|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
За проекта „Селска чест” и „Стабат матер” на Русенска опера




Премиерата на операта "Селска чест"от Маскани и Стабат Матер Росини е на 11. Декември от 19 часа на сцената на Държавна опера - Русе

За проекта „Селска чест” и „Стабат матер” на Русенска опера

Когато получих поканата на Найден Тодоров да поставя „Селска чест”, не беше нужно да размислям дълго, скоро времето беше разчетено и разговорът по същество можеше да започне. Досега не съм поставял „Селска чест”,  въпреки че съм гледал и внимателно проследявал няколко постановки.

Пиетро Маскани (1863-1945) е написал едноактовата опера на 25-години за конкурс за кратки опери. За нея е бил удостоен с първо място. Творбата е поставена за първи път още 1890 г. в Театро Констанци в Рим с голям успех. Много скоро последвали представления по цял свят. Със своята опера Маскани уцелва пулса на времето и придава на италианския оперен живот ново измерение. Наградата целяла насърчаване на младите италиански композитори и била един вид реакция на надмощието на Вагнер в Германия след големите успехи на Верди. Новият италиански стил се наричал  веризъм /„verismo“/ истинско, реално, в противовес на натурализма /naturalismo/ и в този случай разглежда живота в малко селце със земеделски поминък в Сицилия по първата от осемте новели от цикъла „Селски живот” /VITA DEI CAMPI/ (1880) на Джовани Верга (1840-1922). Става въпрос за любовта на двама младежи: тя е млада и омъжена, той е едва на 20 г. и  тъкмо търси къде да се реализира, както бихме казали днес. Ревността на съпруга е явна и обществото реагира по своята логика. Така ние преживяваме една малка голяма трагедия за семейната чест, която се разиграва през една Великденска неделя, от сутринта до обяд. Смъртта и възкресението на Христос играят важна роля и в нея намесва нашата трагедия на отмъщението.

 

Само две години по-късно, т.е. 1892 г., друга италианска кратка опера отбелязва успех: „Палячи” / PAGLIACCI/ на Леонкавало като че ли щяла да се превърне в конкуренция на „Селска чест”, ако двете заедно не осигурявали пълна оперна вечер. Комедийната трагедия от света на театъра или цирка, отново посветена на любовта и ревността, скоро по цял свят се превърнала в „нормална“ комбинация –  и така вечерта на „Селска чест” обичайно завършва със знаменитата фраза „Комедията свърши” /„Finita è la commedia“/. Тази лекота естествено е толкова удачна, че си струва да бъде повтаряна, харесва се на публиката, след великденската тема тя се „разтоварва” с комедията и навлиза в обичайното ежедневие.

Що се отнася до пълната оперна вечер, естествено възниква въпросът, трябва ли „Селска чест” отново да се комбинира с „Палячи” или има други възможности. Аз потърсих друго решение и Найден Тодоров след краткото „ какво, моля” подкрепи моето предложение с нарастващ възторг. От множеството композиции, свързани с темата Великден  предложих СТАБАТ МАТЕР на Росини. Заедно вече сме реализирали две произведения на Росини, ранната опера „Италианката в Алжир” /L’ITALIANA IN ALGERI/ в София и неговата последна опера „Вилхелм Тел” /GUGLIELMO TELL/ в Русе, комбинирана с DONA NOBIS PACEM от Тържествена меса /MESSE SOLENNELLE/. Между тези опери лежат светове и Стабат матер отново е подобно предизвикателство. Натрупаният опит също беше основание за моето предложение. При работата се доказа, че съчетаването на произведения винаги води до положителен резултат и сме изненадани, че за 125 години представления на „Селска чест” на никого не е хрумнала тази идея, с това дръзваме да представим световна премиера. Така Найден Тодоров ще включи в репертоара си продукция, която на следващия Великден ще може да представи в София, а след това и в други градове.

От този момент Маскани и Росини продължават да ни подкрепят в работата с усмивка и да се допълват тематично.

Необходима ли е въобще втора част? От гледна точка на продължителността на вечерта, по-скоро не,  кратката оперна вечер също има своето очарование. Заради обема, заради визуалното въздействие комбинацията ще бъде интересна, като обещаваща възможност: като поведение към смъртта, умирането в религията и обществото в резултат от запазването на властта и/или морала. И така ние ще се занимаем с голяма и актуална тема, която рано или късно ще засегне всеки от нас в определяне посоката на ежедневието.

 

Смъртта и умирането … представени със „Стабат Матер”, повече от актуален точно сега, при големите терористични и мафиозо – криминални събития  по цял свят, въпреки че тази тема не се нуждае от допълнителна причина за своята актуалност! Дълбоко вглъбяване вместо изтласкване, стигащо до „commedia“. Това трябва да бъде мерилото, като подход и като цел. Отделният човек и колективът в болката от скръбта пред лицето на смъртта. Как подхожда към нея отделният човек, който е лично засегнат, а самият аз? А колективът? А историята и културата? Всяко занимание с тази тематика разширява полето и отваря двери за духа и чувствата.

Индиректно Росини казва, че не композира църковна музика, че не е „учен“ – и точно поради това институцията на Католическата църква го отбягва при възлагане на религиозни творби.  Той е упрекван  за това „италианско поведение“ в църковната музика, че тя е „щастлива, усмихната, почти весела и винаги празнична“. При това съвсем не желаел тази близост за своето изкуство. Той подхожда към кредото с оперна нагласа, с усмивка, като към акт на освобождение, без да избягва изкуството на леката музика - едва  след столетие едно по-широко общество открива радостта в лекотата на сериозността и поставя под въпрос властващата над всичко, изключително строга сериозност при справяне с житейските несгоди.

