|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
„АИДА“ - ПОРЪЧКАТА – УСЛОВИЯ, ВРЕМЕ
текст Веселин Байчев



27. май, зала 1 на Националния дворец на културата, 19 часа

„АИДА“ - ПОРЪЧКАТА – УСЛОВИЯ, ВРЕМЕ

Съществува в общественото пространство (някои извори), че „Аида“ е поръчана от Хедифа на Египет във връзка с откриването на Суецкия канал. Това далече не отговаря на истината – когато на 17 ноември 1869 г. първите кораби навлизат под погледа на целия европейски елит в канала, от „Аида“ не е написана и една нота, нито има договор за това. По това време  Верди е завършил преработката на „Силата на съдбата“ и като че няма намерение (след „Дон Карлос“) да пише нещо ново. Едно след друго отказва на Камий дю Локл, който е станал директор на „Опера лирик“ в Париж, различни теми за опера, специално за неговия театър. На два пъти отказва и поръчка за нова опера от “една далечна страна“, предавана му също от Дю Локл през пролетта на 1870 г. Ето как той описва случая в едно писмо до Джулио Рикорди от 25 юни 1870 г.:

 „...Вече в края на миналата година аз бях поканен да напиша опера за много далечна страна. Аз отказах. Когато бях в Париж, беше поръчано на Дю Локл да поговори с мен отново за това и да ми предложи голяма сума. Аз отново отговорих с отказ. Месец след това Дю Локл ми изпрати напечатан сценарий, като ми съобщаваше, че този сценарий принадлежи на перото на високопоставено лице (на което аз не вярвам). Дю Локл ми писа, че намира сценария за добър и ми предлагаше да го прочета. Аз намерих сценария за превъзходен и отговорих, че бих го оформил с музика при условия и т.н. и т.н. След три дни получих телеграма с отговор: „Условията са приети“. Освен това, веднага тук пристигна Дю Локл, с когото пространно обсъдихме условията за заплащане, заедно проучихме сценария и заедно внесохме онези изменения, които намерихме за необходими. Дю Локл замина с моите условия и измененията в сценария, имайки намерението да представи и едното и другото за разглеждане от непознатото високопоставено лице. Аз сам помислих още върху сценария и внесох, и сега внасям в него тов промени. Сега трябва да се помисли за либретото, или казано по-правилно – за това да се напише либретото в стихове, защото са нужни само стиховете. Може ли и иска ли Гисланциони да свърши тази работа за мен? Работата не е чисто творческа, обяснете му това: става дума само за това вече наличното да се напише в стихове, които, разбира се от само по себе си (за това аз гарантирам) ще бъдат щедро заплатени. Отговорете ми бързо и се пригответе да пристигнете тук заедно с Гисланциони... В това време вникнете заедно с Гисланциони в изпратения ви сценарий. Не го губете, защото той съществува само в два екземпляра – единият ми е изпратен, а другият е в ръцете на автора. Не говорете никому нищо, тъй като договор още не е подписан. Освен това изобщо не трябва да се говори за това. Ще говорим, като се видим.“

А ето и част от писмото до „посредника“  Дю Локл, с което Верди поставя условията за съгласието си да напише операта:

„Драги Дю Локл, и така, аз се заех с египетската история. За това преди всичко е необходимо, да ми дадете време да напиша операта, защото става дума за работа в огромен обем – такъв, като че става дума за „Големия моден бутик“ (така са наричали Гран опера – Париж. б.а.)

