната и темпераментно написана музика увлече всички. Немиров се ровеше по цял ден в етнографските атласи на Изтока и откриваше какви ли не причудливости. Той изненада всички с оригиналната пластика на поставените от него танци, с живописното решение на различните ритуални сцени, с умението си да излезе от статичността на мизансцена и да разгъва действието в преливащи се една в друга ярко постигнати фигури. Използваше широк спектър от сценични ефекти, подчинени на драматургичните особености на произведението. Особено силно се е врязал в паметта ми краят на второ действие. Да се предаде динамиката му не е никак лесно. Немиров раздвижваше човешките маси като огромни прииждащи вълни. На високата уединена скала, с помощта на осветителната техника, се открояваше и израстваше внушителната фигура на жреца Нурабад, застанал с разперени ръце като древен пророк. Проблясъците на светкавиците осветяваха със студена светлина голия лоб на главата му, а бурният вятър развяваше тревожно браминския му хитон. На фона на неистовия оркестър тази картина действаше на публиката хипнотично. Добре бяха поставени и лиричните сцени, в които романтичната мечтателност струеше естествено и деликатно из томителната атмосфера на източния пейзаж. Когато операта се „качи“ на сцената, славата ѝ се разчу и колкото да се стараех да огранича достъпа на външни лица по време на репетиции, в салона се оказваха някои-други любопитни русенски „чокли“. ...Премиерата на „Ловци на бисери“ значително повдигна самочувствието ни. Билетите са разпродадоха за няколко спектакъла напред. Публиката акламираше всяка по-ефектна сцена и след като се спуснеше последната завеса, оставаше дълго по местата си.“

Година 1958-ма: „След премиерата на „Царицата на чардаша“ започнахме да репетираме „Момичето от златния Запад“. През декември 1958 година се навършваха 100 години от рождението на Пучини и искахме да сюрпризираме публиката с интересна, съвременна по своята музикална драматургия творба. С постановката се заеха Евгени Немиров и Борис Хинчев. Петър Попов беше проектантът на декора и костюмите. Получи се великолепен спектакъл, свеж и увличащ като разказ на Джек Лондон.“

Евгени Немиров заслужено се вписва в историята на българския оперен театър с авангардната си постановка на операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович, върху която работи заедно с композитора през 1965 година. През 1967 година, вдъхновен от изкуството на великия композитор, Немиров замисля оригинален спектакъл със свое авторско либрето в стихове по музиката на 11-та симфония на Шостакович, с което той се превръща в първият български творец, създал театрален спектакъл върху основата на симфонична музика.

В разработката на своята режисьорска концепция Немиров пише: „…Оперното изкуство днес включва в себе си едновременно въпросите за съвременната музика и театър с еднаква сила и значимост. Онези форми, които дават на операта новия облик, идват в следствие на една музикална драматургия,  далеч различна по строеж и съдържание от тази на миналото. Ярък пример за това е операта „Катерина Измайлова“ от Д. Шостакович. …Операта „Катерина Измайлова“ е дълбока, потресающа драма на безизходността на едно пълно с конфликти и противоречия ретроградно време. В лицето на главната героиня виждаме неудържимия порив към живота, чиито светли хоризонти биват сменени от бездушното и античовешко начало на тогавашните жестоки нрави. Светлите чувства се разрастват в гигантска трагика. Катерина тръгва по пътя на престъплението не като престъпник!... А като ЧОВЕК с цялото си мъжество в живота, за да изпита докрай смъртоносните му удари и страдания, в стремежа си към утвърждаване на елементарното и НЕОТМЕНИМО човешко право на свобода! …Изкуственият оперен патос, буквалната формулировка на образи и събития, тематичният схематизъм на операта от вчера – тук са окончателно ликвидирани! Цялата нова обстановка в „Катерина Измайлова“ създава вече задължението за НОВО сценично мислене, за нови, съвременни проблеми пред оперната режисура. Оперният инсценирунг (станал класически със своята криворазбрана условност) тук е неприложим. Защото музикалните форми не са цел, а средство за едно дълбоко-психологично, реалистично мислене. От тук следва и мисълта за равностойната значимост на оперната музика и естетика на съвременния театър...

…Някои казват, че за да се пее добре в операта, сцената трябва да се пожертва... И затова правят от оперния спектакъл  костюмирани концерти без никаква логика!... А в „Катерина Измайлова“  Шостакович ни задължава към обратното. Като живеем на сцената, да пеем добре, т.е. да мислим с мозъка на театъра! Без този мозък музиката на това произведение ще се изпразни от съдържанието си, защото тя е ТЕАТЪР И НИЩО ДРУГО! ... По същия начин и сценографското решение трябва да намери нов подходящ език от пластични и колоритни форми в унисон с композиционната архитектоника на произведението и режисьорската му насока. Философската музикална мисъл на композитора не може да се свърже само с един декор, който ще разреши само мястото на действието. Такова чисто и буквално решение, колкото и произведението да носи битов характер (а той е само външно битов) ще доведе режисьорската насока до опростителство, до елементарна разказвателност. Новият съвременен театър е присъщ със своя философски синтез и всяка негова форма трябва да олицетворява съдържанието му!”

През 70-те години Евгени Немиров работи в оперните театри във Варна, Плевен и Пловдив, а по-късно работи и в София като екперт за Комитета за изкуство и култура по изграждането и реализацията на културни програми – форми на работа в областта на културата все още непознати и нетрадиционни за годините на социализма, където той отново проявява новаторския си дух. 

Пламен Бейков

Русе, юни 2016 година



Сподели:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email