Естествено ние се страхуваме от смъртта, може би по-скоро от умирането, от болката, с която често е съпроводено. Когато се стигне дотам, този момент на лично преживяване за всеки един от нас ще бъде за първи път, а новото плаши, това е известно. Но как живеем с това знание? А как бихме живели, питайки по-нататък, без това знание? Бихме ли се изправили срещу страха или бихме го потиснали? Инстинктът за самосъхранение и болката от сбогуването ни владеят през целия ни живот и се разкриват най-вече тогава, когато вече „е дошло времето“.  Как ще успеем да се справим с тях, предварително не знаем –   колко осъзнато, овладяно или безпомощно (ще искаме? или ще желаем?) да се изправим срещу тях. Неподготвени, водени единствено от навика да потискаме, много вероятно няма да се справим. Ако колко добре било, ако посрещнем  „овладяно” неподвластното? Да се изправим осъзнато срещу неизвестното? В този момент по-скоро ще бъдем жалка гледка.

Можем ли тогава да „импровизираме“ откритост?  А как можем да се научим „да импровизираме откритост“? Можем дълго да опитваме, ученето на „откритост” може да ангажира всеки един от нас поне един живот - и тогава „за проба” да опитаме да бъде открити.  Открити за страха, болката, несигурността и любопитството. Открити може би и за потвърждение на очакваното или неговата противоположност. Огромна програма за учене цял живот. От нас зависи как и дали ще тръгнем в тази посока,  как ще се настройваме, как ще се подготвяме за това цял живот (?) –  с по-малко сигурно няма да успеем, ако искаме да сме честни поне към себе си. Този преход ще бъде безмилостен, от него  могат да ни побият тръпки. Да се подготвим например с живота, културата, молитвата (?), театъра (?), желанието (?) за милост (?),  за избавление (?) от земния ни път, за преход и преминаване отвъд (?) …Как си задаваме тези въпроси? Във всеки случай има достатъчно въпроси, за да се занимаваме цял живот съвсем индивидуално и на собствена отговорност.  „Да имаме надежда“ означава също така „дано тогава ни е останала достатъчно откритост“, за да приемем момента дружелюбно.

Какво става със Сантуца в „Селска чест”?  Дава ли и вкопчването в Туриду необходимата опора при раздялата с него? Какво става с мама Лучия, майката на Туриду? Може ли тя в последния вик да направи закъсняла  крачка към живота на сина си или ще застине в утвърдения ред? Тук имаме за избор няколко гледни точки, можем да изберем тази, която ни е „най-интересна”  или  друга: дали това ще е майката, неспособна да прегърне? Властната и контролираща Сантуца или дейния Алфио? Младата и жадна за любов Лола? Стоящите по- близо или по-далеч местни селяни? Църквата? Свещеникът или гледащите настрани пазители на реда? Или децата? Можем отново и отново да избираме начина на представяне и да го проверяваме с нашия живот – музиката ще ни съпровожда в многообразни настроения и ясно поведение. Какво ще бъде нашето отношение към този живот? към  това съжителство? Всичко това би било движещата сила на «Селска чест».

Тогава идва следващата покана със Стабат матер, тя вече е подготвена със „Селска чест” – и тук с ораторията (молитвеното действие) можем отново да се изправим пред страховете и надеждите на героите, да се съизмерим с тези, които  са ни били най-близки от самото начало. В Стабат матер обществото  (само там, на място?) се изправя срещу собствената си смърт или умиране и се моли за милост, вяра, закрила, избавление … от несигурността (?), за момента, когато дойде времето. Компактният латински текст дава на всекиго достатъчно „занимание“, за да се изправи пред собствената си позиция и възможност: В деня на съда / „In die iudicii“/ можем да си пожелаем слава в рая /„In Paradisi Gloria“/…  Молим за милост, защото оставени на собствените си сили няма да можем  да намерим опора (твърдост) – защото въпросите на живота очакват отговори или поставят следващи въпроси.

Да можем да си отидем в мир. Често си пожелаваме това, когато се сме конфронтирани със смъртта. Дори ние самите? Дали тогава, дори само в мислите или чувствата си, все още ще сме способни „да си отидем в мир“? И къде? Вероятно няма да е възможно да останем да се лутаме на земята, а отварянето на нова реалност в небитието, в нищото,  най-вече тогава би могло да ни подложи на нечовешко изпитание. Да го посрещнем само с бездействие, дори само с омраза или отмъщение за непостигнатото и неизпълненото може би не би било спасителна цел дори за терорист- камикадзе и не би трябвало да се пожелава на никого. Мирът трябва да бъде нещо съпровождащо и нито млади, нито стари (души? предци? приятели? роднини?) не трябва да ни чакат там, за да ни утешат и да ни опростят?

Така животът като подготовка за смъртта се превръща в по-нататъшно художествено занимание в по-широк контекст. … Според мен това не може да постигне нито една комедийна трагедия, нито един живот, който може да завърши с „finita è la commedia“.

Точно в нашето време, сега е необходимо повече съчувствие, отколкото развлечение.

Джан Джаноти

Постановка и декори

Русе,  30 ноември 2015 г.

 



Сподели:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email