Моите условия са следните:

  1. Аз поръчвам либретото за своя сметка
  2. Аз изпращам в Кайро за моя сметка този, който ще ръководи музикалните репетиции и ще дирижира операта.
  3. Аз Ви изпращам копие на партитурата и с това Ви предавам правото на собственост на либретото и композицията, но само за Египет. Аз съхранявам за себе си притежаването на правата за либретото и музиката по отношение на всички други страни.
  4. В качеството на възмездие ще получа сумата от сто и петдесет хиляди франка чрез Банка Ротшилд веднага след като предам партитурата...“      

ПРЕДИСТОРИЯТА:

ХЕДИФЪТ (ВИЦЕКРАЛ = ВИЦЕСУЛТАН) НА ЕГИПЕТ

Египет е под османска власт от 1517 до 1914 г. в тези 4 века той е управлява от вицесултан, който носи титлата паша. В началото на 19 в. поредният управител Мохамед Али паша ориентира страната към Европа. Тази тенденция се засилва при управлението на неговия наследник Исмаил паша, който е и негов племенник (управлявал от 1863 до 1879 г.) През 1867 г. султан Абдул Адис му признава титлата хедиф (господар), с което прави Египет практически независим. Хедифът Исмаил е получил образованието си във Франция и с управлението си модернизира страната и я тласка по пътя към европейските ценности:

През 1866 г. свиква първото представително учреждение – зародиш на парламент – Съвещателното събрание на депутатите, основава Национална библиотека, създава Висша школа, в която, освен богословски науки, се изучават и светски; основава 4500 училища, включително и за момичета, строи железопътни и телеграфни линии, построява повече от 10 моста над р. Нил, иригационни системи. По негово време е довършен и Суецкия канал (1859-1869). За цялата тази реформаторска дейност Исмаил паша вземал заеми, разчитайки за връщането им на производството на памук. Но в един момент войната между Севера и Юга на САЩ свършва и се въобновява американското производство на тази суровина и силно подбива цените й на световния пазар. Исмаил опитва да закрепи икономиката с нови заеми, но не успява и се принуждава да продаде на англичаните 46% от акциите на Суецкия канал (останалите владеят французите), което силно ограничава независимостта на неговото управление. Контролът над Египет и респ. Суецкия канал придобиват англичаните. Под техен натиск Султанът детронира Исмаил в полза  на неговия син и той напуска страната. До края на живота си (1895 г.) заедно с харема си пребивава в Италия.

С оглед неговото завършване и пускане в експлоатация, за да приюти тържествените церемонии, той построява в Кайро оперен театър с 850 места. За откриването на канала и театъра той иска да поръча на един от най-прочутите европиаски композитори специална опера, като се колебае между Вагнер, Верди и Гуно. Благодарение на неговия съветник Огюст Мариет, изборът му пада в крайна сметка на Верди. Следват предложения и откази, което забавя „поръчката“. Хитростта на Дю Локл да покаже на Маестрото сценарий от анонимен автор спечелва. Сценарият е конструиран действително от Мариет на основата на разчетена в папирус древноегипетска легенда и оформен от Дю Локл.

Но опера все още няма. Каналът и театърът са завършени, церемонията е грандиозна, присъстват европейски владетели и държавни глави от почти всички европейски страни– каналът има огромно икономическо и политическо значение, защото съкращава морския път между запада и изтока от 10000 на 193 км. Откриването на театъра става с „Риголето“ на Верди, но това не отменя поръчката – договорът е сключен:. новата опера трябва да бъде представена през януари 1871 г. Декорите и костюмите са поръчани и се изработват в Париж, но... в Европа се разразява буря - избухва френско-пруската война. Симпатиите на Верди са еднозначно на страната на французите. Безпокоят го бъдещите последици от конфликта. Той се оказва отрязан от своите приятели в Париж, на чието съдействие е разчетена „египетската история“ - „Аида“.  Париж е обсаден от прусаците и нищо не може да бъде изнесено от Световния град. Междувременно Верди е договорил на основание запазените си права новата опера да бъде представена и в Миланската „Ла Скала“ в рамките на шест месеца след египетската й премиера. И все пак всичко има своя край – мирът е сключен на 10 май 1871 г., операта е написана за 4 месеца и на 24 декември 1971 г. в помпозна обстановка, в присъствието на представители на европейската преса, излиза премиерата на „Аида“. Верди не присъства, защото е зает с подготовката на миланската премиера, която излиза шест седмици по-късно – на 8 февруари 1872 г.

В създаването на операта АИДА освен композиторът Джузепе Верди, играят роля още три личности:

ОГЮСТ МАРИЕТ (Франсуа Огюст Фердинан Мариет – 1821 - 1881) — авторитетен френски египтолог, който е получил от египетските власти монопол над археологическите изследвания в страната. Основател и пръв ръководител на Египетския музей в Кайро.

Мариет се увлича от Древен Египет, разучавайки изследванията на своя братовчед и близък приятел Шамполион. В 1849 г. той постъпва на служба в Лувъра и на следващата година бива изпратен да търси древни ръкописи в Египет. Вместо труд в тишината на библиотеките, той се отправя към Стъпаловидната пирамида в Сахара и се заема да изследва нейните околности. Скоро открива Алеята на сфинксовете и Серапеума – мястото на погребенията на свещенните бикове. Мариет продължава археологическите търсения в Сахара в продължение на 4 години, изпращайки многочислени находки в Лувъра, заради което, при връщането си във Франция, бива провъзгласен за куратор. Именно той внушава на Верди идеята за създаване на опера на древноегипетска тема.

В 1858 г. Мариет приема от египетските власти мястото на пазител на древните артефакти и отново се отправя към Египет, този път – завинаги Той налага огранчения за продажбата на ценностите и техния износ от страната, а също и енергични мерки против хищничуската дейност на археолозите-любители. Пръв в историята прави разкопки в Карнак, Абидос, Дейл ал Бахри и др. Сред неговите откритияе прекрасно съхранения храм на Сет І, храмовете в Едфу и Дендер. Публикуваните стенописи от гробниците в Сахара позволяват да се пресъздаде детайлна картина на живота по време на Древното царство. Великият Сфинкс бива освободен под негово ръководство от многовековните пясъчни наноси и приема днешния си облик.

За своите заслуги Мариет, освен членства в различни европейски академии, е произведен от местните египетски власти в ранг паша и бей. В 1859 г. получава разрешение да изложи своите  находки в специално построеното за тази цел здание в Каиро, с което полага началото на Каирския археологически музей.

В октомври—ноември 1869 года Мариет е персональен гид на императрица Евгения (жената на император Наполеон ІІІ) по време ва визитата й в Египет,по повод откриването на Суецкия канал.

В 1878 г. Каирският музей е наводнен и това унищожава рисунките и записките му. Умира в 1881 г., ослепял и немощен, и съгласно завещаниего му е погребан в каменен саркофаг в двора на основания от него музей.

КАМИЙ ДЮ ЛОКЛ (1832 – 1903) - френски либретист, импресарио и оперен директор. През 1862 году става помощник и секретар на своя тъст Емил Перен – директор на Гран Опера в Париж, а след време – директор на Опера Лирик, която ръководи съвместно с Адолф де Левен в 1870—1874 г. В 1875 г. ръководи постановката на операта „Кармен“ от Жорж Бизе. Дю Локл, бидейки приятел на композитора, произнася паметна реч при погребението му в гробищата Пер-Лашез. Написва либрета за две опери за своя приятел Ернст Райер по романа „Саламбо“ на Гюстав Флобер – „Сигурд“ и „Саламбо“.

Дю Локл довършва либретото на „Дон Карлос“ за Верди след смъртта на Жозеф Мери. Това го свързва по-тясно с композитора и вероятно затова играе ключова роля като в създаването и постановката на операта „Аида“ през 1869 -1870 г. като посредничи между египтолога Огюст Мариет, - автор на идеята за опера на египетска тема, Хедифа на Египет Исмаил паша и самия Верди. Превежда на френски либретата на „Симон Боканегра“ и „Силата на съдбата“.

Финансови разногласия го разделят с Верди и през 1876 г. се оттегля на остров Капри, където умира в 1903 г.

АНТОНИО ГИСЛАНЦИОНИ – редактор в „Гадзета музикале“, издавана от Рикорди, темпераментен писател, автор на романи, комедии, новели, статии във вестниците, епиграми, в които се проявява ярко блестящата му духовитост, затова са го нарекли ломбардския Пол льо Как. На литературата се е посветил след като се е опитал и на сцените на някои оперни театри като баритон и се е убедил, че не му достига глас. Приятен тип на миланската артистична бохема от онези години, той е обрисувал обичаите и нравите на тогавашния театрален свят в остроумни страници. Все пак продължава да се върти около сцените и написва многобройни либрета (над 50) за най-известните тогава композитори. Джулио Рикорди го предлага на Верди, за да напише стиховете на преработката на „Силата на съдбата“ – третото действие и финала на операта. По-късно Верди го привлича за написването на стиховете на  „Аида“.                   

Европейска премиера на 8 февруари 1872 г.

в „Ла Скала“, Милано

 

Изпълнители:

Париде Паволери (Фараон), Ормандо Маини (Рамфис, Джузепе Фанчели (Радамес), Мария Валдман (Амнерис), Тереза Щолц (Аида), Франческо Пандолфини (Амонасро), Луиджи Вистарини (Вестител)

Диригент: Франко Фачо

                                     „Аида“ в Русе 

премиера в Народна опера – 20 декември 1959 г.: дир. Ромео Райчев, реж. Йон Рънзеску, худ. Роланд Лауб - Лидия Йованеску, хорм. Николай Николаев, хореогр. Асен Манолов; 

 

Следващи премиери в Русе:                                                                                    28 септември 1980 г. дир. Иван Филев, реж. Аврам Георгиев, худ. Мария Трендафилова, хорм. Христо Стоев, хореогр. Асен Гаврилов

26 март 1988 г. дир. Милен Начев, реж. Павел Герджиков, худ. Иван Савов, хорм. Томина Сидова, хореогр. Емилия Кирова

29 септември 1993 г. дир. Милен Начев – Георги Чапразов – Стефан Линев, режисьор и художник Иван Савов, хорм. Христо Стоев, хореогр. Хикмет Мехмедов.

 

За произхода и употребата на името <Аида>

На арабски  Ayda означава "връщане", "посетител". Както и името Радамес, името Аида дължи своята популярност на операта със същото име от Джузепе Верди, чрез която преживяма широко разпространение в края на ХІХ в. Има спорадична употреба на името преди 1871 (датата на първото изпълнение на „Аида“), но това са вероятно варианти на Ada.

Съществуват и различни други интерпретации на името: някои източници го свързват с египетското EITI с неизвестна етимология или с името на турския град в Анадола, Aydın, или от гръцки aides = невидим, други, много рядко, превеждат Aidan като женско лицемерие.

ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС СПОРЕД ПИСМАТА НА ВЕРДИ

Верди започва заедно с Гисланциони композирането на операта в средата на юни 1870 г. като продължава да поставя условия за избора на певци, на диригент, и пр., поръчва на една фирма за производство на инструменти в Милано шест така наречени египетски прави тромпети без вентили (Аида-тромби). Костюмите и декорите са поръчани в Париж по скици на Мариет бей. Верди отказва да отиде в Кайро, за да може да се грижи за европейската премиера, която трябва да излезе 6 месецо след Кайрската, но непрекъснато иска сведения за историческата епоха, подробности от бита и обичаите, като напр. имало ли е жени - жрици в храмовете... Хедифът се съгласява с всички изисквания на композитора, като противопоставя едно единствено свое изискване: партитурата да бъде готова през декември 1870 г., за да може премиерата да се състои през януари 1871 г. Декорите и костюмите са поръчани и се изработват в Париж Съдбата, обаче, решава друго: н Европа се разразява буря – на 19 юли 1870 г.  избухва френско-пруската война. Симпатиите на Верди са еднозначно на страната на французите. Безпокоят го бъдещите последици от конфликта. Той се оказва отрязан от своите приятели в Париж, на чието съдействие е разчетена „египетската история“ - „Аида“.  Париж е обсаден от прусаците и нищо не може да бъде изнесено от Световния град. Междувременно Верди е договорил на основание запазените си права новата опера да бъде представена и в Миланската „Ла Скала“ в рамките на шест месеца след египетската й премиера. И все пак всичко има своя край – след множество военни действия, обсади, преговори и примирия, на 10 май 1871 г. е сключен окончателен мир. Операта е вече готова, написана за 4 месеца и съгласно новите условия - премиерата да се състои 6 месеца след подписването на мира, - на 24 декември 1971 г. в помпозна обстановка, в присъствието на представители на европейската преса, излиза премиерата на „Аида“. Верди не взема участие и не присъства при подготовката, изпращайки да работи вместо него и като свой доверен представител композитора, диригента, и виртуоза на контрабаса Джовани Ботезини, Верди е зает с подготовката на миланската премиера, която излиза шест седмици по-късно – на 8 февруари 1872 г. Успехът, въпреки някои обвинения към автора във вагнеризъм, е триумфален – „Аида“ е връхната точка в творчеството и живота на зрелия Верди.

От драматургическа гледна точка в „Аида“ има две взаимно преплитащи се линии: историческата и личностната. Отдалечен във времето сюжетът стои някак си неопределен времево – „във времето на фараоните“. Но то е траяло 3000 години преди Христа. Някои го датират събитията в операта около 1500 г. пр. Хр. От друга страна по-развитата цивилизация на север по течението на реката Нил е воювала твърде често със своите южни съседи – етиопските и нубийски племена. Всички останали до днес паметници на египетската култура – пирамиди, сфинксове, гробници и пр. са свързани с някакви легенди. Една от тях е използвана от Мариет и Верди. На този псевдо-исторически фон се развиват личностни човешки отношения – един мъж между две жени – Радамес между двете царски дъщери (робиня и господарка) Аида и Амнерис. Страсти и възможност за избор! От една страна операта (нейната историческа част) като че ли завършва с триумфалната сцена, макар че в нея са вплетени почти незабележимо и личните отношения: бащата и дъщерята (Аида и Амонасро), другия баща и неговата дъщеря (Фараонът и Амнерис), победителят Радамес, раздвоен между двете съперници в любовта (Аида и Амнерис), великодушен към пленените си врагове, за разлика от жреците и народа, желаещи тяхната смърт... След триумфа от победата на сцената остава другата, личната драма, разплетена в Нилската сцена, където всеки трябва да вземе своето решение в заплетените проблеми: любов, родина предателство, отмъщение, чест... Кулминацията на тази трагико-лирична част е сцената със съда – шеста картина, в която желанието на Амнерис да запази за себе си Радамес (Аида е изчезнала с баща си) се сблъсква с непреклонността и жестокостта на жреците, които осъждат на смърт предателя Радамес/ „Виновен е и ще умре!“ Финалът на операта е саможертвата на Аида, която се промъква незабелязано в гробницата, за да умре заедно с любимия си.

Как операта „Аида“ се ражда в този съвършен вид ни показва запознаването с епистолярното наследство на Верди – преписката му с Антонио Гисланциони, чиято задача е била да напише само стиховете върху готовия литературен сценарий на дю Локл. На пръв поглед Верди изглежда капризен, но след внимателен анализ виждаме, че това е израз на стремежа му към съвършенство на изказа, на формата, на чувството, на реалността. Като пример: той шест пъти преработва няколкото такта в триумфалната сцена, в които Аида разпознава баща си сред пленените етиопци, а баща й я предупреждава да не разкрива самоличността му. И след завършването на партитурата следват още два варианта. Изследването на изискванията на композитора, изразени в писмата му, както и предложенията за промени в предоставените от Гисланциони стихове в текстово и метрично отношение, би ни дало представа за творческия процес в съзнанието на вече зрелия и опитен творец. А иначе, гледайки и слушайки, оставаме с усещането, че операта е създадена на един дъх от първи път. Триумфалният й път по света в течение на век и половина е свидетелство за това.



Сподели:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email